Спиране на Ривотрил

  • 27 504
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 0
Преди 2 години имах тревожна депресия, отидох на лекар и ми беше изписан Ривотрил. Това, което последва, е най-ужасния период от живота ми! Ривотрилът е лекарство, към което се развива тежка зависимост и спирането му е кошмар. Това важи за всички лекарства от класа на бензодиазепините (ксанакс, лексотан, транксен и др.), но Ривотрилът е особено тежък случай.

Това, което ми помогна да оцелея в онези кошмарни месеци, беше информацията, която намерих по въпроса и много хора, които са минали през този проблем и потвърждаваха, че в крайна сметка всичко свършва и ЧОВЕК СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА.

За съжаление бъгларските лекари, поне тези, с които съм се сблъсквал, НЕ СА ИНФОРМИРАНИ ДОСТАТЪЧНО ЗА ТОЗИ ПРОБЛЕМ. В други страни нещата са по друг начин, дори има специални писма, изпратени до лекари с указания за намаляване на употребата на бензодиазепини.

Пиша този пост за хората, които се опитват да спрат Ривотрила, или са го спрели и в момента страдат от абстиненция. Само те, и тези, които са минали през този ужас, знаят какво е. Тъй като аз съм един от тях, знам, колко важно е да им кажа, че ужасът свършва и човек се възстановява.

За повече информация може да потърсите в Google "benzodiazepine withdrawal". Има доста информация по въпроса, както и цели организации за помощ на хора с този проблем. Тук просто споделям моята история, за да дам морална подкрепа на тези, които се борят с ривотрила и другите подобни бензодиазепини. Между другото, вижте колко хора имат проблем с clonazepam (друго име на Ривотрил).

Отне ми близо 2 години да събера кураж да напиша този пост. Не за друго, а защото този период беше най-ужасния в живота ми. Докато пиша това, очите ми се насълзяват. Боли ме като си спомням и наистина не искам да се връщам към тези месеци, но се чувствам длъжен да дам на другите подкрепата, която аз получих и която много ми помогна.

Моля вижте следващия пост, там ще опиша по-подробно.

# 1
  • Мнения: 0
Бях на 30 години, когато ми изписаха Ривотрил за тревожна депресия. Тревожността ми се подобри значително и тогава бях удивен от това лекарство. Престава си нямах в какво се забърквах!

Вземах го точно по предписаната схема и го спрях след 6 седмици, както беше предписано. Почувствах сериозна тревожност, леки пристъпи на паника, болка в областта на сърцето. Консултирах се с друг лекар и той каза, че Ривотрил в никакъв случай не бива да се спира рязко, както ми каза предния лекар. Препоръча ми да остана на него още известно време.
С кратък период се консултирах с 4-ма специалнисти познайте - 4 различни мнения, 4 различни лечения, всеки плюе другите! Направо не знаех какво да правя...

Поне Ривотрила беше ясно, че трябваше да се спре, вече го бях вземал доста време. Опитах се да го спра постепено. Първо намалих дозата с 1/4. Почувствах се зле, но след около седмица вече бях добре. Тогава смъкнах с 1/3, но този път не можах! Ужасна тревожност, безсъние, главоболие... Не мога да опиша как се почувствах! Направо не бях на себе си докато не вземех пълната доза, на която бях до този момент. Разбрах, че съм развил зависимост. История, стара колкото света, нищо особено, да. Но когато ти се случи на теб е друго...
Никога не съм употребявал наркотици, дори не искам да чувам, не пуша, не пия. И изведнъж станах пристрастен към Ривотрил, и то изцяло по лекарско предписание!

Ужасих се и реших на всяка цена да се отърва от този наркотик. ГРЕШКА! НИКОГА НЕ СПИРАЙТЕ БЕНЗОДИАЗЕПИН РЯЗКО!

Последвалата абстиненция беше КОШМАР! Това е най-ужасния период от живота ми. Не бях на работа около месец - 2 седмици болничен, 2 седмици летен отпуск. Другите на море, а аз у дома се треса от абстиненция! Симптомите идваха ден след ден:

Безпокойство (ужасно силно, преминаващо в пристъпи на паника и ужас), депресия, плачех почти всеки ден, безсъние, болки в мускулите, мускулни спазми, тикове по лицето и краката, проблеми със зрението (непоносимост към светлина, замъгляване, болка в очите), свръхчувствителна кожа (дори от водата, която падаше от душа, ме болеше!), парене по кожата, непоносимост към шум, проблеми със сърцето (болки, стягане), разко задушаване (на моменти дишах с огромно усилие), пулса ми варираше от 50-60 удара в мин. сутрин до 100-110 удара вечер (да, 110 удара в минута и това в продължение на часове, без никакво физическо натоварване!), диария, болки в стомаха, треперене, леко повишена температура (37.3-37.4)... Вероятно изпускам нещо. ДА, ИМАХ ВСИЧКО ТОВА! Не се превземам, нещата наистина бяха сериозно. Всъщност, който е спирал Ривотрил, знае за какво става дума. За останалите това сигурно звучат като превземки ("и мен понякога ме болят очите", "и мен понякога ми се плаче"). Който не е минавал през това, не знае какво е. Понякога ми се иска тези, които не проявяваха и грам разбиране, да можеха за малко да изпитат през какво минахме... Но после си викам - по-добре да останат "блажено невежи". По-добре, отколкото да минат през това...

Безсънието беше най-ужасно. Имаше дни буквално без никакъв сън! Нито минута! Дори да си здрав, пак е ужасно да не спиш един ден, а представете си какво е дни наред при цялото това страдание! А когато някой ден ми се случеше да заспя за половин час, се събуждах от някакво необяснимо чувство на ужас... Пристъп на паника, точно така. После ме беше страх да заспя. Все пак се насилвах, но без успех. Помня как гледах часовника: 3:41... 3:41... 3:41... 3:41... 3:42... сякаш минаваха векове. И през цялото време чувство на страх, тревожност, треперене, мускулите стегнати, после болят...

Докато пиша това ми се насълзиха очите, затова няма повече да пиша за това как се чувствах.

Симптомите не дойдоха наведнъж. Просто през няколко дена бях изненадван от нов. Някои започнаха дори 4-5 месеца след като спрях Ривотрила!

Дори днес, 2 години по-късно, все още имам някои симптоми в много лека форма - понякога чувствителна кожа, понякога малко завишена температура. Не знам дали ще бъде така още известно време или никога няма да изчезнат, но не са проблем и не ми пречат особено. Сега, 2 години и половина по-късно, съм напълно възстановен. Не съм вземал ривотрил оттогава. Просто го спрях и край! Не искам повече да я виждам тази отрова.

Купих си апартамент на идеално място, изкарах шофьорски курсове и си купих кола, обиколих балкана и черноморието, ходих на няколко концерна на любими изпълнителни, въобще си живея живота сякаш никога не съм имал проблем с този ривотрил.

И накрая, няколко съвета ако в момента се опитвате да спрете ривотрила:

- ЩЕ МИНЕ! Стегнете се, бъдете силни, ЩЕ МИНЕ! Отне ми месеци, на други отнема даже години, а някои щастливци се разминват със седмица-две. Но накрая ВИНАГИ МИНАВА!

- НИКОГА НЕ ГО СПИРАЙТЕ РЯЗКО! Не повтаряйте моята грешка. Дори само 25% намаление понякога е много. Някои го спират даже с 10% на 2 седмици. Някои стигат дотам да си купуват аптекарски везни и да правят хапчето на прах, защото трябва да се дели толкова малко, че просто няма как да го разчупите или срежете! Опитайте и вижте колко бързо ще е добре за вас. Бъдете внимателни и търпеливи, не спирайте рязко!

- Има т.нар. "прозорци" - периоди от по няколко часа, дори дена, през които сте добре, сякаш е минало. И после пак започва. С течение на времето прозорците стават по-дълги, докато накрая се оправите напълно. Помня първия ми прозорец - появи се 12 дена след спирането. Цяла нощ - от 10 вечерта до 1 следобед на другия ден - пристъпи на тревожност и паника, болки в мускулите, безсъние. В 1 и нещо следобед изведнъж, само за 4-5 минути всичко изчезна! Сякаш никога не е било. Отпуснаха се мускулите, успокоих се... И се разплаках на глас от облекчение, че е свършило. Около 5-6 вечерта ужасът започна отново.

- ИЗБЯГВАЙТЕ ДРУГИ БЕНЗОДИАЗЕПИНИ по време на абстиненцията. На мен ми се наложи да взема Лексотан. Не исках, но на втората седмица не издържах. При препоръчителна доза 2-3 на ден, аз вземах по половинка на ден, и то никога 2-3 дена един след друг, и винаги с прекъсване от 1-2 дни - за да не се стигне до нова зависимост. Наистина ми помогна.

- НЕ ПИЙТЕ АЛКОХОЛ и внимавайте с други лекарства - организмът се променя доста по време на абстиненцията и някои лекарства може да променят действието си

- ЛЕКУВА ЕДИНСТВЕНО ВРЕМЕТО - Лексотана наистина помогна малко, само малко да посмекчи най-трудните моменти; но той не е лечение. Единственото лечение е да стиснете зъби и да изтърпите

- РАЗСЕЙТЕ СЕ - събирайте марки, напишете разказ, разхождайте се, гответе, рисувайте - въобще ангажирайте мозъка си с нещо;

- КАРАЙТЕ Я ПО-ПОЛЕКА - абстиненцията от бензодиазепини, особено ривотрил, е ТЕЖКО СЪСТОЯНИЕ; не го подценявайте; ако трябва, вземете си болничен; не се преуморявайте, не очаквайте много от себе си;

- ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ, НЕ СЕ ПРЕДОВЕРЯВАЙТЕ НА ЕДИН ЛЕКАР - предвид тежкото състояние при абстиненция, добре е да се консултирате с лекар, но ВНИМАВАЙТЕ - лекарите са тези, които го предписват, така че да не стане да ви навредят, вместо да помогнат. Така че консултирайте се с няколко лекари, четете от различни източници (и не се предоверявайте на форуми, дори и на този пост - винаги искайте други мнения!). И ако някой лекар ви каже, че спирането на Ривотрила не е нищо особено - по-добре изберете друг. Ако може да намерите лекар, който да знае колко опасно и мъчително е спирането на ривотрила и други бензодиазепини, и който внимава с тяхното ползване - на него МОЖЕ да се доверите.

- АКО НАИСТИНА СТЕ ЗЛЕ, ОТИДЕТЕ НА ЛЕКАР или извикайте линейка. Абстиненцията е огромен шок за огранизма и психиката, някои симптоми може да са наистина сериозни (напр. високо кръвно и др.) и да се налага лекарска намеса. Аз не съм търсил такава помощ, но на някои може да се наложи

- ОТ ТОВА НЕ СЕ УМИРА - единици са смъртните случаи след спиране на бензодиазепини; така че вероятността да умрете е нищожна и просто си я избийте от главата, по-вероятно е да ви удари мълния. Вероятността от сериозни трайни увреждания, както физически, така и психически, е също нищожна

- ЩЕ МИНЕ! Да, нарочно го казвам отново. ЩЕ МИНЕ! С всеки изминал ден вие се отдалечавате от ужаса и се приближавате към излекуването. Аз броях всеки изминал ден! Казвах си - ето, мина още един ден, с един ден по-близо съм до излекуването. Потваряйте си - ЩЕ МИНЕ!

ВАЖНО! Аз не съм лекар или медицинско лице. Всичко, писано от мен тук, е само лично мнение и споделен личен опит; в никакъв случай НЕ Е медицински съвет или препоръка.

# 2
  • Мнения: 20
 smile3501 поздравления човеко. знам какво ти е.
едвам се откачих от ривотрила и не след дълго ми изписаха ксанакс - пих го 8 месеца, после след дори незначителното намаляне на дозата едвам се дигах от леглото. но успях да го спра. не знам как но успях и да, наистина минава. знам, знам какво е. още веднъж поздравления.

# 3
  • София
  • Мнения: 38 208
Не мога да разбера защо Ривотрила е толкова модерен при нашите лекари. Изписват го за щяло и нещяло. За депресия има съвсем други лекарства. И то много.
А Ривотрила е ужасна,закачаща дрога.

# 4
  • Мнения: 20
Права си ! Изписват го, защото им е най - лесно. Успокоява те и на първо време си казваш - етоо има ефект, вече се подобрявам , а всъщност изобщо не подозираш какво те чака после.

# 5
  • София
  • Мнения: 5 074
Преди години, след обхождане на доценти и професори, най-после открихме панацеята...
Известен професор предписа на майка ми Ривотрил...
Последваха няколко месеца спокойствие.
И послеееееееееее, майко мила...
Години и трябваха и все не ставаше, докато в един момент тя самата реши, че стига...
Беше в абстиненция дни наред , чудех се какво да правя, но тя не се отказа.
Преодоля го, трудно, но го поиска и го направи.
Вероятно разбрахте какво искам да кажа.
Да лесно им е, затова си взимат паричките, които ние им даваме.

# 6
  • Мнения: 276
Майки ми пие ривотрил от години  Confused Точно онази вечер ми каза че е свършил и трябва да си купи, защото не и е добре....Боже ,това което чета е страшно! Тя е жена на възраст и не знам дали ще се справи изобщо!

# 7
  • Мнения: 110
Аз също пих Ривотрил години,но аз нямах никакви странични ефекти,нищо от това което  описва момчето по-горе,явно не на всички им понасия така тежко.Аз имах проблеми когато пиех Трaнксен,това беше кошмарно лекарство за мен,през ноща се събуждах без орентация къде съм,кой ден и тн,поисках да го спра заместиха ми го с Ривотрила и бях по-добре.За съня ако говорим,никакви проблеми спях като бебе.

# 8
  • София
  • Мнения: 480
Ривотрил никога не се изписва самостоятелно, защото той не лекува, само краткотрайно притъпява симптомите. Изписва се в комбинация с антидепресант - това е лекарството, което  лекува и постепенно с подобряване на състоянието отпада нуждата от успокоителното. Навремето са лекували депресивни и тревожни състояния  само с Ривотрил, което разбира се, е водело до развиване на зависимост.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 541
Мислех да го почвам ( депресия и тревожност ) даже го почнах един ден в комбинация с велаксин (антидепресант) още в началото се почувствах зле - "кръвта ми се качи в главата "и майка ми взе лекарствата и ги изхвърли в коша за боклук, каза че не са за мен  - дано е било за добре !!!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ !


ЖИВИ И ЗДРАВИ !!!

Последна редакция: пн, 19 дек 2011, 18:09 от reniris

# 10
  • Мнения: 307
От 2005 пих ривотрил до октомври 2011.Комбинация със серопрам.Невъзможно беше да не пия лекарства,щях да влезна в лудница.На прага на лудоста...беше нещо много страшно.Ривотрил пих по схема.След това реших сама да пия само серопрам,а ривотрила при криза.Винаги имам хапчета в себе си,които стискам в ръка когато усетя кризата.Не съм пила от около 3 месеца.Може и да е от бременоста,но за сега нямам такива тревожни симптоми....
За да се пребори човек с депресията просто трябва мнооого спокойствие и любов!
 Ако не те подкрепят...незнам...
martin600258,пожелавам ти успех и много хубави моменти от тук нататък!

# 11
  • Мнения: 4 547
Не знам какви са тези доктори, които ви изписват ривотрил, ксанакс, лексотан, транксен и тн. от групата и ви карат да ги пиете повече от месец. Те само временно успокояват, докато им трае действието, не лекуват. Изписват се в комбинация с антидепресанти и то само за първия месец, докато антидепресанта започне да действа. И ако пак не се чувствате добре, отивате и ви сменят антидепресанта.

Относно зависимостта, предполагам за всеки организъм е различно.

# 12
  • Мнения: 0
до   всички  които   имат    зависимост   от   ривотрил.  Как   да го   спра   като    го   пия   18   години     всеки    ден.правих   няколко  опита   но  знаете   какъв  ужас    е.на52   сам   и  докога    ще   етака  не  знам.Някой    да   зне     някой    да  го   е   пил    пове4е       и   да   е остарял    с него?

# 13
  • София
  • Мнения: 57
Права си ! Изписват го, защото им е най - лесно. Успокоява те и на първо време си казваш - етоо има ефект, вече се подобрявам , а всъщност изобщо не подозираш какво те чака после.

Е недейте чак така. Не винаги е толкова страшно. Аз също пих ривотрил дълго време, в комбинация със сероксат. Ривотрила го спрях без проблем, сама си направих схема за постепенно намаляване и спиране. Сероксата ми е по-голям проблем, доста мъчително спиране беше. Не, че симптомите се връщат, а като падне концентрацията през 30 секунди сякаш ме удря ток. Много гадно усещане. Проблема е, че тия депресии, дори и лекувани с антидепресанти се връщат нерядко. Сега пак съм на сероксат. ..и така година-две със, после година-две без. Не е нужна чак такава борба...по-добре с хапчета, отколкото с клинична депресия, за мен лично е така. Но пак по темата - аз го спрях без проблем, но с постепенно намаляване, някъде за около 3 седмици.

# 14
  • Мнения: 0
някой  да  го     пил  повече   от 10   години  и да  е  успял  да  го  спре    за  мен   това  нещо    се  пие   или  както  казва  личния     ще  си  го  джвакаш  до  последно   и 

Общи условия

Активация на акаунт