Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте момичета!Създадох тази тема,за да можем да споделим мъката си от преживяната загуба и да я преодолеем заедно.Преди 3 дни навръх Коледа направих спонтанен аборт в 16г.с, сутринта имах някакво кафеникаво зацапване и веднага звъннах на моя гинеколог тои вика лежи повече и ако до петък не ти спре ела да те прегледам, ама уви не дочаках този петак, вечерта ми се спука мехура, получих кръвоизлив и изгубих бебето.От тогава се опитвам да се обадя на тоя доктор да го питам какво да правя оттук нататък но тои не си вдига телефона.Иначе лекарят който ме почисти каза че не  е имало никакви усложнения и всичко е минало нормално, което само може да ме радва, пак дай боже след някой й друг месец пак да се похваля с хубава новина и дано всико тогава е наред.Но не мога да обвиня и моя гинеколог, който последния пат дори не ме прегледа на ехограф, а явно тогава е можело да се види е има нещо нередно.Но от 2 дни не мога да го открия, представете си в рацете на какви хора сме оставили животите си.Ако има някой с подобна ситуация нека каже как са протекли нещата, и как е сабрала сили да продължи напред.

# 1
  • Мнения: 3 312
Съжалявам ,че си минала през  това  Hug но се чудя защо му звъниш на доктора ? толкова ли ти е трудно да отидеш на място ???

# 2
  • Мнения: 1 800
И аз съжалявам за загубата. Hug
Преди няколко седмици минах през същото. Бременността ми беше след инвитро и всяка седмица ме гледаха на ехограф, всичко изглеждаше перфектно винаги, но въпреки всичко между два прегледа пак се случи. Няма друг начин освен да продължаваме напред и да се борим, само така поне аз мога да живея със случилото се.

# 3
  • Мнения: 777
Аз те съветвам да приключиш с това и да забравиш темата.Колкото по-бързо се отръскаш от това и го поставиш зад гърба си,толкова по-добре за теб.От горчив опит го споделям.
Трябва да се гледа не какво си загубил,а какво можеш да спечелиш в бъдеще

# 4
  • Мнения: 2 128
Палома, много съжалявам за случилото се. На мен ми се случи преди почти пет месеца, но в края на 22-ра седмица.

Моят съвет е да си поплачеш хубаво, да плачеш винаги когато ти се иска. Това няма да промени нещата, но ще ти олеква поне за момента. Говори за случилото се с близките си или с хора, които искат да те слушат. От това също имаш нужда. Избягвай дразнители - сама ще разбереш кои са те. За мен това бяха новородените бебета и бременните, с вторите все още имам известни проблеми, но като цяло ги понасям. Ще плачеш много - аз поне излях бая сълзи, ама съм си малко лигавичка, та може и за това да е било.

Никога няма да забравиш случилото се, но те уверявам, че един ден ще се събудиш и вече няма да страдаш - то просто ще бъде част от живота ти както много други събития. В един момент ще започнеш да мислиш и за бъдещето, и за бъдеща бременност, но затова си трябва време. Дай си го!

Сега избърши сълзите и горе главата. Времето лекува и ти ще се почувстваш по-добре. На мен ми трябваха около четири месеца.

# 5
  • Мнения: 3
Blagodarq na vsichki za podkrepata.Veche zapochnah da se otarsvam leka poleka ot sluchiloto se,makar che sam sigurna che shte si ostane cherno petno v jivota mi.Eto idva nova godina,dano i nov po dobar kysmet zavbydeshte.A dano sled nqkoi i drug mesec da ima za kakvo da se zaradvam,ne sam izgubila sila i nadejda,otdavam sluchiloto se na tova che vsichko e boja rabota,taka e trqbvalo da stane.Veseli praznico.

# 6
  • Мнения: 3
Мила paloma не съжалявай за нищо знам че боли и знам какъв ужас са празниците за теб.В същото положение съм в момента,вчера сутринта абортирах и....... не искам да го коментирам smile3518.Може да е за хубаво и да е било за твое добро.Пожелавам ти през новата година една здрава и успешна бременност.

# 7
  • Мнения: 360
 На 02.11 направих мисед след Ин витро.Минава,боли,но такъв е живота.
Напролет пак съм на старта !!!
Щастлива 2012 и повече усмивки в сърцата ни !!  bouquet

# 8
  • Мнения: 256
Съжелявам за случилото се  Hug
Изживей тъгата и емоциите си и гледай напред,не позволявай на болката и тъгата да обсебят живота ти!Добре е,че гледаш по-позитивно и философски на нещата.
В началото на ноември преживях спонтанен аборт и си казах,че затова има причина и природата е взела мерки/ беше рано 9г.с./.Заберзаното ежедневие и грижите за децата ме съвзеха бързо,но леката тъга си остава,надявам се отново да забременя и успешно износя.
Не искам съжаление от никой,но отношението на майка ми и на моменти на мъжът ми доста ме нараняваше-на желанието ми за 3 дете се гледа като на прищявка и нвщо излишно Rolling Eyes"Ееее,нищо сега,нали имаш две деца,един аборт голяма работа Twisted Evil",но това е друга тема  Simple Smile
Успех на теб и всички тук!

# 9
  • Мнения: 43
  Здравейте!
Paloma, тъй като наскоро и аз преживях спонтанен аборт, мога да споделя какъв е моя живот след това. Пуст, изпълнен с въпроси защо, как, къде сгреших... Случи ми се в края на 10 г.с., леко розово зацапване, отидох на преглед и чух ужаса: плода не отговаря на седмицата, а е само 8,1 мм, няколко пъти по-малък, отколкото трябваше да бъде... няма сърдечна дейност  newsm45. Но ми предписаха дуфастон и но-шпа- може пък да сме сгрешили нещо в изчисленията! Вътрешно в себе си знаех, че няма грешка, знаех кога съм забременяла.. но надеждата не ме напусна. Пиех хапчета и се надявах.  smile3518
На другата вечер- силни болки в корема, силно кръвотечение и болки в кръста, веднага в спешното на АГ. Всичко изтече, не можех да повярвам на това, което виждах.  smile3514Последва кюртаж и чувството на празнота и безпомощност. Бях сама и съсипана. Мъжа ми е моряк и замина на рейс точно седмица преди това. На сутринта успях да му се обадя и да му кажа, че бебчо вече го няма, той дълго се бори с мисълта дали веднага да си дойде и дали ще се справя сама без него. Накрая решихме, че ще се оправя някакси, и ще избутам месеците докато си дойде, а после ще направим всичко възможно да прекара повече време тук при мен. 2 седмици плаках безспирно, отидох при психолог- сега пия успокоителни, които ми създават едно фалшиво чувство на успокоение, но все пак успявам поне да спя добре с тях. Вече дори ми дойде и първия цикъл- точно 28 дни след аборта. Продължавам да търся вина, причина.. и знам че няма, знам, че явно така е трябвало да стане. В началото реших, че ще направи всички възможни изследвания, за да знам, ако нещо ми има... сега смятам, че няма да го направя, защото това ще ме побърка и ще вляза в още по-голям филм. Моя док ми каза, че се възстановявам добре и ми предписа противозачатъчни Логест, които да пия 3 месеца- така да ги изчисля, че да  ги пия 3 месеца преди мъжа ми да си дойде, Излиза, че ще ги започна през февруари. Каза ми, че после лесно ще забременея.
Продължавам да страдам, много, давам си сметка, че това ми вреди, но не мога да спра да мисля за това, нямам желание да контактува с никой, представяте си как ми действат гледките на бебета и бременни.. Мисля си, че ако мъжа ми беше до мен може би нямаше толкова да ми е тежко, но сега трябва сама да се боря, живея ден за ден, радвам се, че аз и той сме добре и се моля на Господ да бъдем здрави, и да имаме възможност пак да забременея..много ме е страх.

Пожелавам на всички, които са минали през това, бързо да се възстановяват и скоро да можем да се сдобием с така желаните бебоци  Hug Hug Hug

# 10
  • Мнения: 2 128
Слънчице, не се предавай. Всичко, което изпитваш, е нормално. Дай си време - все пак е минало съвсем малко време от гадната случка. Чувството за празнина ми е много познато - моите близнаци толкова силно ритаха, че понякога се будех през нощта. И изведнъж всичко изчезна.

И най-важното - ти нямаш вина за нищо! Може би нещо с бебо не е било наред и затова не е имало сърдечна дейност. Никъде не си сгрешила. А и самообвинението е още по-страшно за теб - то направо щеше да ме довърши, след като аутопсията на моите бебета показа две абсолютно здрави същества.

Може би обаче е по-добре да си направиш изследвания, за да знаеш как да действаш следващия път. Все пак от всяко нещо трябва да си извадим полезното, дори от гадориите!

Пожелавам ти успех и скоро да плачеш от щастие!

# 11
  • Мнения: 43
Пожелавам ти успех и скоро да плачеш от щастие!

Благодаря ти, Nedinka... Все съм си мислела, че съм малко по-силна отколкото в момента демонстрирам. И наистина е по-добре по-рано, отколкото по-късно да се случи, давам си сметка  Hug

# 12
  • гр. София
  • Мнения: 2 372
В рамките на една година имам 2 спонтанни аборта. Вторият път забременях по същото време като първия и загубих бебето на същата дата като първото. Не мога без антидепресантите. Опитвам да ги спирам, но издържам само няколко дни, след това се сривам. Плача. Боли ме. На въпроса ми "защо?" няма отговор. Били се случвали такива неща.
Като видя бебе, бременна жена или детско столче в кола сърцето ми се къса от болка. Но стискам зъби. Няма какво друго да направя.
Това е - стискаме зъби, плачем, когато ни се плаче, споделяме, ако има с кого и се надяваме, че следващият път няма да стане така. Това е съдбата ни - да станем силни в изпитанията.

Прегръдки за всички  Hug

# 13
  • Мнения: 3
Здравейте,Момичета!И аз попаднах в този кошмар най-неочаквано,всичко беше прекрасно и вървеше нормално до 1я ден на 5 месец,вече бяхме измислили име на бебето ,знаехме че ще е момче,,,,,,,,и изведнъж-край.Силни болки в корема ниско долу,леко кървене,отиване на доктор,диагнозатата-бебето е умряло и не диша!Огромен шок преди 10 дни на 4 Д ме увериха че всичко е наред и аз го видях със собствените си очи/какво стана,защо на мен/От тук следва и най-лошото-накараха ме да го родя по естествен начин защото плода е голям за аборт,след 6 часа родилни мъки моето бебче излезе,гледах го и не вярвах на очите си,беше перфектен ,всичко си имаше ,оформен,взеха ми  го!Казаха че най-вероятно му има нещо вътрешно!Сега чакаме резултатите от аутопсията за да си отговорим на въпроса ЗАЩО.Незнам какво да ви кажа -аз само плача и мисля/естествено и хапчета/неговоря и не се виждам с никой ,но това ще е само 7 дни после тръгвам на работа и незнам как ще се справя с хората.Това ми беше второ дете незнам ако беше първо как щях да го преживея за мен тези жени са уникално силни!Момичета подкрепяйте се и бъдете силни ,дано найстина всяко зло е за добро!

# 14
  • Мнения: 313
Направо ме влудява такова обяснение: "били се случвали такива неща", всяко нещо трябва да има обяснение, на мен също така ми казаха първия път и че следващия път няма да имам проблеми, но когато се повтори вече реших сама да разбера какво става и открих автоимунни проблеми. Следващата бременност я изкарах, но с подходящото лечение...НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ на такива елементарни обяснения. Вярно е, може да е случайно и никога повече да нямате проблеми. ДАНО ДА Е ТАКА, но човек е длъжен да вземе мерки, за да не му се случи повече, защото всеки следващ път боли повече.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт