Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 дек. 2011, 16:48 ч.

Стиска ли ми?

  • 2 254
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте дълго се чудих дали да пиша  Tired
Омъжена съм от 4 години като с моя съпруг се оженихме след 2-3 месечна връзка. Преди това и двамата се бяхме разделили с "голямата любов". Имаме и едно дете на 3 години. Сега се чудя дали той е подходящия за мен. Вече всичко ме изнервя в него, грижовен е към детето, но към мен сякаш не проявява голям интерес. Вече все по често се караме вкъщи. Пооплаках се сега основното "Как взехте решението че този човек не е за Вас?" Много пъти си мисля да направя решителната крачка и се отказвам че ме е страх да не ми вземе детенцето

# 1
  • Мнения: 1 128
При мен то просто си дойде само, в резултат на натрупаните негативни преживявания. Няма формула. Не очаквай някой да ти каже, като започне да прави това и това, или да не прави онова, значи е време за "адиос". Според мен е въпрос на вътрешно усещане.
А, ако го нямаше страха би ли си тръгнала?

# 2
  • Мнения: 1 127
Какво значи "решението, че този човек не е за вас". То не е решение, а усещани. Или те кара да се чувстваш добре, или не. Или те обича, или не. Или го обичаш, или не. Или чувстваш, че можеш да си завинаги с този човек, или не. За мен когато започва "чуденето" значи проблем има и остава само да прецениш дали си заслужава да се бориш за отстраняването на този проблем или не. След като сама признаваш, че си мислила много пъти, не смятам, че има друг отговор освен този, който сама си даваш. За детето не мисля, че има защо да се притесняваш по отношение на съдебната нагласа, която сме обсъждали тук не веднъж и два пъти. Не казвам, че е лесно да направиш тази крачка. Аз все пак седя зад компютъра и пиша, а на теб ти е на главата, но има много примери тук за това колко добре може да се отрази на една жена развода. Просто си дай шанс. Успех!

# 3
  • София
  • Мнения: 11 221
Детето няма да ти го вземе, а ти си много далече от мисълта за развод, повярвай ми Simple Smile
Аз така и не разбрах какви толкова големи грехове има този твой мъж?

# 4
  • Мнения: 16
И аз общо взето се разведох поради несходство в темперамента, мисленето и т.н., не поради някакви драми сериозни...съжалявах обаче, но не се върнах назад. По-добре изчакай, ако не ти мине- действай...но пак помисли преди това Simple Smile

# 5
  • Мнения: 36
Чудиш се защо е стигнало дотук. А ти как смяташ - можеш ли за 2 - 3 месеца да опознаеш човека така, както трябва? Явно действително си била заслепена в началото и си мислила, че това е мъжът на живота ти. Но очевидно не е.
Сами сме си виновни за нещастията, които ни сполетяват, в повечето случаи. Била съм влюбена, определено. Но никога не съм си мислила, че трябва да тръгна да създавам семейство след такъв малък период от време. Защото се стига до това - разочарование и развод.

Когато сме в началото на една интимна връзка, недостатъците на партньора ни се виждат дори "сладки". Сложили сме "розовите очила" и, хайде, този мъж е прекрасен - давай да се оженя за него и да му родя деца. Това адекватно ли е според теб? При положение, че познаваш този мъж от 60 дни.

В началото всеки се стреми да бъде идеален дори и чаровен във всеки един аспект в отсрещните очи. Обаче като останеш малко повечко време с него, виждаш, че не бил толкова прекрасен.

# 6
  • Мнения: 1 128
Чудиш се защо е стигнало дотук. А ти как смяташ - можеш ли за 2 - 3 месеца да опознаеш човека така, както трябва? Явно действително си била заслепена в началото и си мислила, че това е мъжът на живота ти. Но очевидно не е.
Сами сме си виновни за нещастията, които ни сполетяват, в повечето случаи. Била съм влюбена, определено. Но никога не съм си мислила, че трябва да тръгна да създавам семейство след такъв малък период от време. Защото се стига до това - разочарование и развод.

Когато сме в началото на една интимна връзка, недостатъците на партньора ни се виждат дори "сладки". Сложили сме "розовите очила" и, хайде, този мъж е прекрасен - давай да се оженя за него и да му родя деца. Това адекватно ли е според теб? При положение, че познаваш този мъж от 60 дни.

В началото всеки се стреми да бъде идеален дори и чаровен във всеки един аспект в отсрещните очи. Обаче като останеш малко повечко време с него, виждаш, че не бил толкова прекрасен.


Няма гаранция за нищо. Имам познати, които бяха гаджета 6-7 год. и се раделиха, другите бяха само няколко месеца, е имат прекрасен брак. Всичко си е до късмета!

# 7
  • София
  • Мнения: 4 347
Само ти можеш да се отговориш!   bouquet

# 8
  • Мнения: 3 467
Аз съм съгласна с zvezda_. Вярно няма гаранция за нищо, но това определено не трябва да се превръща в оправдание и тласък към необмислени действия. Едно е да се обвържеш с човек, когото не познаваш, защото 2-3 месеца никакво време не е и друго е да живеете години под един покрив. Ей така, имам един познат, с жената не бяха живели заедно в един апартамент преди сватбата. Детето стана целенасочено месец два след запознанството, ожениха се по време на бременността. Та те не бяха се виждали сутрин как изглеждат. Е както се и очакваше, не се понасяха след две години. Рискът от такъв развой е много по - голям при прибързаните действия, мое мнение Peace

Последна редакция: сб, 17 дек 2011, 02:33 от Pepina77

# 9
  • Мнения: 2
благодаря на всички за отговорите.
Съпруга ми "грехове" непростими няма или поне аз не зная за такива  Embarassed , но просто вече няма диалог между нас, вече не си говорим, не споделяме, финансите ни са разделени "на мои", и тези които аз изкарвам са за всички, дава пари непрекъснато на родителите си, а те наглярите даже не ги връщат.
Искам да се преместим да живеем дори да бъдем на квартира той не иска. Неамбициозен е ето това ме дразни в него

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 145
В какъв смисъл финансите ви са разделени .......и ние сме така ,аз имам мои ,той негови пари ,но аз плащам храната ,а човека до мене сметките......винаги сме разделяли парите ,но никога не сме се карали за мене това е нормално. Добре е ,ако го накараш да излезе на квартира може пък като сте самостоятелни да се промени нещо.

# 11
  • Мнения: 1 022
Според мен е редно да се запиташ на базата на какво си преценила, че този мъж е за теб. Това ти го казвам от личен опит, понеже аз реших, че съм срещнала мъжът на живота си седмица след като се запознахме. Никога нямаше да се омъжа за него и да поискам дете от него, ако не беше онзи момент, в който се погледнахме в очите и разбрахме и двамата, че сме създадени един за друг;) Пълни глупости...
От там нататък, с течение на времето блесваха все повече несъответсвия в характерите ни, в манталитета, в ценностната система и пр., за които аз просто си затварях очите. Всеки път намирах "логично" обяснение за действията му, оправдание някакво, или пък просто се надявах да се изпадаме друг път в подобна ситуация. Казвах си, важното е, че съм намерила мъжът на живота ми, от там нататък всичко ще се нареди. Да, ама не.
Много усилия ми костваше да призная пред себе си, че това не е човекът за мен и че не съм щастлива с него. Това май беше най-трудното. Стана няколко месеца, след като той поиска да се разделим.
 

# 12
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 859
благодаря на всички за отговорите.
Съпруга ми "грехове" непростими няма или поне аз не зная за такива  Embarassed , но просто вече няма диалог между нас, вече не си говорим, не споделяме, финансите ни са разделени "на мои", и тези които аз изкарвам са за всички, дава пари непрекъснато на родителите си, а те наглярите даже не ги връщат.
Искам да се преместим да живеем дори да бъдем на квартира той не иска. Неамбициозен е ето това ме дразни в него

Wow! Вие живеете с родителите му и ти си основният финансов генератор за цялата къща, а той ползва доходите си за джобни?!?! Ох...  Sad Да имаше кой да ми каже навремето каква адска злоупотреба е това, вероятно аз също щях да си спестя някоя и друга трудна година от живота...
Ама въобще ли не подлежи на предоговаряне това положение?!? А вие как живеете 3 поколения под един покрив? Т.е. - не е риторичен въпрос, просто питам дали се разбирате.

# 13
  • Мнения: 450
За съжаление това е отговор на който можеш да си отговориш само и единствено ти .Или го напускаш и започваш да се бориш сама или се примиряваш и продължаваш с него  ,намираш си някакво хоби и нещо ,което да ти отнема мислите и не се дерзаеш.Макар ,че това не си е работа .Аз лично обмислях решението си около 3 години . Накрая просто си тръгнах и никога не обърнах назад глава.

# 14
  • Мнения: 1
Здравей, pitnka???, аз също съм пред развод. Моят случай е подобен от гледна точка на това, че имам дете на 3 години и не мога да кажа, че мъжа ми има някакви големи грехове, но... Както и преди мен са ти казали, няма защо да се притесняваш, че може да ти вземе детето, стига сама да не му го оставиш и да си тръгнеш. За да вземеш решение дали да се разведеш моят съвет е да поговориш наистина открито със съпруга си. Да му обясниш точно какви  са  причините да не искаш да бъдеш с него повече и да разбереш дали той е готов да направи нужните промени. Освен това трябва да си сигурна и в себе си, че можеш да продължиш с него и да направиш нужните компромиси, за да останете заедно. Аз лично съм със съпруга ми от 8 години като се оженихме преди 3, когато бях бременна. Бременноста ми беше желана, въпреки че имах колебания. Странното е, че още през първата година от връзката ни осъзнавах, че сме много различни и се оказа, че несходството в темперамента и мисленето е наистина непреодолима пречка за мен. Разглеждайки живота си през тези 8 години, това което виждам е една постоянна линия на спад в емоционално отношение  и лично за мен като личност загуба на самоувереност, непрекъснати депресии, достигащи през тази година дори и до липса на желание за живот, загуба на финансови средства и самостоятелност. И въпреки, че за момента не мога да отговоря на въпроса "Как ще живея в бъдеще - къде ще работя и как ще се изхранвам?", за мен няма друг отговор освен раздялата, защото през последната година живота с него ме води до още по-голяма апатия и депресивни състояния, поради нежеланието ми да сме заедно.
Така че, моят съвет е да анализираш живота си през последните години, ако ти е трудно да говориш очи в очи със съпруга си (думите ти изведнъж се изгубват и не можеш да си спомниш какво точно искаш да кажеш) е най-добре да напишеш всичко на лист хартия и да му го прочетеш, за да го обсъдите. И относно детето, все си мисля, че е много по-добре да си дете на щастливо разведени родители, отколкото да живееш в атмосфера на непрекъснати скандали и да виждаш, че родителите ти са нещастни от живота си. Аз лично хиляди пъти съм молила майка ми да се разведе, вместо това тя си докара сума болести от стреса и почина на 45г.

Да допълня, че и аз от години се колебая дали да съм с него или не и за тези години само натворих още хиляди грешки. Просто накрая си зададох въпроса докога ще продължавам да правя грешка след грешка, която да ме прави все по зависима и нещастна.

Последна редакция: вт, 20 дек 2011, 15:03 от ne_znaina

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт