Неприятна ситуация

Фактът, че седиш и умуваш що да сториш, ми се струва толкоз нереален,  шегуваш се предновогодишно, нали( да не те обиждам директно с пързалката )? НИщо, нечия форумска глава може пък да роди гениална идея.

Така бих постъпила и аз 
По принцип съм мекошава и надали бих имала смелостта директно да обвиня някого.Поне не и на първо четене.Но пък си държа на своето и не бих оставила нещата просто ей така 

И аз се Чудя за какво умуваш още. Какви възможности имаш, освен да се обадиш на родителите? И за да те успокоя Че не е толкова страшно, ще ти кажа Че една моя позната ми се обади да пита дали дъшеря ми не е взела един от тенекиените пръстени на нейното дете. После си го намериха и се оказа Че никога не е излизал от къщата им, но това не ги спря да ме попитат и дори не ми се извиниха когато си го намериха. А ти се Чудиш как да ги питаш за скъпи бижута и такива със сантиментална стойност...  

Вие идея си нямате колко често децата се изкушават и взимат чужди неща.
Наистина в по-малка възраст - 4-5 години съм го забелязвала повече, 7-9 годишни напълно осъзнават действията си.
Както знаете работя в детски център и има страшно много малки играчки, много от тях хващат крака и сме го приели за нормално. Рискове на професията. Много важна е реакцията на родителите - когато разберат, че детето им е взело нещо чуждо, идват с детето и го карат лично да ми го върне. Виждала съм страхотно умилителни гледки - тригодишно момченце с количка, ама ръчичките му треперят, защото толкова много я иска, но ми я подава, да я върне... Винаги хваля децата, които връщат за доблестта... Моето момче също се беше изкушило - беше откраднало картите на братовчед си от стаята му. Е, ние направихме световен проблем, говорихме с месеци за това и никога повече не се повтори. Детето ми е честно, добро и почтено. И въпреки това го направи. Така че нищо драматично не е станало, говори с родителите, ще се намерят, върнат нещата. А дали ще си вземат мерки, си е тяхно решение и те ще си носят последствията.

Това (подчертаното) не го разбирам. Ще пуснеш някой у дома, а той ще те окраде, защото видял халката ти в купичка над камината, примерно. Въобще не е тя виновна, ако става дума за кражба, а родителите на хлапетата, които не са ги научили, че чужди вещи не се пипат без разрешение. Колкото и каквото и да изпокриваш преди да ти дойдат гости, не можеш да изпокриеш всичко. Много ясно, че няма да разхвърляш златни кюлчета по пода и после да се чудиш защо ги няма, но в случая поведението на децата (ако са откраднали нещо) е меко казано неприемливо и грозно. В крайна сметка не е пуснала у дома случайно хванати от улицата хора, а уж близки деца...
Бих говорила с родителите като им кажа, че след тяхното гостуване ми липсват нещата. Бих ги помолила да поговорят с децата си, да не би случайно в някаква игра да са прибрани, разменени, скрити някъде. Но бих говорила и с моето дете също. Не се притеснявам, че родителите можели да се разсърдят. И без това, след такава случка, повече не бихме били приятели, както преди...

Написах този пост, защото имам опит с деца, не толкова малки, най -малките бяха по на 12-13 години. Давах уроци и идваха деца често вкъщи дълго време. Някои са идвали в продължение на години. Всички вещи, които могат да изкушат дете бяха махнати от стаята. Не исках да се обаждам после по домовете им и да изпадам в неловко положение. Това, след като изчезна един най- обикновен хронометър за 1 лв, който естествено, не търсих. Просто не се знае какво може да изкуши едно дете. Това не означава, че детето непременно е зле възпитано, че е крадец. Възрастта е лабилна и децата не преценяват правилно събитията. После стават много свестни хора, но възрастта им в момента трябва да се има предвид. Приятелството с родителите и между самите деца след подобен случайе невъзможно. Пък и ако едно е откраднало, родителите на невинните също ще се обидят, че детето им е набедено, усъмнили са се в него Авторката е била невнимателна и не е предвидила нещата, има голяма вина и тя, ако нещата наистина са откраднати. Ще й бъде за урок. Дано са у дома все пак...

Не съм казала, че като цяло са невъзпитани, но явно имат някакви пропуски.
Имах приятелки, които пипаха у нас и си присвояваха по нещо, дори от моите неща. Имах приятелки, които и сами да ги оставиш, пак няма да свият нещо. Онези, които пипаха, не бяха от децата, които имат неща принципно, а деца, на които нещо им е липсвало у дома - дали дрънкулки разни, дали нещо по-интересно...
Значи все пак не е толкова лабилна възрастта, колкото самото дете, за което няма виновни, може би, но родителите би трябвало да наблюдават, да знаят, да обясняват. Всеки познава детето си и знае от какво се блазни. А и в крайна сметка като си пращаш детето в чужда къща, не му ли казваш какво му е позволено там и какво не? Че не е като да си е у дома си и да може да прави всичко, което му скимне... И все пак не са били 3-4 годишни деца на гости у авторката, за да кажеш, че нещо бляскаво ги е изкушило и не разбират какво правят.

П.П. Според мен, ако се научи, че минава номерът, ще продължава така и за напред. Не мисля, че изчезва подобно поведение напълно. Може би се притъпява с натрупване на разум и години. Но като си свикнал, че ще ти се размине, защо да не го направиш още веднъж?

Децата обожават бижутата и ако са били на видно място, просто няма никакъв шанс да са момиченца и да не са се изкушили да се окичат като коледни елхи.

Нищо притеснително няма, повече от нормално е, не бих определила деца на такава възраст като крадци, дори и да са ги взели.

Разбира се, че трябва да се обяснява, да се възпитава и прочие, но това засяга собствените деца, чуждите техните родители да ги възпитават както намерят за уместно.

Без да се притесняваш се обади на родителите и по възможно най-простия начин обясни, че не си се съобразила, че децата ще играят в стаята и си забравила на видно място ценните бижута, като се извини за това, че не си съобразила да ги прибереш. С това ще акцентираш върху себе си и няма да оставиш в хората усещането, че обвиняваш децата им в кражба на ценни бижута.
Съвсем е възможно някое от децата да си ги е скрило в някоя кутия за съкровища и родителите изобщо да не са забелязали, че е донесло в къщо нещо ценно от гостуването у вас, за да ти се обадят и да го върнат, както е редно.

А и нищо не пречи да е скрито някъде у вас, но на друго място.

Точно така, никакви крадци не са, те просто опипват докъде могат да стигнат.
Сега ще проличи колко ти и родителите сте стабилни и как ще излезнете от ситуацията
Както казах - да, моето дете открадна, изкушено от нещо, което много искаше. Следваше много говорене, примери, говорене. Без викове, крясъци, наказвания. Сега вече знае, че да крадеш е долно и унизително за теб самия. Радвам се, че така се получи, защото получи хубав урок.
И въпреки всичко ако пак се изкуши някога, ще обърнем подобаващо внимание на случая.

И да, дори и хронометър за 20 стотинки да изчезне, трябва да се намери и обърне внимание, защото днес е хронометъра, утре е златото на комшийката. Дали ще откраднеш 1 стотинка или 1 милион е все едно, и в двата случая си крадец.

Ерин Брокович, не ме разбирай погрешно, аз съм съгласна с това, което казваш, но имам амбицията да се обяснявам и възпитавам само моето дете и при една подобна случка не бих си позволила да разяснявам на хората как да си възпитават децата и да им давам насоки и съвети.

Факт е, че децата с времето постепенно осъзнават тези категории мое, чуждо и прочие и именно в процес на такова осъзнаване не мога да нарека дете крадец.
Бих казала, че това, което описваш с твоето дете се случва с абсолютно всички деца, докато този процес тече, но все пак те са деца именно затова, защото до определена възраст действията им не се считат за докрай осъзнати и прочие.
Затова намирам за малко крайно това определение "крадец", отправено към деца в невръстна възраст.
За обясненията, примерите и прочие съм абсолютно съгласна.

Честно да ви кажа,аз като малка никога не съм си и помисляла да докосна чужда вещ/освен ако не са играчки за игра и не ни е позволено/ ,камо ли да гепна нещо 
Просто винаги съм знаела какво е редно и какво не.
Но вижте от мен често са завличали какво ли не/дете от дете/  Помня една червена гривна как ми изчезна,но моментално след гостито видях,че липсва и догоних наглата "приятелка",която даже си я беше сложила вече 

Аз веднъж си взех едно лукче от една сергия на пазара, докато майка ми пазаруваше.
После след около пет минути и сто метра по-надолу, майка ми каза, че трябва да спрем и да изчакаме да ни претърсят, защото имало крадец на пазара и все в този дух. Щях да се напишкам от ужас, тя, разбира се, ме е видяла, че взимам лукчето и така е преценила да реагира.

Но аз повечето мънички деца, които съм виждала по детските площадки си взимат каквито играчки са им пред очите, без да им е вродено като понятие "мое" и "чуждо".
То се въвежда в последствие и е плод на цивилизацията и се изгражда с времето.

Не го разбирам това с "изкушението"   Самата мисъл да вземеш нещо, което не е твое, колкото и силно да си го пожелал, ми е недопустима като модел. За действието пък да не говорим  

Няма нищо лошо човек да се възхити и да хареса чужда вещ, но оттам нататък или му куцат причинно-следствените връзки (т.е. родителите не са били убедителни в обясненията си за недопустимостта на кражбата), или го прави с ясното съзнание какво следва, което вече е твърде сериозно. И в двата случая бих настоявала да си получа вещта обратно (независимо от стойността), както и силно бих ограничила контактите с въпросните деца и родители.

Единственото, което приемам, и то при съвсем малки деца, е ако детето примерно навън при "разменките" сложи чужда играчка в джоба си и я забрави там от разсеяност. Това ни се е случвало, но още с прибирането у дома и намирането на играчката, веднага звъним по телефона на собственика и уточняваме кога и как ще я върнем, с огромни извинения.

Извинявайте, но 12 годишни деца и бижута не е безобидна ситуация, която човек да подмине с усмивка и великодушното "деца са, изкушили са се!"  
 

Едно е 2-3 годишно дете...друго е 9-12 г 

Те на 12 вече едва ли не  "други работи" правят....какво остава да присвои нещо чуждо 

Вижте, децата са на 9 години, другото дете на 7 години. Вие вече почнахте да разсъждавате по картинка дали е приемливо за 12 годишните да крадат. Едно е 7 годишно, съвсем друго 12 годишно, нали... Има едни 5 години разлика, в които да осъзнава разликата между мое, твое и така нататък. Утре в затвора ще ги вкарате тези деца...
По темата... 1. Авторката е забелязала след няколко дни - авторката да провери дали не ги е преместила. Аз лично също съм имала моменти, в които съм преместила нещо някъде и след това съм сигурна, че е изчезнало от мястото си.
2. Авторката да попита собственото си дете. Т.е. защо нейното дете да е невинно в създалата се ситуация, а пък децата на приятелите и задължително виновни. Много е вероятно детето и и другите деца да са играли с въпросните бижута и в момента да се търкалят в някоя кутия за скъпоценности (прашки, камъчета и подобни) някъде из детската стая, не задължително откраднати, а просто забутани някъде след като е минал интереса към тях и правенето на възрастни.
3. Авторката да пита детето си дали не са се опитали да си осигурят спокойствие от малкото момченце (2 години разлика и пола на детето ми се струва достатъчно основание, че да не го искат за другар в игрите) като се му продали това спокойствие срещу тези бижута. На мен ми се е случвало моя син и неговия приятел (на по 6 години) да подаряват фулмастри на малката малко момиченце (сестра на приятелчето на сина ми на 3 г) за да ги остави на мира. Като резултат те гледали филме на спокойствие, а вратата в детската имаше доста авангарден пейзаж
Варианти бол и в нито един от тях не включва деца крадци и незнам кви... Ако тези варианти се окажат неверни със сигурност бих звъннала на родителите и бих говорила с тях за изгубените вещи, но силните думи бих си ги спестила. Също и квалификациите кои деца са възпитани и кои не. Да, факт е, че на мен не би ми хрумнало да открадна като дете, нито ми децата ми досега им се е случвало, но генерални заключения не бих правила.