Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 дек. 2011, 09:06 ч.

как да бъда по-строга със детето си?

  • 1 944
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте!
Kазвам се Маги и имам проблем с дъщеря си!
Тя е на 7 години и е в 1ви клас.
Проблемът ми е,че не мога да бъда строга с нея,или съм прекалено добра или прекалено лоша,не мога да намеря средата...
По принцип баща й е по-строг с нея,което за мен е достатъчно,но той казва че и аз трябва да съм строга,за да не ми се качва на главата.Но аз не знам как да го направя!..
Последствията от този ми проблем са,че тя не ме слуша-примерно казвам и нещата по пет пъти докато ги направи!Много бих искала да променя нещата!
Ако някой може да ми помогне ще съм много благодарна!

 Simple Smile Simple Smile

# 1
  • Варна
  • Мнения: 3 988
Едва ли тук някой може да ти даде адекватен съвет дали да си строга,колко точно да си строга и как точно да си строга. Rolling EyesНикой не познава ни теб,ни детето ти и какъв подход  се иска за него. Simple Smile
Ако това ще те успокои още повтрям не по 5,а по 10 пъти неща,които трябва да се свършат на големия и не става. hahaha

# 2
  • Мнения: 3 673
С мъжа ми сме еднакво строги, но и двете ми деца се държат по един начин с мен, по друг начин с баща си. Него слушат повече. Не мисля, че  проблемът е в строгостта, а в различното възприемане на фигурата на майката и бащата в семейството.

# 3
  • Мнения: 2 472
С мъжа ми сме еднакво строги, но и двете ми деца се държат по един начин с мен, по друг начин с баща си. Него слушат повече. Не мисля, че  проблемът е в строгостта, а в различното възприемане на фигурата на майката и бащата в семейството.

И у нас положението е същото. Татко си го възприемат по съвсем друг начин и въпреки, че той изключително рядко повишава тон от него са доста по респектирани, отколко от мен Rolling Eyes.

# 4
  • Мнения: 2
e явно на татковците това им се отдава повече!... Simple Smile Simple Smile

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 5 907
За да прави детето каквото трябва и да не ти се качва на главата, не е нужно да си строг  Peace

# 6
  • Мнения: 741
Не останах с впечатление, че детето е с проблемно поведение, че да изисква непременно строгост в отношението към него. Достатъчно опит и стаж имам като майка и достатъчно изводи и заключения съм си правила за взаимоотношенията майка - деца и разбрах, че децата не искат строги родители, а обичащи родители. Ако децата усещат обичта, загрижеността и топлотата на майка си, те са по-отговорни, послушни, открити, та дори и респектирани. А и всеки има различно определение за "качване на главата". Първо ти сама направи оценка на поведението на детето си и сама определи в какви ситуации и доколко се изисква строго отношение.

# 7
  • Мнения: 411
Аз пък знам ,че децата са по спокойни ,когато знаят ,че ще има кой да санкционира лошо поведение и прекалени волности.С две думи : децата винаги трябва да знаят ,че могат да разчитат на родителите си ,но не те определят правилата, а родителите.Да ,те трябва да са обичани ,но не трябва родителите да са влюбени в тях и трябва някой да санкционира  и техните слабости.Сигурна съм ,че това е правилен подход.
Говоря това от позиция на родител ,който се опитва да наложи авторитет над три момчета.Най големия тийн ,средния почти седем годишен и най малкото на год. и три месеца.
Виждам ,че двете по-големи момчета са съвсем различни ,но еднакво ме слушат.Нямам проблеми с дисциплината.Не съм някакъв тартор,а напротив, имам малко правила ,но държа  те да се спазват.
Възпитанието наистина е трудно,но знам, че колкото по-малко са правилата по-лесно се държи на тяхното спазване.С възрастта тези правила стават все повече и повече.
Децата ми са спокойни ,че аз и баща им ще вземем най-доброто решение.В тази връзка искам да кажа ,че никога не съм оспорвала решение  например санкция от страна на баща им ,нито пък той моето.Това е много важно за възпитанието.Ако допуснете някой да оспори вашата санкция или решение напр.баба или някой друг-това е просто пагубно.
Може би ,ви звуча диктаторски но истината е това.Помислете колко разглезени деца има растящи с бабите си.


Когато казвам нещо ,го казвам категорично .
Баща им винаги ме подкрепя.
Когато той казва,аз подкрепям.
Нямаме баби,гледачки и такива ,които са склонни към разглезване.
Така върви при нас и всички казват ,че имаме изключително възпитани деца.
При тийна действам със силата на убеждението и фактите,при средния държа на правилата.

Децата са хитри и веднага усещат къде ще пробият леда.Ако позволите да се пробие вашия -губите авторитет.Бъдете твърди, бъдете убедени в правота си.Никога не забравяйте ,че вие и баща му командвате

Последна редакция: вт, 13 дек 2011, 23:08 от asya asya

# 8
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 263
Това което действа според мен е :
- режим
- точно обяснение какво е позволено и какво не е, съответно точни санкции (лишаване от детско примерно) при нарушаване.
Примерно, аз не позволявам думите "няма" (като отговор), "искам". За отговор няма директно наказвам. Думата "искам" ако е заместена с "бих желал" или "може ли" се заслушвам и отговарям. При дадена задача давам определено време да бъде свършена - подреди си стаята докато изчистя в хола, приготви се за баня, докато измия чиниите и т.н. Ако помоля за нещо, винаги казвам "моля" и изисквам същото, отговарям с "благодаря". Не повтарям, след като кажа нещо, броя до 3. Обикновено на 3 вече е приключил с това което съм казала.
Може би съм повече строга, държа много на дисциплината, без да нарушавам правата му и личното му пространство. Гледам го напълно сама.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 360
asya asya, какво значи да не забравяме, че ние "командваме"? Не се чувствам като командир, звучи ми прекалено. Препоръчвам на авторката не командване, а говорене и разбиране. Не създавай чувството на детето си, че го командваш и просто си строга. По-важно е да знае, че го обичаш, загрижена си и то е твоя отговорност. Не си строга просто, защото трябва да се спазват правила, а защото тези правила наистина са важни. Създай усещане на детето, че неговите действия водят до последствия само за него. Поне аз така процедирам с моите деца. Винаги им обяснявам, че техните действия носят позитиви и негативи лично за тях. Ако счупиш играчката нарочно - ти няма да имаш играчка, не аз или някой друг. Просто не искам да си мислят, че правилата служат, за да угаждат на мен или на някой друг, а че тези правила служат главно на тях, че са от тяхна полза, не ги карам да ги спазват, защото искам да ги командвам, а защото е необходимо, за тях самите. А аз напомням и следя дали се спазват правилата, защото съм загрижена и защото те са моя отговорност. Съветвам те да не бъдеш твърде убедена в правотата си - винаги и абсолютно. Приемай идеи и мнения от детето си, нека има право на избор. Няма безгрешни хора, следователно няма как винаги да си права абсолютно изцяло. Важно е детето да има избор и мнение, това е нещо много необходимо. Но по написаното от теб, макар и кратко, съдя, че нямаш такъв проблем, а по-скоро обратното. Бъди строга, но умерено, нито твърде отстъпчива, нито лоша, както сама си се изразила. Но ако искаш детето да направи нещо, просто бъди по-категорична. Обяснявай защо изискваш това от него, защо е важно за него да го направи. Поставяй нещата ясно. Бъди склонна на уговорки, но само в определени случаи, когато това е допустимо. Например, детето не желае да си оправи стаята, обясняваш, че това е важно за нея самата и тя трябва да го направи за себе си. Ако откаже отново да го свърши на момента, предложи да го направи след 5мин. или след като свърши филмчето, като приключи с играта, рисуването и т.н. Но след поставения срок, бъди категорична, не отменяй искането си. Създай и чувството, че не се налагаш, а че тя сама решава. Научи я, че обещанията трябва да се спазват. Т.е. след като е обещала, че след 5мин. ще си оправи стаята, то трябва да изпълни обещанието си. Това се научава най-вече с личен пример. За неща, които не търпят уговорки и отлагане във времето, просто бъди категорична и ясна. Например - детето не иска да си сложи шапка. Обясняваш защо трябва да го свърши, че на нея ще й бъде студено и няма да й е приятно, съответно трябва да те послуша, за да се чувства комфортно. Ако откаже, просто й казваш, че ще излезете, тогава, когато си сложи шапката и толкова. Ако започне да се сърди, мрънка, тръшка, обясняваш, че сама е взела това решение, съответно такива са последствията. Да не се сърди на теб, а на себе си.

maggibg, ние даваме съвети, но малко на сляпо. Какъв е проблемът с детето? Това, което си описала е нещо нормално за децата, че и за възрастните. За кое точно не те слуша детето, изпълнява ли все пак казаното от теб, дори и след 5-тото напомняне?

# 10
  • Мнения: 411
asya asya, какво значи да не забравяме, че ние "командваме"? Не се чувствам като командир, звучи ми прекалено. Препоръчвам на авторката не командване, а говорене и разбиране. Не създавай чувството на детето си, че го командваш и просто си строга. По-важно е да знае, че го обичаш, загрижена си и то е твоя отговорност. Не си строга просто, защото трябва да се спазват правила, а защото тези правила наистина са важни.

Хм,елфче написах мнението си по-темата и не ми е присъщо да влизам в спорове,но щом не ти е ясно какво значи командване -ще ти обясня,давайки пример.
Преди няколко месеца излязохме с познато семейство в планината.Та децата се наиграха и трябваше вече да се прибираме.Казах "Хайде стана късно-тръгваме".Моите се качиха.
Сина на другото семейство започна да бяга и крещи"няма,няма".Бащата  ми каза :Не обръщай внимание ,така е всеки път...сега докато се качи... Shocked...И се почна едно убеждаване...Семейството се качи в колата и даже тръгнаха бавно,онова стои и не мърда.Спряха колата,мъжа излиза и пак убеждава ли убеждава.Повече не издържах и ние тръхнахме,та не знам колко още са се убеждавали така.

# 11
  • Мнения: 1 843
Колкото си по-толерантен, разбираш, отстъпваш и добър,
толкова повече ти се качват на главата.
Трябва да има правила и дисциплина, което не изключва обичта.

# 12
  • Мнения: 411
Обич ,разбиране ,да.Детето трябва да е с убеждението ,че родителите са сигурни хора ,на които винаги може да разчита.
Но не и заслепяваща влюбеност ,която ти пречи да видиш,че нещата излизат от контрол и детето допуска грешки.
Има правила ,които ние самите сме създали в семейството.Не можем всеки път да убеждаваме и да коментираме тези правила.

# 13
  • Мнения: 741
Подкрепям елфчето изцяло, защото точно такива са и моите принципи и подход във възпитанието на децата ми!

# 14
  • Мнения: 1 827
Аз възпитавам децата си като написаното от asya asya. Това което правя когато детето иска да вземе решение което не е добро за него, започвам да му задавам въпроси с които да го провокирам да мисли и само да стигне до извода, че това не е добро. По този начин не се настройва срещу мен, че съм гадна диктаторка и е щастливо, че прави това което иска. Наблягаме на причинно следствената връзка в поведението. Детето трябва да знае, че има последици от взетите решения и го оставям да си ги понесе. Например: Не си е записало какво е домашното, не започвам да звъня на класната да питам, оставям го да отиде без домашно и да си получи забележката или двойката ако е за пореден път. Да то трябва да се чувства обичано, но не да е с мисленето "Ако ти не подкрепяш нещата които искам и правя, значи не ме обичаш!" Обяснявам, че точно, защото го обичам си носи последиците, защото не мога да си позволя моето дете един ден да пропадне като личност.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт