Здравейте,
Заедно сме от 14 години. Не винаги всичко е вървяло добре, но сме се дърпали главно само по битови проблеми и дребнотемия. Преди точно един месец заяви, че иска да се изнеса от общата ни кварира с мотива, че иска ново начало, нов ден, нова зора, докато бил с мен това нямало как да стане. Щял да преусмисли какво се е случило3-4 месеца и след това да търси ново момиче. И така насред зима аз се изнесох сама на квартира. От тогава не се е обадил нито веднъж да ме попита как съм, справям ли се. И двамата сме от Пловдив, но заради работата му сме във Варна. Аз съм с висшо образование, с владеене на няколко чужди езика и горе-долу добре платена работа. Той на 38 г. с кредити от приятели за пари с които в момента разработва павилионче за пица на парче, без висшо образование, без владеене на чужди езици. През годините ни е било трудно във финансов аспект, все сме живяли със съквартиранти, съобразявали сме се. Аз исках да сме сами, да работим за детенце. И преди 2 години това стана, отделихме се сами на квартира да живеем за първи път. Него го оперираха от херния за втори път и всичката работа по преместването в новото жилище се падна на мен. Той не можеше нищо да вдига. Аз местих шкафове, гардероби, чистих, подреждах, готвих, но не се оплаквах. Знаех, че ни предстои тепърва най - хубавото. Отделно в службата имах много ангажименти, командировки и така се стигна до там, че и аз се разболях. Станах 40 кг, повръщах по 2 пъти на ден, възпалена жлъчка, обострен гастрит и всякакви други стомашни гадости. Лекарите тогава казаха, че е на нервна почва, а аз не вярвах.Мислих, че е нещо сериозно като рак. Трябваше ми време от около една година да се оправя. Той тогава казал на майка ми че съм луда и трябва в Наречен да ходя да се лекувам. И сега ми каза, че точно от 2 години обмислял тази раздяла, но после съм се разболяла и не можел да ме остави точно тогава. Та всъщност май всяка крушка си имала опашка. Толкова ми е мъчно, искам си го обратно много го обичам, не мога да затрия тези 14 години с гума от сърцето си. Много се е грижел за мен, помагал ми е, но последните 2 години сякаш не е той. Казваше че аз ще съм майка на децата му, че ще сме до гроб заедно , а какво стана. Дайте някакъв съвет , как да продължа, много ми е тежко, а и толкова много ми липсва. Ние никога не сме се разделяли.
Заедно сме от 14 години. Не винаги всичко е вървяло добре, но сме се дърпали главно само по битови проблеми и дребнотемия. Преди точно един месец заяви, че иска да се изнеса от общата ни кварира с мотива, че иска ново начало, нов ден, нова зора, докато бил с мен това нямало как да стане. Щял да преусмисли какво се е случило3-4 месеца и след това да търси ново момиче. И така насред зима аз се изнесох сама на квартира. От тогава не се е обадил нито веднъж да ме попита как съм, справям ли се. И двамата сме от Пловдив, но заради работата му сме във Варна. Аз съм с висшо образование, с владеене на няколко чужди езика и горе-долу добре платена работа. Той на 38 г. с кредити от приятели за пари с които в момента разработва павилионче за пица на парче, без висшо образование, без владеене на чужди езици. През годините ни е било трудно във финансов аспект, все сме живяли със съквартиранти, съобразявали сме се. Аз исках да сме сами, да работим за детенце. И преди 2 години това стана, отделихме се сами на квартира да живеем за първи път. Него го оперираха от херния за втори път и всичката работа по преместването в новото жилище се падна на мен. Той не можеше нищо да вдига. Аз местих шкафове, гардероби, чистих, подреждах, готвих, но не се оплаквах. Знаех, че ни предстои тепърва най - хубавото. Отделно в службата имах много ангажименти, командировки и така се стигна до там, че и аз се разболях. Станах 40 кг, повръщах по 2 пъти на ден, възпалена жлъчка, обострен гастрит и всякакви други стомашни гадости. Лекарите тогава казаха, че е на нервна почва, а аз не вярвах.Мислих, че е нещо сериозно като рак. Трябваше ми време от около една година да се оправя. Той тогава казал на майка ми че съм луда и трябва в Наречен да ходя да се лекувам. И сега ми каза, че точно от 2 години обмислял тази раздяла, но после съм се разболяла и не можел да ме остави точно тогава. Та всъщност май всяка крушка си имала опашка. Толкова ми е мъчно, искам си го обратно много го обичам, не мога да затрия тези 14 години с гума от сърцето си. Много се е грижел за мен, помагал ми е, но последните 2 години сякаш не е той. Казваше че аз ще съм майка на децата му, че ще сме до гроб заедно , а какво стана. Дайте някакъв съвет , как да продължа, много ми е тежко, а и толкова много ми липсва. Ние никога не сме се разделяли.
Даже те момчетата тръгнаха да го търят на излизане....нямам думи след 14 години, в които сме преживели какво ли не да не може поне здрасти да ми каже. Благодаря ви за съветите и моралната подкрепа, споделянето тук също ми е от полза голяма.