Според мен момичето е болно- с недиагностицирана някаква степен на олигофрения.
Подценяваш домашното "възпитание".Доста прекалени отклонения и асоциално поведение само за увреждане с домашно възпитание.
- Публикувана: 24 дек. 2011, 16:19 ч.
- Последно мнение: 4 март 2012, 18:58 ч.
Имали ли сте такава приятелка ?
Подценяваш домашното "възпитание".Доста прекалени отклонения и асоциално поведение само за увреждане с домашно възпитание.
Замислих се 
... нямам такава позната.
Много жалко за тези хора, но не виждам какво трябва точно да им се помага. Те живеят по този начин, не правят нищо за да го променят - явно че им е достатъчно.
Аз лично имам твърде малко време за себе си и семейството си, за да показвам на някого как да живее.
... нямам такава позната. Много жалко за тези хора, но не виждам какво трябва точно да им се помага. Те живеят по този начин, не правят нищо за да го променят - явно че им е достатъчно.
Аз лично имам твърде малко време за себе си и семейството си, за да показвам на някого как да живее.
Не точно такава, но с подобни особености. И е семейна, с две деца. Имала съм.
Опитвала съм се да поддържаме връзка. Не стана. Срещите ни бяха трудни. По ред причини. Когато се срещахме, разговорите ни бяха трудни. Няма как да не се отрази на един човек живота само у дома, с децата, до печката. И никакви социални контакти. Защото ги избягва по една или друга причина.
С годините срещите ни станаха мноооого редки. Последната е от преди 2-3 години. Никога не се сеща тя да се обади. Никога не се сеща за празници. Не отговаря и когато я търся. Сега се сещам, че при последния опит да я чуя, й бях звъняла много пъти. Все свободно. Когато един ден чух глас от другата страна, даже се стреснах. Ами ... телефона й бил в чантата, не знаела как да види кой я е търсил
Какво да разказвам. Вече и аз не я търся.
Опитвала съм се да поддържаме връзка. Не стана. Срещите ни бяха трудни. По ред причини. Когато се срещахме, разговорите ни бяха трудни. Няма как да не се отрази на един човек живота само у дома, с децата, до печката. И никакви социални контакти. Защото ги избягва по една или друга причина.
С годините срещите ни станаха мноооого редки. Последната е от преди 2-3 години. Никога не се сеща тя да се обади. Никога не се сеща за празници. Не отговаря и когато я търся. Сега се сещам, че при последния опит да я чуя, й бях звъняла много пъти. Все свободно. Когато един ден чух глас от другата страна, даже се стреснах. Ами ... телефона й бил в чантата, не знаела как да види кой я е търсил
Какво да разказвам. Вече и аз не я търся.
И аз бях малко като твоята приятелка преди 10 години и отгоре. Запознах се с първия си мъж чрез писма. 
Но тогава времената бяха различни. Имаше вестници, в които хората даваха адресите си и се събираха с хора с подобни интереси, не беше всичко само секс и простотии. Та тогава се срещнах с него, харесахме се - и двамата бяхме смотльовци. 
Оженихме се млади, зелени и неопитни. 
И така лека-полека придобихме опит, за съжаление горчив и станахме много различни. Поне аз, за него не знам, не сме поддържали връзка поне 10 години. Та от тогава насам що вода изтече, що нещо. Но ти не си мисли, че твоята приятелка е нещастна. Аз тогава бях най-щастлива в целия си живот. Както и във филма Дориан Грей каза " Да живееш в удоволствия съвсем не значи да си щастлив."
Та сега си мисля как бях много по-щастлива като бях задръстена, смотана, никой не ме харесваше, нямаше мъже около мен и съответно толкова усложнения.
Но тогава времената бяха различни. Имаше вестници, в които хората даваха адресите си и се събираха с хора с подобни интереси, не беше всичко само секс и простотии. Та тогава се срещнах с него, харесахме се - и двамата бяхме смотльовци. Оженихме се млади, зелени и неопитни. И така лека-полека придобихме опит, за съжаление горчив и станахме много различни. Поне аз, за него не знам, не сме поддържали връзка поне 10 години. Та от тогава насам що вода изтече, що нещо. Но ти не си мисли, че твоята приятелка е нещастна. Аз тогава бях най-щастлива в целия си живот. Както и във филма Дориан Грей каза " Да живееш в удоволствия съвсем не значи да си щастлив."Та сега си мисля как бях много по-щастлива като бях задръстена, смотана, никой не ме харесваше, нямаше мъже около мен и съответно толкова усложнения.