Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 дек. 2011, 14:23 ч.

Страх от игли

  • 4 646
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 159
Здравейте! Не зная дали мястото на тази тема е тук, ако не е моля модераторите да я преместят.
От малка много боледувам и нищо освен инжекции не ми помага. Майка ми ми е казвала, че от по-малка от година са ми били гентамицин, въпреки че е много вредно. Е, той вече не ми помага. Всяка година нещо става-разболявам се и минавам на пеницилин (не съм сигурна дали го пиша правилно), ампицилин или стандацилин (което май е едно и също). И трите са ми бити венозно и мускулно. Проблема е следния-пак съм болна, за 3 дни стана бронхит, пия антибиотици, подобрение на нула, знам какво следва-пеницилин, стандацилин или ампицилин. Но имам ужасен страх от игли. Вземане на кръв-изпадам в истерия. Инжекции-въртя мозъка на сестрата поне 30мин. Вече съм на 14, но все още имам страх. Не искам да ми слагат абокат, защото когато спя много шавам, един път бях отворила капачето и стана беля.. Мускулно много болят, комбинираме ги или с упойка или с гентамицин. Дори не зная дали точно от иглата ме е страх или от инжекцията. Всички знаем как болят тези от рода на пеницилина. Не зная защо е така. Много ме е страх. Сега знам, че пак ме очаква това и като си помисля настръхвам. Моля ви, кажете как да преодолея този страх? Затварям си очите, но пак изпитвам страх. Говоря си като лудите окуражително, че няма нищо страшно, че дори ухапването от моето куче боли повече (той не ме ухапа, само ме драсна със зъба си, но пак си боли), кола-маската боли повече.. Но не! Имам две операции, дори от тях не ме беше страх, само когато ми слагаха абоката беше страшно, всичко друго за мен не беше от голямо значение. Майка ми ме пита ''един ден ще раждаш, как ще стане това?'', но тя не разбира, че страха ми не е от самото раждане или операция или каквото и да било, а от игли и инжекции. Кажете ми как да се справя със страха? По принцип аз не съм страхлива, но това е нещото, от което мога да припадна. Може да е глупаво и лигаво момиче на 14 да го е страх от инжекции, но абсолютно това не е лиготия, мразя когато сестрата подготвя спринцовката и иглата, мразя когато иска да ми сложи инжекцията, мразя когато това гадно лекарство влиза толкова болезнено.. Защо няма друг начин за мен освен тия гадни инжекции? Предполага се, че щом всяка година са ми в програмата значи трябва да съм свикнала, но не.. Даже имам по-голям страх от тях.. Като си помисля, че са по 3 пъти на ден..
Много ще съм благодарна ако ми помогнете да се справя с това.  bouquet

# 1
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 11 145
да ти кажа, аз съм над 30г. и до сега не съм се разделила със страха си от игли Rolling Eyes
остана ми от детството и аз бях често на инжекции...

на мен директно ми пада кръвното и ми призлява като ми взимат кръв Confused
за абокат не ми се говори - до последно не давам да ми слагат....

това, което правя аз е постоянно да си говоря със сестрата и да не мисля какво прави. общо взето гледам да се разсейвам, да не мисля за иглата и да изключа усещанията си в ръката като ми взимат кръв... това е малко по-трудно, ама става  Peace
предупреждавам, че ме е много страх и да са малко по-внимателни....

та не е до лиготия, споко, има и други като теб Hug

# 2
  • Мнения: 159
asyalein , много благодаря! Не мога да си говоря със сестрата, защото просто чувствам какво прави и не мога да изолирам гледката и чувството.. Ако не крещя и не рева когато ми бият инжекция или ми взимат кръв ме боли много повече. Не зная дали защото като го правя се разсейвам или просто това е начина.. Все пак много ти благодаря, може и да опитам! Simple Smile
Виждам линийка за бременност-вече наближава, пожелавам ти леко раждане и здраво бебе! Simple Smile

# 3
  • Мнения: 1 282
На 25 г. съм. Всеки път, когато трябва да ми правят инжекция, да давам кръв и т.н. изпадам в див ужас, за мен това е кошмар. Close
Последно преди няколко месеца, по мое желание си правех едни хормонални изследвания, дадох кръв от вената за първи път, майка ми е медицинска сестра, отидох в кабинета и в болницата, за да ми вземе тя кръв... преди да стигна до кабинета обаче сигурно половин час си изкарвах червата от ужас.  Sick
Много ми е неприятно, преди се срамувах, но сега вече си казвам. Предупреждавам сестрата, казвам, че искам да легна и хората ми влизат в положение. Не гледам какво ми правят, става ми по- зле. Когато съм легнала забелязвам, че не припадам, ако седя на стол и после легна задължително ме свестяват след това.
Последният път, когато ми взеха кръв от пръста бях горда със себе си- нито ми прилоша, нито лежах, но всичко стана много бързо и явно не успях да се стресирам предварително.
Запомни, че причината не е в теб, това е психика. Не е срамно, не позволявай да те укоряват заради това. Опитвала съм се да се настройвам положително, да си самовнушавам, че няма страшно, но психиката е по- силна.

# 4
  • Мнения: 1 273
Ех, момиченце! Кой обича инжекциите?
По принцип те са нежелани. Не зная какви са съображенията всяка година да ти ги назначават. Хапчетата са за предпочитане. Има определени случаи, в които лекарите преценяват, че с инжекции ще бъде най-добре. Не зная в твоя случай дали го решава винаги един и същ лекар. Този въпрос е много интересен! Други лекари дали ще мислят същото? Ти все още не си във възраст, в която да търсиш сама лекарите. Твоите родители решават къде и при кого. Но това което пишеш наистина е смущаващо. Страхът от инжекции може донякъде да се преодолее, ако ги правят извънредно внимателно. Те знаят как, но в повечето случаи ги правят грубо, нервно и бързо. Оттам идват и проблемите. Освен това някои разтвори са много болезнени. Гентамицинът май беше такъв. Най-доброто решение е инжекциите да ги прави наш близък, който се старае и не бърза. Има и друго решение-да ни научат да си ги правим сами или пък наши близки дори нямащи нищо общо с медицината да бъдат научени. Но това не се отнася до венозните. Хора, които са далеч от медицината не трябва да се учат на това! Но, ако са мускулни или подкожни,  може. Тук в Бг това не е популярно, но в доста други страни е. Не търсят постоянно медицински сестри за правене на инжекции. Научават ги и после си ги правят сами. Е, някои ще кажат, че ги е страх и изобщо това не е за тях работа. Но диабетиците, които са на инсулин искат, не искат си ги правят сами цял живот! И дори техните близки са обучени да ги правят. Не е голяма философия. Ние например вече 10г. сами си слагаме грипната ваксина. Питахме как, обясниха ни и сме доволни от себе си. Така неприятното чувство от иглите е по-малко неприятно. Но някои пък смятат обратното и дори не искат да гледат, когато им правят инжекции. Въпрос на виждане. Ние в нашето семейство така се чувстваме по-добре. Засега не ни се е налагало да стигаме до други инжекции. Ако някой ден се наложи пак ще искаме да ни покажат и ще си ги правим сами. Само ако са венозни това е недопустимо както написах по-нагоре. Но най-добре без никакви инжекции!
Вземането на кръв също може да се прави старателно и тогава не боли много. Но и при него бързат, нервничат и действат грубо. Най-добре, ако сестрата е наша близка и наистина е загрижена за нашия комфорт.
Има и пенсионирани мед.сестри, които си търсят работа. Ако все още са на ниво може да се очаква, че ще проявят по-голямо старание при инжекциите, защото и без това нямат много работа.

Последна редакция: чт, 15 дек 2011, 01:18 от vl

# 5
  • Мнения: 23
Двете неща, от които най-много ме беше страх, от всичко на този свят, бяха иглите и зъболекарите. В последните 2 години за щастие, преодолях страха си и към двете, защото просто бях принудена. Преди 2 години поради здравословни проблеми лежах в болница 2 пъти и след всички взимания на кръв, абокати и инжекции, просто нямаше как да не го преодолея. Накрая на годината дори се опитах да ги преброя и стигнах до 58 Simple Smile Не казвам, че сега не ми е неприятно, когато ми се наложи, но няма нищо общо с преди. Това май е единственият вариант, макар че дано на никой не му се налага, просто при мен мина така...

# 6
  • Мнения: 165
И аз бях така....мина ми, когато ми каза "4 години, 4 инжекции седмично"...това бяха алергени. Но иначе предполагам, че ако сложиш едни слушалки със много силна музика и си затвориш очите, ще помогне. Помня аз как изпадах в истерия от игли, когато бях на 12,  но после ми мина. Даже една луда сестра като ми разпори 5 см. от ръката като кихна докато ми биеше инжекцията не можа да ме уплаши. Е...разпори е силно казано, но хубаво я раздра.
Късмет и дано наистина не ти се налага така да се справяш със страха си.

# 7
  • Мнения: 0
На мен ми се е случвало по 3 пъти на ден да ми взимат кръв, а един път една чисто луда сестра ми набучи система 4 пъти и накрая успя да намери вената. Все още ме е страх от инжекции и с нетърпение чакам тази година да отмине имунизацията. НЗ ако мможе да попитам дали има някаква имунизация чрез хапче? cry

# 8
  • Мнения: 1 273
Каква имунизация, какви хапчета? Не е ясно какво точно искате да кажете и да питате.

# 9
  • BG
  • Мнения: 2 449
Каква имунизация, какви хапчета? Не е ясно какво точно искате да кажете и да питате.

Вероятно е набор, завършващ на 7 и тази година подлежи на имунизация против тетанус.
Не, няма ваксина на хапчета.

# 10
  • София
  • Мнения: 191
Здравей! И аз имах страх от игли до преди няколко години, някъде на твоята възраст обаче го преодолях(на 17 съм сега). При мен стана по следния начин - вземах си мп3 плейър или въобще, нещо, което може да произведе музика на слушалки, влизах, сядах на стола, подавах си ръката и си пусках музиката,   задължително забивайки поглед някъде настрани. Ако си знаеш текстовете на песните, още по-добре - тогава автоматично почваш да си ги рецитираш наум и забравяш за иглата. Пробвай, може и при теб да се получи!
Успех!  Hug

# 11
  • Мнения: 159
Благодаря ви на всички!
Ето... пак се започва.. Миналия път минах на гентамицин, не ми помогна и автоматично минах на ампицилин + гентамицин..
Сега се оказва, че имам скрита пневмония и познайте-трябва да избирам между мизерната ЯМБОЛСКА болница или домашно лечение.. Но как, като не съм преодоляла все още този страх от игли? Много се страхувам и бих предпочела да умра, отколкото да ми бият инжекции... Казвам ви наистина не съм си мислила, че ще прекарам толкова ''хубави'' празници.. Коледа, Нова Година... какво се случва и аз не зная-заспивам здрава, събуждам се болна..
Сестрата, която ми бие инжекциите е наша много близка приятелка, тя ми ги бие от съвсем мъничка и е много внимателна, даже не си личи къде е била инжекцията, но проблема е в самите игли, страх ме е, просто не мога да го преживея този страх. Няма да ме е страх да се хвърля от някъде, да си прережа вените дори, но да ми бият инжекция е кошмар. Защо така се получава винаги? Всяка година съм на инжекции, но защо не претръпвам? На мен ми става лошо, когато бият инжекция на някой друг около мен, а за себе си какво да кажа? Как да спя спокойно, като знам какво ме чака утре? Това с музиката съм го пробвала вече, но не мога да се оттегля от мисълта, че ще ми бият инжекция... Ох не знам, много се страхувам..

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт