Случи ми се нещо хубаво

Дори и безплатна да е била калъфката... няма значение.

Аз го почувствах като едно добро.

Хаксе, разчувства ме ....

В момента се сещам за 2 неща - малки жестове, но нетипични за мен и по-скоро обратни на тенденцията, поне в моето ежедневие. В Била касиерката ми обърна вниманието върху продукт, на който на табелката е посочена цена за грамаж, а аз съм се заблудила, че е на бройка (странно защо така беше изложена цената след като всички артикули от този вид бяха с еднакъв фиксиран грамаж) и една продавачка на дребни сладки ме посъветва да не купувам от тези, които си бях харесала(явно хич не бяха пресни). Не съм сигурна, но донякъде отдавам тази загриженост на факта, че бях с количката с бебето.

Сетих се  за една случка,която преживя сестра ми, но всички бяхме много трогнати.
Няколко дни преди Коледа сестра ми си загубила портфейла-вътре имала малко пари, но и всички документи били там. Както и да е, решила, че след празниците ще извади нови карти и всичко необходимо и така. Отивам аз при нашата фризьорка след два-три дни, а тя още от вратата"Хайде, бе,откога ви чакам теб или сестра ти!!!"... Случило се така, че един стар и беден дядо (фризьорката така го описва) намерил портфейла,вътре видял фактурите от платена детска градина и визитната картичка на салона за красота. Намерил адреса и върнал портфейла на фризьорката. Тя искала да го почерпи нещо или да му даде някой лев в знак на благодарност, но той отказал. Казал,че момичето (сестра ми) има дете,видял е бележките и да купи нещо не детето.
Не намерихме човека да му благодарим, но оттогава,когато чуя "На Коледа стават чудеса.", все за него се сещам. Да е жив и здрав!

Толкова малко ли са хубавите неща, които ни се случват, та темата е отишла чак на втора страница?!?

На мен ми се случи най-хубавото нещо. Само преди часове...Няма да споделям точно какво, защото не съм сигурна дали хората, които ми помогнаха биха искали да се знае.

Много ми е трудно в момента да намеря точните думи.

Затова ще кажа само едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!!!
Те знаят кои са и за какво става въпрос...

Живея в малък град и голяма част от хората се познаваме. Преди миналата Коледа свекърва ми теглила пари от банкомат, взела си ги, но картата забравила да си вземе. Звъни ми по едно време моя позната и ме пита как се казва свекърва ми. Отговорих и аз, тя се позасмя и след малко дойде до в къщи да донесе картата. Свекърва ми дори не беше разбрала, че е забравена.

Преди години работех като сервитьорка.Един американски войникми даде бакшиш от 100 долара.Не исках да ги приема,но ме убеди,че вероятно няма да му трябват защото отива да воюва. Дано е оцелял. Няма да го забравя.
На два пъти си губих протменото,и давата пъти ми го върнаха.

Едно от най-хубавите неща, което се е запаметило още от детството в главата ми.
Баща ми - педагог и нощен възпитател в дом за деца лишени от родителски грижи. Организират им Коледно тържество в нашият град и те групово идват в ресторанта на един хотел, много близо до дома ми. Казали са на татко, че може да ме вземе със себе си. И ето ме - на господина дъщерята. Пикла на 5-6 годинки седя и обядвам до баща ми. След малко, обаче на всички деца от дома започват да им раздават пликове с лакомства. При тях по Коледните празници има много дарения. Естествено те са под бройка и не са предвидени за децата на възпитателите. На мен дори не ми прави впечатление, защото знам, че тези деца са щастливи от подобни жестове и не ги гледам жално. В този момент едно малко, ама сигурно по-малко и от мен тогава момиченце идва при мен и ми казва "Искам да вземеш моето пликче. Лошо е аз да имам, а ти не". Разревах се. Баща ми го нямаше тогава, така че съм сигурна, че не детето не го е направило със задни мисли. Те просто са си такива. Голяма част от тези деца. Свикнали са да делят, да спестяват и да се усмихват. Това е нещо, което ми се случи преди толкова години, но все още си го спомням и ми стопля душичката.

П.П: Ще помисля и ще пиша пак.
Страхотна тема!   Поздравления към авторката.

Преди година и половина с моя приятелка отиваме в Италия за седмица...
Всичко чудесно, изкарахме си прекрасно и идва време да се прибираме...
Естествено сме похарчили всичките си възможни пари  и сме си оставили "за всеки случай" 20 евро, евентуално да си купим нещо от летището или самолета...
Понеже пътувахме с Уиз еър и не бяхме направили уеб чекирането, на гишето ни сервираха новината, че трябва да платим 34 евро някаква си такса, а ние разполагахме с 20  
Шок и ужас! Извадих и двете карти, с които разполагах, въпреки че бях почти 100 % сигурна, че няма да има пари в тях, започнахме да ровим като ненормални, а до полета остават 40 минути, багажът ни пък е качен на самолета. Не можехме да си позволим да останем, а не можехме и да си платим, за да се качим на самолета... не ни достигаха 14 евро...  
Видяхме две момчета, българи и им обяснихме ситуацията, като помолихме за 14 евро и им казахме, че още на летището в София като кацнем, ще им върнем парите. Единият отиде явно при майка си, каза и, тя само се смръщи и така и не ни помогнаха.
Ние двете още повече се притеснихме и вече не знаехме какво да правим... Нямахме алтернативи...
Тогава решихме да опитаме още един път- един възрастен италианец изпращаше една дама.
Обяснихме му всичко.
Той попита: "Значи само 14 евро не ви стигат, така ли?", ние потвърдихме. Тогава той бръкна, даде ни 20 евро и каза: "Задръжте ги" и се усмихна.
В този момент и двете избухнахме в рев, запрегръщахме го и го разцелувахме...
Така разплакани отидохме на гишето и си платихме. Момичето, което ни обслужваше се притесни за нас, донесе ни вода, даде ни бордните карти и се запътихме към гейта, все още разплакани...
Видяхме още веднъж възрастният господин, който така мило ни се усмихна... дойде да ни прегърне още веднъж...Наистина беше разбрал, че сме изпаднали в нужда... Не знаехме как да му се отблагодарим. Беше наистина невероятен жест от негова страна.
Останаха ни дори 6 евро, с които в самолета си купихме вино и пийнахме за негово здраве...
Всеки път като се сетя, споменавам с добро този човек...

Оня ден правя място на една жена с патерици, доста трудно успявайки да се качи в автобуса, тя ми благодари и след 30 секунди развълнувано ме побутва по ръката да отида да седна отсреща, че имало свободно място.

Една приятелка е с много благоприятно развитие на здравословен проблем след препоръчани от мен добавки.

Ех, че хубави и трогателни истории

Темата е страхотна!!!!!!!!!!Записвам се с надеждата да чета много такива истории и скоро да има за какво да пиша и аз!

Страхотна тема!
Записвам се с надежда всички да имаме по много за писане тук   

Ще ви разкажа една история,която ще помня винаги.Бях на 6 години-първи клас и с една съученичка отиваме в сладкарницата в междучасието.Има опашка,ние се нареждаме и през цялото време докато дойде нашия ред се опитваме да натъкмим събраните от двете ни стотинки.Смятаме,броим,пак смятане,но все не стигат за два сладоледа.А бяха пуснали от този на клечка,опакован и с шоколад отгоре/разбирай ескимо/.Човека пред нас е направил покупката и тръгва,идва нашия ред.Покатервам се на едно издадено място,за да стигна до тезгяха и виждам два сладоледа да лежат там,а човека,който ги плати вече излиза от сладкарницата.Грабнах сладоледите и хукнах след него.Викам,викам,а той не се обръща.Настигнах го отвън и го дърпам за ръкава "Чичо,чичо,забравихте си сладоледите",а той леко троснато "ами те са за вас" и си тръгна.А аз стоя със сладоледите в ръцете и не мога да повярвам на късмета си.Човека през цялото време слушал трудното ни смятане и решил да ни зарадва. Не искаше прегръдки или благодарност,просто направи това за нас и си тръгна....

В момента не мога да се сетя за нещо конкретно случило се с мен, но пък си припомних една много положителна тема от чужбинския, в която разказите толкова ми допаднаха, че си запазих част от тях на компютъра. Ето за какво говоря: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=456888.0
Пожелавам ви още повече усмивки и хубави мигове!