Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 16
моля ви да помогнем на това детенце който с каквото може Praynig smile3518 smile3518 smile3518



Писах по-рано, пиша пак.
След като днес съпругът ми разговаря с мъжа, в късния следобед отидохме на място. Разговорът копирам от предишния си пост, за да е всичко накуп.

Много си мислех дали да пиша в темата, ето че размислих.
Позвънихме на дадения телефонен номер. Половинката ми говори. Директно попита от какво се нуждае семейството - храна, дрехи... Съпругът сподели, че дрехи имат много. Действително имали нужда от финансова помощ, за да вземат място; гонели ги отвсякъде. Момчето ми попита веднага "А работа не ти ли трябва?". Затова и пиша. Човекът каза, че в момента има работа, но не е постоянна; заетостта му щяла да бъде до около нова година. Иска постоянна такава. Има опит в строителството, дърводелство, поставяне на гипсокартон и пр.

По-късно на място говорих лично с майчето. Покани ме да вляза в караваната, да седна, да поговорим нормално. Доколкото беше възможно. Искам да кажа... Тя наистина говори особено. От една страна се притеснява, от друга навярно има проблем, за който не сподели. Говорихме около 40 минути... поне. Ще опитам да преразкажа каквото научих.
Започнах с това от какво се нуждаят; директно, без да увъртам. Затрудни се да ми отговори. Аз продължих - "дрехи, храна?". "За детето говорим, нали?", попита ме. Имах предвид общо, но замълчах, защото явно започна да се отпуска. Сподели, че дрешки за сезона, зимни, за малкия имат. За летния всичко им предстои, нямат нищо. (Както 10'ц е отбелязала мястото в караваната е толкова ограничено, че не ми е ясно кое къде се прибира) Храна изглежда им носят и други хора. Предложих й трайни продукти, не ми отказа. Сподели ми как храни детето си, какво му дава, какво яде и не яде. През цялото време говореше само за него и неговите нужди. В кратък момент спомена "И аз имам нужди, и аз нямам много неща, ходя 5 за 4, но няма как. Каквото има всичко е за малкия, ако нещо остане за таткото, аз не работя, нямам причина да искам каквото и да е"... Видимо се притесняваше от косата си... Подминах.
Попитах работа не търсят ли. Мъжът й работи в момента на обект. Каза, че е водопроводчик, но и с други строителни дейности се занимава. Работата му съответно не е постоянна и сигурна. Тя гледа детето. Регистрирали са го за ясла "през компютъра на познат на мъжа й", септември месец е било, детето не е прието.
Някой беше писал за помощи за отопление - изпуснала е срока. У тях е топличко. Отопляват се на ток, имаше включено малко радиаторче.
Адресната й регистрация ме озадачи. Както и историята за това как са стигнали до тук. Тя самата говореше толкова объркано, че едва ли по-подредено ще предам.
Като малка/млада (74 набор са и двамата) е избягала от дома си, за да бъде с мъжа си. Тя е от София. Заминали са във Варна. Живели са по квартири. В някакъв момент са подали документи за работа в агенция, която изпраща хора в чужбина. Първи е заминал той, по-късно и тя. Той е работел като водопроводчик, тя е боядисвала... В Полша. Така са събрали някакви пари и са се върнали. Живеели са пак по квартири, но в някакъв момент са останали на улицата, защото не са имали с какво да си платят наема. Не ми стана ясно караваната преди или след това е купена с парите събрани отвън. Така остават на улицата. Доколкото схванах тя е била бременна вече. Работела е в някакво кафене до седми месец от бременността, но документите й не са били изрядни, благодарение на което не е получавала майчинство. Взимала е първата година помощи.
Детето е родено във Варна, или поне там са били в началото когато се е родило. Взимали са помощи от Червен кръст; памперси, мляко. Това е бил етапът след печеното брашно, както разбрах, за което ми сподели и лично.
Решили са в най-тежкия им момент да дойдат в София, разчитайки, че нейните родители ще им помогнат. Искала да им покаже и малкия. Не били отворили вратата дори.
Тогава попитах директно къде са родителите на мъжа й. Респектирайки се от репортажа, сякаш не съм чула тази част. Тя не успя да ми отговори. Каза, че не го разпитвала, защото не обичал да говори за това. Не знаела детството му, само някои неща. Били заедно от 12 години и оттогава насетне сякаш го познава... Това което ми каза и беше безумно объркано за мен е следното: "Казвал ми е, че като бил малък от него криели бонбони. Яли ги скришом и на него не давали. Той избягал.", "Как така? Дете? Къде е отишъл, къде е живял?", "В дом е расъл, доколкото знам."
Този последния абзац не мога да го коментирам, не знам как.
Докато говорехме за това от какво се нуждаят ми даде пример как нямат пари за лекарстваТа дори. Попитах какви - за детето. Получило мъничкото обрив, били при личната му лекарка. По-късно в караваната отишли млади момичета, които взели рецептата като разбрали и отишли да купят нужното. Притесняваше се, чувстваше се виновна. Алергията била най-вероятно от сапуна, с който перяла, домашен. Каза "Нямам друго с какво, нас нали така са ни гледали? Явно той е с по-чувствителна кожа.", успокоих я. Така стигнахме до тук, че нямат препарати и козметика за детенцето, нужна им е.
Попитах как пере; някой беше питал и по-напред. С пералня... Един леген с перка и капак. Дрешките и сапуна вътре, спомена, че понякога и сода слага, после изплаква само.
Имаше елхичка. Някакви хора я били донесли, за да им е по-празнично. Таткото я сложил сутринта. Имаше играчки на момченцето й. Питах я дали си играят, той радва ли им се. Обясни ми със светещи очи как като стане (детенцето спеше докато говорихме) разпилява всичко по земята и си играят. Питах дали имат книжки, дали му чете. Въпросът ми беше с цел зададен, мисля, че е ясно, колкото и грозно да е. Да, каза, че имат книжки.
Нямаше нещо на което да не отговори реално, но имаше отговори, които не разбрах. Изглеждаше искрена, истинска. За пари не ми е споменавала нищо. Нищо!
Мъжът й го нямаше, излязъл. Попитах на работа ли е - да; на обект, разбрах. Тя не можела да му се обади, защото телефон няма. Продала е своят, когато мъничкият се е родил, защото "Аз без телефон винаги мога, но детето ми без храна няма да оставя."...
За помощи в момента я питах - по документи все още се води, че живее във Варна. Каза, че няма пари за да си извади нова лична карта.
Също ми беше странен начина, по който говореше за мъжа си. Не мога да го определя... Не знам. Сякаш... нещо не е... "Първо за детето, после за татко му", "Аз не го разпитвам, не обича да говори за това", "От компютъра на негов познат"... Може би аз така приемам нещата, защото съм изключително близка със своят съпруг, говорим за всичко, всичко споделяме и нямам притеснения да го попитам каквото и да е. Не знам...
Накрая се разстрои доста. На мен ми стана много неудобно, дори не посмях да я погледна в очите, когато ме изпрати...

Още нещо. Когато ми каза, че мъжът й е водопроводчик й споменах, че скоро ще правим ремонт. Каза "Чудесно!", имате ли му телефона, ако имате нужда да ви го дам.
Както и да изглежда, след проведените и разговор по телефона с него, и личен с нея, оставам с впечатление, че тя е по в час. Или пък й липсва гордост. Защото говорихме с момчето ми... Колко по-лесно е да кажеш, че имаш нужда от пари, от това да кажеш, че нямаш пари да изпереш на детето дрешките.
Все пак всички първоначално за храна и дрешки се сещаме... Които както по-рано, писах, майчето не ми отказа. Просто за дрешките сподели, че за сезона действително имат. Показа ми и шкафчетата с дрешки на детето; а тях, шкафчетата, таткото ги е правил.

Това е засега от мен. Ако нещо съм изпуснала съм насреща.



 Мамчета , сега се връщам от Враждебна.

Ситуацията не е измислена !!! Абсолютно реална е !!!
И аз имах своите подозрения , ма нали пусто" ситият на гладен не вярва"...... Та затова , след като
се чух в събота със семейството по тел.  и със съфорумката Visible (  bouquet ), днес сутринта се изтрелях към Враждебна.

Много са обстоятелствата довели до безизходицата , в която е изпаднало това семейство.
Не винаги са били така.  Имали са и по - щастливи времена. Таткото се занимава със строително ремонтни работи и дърводелство. До преди известно време е имал собствена фирма , със строителни работници във Варна .  Осигурителните вноски , данъците , кризата в бранша и раждането на бебето са го съборили неусетно.

Светльо ( така се казва таткото ) е родом от Каварна , в Шабла живее неговото приемно семейство. Не му помагат и го гонят ( незнам защо ). Преди време са отишли там да търсят помощ ,
 "приели са ги ".  Отворили са им портата да вкарат караваната в двора..... newsm78
В това се е изразила помоща на приемното му семейство .  Там на това място е станал инцидент с малкия. Бутнал е чаша с топъл чай и си е изгорил ръчичката . Последвали са няколко операции
на ръчичката . Въстановила се е почти.
Разходите тогава са били много големи , и Светльо е разпродал де кавото може за да ги покрие.
Тогава е продал и лаптопа си . До преди това го е ползвал , за да си прави скици и чертежи свързани с работата му.

 Решили са да тръгнат към Сф. с надеждата че тук ще им подадат ръка  родителите на Дора ( жена му ) , уви те дори не са им отворили вратата . Гадна история......

Така попадат на пътя за Враждебна. Паркират караваната срещу църквата , известно време
стоят там , като Светльо се запознава с местни хора и те му дават временна работа.
Цепи дърва , почиства дворове и т.н.
Една сутрин идват от столична община и им казват че не могат да останат на пътя.
Отчето ги прибира в двора на църквата. Прави им временна адресна регистрация .
Преди две седмици , отец Николай успял да намери работа на Светльо в някаква леярна в Кремиковци. За съжаление той все още не е официално назначен там , и не е сигурно дали ще го назначат.
   Днес ми се искаше да се видя с шефа му , за да обсъдим този проблем ( с назначаването му )
но не успях, не стигна времето .
  Светльо работи там всеки ден без почивка , Дора гледа детето.

От това което наблюдавах ( А АЗ ГИ НАБЛЮДАВАХ ПОД ЛУПА , вярвайте ми ) и двамата са изключително грижовни към детето .

 Мама Дора не е хич добре здравословно . В цялото меле от събития , с цел да изкарва парички
се е хванала да чисти на строеж. Паднала е от високо една тухла на главата и.
Тогава не са потърсили лекарска помощ , но от известно време има нарушения в говора и треперене на пръстите на ръцете. Състоянието и прогресира.
Естествено за да е пълен разкоша тя е загубила здравно осигурителните си права.
Невроложката , която я е прегледала в здравната служба на Враждебна ,  е казала че спешно трябва да мине на скенер. А според мен  и според кметицата на Враждебна жената трябва да направи стъпки  за трудоустрояване.

  Има още безкрайно много подробности, свързани с живота на това семейство.
Всеки който се интересува да пита ще отговарям.

  Да ви кажа какво  свършихме днес :
Успяхме много бързо, с помоща на кметицата  да извадим
постоянното местожителство  , и да подадем документи в РПУ Кремиковци  за Л.К.
на  мама Дора  и на тати Светльо.
На 25.01.2012г. личните карти и на двамата ще бъдат готови.

Предстои да се видя с невроложката , която за съжаление  ходи там само веднъж месечно ,
и да организираме отиването на скенер. Който може да съдейства в това отношение да свирка.

  Относно най- належащите им нужди - ПАМПЕРСИ.
За сега нямат нужда от храна . Заринали са ги с храна след репортажа , а те разполагат с много малко хладилниче. Същото важи и за дрехите. Имат топли зимни дрехи.

Тати има само един чифт обувки , но каза че не му трябват повече за сега .  Иначе е 42 номер

Основните им нужди са по- скоро чисто организационни , просто трябва да им се помогне да организират живота си.


Последна редакция: пн, 19 дек 2011, 22:13 от Mamma

# 1
  • Мнения: 2 006
къде живеят... дай някакви подробности.

# 2
  • Мнения: 44
Кое е  това детенце? Кое е това семейство? Нещо информация, подробности, или важното е помощ да има?

# 3
# 4
  • някъде
  • Мнения: 980
таткото защо не работи?

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 727
Вместо да се молят на бога, да отидат да работят.
Можеха поне да не се размножават като нямат доходи.

# 6
  • Мнения: 44
Богиня, ако не можеш, или не искаш да помогнеш, поне не обиждай хората. Гледай и слушай по-внимателно. Не се размножават, имат едно прекрасно детенце и като гледам не са някакви невменяеми малоумници. Викай " Пази Боже ", че колелото се въртяло казват.

# 7
  • Мнения: 6
Вместо да се молят на бога, да отидат да работят.
Можеха поне да не се размножават като нямат доходи.
Богиньо, ти като си богиня не значи че може да говориш такива глупости... Да не се били размножавали... Нагона за размножаване е най-силния нагон при човека така че нищо не може да го спре... всеки човек иска да се размножава... това е по-силно от него... и най-долния просяк иска да се размножава. това е природен закон... коя си ти че да кажеш кой ще се размножава и кой - не...

# 8
  • Варна
  • Мнения: 1 727
Нека си се размножават колкото им душа иска. Обаче не аз съм тази, която иска някой друг да ме издържа.
Иначе бащата има мобилен телефон. Това по повод темата за бедните и интернета.

# 9
  • Мнения: 10 583
Ех, безгранична човешка тъпота, замълчи понякога!

# 10
  • някъде
  • Мнения: 980
Остави сега тъпотата,кажи защо бащата не работи?

# 11
  • Мнения: 10 583
Знае ли човек, може да не успява да си намери работа. А майката? Тя защо не работи? Детето защо не е на ясла? Как са могли да паднат така нис/зко? Какъв е този нагон и тази първосигналност при създаването на дете?
Разбирам, че е мързелив и с GSM, разбирам, че вие не сте такива- мързеливи де, телефони имате сигурно, не се множите неразумно, не искате от никого да ви издържа...Съвършени!

И понеже не искаме да помогнем, защо да не похрачим? Ах, колко приятно занимание в уютните, топли зимни вечери!

Весели празници, дами!

# 12
  • София
  • Мнения: 4 846
Няма да забравя една подобна драма как се разигра пред очите ни в "Размяна на съпруги" с дълга предистория по медиите преди това. Тогава МНОГО хора помагнаха и останаха излъгани. Съжалявам, но не мога да повярвам, че работата им е читава, вече много трудно вярвам в тези репортажи.

# 13
  • Мнения: 1 217
Таткото каза, че му се смеели като стане дума къде живее, предполагам, че не им е лесно да намерят работа, а и някой трябва да се грижи за детето.

# 14
  • София
  • Мнения: 1 165
Няма да забравя една подобна драма как се разигра пред очите ни в "Размяна на съпруги" с дълга предистория по медиите преди това. Тогава МНОГО хора помогнаха и останаха излъгани. Съжалявам, но не мога да повярвам, че работата им е читава, вече много трудно вярвам в тези репортажи.

Може ли съвсем на кратко историята от това предаване изпуснала съм нещо

Аз не виждам подробности колко е голямо детето? Кога са изгонени след или преди неговата поява? Преди това работели ли са изобщо? За да ходи на ясла нали някой трябва да плаща такса, а като няма от къде?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт