как казахте на таткото

При мен също таткото знаеше пръв.
Ляга ме си ние и той, голямо стискане за гърдите(имам хубав бюст ),ама много ме боляха.Викам му"Стига де,много ме боли",а той "Знаеш ли,че бременните така ги боли" и аз се  .На другия ден си купих тест,който се оказа  .
Все пак дайте някоя идея,как може да се съобщи,но да е нещо интересно и много вълнуващо.Това,което каза Дея с обувките пак казвам,че много ми допада.
Сещам се за една история в "Море от любов",как пуснаха на един мъж да гледа на голям екран ембрион с туптящо сърце.Като се сетя и настръхвам.
Martisun,защо си го награбила така човека ?

няма защо, само те насочвам аз лично казах по телефона, че нямаше друг начин, а той каза:"Браво на теб"

Ами,на мен предишния ден уж ми беше дошло,нали знаете-зацапването и бяхме решили,че си е мензис.На следващия ден,обаче нямах нищо и аз понеже бях чела във форума за признаците за бременост и веднага изтичах да си взема 2 теста.Татето беше на работа,за това му го съобщих по тел.Заеквайки и плачейки му изтърсих,че ще става татко.Само за части от секундата си бях помислила да го изчакам и да му го кажа очи в очи,обаче се страхувах,че няма да се зарадва така,както безброй пъти съм си го представяла и реших да не рискувам;)

Таткото беше с мен по време на теста и нямах възможността да му кажа, но теста си го пазя.

Този момент е най-прекрасният спомен.Винаги съм си мечтала да разбера,че съм бременна на празнична дата.Е след дълго правене уцелих именният му ден.Точно на деня.Направих си тест 3 дни преди закъснението  шуър чек подходящ за подарък.Купих малка панделка и картичка със щъркел надписах я,прикачих я към теста и гас към къщи.Доволна и с походка на бременна в 9 м та той си се хранеше и аз като влязох му подарих първо цветята и после му дадох СПЕЦИАЛНИЯТ ПОДАРЪК,КОЙТО НИКОГА НЕ МУ Е ПОДАРЯВАН.Беше седнал и немога да кажа дали щеше да падне но със сигурност прималя от щастие.На мен лично ми заглъхнаха ушите и щях да припадна като видях 

Забравих да спомена,че от вълнение си направих още два теста,общо 3 и ги пазя в бебешкият албум преди снимките от видиозона.Абсолютна хронология

Ние много искахме дете. Мъжът ми беше наясно с цикъла ми и когато ми закасня с 10 дни купихме тест и на следваща сутрин го направих. Оказа се  и много се зарадвахме След две седмици направих още един- пазя и двата теста. Мъжът ми ме познава отлично и забелязва всичк, което е свързано с мен, затова нямяше голяма изненада.

Ами той сам видя теста и в същност, той ми каза на мен

Не си пазя теста.За мен беше като гръм от ясно небе.Няммах основания да се притеснявам,въпреки че ми закъсняваше около 12-13дни.Таткото купи теста и ми го донесе на вилата в планината и държеше да е при мене докато го правя.Така,че не се наложи да му казвам той пръв видя.После се разходихме по баирите,помислихме малко и решихме да го оставим.Не съжелявам!

И моят мъж знаеше преди мен. Беше сигурен. Аз не вярвах да стане от първия път и когато ми закъсня си помислих, че нещо съм болна. А той се хили самодоволно и казва: "Аз инструкции съм дал на моите момчета!". Та, когато направих теста и му се обадих, той въобще не беше изненадан. Дори се шегуваше, че е разочарован, че нищо не разбрал от бебеправенето.

Когато правих теста бяхме заедно.Той беше сигурен, че съм бременна, а на мен все не ми се вярваше 

Пазя си теста и ще го покажа един ден на детето си ... ИНаче аз като го направих той беше на работа и изобщо не очакваше че ще правя тест, нито пък аз ... вярно че ми закъсняваше, но така беше всеки един месец и изобщо не мислех че съм бременна, даже ако не беше сестра му на мъжа ми (все забравям как ми се пада  ) нямаше да си купя ... И останах сама вкъщи, сложих кутийката до мен и гледах ТВ, като се чудех да го правя ли или не - не исках да остана разочарована, ако не съм ... не исках да се настройвам и после да съжалявам че не съм ... И така оказа се че не гледам филма по ТВ, а гледах и мислех само за теста .. Направих го и се разплаках от щастие ... Вечерта направих вечеря и бях безкрайно щастлива, но все исках да дойде по превъзходен момент да му кажа, вечеряхме и легнахме пред Тв, а аз се чудех какви думи точно да използвам, че да откачи от радост и да няма думи с които да каже как се чувства ... И докато мислех казах: "Вече няма да сме сами, ще си имаме бебе" и той така се зарадва, че хем се смееше, хем се хващаше за главата и се чудеше какво да каже ... после почна да звъни като обезумял на свеки и така ... Прекрасен момент е това и най- хубавото е когато е желано и от двете страни, тогава е незабравимо ... пожелавам го на всички 

При нас беше дълго и широко. Щях да започвам лечение с Дуфастон, защото от предишна овулация фоликулът с яйцеклетката не се е пукнал и този фоликул с яйцеклетката си стои на яйчника, един вид нещо като кистичка. Докторът каза, че е възможно заради това да ми закъснее и закъсня 10 дни. Бяхме правили само 1 опит за бебе. Не вярвахме да стане от първия път, докторът нали беше казал, че може да закъснее заради този фоликул, нещо такова, но нещо все ме човъркаше, накрая купих тест и резултата-2 чертички, после казах на любимия, че отивам да си купя витамини и си купих друг вид.Направих и него-пак 2 чертички.
Викнах на любимия: "Ела да ти покажа нещо интересно".
Той дойде в кухната. Гледа и вика: "Какво е това?"
А аз - "Ами незнаеш ли какво значат 2 черти".
Той: Е, знам, но исках ти да ми го кажеш, не само да покажеш  . После прегръдки, целувки и т.н. След това все да се сърди защо не съм му казала, че искам да си купувам тест, защо не съм го викнала заедно да направим тестовете, искал да знае всяка моя мисъл, да е част от всеки миг от живота ми и т.н. Съответно и аз се разсърдих и се получи тъпа ситуация. Уж трябва да се радваме, а се сърдим.
На другия ден отидохме на гинеколог за потвърждение на бременността. Нямаше го моят, затова отидохме при друг. Обясних и за фуликула и Дуфастона, гледа ме на екограф и каза, че няма бременност и най-вероятно организма симулира  . Много гадно ни стана, че не съм бременна. Въпреки това имах чувството , че съм бременна, нямах гадене или прилощаване, просто го усещах, нещо като 6-то чувство. Пих си дуфастона 10 дни и когато доиде датата за  прегледа при моя си гинеколог отидохме. Трябваше да ме гледа пак на екографа да види дали тоз фуликул се е махнал. Бяхме 3-та : аз, любимия и доктора. Започна да ме гледа на екографа и каза: Честито, бременна си. И ни го показа на монитора. Тогава най-накрая започнахме да се радваме както трябва  .
Казах на гинеколога за "симулирането" и той: Кои е този лекар, дето ги разправя такива глупусти....

Пък аз като ми закъсня и си купих тест. Заключих се в банята да го направя. Да ама ние никога не се заключваме в банята и докато чакам да изтекат минутките, мъжа ми дойде, за да ползва тоалетната. Като видя че е заключено и се усети че става нещо. Аз не исках да отворя, ама той каза че ще разбие вратата и аз отворих. Е той видя разгънатото описание и останалите аксесоари и естествено се усети. Това че беше в банята, а не на вечеря на свещи не му попречи да ме напрегръща и нацелува и да се почувства най-щастливия мъж на земята.