Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 дек. 2011, 22:32 ч.

Случи ми се нещо хубаво

  • 3 614
  • 35
  •   1
Отговори
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Ако утре се събудиш само с това, за което си бил благодарен днес ????

Отиваме да се почерпим в много приятен ресторант след успешната концертна изява на младите пиянисти в семейството - каката (6), баткото (11), малката (почти 5 и не свири още).Сядаме. Поръчваме. Обичайното количество храна и това, и това, и това, 6-7 ястия прилично като за петима пригладнели образа. Децата почват да шават из цялото заведение, не са от най-палавите, занимават се тримата. Минава се без произшествия.
След вечерята искаме да платим и сервитьорката ни казва: оправена ви е сметката. Ние недоумяваме. Тя обяснява, че мъжът на съседната маса поискал да почерпи "това семейство" (разбирай нас). Мъжът си беше отишъл, със сигурност не беше наш познат. В първия момент си помислих, че се е объркал, после обаче ми стана такова приятно...........Напоследък много се оплаквам, но този жест на непознат ме изпълни с такава благодарност за нещата, които имам.

Вие сте.......

# 1
  • Мнения: 2 405
Имал е нужда човека, направил го е, разбирам го.
На мен такива изненади не са ми се случвали. 

# 2
  • Мнения: 194
Дано не е бил някой тъжен, самотен човек, който  се е умилил при гледката на весело многочленно семейство. Sad

# 3
  • Мнения: 1 166
Дано не е бил някой тъжен, самотен човек, който  се е умилил при гледката на весело многочленно семейство. Sad

Е, стига де. Ако аз имах финансова възможност постоянно бих правила подобни жестове.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 437
Хайде да разкажа тук, след като не намерих друго място за похвали Simple Smile

Миналата седмица подадох сигнал на Улично осветление ЕАД, че около нас има две улици, които нямат нито една светеща лампа. Разпитваха ме, обясних и на въпросът ми кога да очакваме някакъв резултат ме отрязаха. Не се ангажираха с дни, седмици или месеци. И аз, съвсем логично, си помислих, че явно няма да има резултат. НО! Онзи ден сутринта, рано, в 8ч вишката с работниците обиколи улиците и ни сложиха чисто новички, работещи лампи  Grinning

И другото е, че тази седмица се сблъсквах с изключително любезни жени в НАП, данъчното, НОИ и общината.

Малко е смешно да се радваме на такива неща, които би трябвало да са нормални, но някак ми се приповдигна настроението Simple Smile

fapua, много мил жест! Точно както казва минзухар, имал е нужда да го направи. На мен 2 пъти ми се случва да купя нещо на някоя баба, която го връща, защото няма някакви си стотинки (последното беше кутия локум, а преди това- един патладжан). За някои хора малките, от наша страна, жестове означават много Simple Smile

# 5
  • Варна
  • Мнения: 10 139
Записвам се в темата. Най-сетне нещо позитивно.
Не се сещам за нещо, което бих могла да разкажа, но с удоволствие  чета, когато на някого се е случило нещо хубаво. Явно рядко се случва.

# 6
  • София
  • Мнения: 66
Миналата седмица дъщеря ми си загуби портмонето в училище. Вечерта, когато се разбра, го отписах, още повече, че в него е имало пари. Но на другия ден отивайки до лавката, жената й го върнала и й казала, че деветокласници са го намерили са го оставили там. Ами изненадах се много приятно! На фона на антиморала, който цари...
Жеста не е нищо в сравнение този на fapua, но ми дава надежда.   bouquet

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 883
Наистина имаше нужда от нещо позитивно.  Laughing

И при нас вчера се случи нещо хубаво.
Отивайки на училище детето си изпуска портмонето в тролея.
А вътре са и телефона, всички парички, ключовете от вкъщи, личната карта и пр.
Два часа след това се обадиха по телефона от тролейбусно депо, че портмонето
е при тях и да отидем да го вземем. Намерила го някаква жена и го предала на шофьора.  Laughing
Всичко беше вътре. Ама докато успеем да се свържем с дъщерята ни се изправиха косите. (както напоследък изчезат момичета на нейната възраст  Rolling Eyes).
Мъжа ми ходи да го вземе, ама не се сетил да купи нещо а почерпи хората, та днес ще ходя да им занеса нещичко.

# 8
  • bulgaria
  • Мнения: 150
И аз се трогнах от постъпката на непознатия  Heart Eyes . За добро или зло май мога да се похваля само малките хубави неща като целувката на сина ми за довиждане, удоволствието с което си пия кафето в момента и ...май е само това Confused

# 9
  • Мнения: 373
Хареса ми така позитивно да започнем деня.
Да е жив и здрав човека, наистина хубав жест!

За съжаление от доста време не бях чувала или виждала подобни позитивни случки!Да си пожелаем по-често!
Явно Коледа наистина кара хората да са по-добри...

Сега предлагам масово да почнем да се черпим, ей така  да ни е  хубаво ..Hug
Усмихнат ден на всички!

# 10
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Благодаря за хубавата темичка. Hug


Точно такова нещо не ми се е случвало. Може би, защото рядко посещаваме ресторанти..
Но наскоро трябвяше да си взема очилата, които си бяха пари...Момчето, което ми ги даде ме попита какъв калъф искам. Едните бяха от цена 6 лв, следващите 9 лв. и за другите не можех и да мисля. Помолих го да ми даде един от 6лв. Попита ме какъв цвят искам. Казах му, че нямам никакви претенции, защото същият ден мъжът ми беше след операция в интензивното и най-малко ме интересуваше цветът на калъфа.
Тогава момчето просто...ми го подари. Някой ще каже: "Е, какво са 6 лева?"
Повярвайте в този момент за мен те бяха МНОГО.
Бих написала и къде точно работи това момче, но не смея, за да не сгреша...

# 11
  • София
  • Мнения: 2 437
Мари, към моите очила върви и безплатна калъфка. Но, дори и да е така, човекът спокойно е можел да си го спести, ако не си знаела. Така, че, ето, добро дело Simple Smile

На мен все по-често ми спират на пешеходна пътека, да не кажа винаги, шофьорите са станали доста по-толерантни и културни на пътя.
Вече съвсем често, когато "пусна" някой да мине ми отвръща с поздрав и усмивка. Оправя ми деня Simple Smile Аз също се старая да създам по същият начин настроение, когато ми направят път да мина.
Определено ми прави впечатление и ме радва, че започва да се връща модата на това, да имаш културно и етично отношение към останалите.

# 12
  • Мнения: 1 447
Много хубава тема. Ще следя. Често ми се случват хубави неща. Много се радвам, както Мръндарина, че хората отново се връщат към етичното отношение един към друг.

Едит: Сетих се за нещо, което ме просълзи един път. Пиша тук в една тема, с момичетата се познаваме, но с някои не сме се виждали никога, само по телефона сме се чували. Един ден бях много зле финансово. Оплаках се в темата и веднага няколко мацки предложиха да ми изпратят пари назаем.  Hug Честно да Ви кажа--не можех да повярвам. Отказах,защото точно тогава се оправиха нещата, но много топло ми стана. Затова и ги обичам толкова много. Те знаят кои са  Hug

# 13
  • Варна
  • Мнения: 10 139
Благодаря за хубавата темичка. Hug


Точно такова нещо не ми се е случвало. Може би, защото рядко посещаваме ресторанти..


Случва се не само по ресторанти. Grinning
Сега се сетих да разкажа една история. Случката е в парка в Трявна, който е ходил го знае, оня със сърничките. Тогава имах все още две деца Laughing, бяхме седнали на пейките синът ми се катереше по статуите, а дъщеря ми бе до нас. В парка беше оживено, беше около Великденските празници. Както си седяхме идва до нас една много стара... бих казала баба, но предпочитам да кажа дама. Та тя в едната си ръка държеше мекица (продават наблизо), а с другата ми подава два лева. Каза да купя мекичка на дъщеря ми понеже я гледала докато яде. Embarassed Опитах се любезно да отклоня парите, казах и че дъщеря ми не е гладна, а ако желае да и купим нещо, трябва само да каже.
Тогава дамата ми разказа, че когато е била малка, майка и починала и баща ѝ я  гледал сам, нея и сестричката ѝ. После обаче започнала война, баща и отишъл на фронта и със сестричката и често се налагало да гладуват. Когато дъщеря ми я гледала как яде мекицата, много силно и напомнила за малката и сестричка (вече починала) и колко гладни били. В очите ѝ имаше сълзи. Помоли ни все пак да вземем двата лева и да купим нещо за ядене на дъщеря ни, ако все пак не желае мекица.
Е не можах да откажа тези два лева, въпреки че сигурно на старата жена не и бяха излишни. Отидохме и купихме мекица. Почти се разплаках ѝ аз.
Въпреки тъжната история у мен остана приятен спомен, сякаш бях свършила нещо добро.

# 14
  • Мнения: 1 447
Ох, няма да я чета тая тема в офиса, че очите ми са пълни със сълзи след последната история.

 Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт