Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 дек. 2011, 15:14 ч.

Агресията в детските книжки

  • 11 472
  • 300
  •   1
Отговори
  • Мнения: 429
Здравейте момичета!
Първо се извинявам че не ми работи запетаята!  Simple Smile

Моето дететнце на 2 години и проявява интерес към книжки много отдавна. Изчели сме много и на български и на английски (живеем в англоезична среда).
Четем много римувани приказки и тя знае доста неща на изуст!

Дядовата Ръкавичка ми е проблемът напоследък! Любима моя приказка! Знам я на изуст откакто се помня!

Та четем я ние но напоследък вижте какво се случва! Всички знаете края.

Горките животни.......съвсем мирно и кротко си седели на топло в ръкавичката и нищо не подозиращи какво ще им се случи!  Cry  Confused

Събрали се те другарски,
разположили се царски
в ръкавичката на друма
и отворили си дума.
..

Скоро дядо от Златица
се завърна да си потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще го дере...
И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва -
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечии...
-Какво мислиш бе човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори, и потрети...
Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши... 

На последно удебеленото моето момиченце започва да казва и да показва с жестове: Дядо бие бие иса (лиса) сайчи (зайче) мечана (мецана) вулчу (вълчо) мишето (мишлето)  Confused

Много обезпокоително е за мен е това.  Cry Започнах да не чета края ама тя го знае и си настоява да го чета. Скрих книжката но тя си играе с плюшените играчки и понеже имаме всичките животни си ги разиграва и накрая ги бие както дядото. Ужас!

Замислих се много! Имаме и други книжки  - с прекрасни рими и все нещо войнствено настроени героите - примерно "тук се сбили две калинки най нищожни животинки!" Цитат от Горски вестник от поредицата Вълшебната гора!

Имам десетки примери за агресия в детските книжки!  Sad

Вие замисляли ли сте се по този въпрос?   Thinking

# 1
  • Мнения: 3 242
Ами забелязвала съм и аз, но такива са и детските приказки и на другите народи.
И червената шапчица я изяжда вълка, и Снежанка се трови, а Палечко майка му и баща му го изоставят и човекоядецът иска да го изяде Sad
Но явно децата ги възприемат по друг начин тези неща, не знам.

Така или иначе светът е агресивен, трябва да се научат да се справят.  Confused

# 2
  • Мнения: 61
Вчера и аз изпаднах в подобно недоумение. Четем Червената шапчица и стигаме до момента, в който вълкът изхвърлил бабата от кревата, зашеметил я с един удар и полу припаднала я вкарал в шкафа... Честно да си кажа, буквално онемях. Замислих се за Трите прасенца, Бамби и изобщо за повечето приказки, в които някой брутално го "отнася". Не помня в приказките от моето детство да се е наблягало толкова на самия акт на насилие:),  просто някой искал да изяде някой и толкоз. Явно в новия прочит, на старите класики има нещо много сбъркано. За сега съм решила да предлагам стари издания, с акцент върху веселбата:) Ако някой знае как се обяснява на 2-3 годишно, че боят е лош, но всъщност е оправдан и даже положителен, когато е с наказателна цел спрямо приказният герой извършил "беля".Simple Smile, да казва спешно.Simple Smile))

# 3
  • Мнения: 857
И аз тази книжка за Дядовата ръкавичка я взех когато той беше на около 1г. и 4-5 месеца. Умишлено пропусках точно частта с боя и даже в началото се възмутих много, но като споделих това с майка ми, тя ми каза, че точно това е оригиналът на приказката.
В действителност, след като се замислих - ами те почти всички приказки имат насилие в тях - Червената шапчица, Вълкът и седемте козлета, Хензел и Гретел, Трите прасенца, Котарай=кът в чизми и т.н и т.н.
Няма как да показваме само хубавата част от живота, неизменно децата ни ще се сблъскат и с лошото и с пошлото, и т.н.
И за сега съм ограничила всички класики, като наблягам на Франклин, Мечо Пух, други римувани книжки.

# 4
  • Мнения: 368
Жени,
много хубава тема! Hug  bouquet
Това и за мене е болен въпрос.
И не мога да го проумея.

Дядовата ръкавичка е наистина един от многото примери. Сещам се и за Косето Босето, и за Юначното петле, Трите прасенца...
Просто истината за мене е да пропускам тези книжки, макар и водещи се за класика.
Съжалявам, но не са това нещата, с които искам да занимавам моето дете.

А това -

Ами забелязвала съм и аз, но такива са и детските приказки и на другите народи.


определено не ме успокоява - понеже и другите са така, значи няма страшно, що за логика.

А колкото до това -


Така или иначе светът е агресивен, трябва да се научат да се справят.  Confused

тази ли е възрастта и това ли е начинът - чрез детските книжки и приказките? newsm78

# 5
  • Мнения: 226
Жени, това с детските книжки и на мене много ми прави впечатление. Преди да седна на компютъра точно това си говорих ме със свекърва ми. Понеже днес в църквата на всички малки деца и по големи разбира се раздадоха пакети за Свети Никола(съпруга ми е католик), малко със закъснение, защото мисата на деня беше в друга църква и слагането на пакетче под възглавницата е обичай този ден. Та на Марти и се падна едно от многото неща едно мече с малко меченце. И тя като започна да го прегръща, да вика , че е дошла мама и разни други обяснения и свеки много се учуди от къде е сега пък това. Та и обясних за една от книжките , които четем за Непослушното мече от Приказки незабравими в рими. Всичко помнят. Свекърва ми също каза, че това малко я притеснява и така започнах ме да обсъжда ме и ние Червената шапчица, в която разпарят ловците корема на вълка. За Пепеляшка и лошата мащеха и разни други. Те наистина са много. Може би наисина трябва да избира ме без агресии, мащехи и прочие книжки. Пък класиките за по късно ли!? И аз не знам. Май е добре да споделя ме и приказки , за които се сеща ме, че не са агресивни. Аз се сещам за Мързелан и Мързелана и много ме досмешава.

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Мен това ме втрещи наскоро:
"Юнак Гого" от Асен Разцветников

......

"Взех го. Ей гората.
Стигам на поляна.
Виждам във тревата
Вълчо и Лисана.

Тя, си рекох, стана
кървава и мътна!
Бум! И въз Лисана
Вълчо ми се гътна.

.....

Ето пък в тъмата
под столетни дъби
Меца медец лапа и към мен се зъби.

"Дръж се здраво,
Гого!" -
нещо в мен продума.
Без да мисля много,
теглих й куршума.  Confused

Пред тази "незабравима" в рими приказка ми бледнеят всички останали за червени шапчици, прасенца и снежанки.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 382
Не виждам защо толкова се впечатлявате от тези приказки, като че като деца не са ви ги чели?! Имате ли спомен от онова време да сте били чак толкова ужасени?
Приказките като цяло са за борбата между доброто и злото. Злата Ламя всяка година изяжда по една мома от селото, а храбрият Юнак и отрязва 3-те глави, доброто побеждава, всички са доволни. Поколения наред са живели с тези приказки и не е имало масова проява на агресия сред населението.
Децата не осъзнават по същия начин като нас това, което се случва в приказките. А и си представят страшния звяр толкова ужасен, колкото на практика могат да понесат. За това именно е важно да им се четат приказки, вместо да им се пускат филмирани версии.

# 8
  • Мнения: 786
Когато децата бяха малки умишлено пропусках или променях части от приказките - тези кръвожадните и агресивните. Когато порастнаха вече ги четем в оригинал както са си и коментираме тези места. Не мисля, че аз като съм била дете и са ми чели Снежанка, Червената шапчица ... съм пораснала агресивна, напротив точон приказките са ме научили, че има добро, зло, че доброто обикновено побеждава и че винаги всичко завършва добре...като в приказка!

# 9
  • Мнения: 6 188
Ами аз като се замисля, почти няма приказка без нещо агресивно в нея. Защото дори и лошият герой да пострада - пак си е агресия Simple Smile. Но ми се струва, че това е начин по детски да се придаде на децата посланието - че както има добро, така и лошо. Ако има само хубаво в приказките, после децата като видят навън лошото как ще го приемат, няма да са подготвени за него.  А самите деца незнам доколко го приемат като агресия, в смисъл аз не помня да съм се впечатлила особено на времето от някоя приказка - беше ме страх само от Баба Яга в "Хензел и Гретел".

# 10
  • Мнения: 3 242
Съгласна съм с Ариана. Peace
Приказките развиват въображението, но явно не се възприемат толкова директно от децата.

И аз не си спомням да съм се страхувала от приказките, а иначе други неща доста ме впечатляваха.  Thinking

# 11
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 242
И аз избягвам тези моменти от приказките.
Например, в Червената шапчица не казвам, че ловецът е застрелял вълка, а че вълкът е избягал през прозореца. Хензел и Гретел не съм разкакзвала още, точно защото ми се струва много жестока. Племенникът ми много се беше впечатлил от нея и плачеше. Confused Ловецът пък не води Снежанка в гората за да я убие, а само за да е далече от Кралицата. Пропускам момента с носенето на сърцето й.
В Дядовата ръкавичка също този момент не го казвам, дори бях забравила, че го има в оригинала. Нямам скрупули да променям приказките, защото ги разказвам на дъщеря ми обикновено преди да заспи, а тогава няма никаква нужда да се натоварва с негативизъм и агресия.

# 12
  • Мнения: 304
Аз като малка не съм се плашила от страшните неща в приказките, но това че имам спомен, че не са ме плашели, означава, че все пак съм била по-голяма. Нямам идея като съм била на 2-3 г. как са ми звучали същите тези неща.

Дъщеря ми също много се е въодушевявала да бие играчките, под влияние някоя приказка. Вече много внимавам какво чета, измислям си текста, когато е страшен. Лошите герои си имат своя важна роля в приказката и не ги превръщам в безобидни, но където има брутализми като отрязани глави, сварени и разпрани вълци и т.н. ги пропускам. Възмездието за лошите обикновено е, че биват изгонени.
Когато порасне, живот и здраве, и започне сама да чете, надявам се че вече ще е научила прави разлика кое е редно и нередно, кое е възможно и кое - наужким.

# 13
  • Мнения: 289
Определено съм съгласна, че има премного агресия в детските книжки и там въобще не и е мястото. Разкажи приказката за Хензел и Гретел, и ето ти идея, ако до сега не му е идвало на ум на детето.
Да не говорим, че в днешните издания се използват много не на място думи - променени са текстовете, съкратени са и въобще го няма приказния дух. Едновремешното "споминала се" за мен е много по-щадящо от "умряла". Не е ли така? Задължително зачитам преди да купя, но са може би едно или две издателства със сносни текстове. Ето, дори в книга на Златното пате, които за мен са може би най-добрите, кочияшът от "Котаракът с чизми" ругал, че и се цитира какво.
Аз ви препоръчвам писателката Туве Янсон. Чела съм само две приказки от нея. Ако имате възможност, първо прочетете преди да купите. Може и да не ви хареса. В интернет мисля, че има на няколко места нейни приказки.

# 14
  • София
  • Мнения: 7 106
Май е добре да споделя ме и приказки , за които се сеща ме, че не са агресивни. Аз се сещам за Мързелан и Мързелана и много ме досмешава.
И там има, като се замисля. Ето, открих го:
А в далечен пущинак,
де не стъпва кози крак,
Вълчо срещнал сам-самичка
заблудената козичка,
па любезно се засмял
и набързо я изял...

По темата - приказките не са ме плашили като дете. Нито плашат децата ми.
Но пък още помня как ме натъжаваше Малката кибритопродавачка.  Cry Сега я чЕте и средният ми син и той също се натъжи...

Общи условия

Активация на акаунт