Пускам тази тема,провокирана от съседната за приятелството,защото все повече ми тежи,че аз изгубих своята приятелка,заради глупости.Не си говорим вече 10г. с моята приятелка от детинство.
Бяхме неразделни,деляхме си всичко,радости,споделяхме си тревоги,отношенията ни бяха истински и скъпи.
И какво стана,хвана си гадже,беше на 23 тогава,а аз на20.Момчето беше много красиво,не го бях виждала отблизо,когато ми показа снимка,думите ми бяха "хубав е,но не е мой тип".Беше така Бога ми и тя знаеше,че е така,защото знаеше,какъв е моят тип за мъж.
Момчето беше влиятелно в нашия град има завод за алкохол,но си беше плейбой.Тя и майка и работеха в завода.Отношенията им не бяха много сероизни,мисля,че се виждаха рядко и то предимно за да преспят,но аз знаех,че тя е много влюбена.
Майка и пък постоянно и натякваше,да не го изпуска,нормално,всяка майка иска най-доброто за детето си,но той със сигурност не беше.Една вечер ми каза да изляза с тях,беше взел и негов приятел,ясно е,че искаше да ни сватосат,момчето ми хареса много повече от,въпросното.Не обърнах внимание на държанието на гаджето на приятелката ми към мен,ще го наричам М.,а нея Ц.другото момче К.Та с К.започнахме да се виждаме,но преди да станат сериозни нещата той се одръпна от мен,тогава се чудех защо.
Съвсем скоро ми стана ясно.Един ден ми се обади М.,каза,че иска да говори с мен,казах му да излезем с Ц. и да говорим каквото трябва,но той държеше да се видим насаме,отказвах 3м.,като на Ц.не казах нищо само на сестра и.Една вечер ми се обади Ц.и ми каза,че М.искал да говори с мен и да изляза с него,милата мислеше си,че ще си говорим за нея,и аз така си мислех.Излязох с М.и какво ми каза той,че бил влюбен в мен.
Само да вметна,че Ц.от 1м.вече не се виждаше с М.и излизаше с друго момче,което в последствие стана нейн съпруг.Та ясно и конкретно отговорих на М.,че нямам намерение да се виждам с него и си тръгнах,но пък май това го е провокира,защото съм била единствената,която го отхвърля и не се отказа.Не вярваше,че не искам да се виждам с него,защото не е мой тип,а заради Ц,въпреки,че те бяха разделени.
Каза ми,че ако не се виждам с него ще уволни и Ц. и майка и.Междо другото Ц.вече беше спряла да ми говори по съвет на майка си,още преди да имам нещо с М.,само защото разбраха,че ме харесва.И тръгнах с М.след около 5м.,а и приятелката ми вече не ми беше такава,спря да ми говори без да ми иска обяснение.С М. бяхме заедно 1,5г.обичаше ме беше ясно,и аз се влюбих в него,но го оставих,защото не исках за съпруг плейбой.
Сега имам прекрасен съпруг,те двамата са различни като денят и нощта.На Ц. пък брака не е щастлив,бори се да си има дете както и аз се борих,мъчно ми е за нея,обичах я много и продължавам.Мъчно ми е,че е нещастна,сънувам я всяка вечер,че ще си има бебе,искам да си има и се моля за нея да стане майка.
Но за съжаление нашето приятелство остана в далечната 2001г.
Извинявам се за дългия пост,ще се радвам на всякакви мнения.Не вярвах,че ще споделя с някой,но на последък много ми тежи да тая тази болка в себе си.
Бяхме неразделни,деляхме си всичко,радости,споделяхме си тревоги,отношенията ни бяха истински и скъпи.
И какво стана,хвана си гадже,беше на 23 тогава,а аз на20.Момчето беше много красиво,не го бях виждала отблизо,когато ми показа снимка,думите ми бяха "хубав е,но не е мой тип".Беше така Бога ми и тя знаеше,че е така,защото знаеше,какъв е моят тип за мъж.
Момчето беше влиятелно в нашия град има завод за алкохол,но си беше плейбой.Тя и майка и работеха в завода.Отношенията им не бяха много сероизни,мисля,че се виждаха рядко и то предимно за да преспят,но аз знаех,че тя е много влюбена.
Майка и пък постоянно и натякваше,да не го изпуска,нормално,всяка майка иска най-доброто за детето си,но той със сигурност не беше.Една вечер ми каза да изляза с тях,беше взел и негов приятел,ясно е,че искаше да ни сватосат,момчето ми хареса много повече от,въпросното.Не обърнах внимание на държанието на гаджето на приятелката ми към мен,ще го наричам М.,а нея Ц.другото момче К.Та с К.започнахме да се виждаме,но преди да станат сериозни нещата той се одръпна от мен,тогава се чудех защо.
Съвсем скоро ми стана ясно.Един ден ми се обади М.,каза,че иска да говори с мен,казах му да излезем с Ц. и да говорим каквото трябва,но той държеше да се видим насаме,отказвах 3м.,като на Ц.не казах нищо само на сестра и.Една вечер ми се обади Ц.и ми каза,че М.искал да говори с мен и да изляза с него,милата мислеше си,че ще си говорим за нея,и аз така си мислех.Излязох с М.и какво ми каза той,че бил влюбен в мен.
Само да вметна,че Ц.от 1м.вече не се виждаше с М.и излизаше с друго момче,което в последствие стана нейн съпруг.Та ясно и конкретно отговорих на М.,че нямам намерение да се виждам с него и си тръгнах,но пък май това го е провокира,защото съм била единствената,която го отхвърля и не се отказа.Не вярваше,че не искам да се виждам с него,защото не е мой тип,а заради Ц,въпреки,че те бяха разделени.
Каза ми,че ако не се виждам с него ще уволни и Ц. и майка и.Междо другото Ц.вече беше спряла да ми говори по съвет на майка си,още преди да имам нещо с М.,само защото разбраха,че ме харесва.И тръгнах с М.след около 5м.,а и приятелката ми вече не ми беше такава,спря да ми говори без да ми иска обяснение.С М. бяхме заедно 1,5г.обичаше ме беше ясно,и аз се влюбих в него,но го оставих,защото не исках за съпруг плейбой.
Сега имам прекрасен съпруг,те двамата са различни като денят и нощта.На Ц. пък брака не е щастлив,бори се да си има дете както и аз се борих,мъчно ми е за нея,обичах я много и продължавам.Мъчно ми е,че е нещастна,сънувам я всяка вечер,че ще си има бебе,искам да си има и се моля за нея да стане майка.
Но за съжаление нашето приятелство остана в далечната 2001г.
Извинявам се за дългия пост,ще се радвам на всякакви мнения.Не вярвах,че ще споделя с някой,но на последък много ми тежи да тая тази болка в себе си.
