Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 дек. 2011, 13:32 ч.

Днес ми е мъчно, защото...15

  • 42 890
  • 752
  •   1
Отговори
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Има, защо да ми е мъчно и днес. А темата ни надвиши 50 страници. Отварям нова с надеждата да не ми се разсърди авторката на предишната, да пишем по-малко в нея и болката да е на заден план... Hug

Последна редакция: пн, 12 дек 2011, 13:38 от Марѝ

# 1
  • Мнения: 992
Мъчно ми е заради всички изпитали болката от това да загубиш детето си ...
Вчера прочетох нещо във фейсбук, което ме разплака и ме накара още повече да ценя това, че Бог ме дари с детенце и се моля за това да дари много деца с родители!  Praynig

Писмо до дядо Коледа

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
А...ла, деденце, миличък, знай –
аз ги искам за Нова година.

Ти познаваш ли Гошко? Та той
беше моят приятел до вчера.
Беше колкото мене на бой.
Друг едва ли такъв ще намеря.

С него спяхме легло до легло
и си имахме общи играчки.
Даже ново почти колело,
със верига, звънче и спирачка.

Да ти кажа ли? С Гошко веднъж
за това колело се посбихме.
Аз заплаках, макар че съм мъж,
после двамата пак се сдобрихме.

Ти не ни се сърди, дядо мой!
Ние мъничко само се сбихме.
Днес го няма. Отиде си той,
а – повярвай! – така го обичам!

Вчера чичко един го видя
и взема го за Нова година.
Във очите му радост съзрях.
Исках с него и аз да замина.

Но сме тук с колелото сами...
плача аз и звънчето проплаква,
а пък Гошко сега е щастлив,
свойте мама и татко дочакал.

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай –
аз ги искам за всяка година!

Румен Ченков

# 2
  • Мнения: 405
Защото тъгата от случилото се е впила в мен и не мога да изляза от тази дупка, и това ме побърква и ми става още по-тъжно. Отвратителен магически кръг, не мога да се позная. Cry

# 3
  • Мнения: 3 018
QueenBee ,много е трогателно .......... Cry

# 4
  • Мнения: 361
Ще споделя за какво ми е мъчно от месеци вече..и не се променя, и живея в страх.. и не знам на кой Бог да се моля, за да мине всичко добре и семейството ни да остане цяло..
Лятото откриха на майка ми тумор на хипофизата с последвала хидроцефалия. Всичко започна с внезапна отпадналост, бъркане на говора, думите, влошено равновесие. Не е имала никога главоболие или раздвоено зрение. Поставиха и шънтова система с клапа и всичко се нормализира. Бяха ни казали, че когато се почувства зле или се влоши зрението и, да се обади, за да насрочат операция за премахването на тумора. Тя обаче се подобри и не знаехме дали да търсим лекар или не. Преди месец решихме да се консултираме с неврохирурга, който я оперира, той остана изключително доволен от състоянието и, назначи и контролен скенер за днес и........................ преди 2 часа ми казаха, че туморът е нараснал.. за 5 месеца от 1.8х2.2 е станал 2.5х2.7. А глупавото е, че никой не ни каза дали е хормонално активен, понеже е в критическа /на 61 години/, нито са и пускани изследвания на хормоните... следователно уж не се очакваше да нарасне, нито пък толкова скоро. И не стига това.. ами и сега неврохирургът се отказва да я оперира.. праща я в София при Бусарски. Толкова ни е зле....... и ни е страх... обвинявам се за толкова неща, иска ми се да я бях накарала по-рано да иде.. Поне да и бяха направили изследвания, за да знаем как ще се развива.. Отделно сега ни е страх, че докторът може да е "видял" нещо друго и да я отписал..и затова да не иска да я оперира. Толкова неща изчетох и уж знам, че не е нещо злокачествено, че здравословното и състояние е отлично - човек цял живот не пушил и не близвал алкохол... но все пак не разбираме защо така се отдръпна. От всичко ни е страх, сринати са ми дните и не знам откъде да подхвана нещата. Много ми е тежко, не мога да живея нормално, без да ме е страх. Искам да оздравее... поне да види внуци, в крайна сметка за това живеят родителите ни и затова са полагали усилия цял живот..да ни видят нас щастливи. А няма как да съм щастлива без тях.. преди да са изживели всичко, за което са се борили. Не знам от кого и как да поискам съвет или помощ, още ми е толкова объркано..

# 5
  • Мнения: 646
Fani^  имай вяра  Hug, знам от личен опит как се чувстваш,само че моята майка я оперираха от най-лошото преди 1,5г.  Sick .Толкова бях объркана и едновременно се чувствах безпомощна,защото в такъв момент и милиони да имаш всичко е Божа работа....... Peace ... и нея самата на там я изби........почти през ден е в църква,ходи да се изповядва,знае всички малки литургии и тн..............,в крайна сметка намери малко от малко утеха там,защото шансовете не бяха на нейна страна.Вие сега трябва да сте до нея и да и внасяте само положителни мисли,говорете спокойно за това-не изпадай в паника до колкото можеш(поне не и го показвай)
Сили и кураж  Hug

# 6
  • Мнения: 1 056
Куини Sad
Мили майчета, прегръщам ви !

# 7
  • Варна
  • Мнения: 2 612
Fani, кураж миличка на цялото ви семейство.  Praynig - се всичко да мине добре при майчицата ти и дълги години да и се радвате  Hug

Куинче, много трогателно  Sad

Днес ми е тъжно, както на всяко 15-то число ... Йоанка щеше да е вече на 11 месеца  newsm45, вчера се престраших да погледна снимките, толкова са много... толкова малка и красива... със сондичка в нослето и системка в главичката   Cry Каква ли щеше да е сега, какви ли щяха да са очите и, косата и?... пази сестричката си любимо детенце Flowers RoseFlowers Rose

# 8
  • Мнения: 410
Fani дано Господ е милостив и се смили над мъката която преживявате и всичко да се оправи  Praynig

Svetl@, за твоята Йоанка,  Flowers Rose Flowers Rose  Бъди силна и знай че със сигурност всяка секунда тя е до сестричката си и до теб, да ви пази и закриля  Hug
Точно и аз снощи си мислих за моята Йоанка абсолютно същото, как ли щеше да изглежда, и като си пуснах лампичките на елхата си представях как щеше с интерес да ги гледа, но я няма, нямам и снимка на която да поплача. Единствената снимка е в главата ми и тя ще остане там завинаги.  Cry

# 9
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Svetl@, за Йоанка...

Да и е светло на душичката...


Последна редакция: пт, 16 дек 2011, 14:04 от Марѝ

# 10
  • Мнения: 61
Мъчно ми е ...
Преди дни погребахме дъщеричката на близка моя приятелка ...
Беше само на десет месеца , отиде си нелепо , неочаквано , завинаги...

Майката е на ръба и с всеки ден става все по-зле . Страхувам се да не посегне на себе си . Моля ви , дайте ми съвет как да и помогна , как да я утеша , какво да сторя ?
Сърцето ми се къса , толкова много мъка и болка ....

# 11
  • Мнения: 410
Мила krasikoko моите съболезнования на твоята приятелка, искрено съжалявам да чуя подобна новина. Искаше ми се с изминаващото време да няма нови случаи даващи повод за тъга и особено майки загубили рожбите си.
Аз лично за себе си мога да кажа, че единственото което ме спаси да не потъна в оная черна дупка бяха думите на моята майка. Когато плачейки отчаяно обяснявах на майка ми че това дете което губя е моето момиченце, тя ме погледна и ми каза "Да и мен ме боли ама и ти си моето малко момиченце и не искам да те губя и ми трябваш тук жива и здрава".Тези думи ме накараха да се боря и до ден днешен като падна духом си ги повтарям и знам че нямам право да се предавам. Единствения съвет който мога да ти дам е да бъдеш до нея, всеки миг в който имаш възможност. Нe трябва да позволяваш да остава сама. Мен мисля че само това ме спаси. Кураж и сили на твоята приятелка. Ако има нужда дори просто да си поговори с някой ние сме насреща. Ние сме хората които познаваме болката й  Hug

# 12
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Здравей.

Най-напред моите съболезнования за изгубеното детенце... Flowers Rose Flowers Rose


В ония първи тежки дни не исках да виждам нищо и никого...
Бях намразила целият свят и всички ми бяха виновни.
Търсех като обезумяла начин за отмъщение, защото не можех да приема, че ТЕ убиха моето момченце...
Не исках да приема съветите дори и на най-близките, че животът продължава, че има още за какво да живея.

Докато не погледнах в очите на малкият ни син.

Това ме спаси. Аз наистина трябваше да живея... ЗАРАДИ НЕГО.
Беше малък и невинен и имаше нужда от мен.


Ти познаваш най-добре своята приятелка. Трябва да намериш нещото или този някой заради когото тя да продължи. Малко по-късно сама ще го осъзнае. Но в момента дори да иска - не може.

Успех ти пожелавам и дано момичето по-бързо да преодолее страшният  начален период от загубата... Hug

# 13
  • Мнения: 992
krasikoko, искрено съжалявам за това, което приятелката ти преживява!  Cry
За съжаление не мога да помогна, всичко при мен стана изведнъж, без дори да познавам детето си ... Не зная как се лекува болката от загубата на отгледано дете ... Не зная как се преживява ...
Просто трябва да послушаш другите момичета.
Кураж!

# 14
  • на дъното
  • Мнения: 1 235
Мъчно ми е защото почина един от свестните доктори които вече се броят на пръсти.Бургас остана без специалист по АГ.
Поклон пред паметта ти докторе  smile3518 Flowers Rose Flowers Rose

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт