Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 дек. 2011, 22:19 ч.

Било ли ви е страх да не останете без деца ?

  • 18 987
  • 303
  •   1
Отговори
  • Мнения: 293
Имали ли сте период в живота си,когато сте се срахували от това да не останете без деца ?
Когато например сте нямали партньор,а годините си минават ?

На 27 съм и макар,че някои ще кажат,че животът е пред мен,аз усещам,че изпитвам страх.Страх от това да не остана без деца.Предстои ми раздяла.А и още една година живот извън Бг.Чак след това завръщане в Бг и започване на живота ми отначало .../за кой ли път / ...Та 28... Започвам да мисля,че тепърва от тогава ще трябва да се запознавам с някого /ако имам щастие да попадна на човек/ ,да създавам връзка,та после и деца... Виждам във форума много мами,които са родили на 35,че и на 36-37 но все пак не мога да спра опасенията си.Знам,че страхът не е добър съветник.Опитвам се да си давам сама свежо мислене и оптимизъм НО ....Знам,че всичко е Божа работа НО....
Объркано и тъжно ми е.Просто исках да споделя страховете си.

Знам,че не е решение да направя деца от сегашния си партньор при положение,че съм решила да се разделим.Защото рано или късно ще се разделим.

Само аз ли изпитвам подобни страхове или има и други сред вас,които в някой период от живота си са имали подобни опасения ..?

# 1
  • Мнения: 35 180
Не. Но и аз родих сравнително рано, а и никога не съм искала деца...

Според мен нямаш никакъв повод за притеснения, много си млада  Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 10 955
Не, никога. Но и децата никога не са ми била някаква самоцел, не съм мислела, че трябва непременно да имам деца.

# 3
  • Мнения: 646
Имала съм такива страхове особено преди две години точно на Коледа като направих спонтанен аборт,но сега вече ми олекна и си имам най-прекрасното момченце на света Hug

# 4
  • В. Търново
  • Мнения: 3 757
Имала съм такива страхове, да. Дори бях на по малко от твоите години като си го мислех.
И аз имах една никаква връзка... Кофти ми беше и за майка ми- едно дете съм, чакаше внуче жената, а нямаше.
Започнах връзка със момчето до мен. Всичко стана случайно- на 33 години забременях непланирано.
Имаме си сега един страхотен сладур.
Не го мисли много, точно когато най - малко очакваш, ще намериш мъжа и ще гушкаш и ти малко съкровище.
Чудесата се случват по Коледа. Hug

# 5
  • Мнения: 4 966
Страхувала съм се. Но не е било проблем от ЕГН-то, защото бях само на 25 г., но след загубата на момченцето ми и диагнозата, че надали ще имам деца, изпитвах неописуем ужас и това беше единствената мисъл, с която живеех. Слава на Бога, лекарите грешаха.
Днес съм майка и въпреки това изпитвам подобен страх, защото искам много деца /страхът ми е, че няма да са толкова, колкото аз имам нужда/, но от 2,5 г. единственият резултат са 3-те спонтанни аборта...
Нормален е този страх. Напълно човешки. И няма много общо с разума.
Но ти си млада и трезвомислеща, което е добре. Няма смисъл да създадеш дете с човек, с когото не виждаш себе си след съвсем кратко време.
Всъщност, от приятелките ми само аз станах толкова рано майка /на 26 г./, докато другите родиха след 30-тата година и някои дори тепърва планират. И не виждам лошо в по-късното раждане, ако човек не е готов по-рано.

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 2 969
Мила,толкова си млада още!Целият живот е пред теб.Накрая всичко си идва на мястото,някои неща не можеш да ги планираш,така че не ги мисли! Hug

# 7
  • Atlanta
  • Мнения: 198
Да, много. Не си мисли че имаш цялото време на света, не е така. Когато най-накрая вече имах и съпруг и възможност и пари за деца – на 29 год. се оказа че не можем да имаме. Няколко години по клиники, с много зор и кредити едно, вероятност за второ - нулева. Стискам палци да намериш човека и всичко да се нареди както искаш.

# 8
  • Мнения: 445
Да изпитвала съм подобно чувство точно поради същите причини като теб, на 30 години, без човек до мен. Но бях убедена, че дори да не намеря мъж с който да желая да прекарам живота си, ще си осиновя поне едно дете. После така се стекоха нещата, че се събрахме с мъжа ми, след няколко години опити за бебе, родих на 35, но се разочаровах от него, в момента сме заедно само заради детето, но не съм сигурна до кога. Полека-лека приех мисълта, че второ дете няма да имам, просто това са ми възможности, сама с повече от едно няма да се справя. Още ми е тежко, но ще го преживея.

# 9
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 856
Когато обмислях дали искам или не нещата, които се случват на повечето хора като част от "задължителната програма", децата винаги бяха под въпрос и винаги мислех по темата като за "детето". Две деца никога не съм имала и в най-дивите ми планове. Когато, на 32, най-сетне узрях за идеята и можех да се поспра от работа и гонене на проекти, забременях на втория месец. Това за мен беше пълен шок. Вече си бях записала часове в точно две клиники за инвитро оплождане, убедена, че с моя начин на живот (стрес и изтощение, изтощение и стрес), няма как да се получи естествено. Така, че - да, явно ме е било страх.

Роди се синът ми и отглеждането му се оказа несравнимо най-смисленото преживяване в живота ми. Естествено, поисках да се повтори. Последваха 1 извънматочна бременност и 3 ранни аборта. Дали възрастта си е казала думата между 33 и 34 (когато стана първият фал)? Не знам. По-скоро организмът ми се срина от стреса и се поями Хашимото. Знам обаче, че ако бях започнала с децата по-рано, сега щях да имам две. От друга страна, ако бях започнала по-рано, нямаше да мога да отделя толкова време, любов и емоционална енергия на това, което отглеждам в момента, щях да го пусна някак по-"между другото"... Та - кое е по-добре? Не знам. Надявам се на напредналата репродуктивна медицина. Но, ако преди алогантно си мислех, че тази работа с възрастта е глупост, сега виждам, че не е. Социално погледнато, 35 не е много. Биологично - това е съвсем друга работа...  

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 5 904

Само аз ли изпитвам подобни страхове или има и други сред вас,които в някой период от живота си са имали подобни опасения ..?

Имала съм... въпреки че бях на по-малко и от твоите години... нормално е...  Hug
Млада си, имаш време за всичко, спокойно  Hug

# 11
  • Варна
  • Мнения: 938
Мдааа, 27 е коварна възраст в това отношение. Grinning Още си безумно млад (о, да, точно така си е), но отвсякъде чуваш предупредителни камбанки - млад си, но някак "гранично" Grinning. Ако имаш връзка, вече те подпитват, ако не те подпитват, едва се удържат.
Аз на 27 не бях готова за дете, въпреки, че се очакваше да бъда, имах щастлива връзка, всички условия, но не се и замислях, чудесно ми беше без деца. На 29 изведнъж почувствах, че е крайно време. На 32 бях категорична, че искам второ дете, чувствах се закъсняла, бързах, следих овулация. Сигурна бях, че за децата ще е чудесно да имат малка разлика, че трябва да имат малка разлика. Е, разведох се, стана така, че започнах отначало.
Знам дилемата ти, евентуалното ти решение (за раздяла)- не мисли сега за това, не е моментът! Не е въпрос само на време, а и на увереност в себе си, в партньора.

# 12
  • Мнения: 133
Раздялата ти играе по психиката... сякаш се изкушаваш да си откраднеш спомен...
Не е лошо, че си започнала да мислиш за деца, но вместо да се страхуваш остави идеята ти да улегне.. Светогледа ти се променя. Други неща ти правят впечатление, а след като ще си свободна и критериите за мъж до теб ще се променят... Всичко това е добре! Подготвяш се психически и емоционално!
Погледнато така си в много добра позиция! Ще имаш едно осъзнато и зряло майчинство, което на 22 - 25 не можеш да имаш!

П.П. "Може да не съм там, където исках да бъда, но съм точно там, където имах нужда да съм"

# 13
  • Sandhausen, Germany
  • Мнения: 3 345
Страховете ти са нормални, но и аз като другите момичета смятам, че си млада още и имаш много време. Подходящият човек може да срещнеш всеки момент и нещата да се завъртят много бързо. Бях на 28 когато започна връзката ни с мъжът ми. 1вият ни син родих на почти 30, 2рият на 34. Определено смятам, че имам време и за 3то, но честно казано за сега нямам сили Simple Smile
Не превръщай желанието си за дете в самоцел и нещата ще си дойдат на мястото от само себе си!

# 14
  • Мнения: 10 583
Не, не ме е било страх. В днешно време тези страхове ми се виждат все по-неоснователни.
Преди седем години моя позната се омъжи на 37. Околните я бяха вписали в графата "стара мома". Надяваха се само да се задоми. Ах, каква изненада. Към днешна дата е майка на три деца.

Появата на децата е следствие от една връзка, не причина за нея.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт