имам съмнения, че съпругът ми е осиновен и напоследък имам чувството, че иска да ми го каже, но явно му е доста трудно, аз също не знам дали е редно да започна да говоря за това.
От друга страна пък си мисля, че е редно да знам, но само той може да реши дали да ми каже или не.Не искам да настоявам на всяка цена.
Има много неща, които ме карат да си мисля, че е наистина осиновен, но как да бъда сигурна, че не греша. Знам, че само един сериозен разговор с него ще даде отговор на въпросите ми, но ме е страх да го започна, него явно също.
Искам да кажа, че той е успял мъж, със самочувствие и едно такова признание от негова страна ще е голяма тежест.
Все си повтарям, че не трябва да мисля толкова за това, но не мога.
Най-малкото заради децата ни трябва да знам истината.
Имаше период, в който си мислех, че той не знае, но скоро се случиха неща, които ме карат да мисля, че знае, но се страхува да ми каже.
Аз го обичам и мога да разбера и едно такова признание няма да промени чувствата ми към него.
Моля ви дайте някакъв съвет!
Какво да правя!