Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 2 234
Здравейте мами! Искам да споделя притесненията си и да попитам има ли такива проблеми и при други. Синът ми започна от първи клас да гризе моливите си, химикалките, горната част на деколтето на дрешките си. Тогава реших, че това е нормално, но колкото и да растеше, навикът му си оставаше. Сега вече е на 16г., но продължава да дъвче якето си, яката на риза, химикалката я изгризва, докато вече не прилича на нищо, докато се обезобрази напълно или се счупи. Мислила съм за психолог, но ми се струва, че няма да иска да отиде. Това явно показва психическо напрежение, но не знам как да се справя. Ще съм ви благодарна, ако дадете някоя идея.   Sad

# 1
  • Мнения: 2 425
Психолог и задължително спорт, за да си избива напрежението в спорта.

# 2
  • Мнения: 1 015
Искаш да кажеш,че 9-10 години сина ти има този навик ? За това време не го ли попита защо го прави? Все пак е доста голям,може да ти отговори

# 3
  • София
  • Мнения: 2 234
Несъзнателно го прави, той няма обяснение. А за спорт - тренираше плуване 4 години, но после му омръзнало. Просто е непостоянен.

# 4
  • Мнения: 5 929
Че показва психическо напрежение това е от ясно по-ясно Peace. Такива навици или тикове са появяват точно заради психическо напрежение и наистина в повечето случаи човек не се усеща като ги извършва. Аз от малка си гризях ноктите....спрях сама с много усилия чак на 20г Blush, поради огромното ми желание да имам маникюр и породилият се срам да си показвам ръцете. Но сега си имам друг тик (не толкова разрушителен  Laughing) когато съм съсредоточена да правя нещо или гледам телевизия постоянно правя мимики/движение с устните си - и когато някой ми обърне внимание и ми каже, аз наистина не съм се усетила че го правя. Може би наистина психолог би помогнал, стига той да отиде с желание защото на сила нищо не става  Peace. Може би когато му споменеш ще се стресне, но може просто да му обясниш за какво става въпрос - в смисъл, че той не е болен или нещо такова, просто има лош навик и т.н. Другото което се сещам е постоянно когато го видите да му правите забележка с цел отвикване.

....... Просто е непостоянен.
Ето ти една причина - има психологически/личностен проблем.

# 5
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 544
Защо да не иска да отиде на психолог?
На зъболекар ходи ли? Същото е.
Обясни му, че не е нужно да си откачен, за да отидеш при такъв специалист, нито път трябва да разказва на всичките си познати, ако му е неудобно от това.

Психологът ще му помогне да разбере какво го кара да гризе разни неща и може да му даде идеи как да се откаже от този навик, нищо повече.

Разбира се, за такъв навик винаги има причина, но понякога тя не е никак страшна и наистина лесно поправима.
Тъй че, опитай да го убедиш внимателно да отидете при добър психолог.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 234
Защо да не иска да отиде на психолог?
На зъболекар ходи ли? Същото е.
Обясни му, че не е нужно да си откачен, за да отидеш при такъв специалист, нито път трябва да разказва на всичките си познати, ако му е неудобно от това.

Психологът ще му помогне да разбере какво го кара да гризе разни неща и може да му даде идеи как да се откаже от този навик, нищо повече.

Разбира се, за такъв навик винаги има причина, но понякога тя не е никак страшна и наистина лесно поправима.
Тъй че, опитай да го убедиш внимателно да отидете при добър психолог.
Благодаря на всички за отзивчивостта. Имате ли идея за добър психолог? В училището преди време беше ходил, но само веднъж и доколкото разбрах е имало просто един приятелски разговор и... дотам.

# 7
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 544
Имам.
Пускам лично съобщение.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 234
Имам.
Пускам лично съобщение.
Сърдечно благодаря  Hug

# 9
  • Мнения: 252
Все едно говориш за моето дете.Трети клас е и от около година буквално изяжда химикалките,всички блузки са с дупки от зъбчетата и.Казва,че не се усеща,след моя забележка няма и две секунди и химикала пак се сдъвква.Преди две години смени паралелката,защото децата и се подиграваха,че била бебе(тръгна с предишния набор на у-ще),много плачеше.Но сега няма проблеми с децата,само с     госпожата,която е безумно строга(да не кажа лоша),в къщи обстановката е спокойна.Имат психоложка в училище и детето ми често е при нея,за да си говорят,рисуват,но тези посещения са продиктувани от желанието на дъщеря ми, а не от необходимост,просто жената не я връща и винаги я приема.В личен разговор с психоложката се успокоих,че детето ми се чувства добре в у-ще и няма никакви драми около нея.Сега обаче като чета ,че този навик продължава толкова дълго,се замислям за друг психолог.Ще помоля и аз за координати на добър специалист  ooooh!

# 10
  • София
  • Мнения: 7 004
Хм, и моят второкласник от тази учебна година е в отбора на пасящите това-онова.  newsm78
Те май ще се окажат голяма група.
На моя са му най-вкусни ръкавите на блузите. Дърпа ги над дланите и смуче, дъвче...Отделно нямаме неизгризани моливи и химикалки /апропо, химикалките и аз ги ядях, а и сега продължавам, ако не се усетя/.

# 11
  • Карлово
  • Мнения: 2 206
И ние тук.
Аз гризях химикали, ревери. Не зная как и кога съм спряла.
Детето моливи, нокти. По съвет на стоматолога преди година и половина я водих на училищен психолог. Ефект - взехме си рибки, коте..... но навикът си остана. Сега е на 12 години.
Моля да споделите опит, ако има ефект при вас.

# 12
  • ride my bike...
  • Мнения: 1 113
Аз пък си изяждах чавдарските и после пионерските връзки. Спрях като влязох в комсомола...
Мисълта ми е, че може да е просто лош навик, от който в един момент да се откаже. Започнал е по някаква причина и после го прави несъзнателно.
Успех  Simple Smile

# 13
  • София
  • Мнения: 2 234
Прави ми впечатление, че позатихва този навик, но има периоди, когато "изяжда" по няколко химикалки и капачките им. Като му се скарам, че е развалил хубави неща, се хили и приема забележките като предизвикателство.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт