Гледам няма нови попълнения, и ще започна вече да се сърдя че ме оставяте тука да се ширя самостоятелно:)
Първата фетална мина, и макар да е все още много мъничко човечето на първо четене е със здраво сърчице и всичко е както трябва
Пуснах и БХС, който също е ОК. Сега ми остава да дебелея и живот и здраве 20 седмица пак.
Някой да има представа Доц. Павлова колко време предварително записва за ехокардиография? Може би месец, ама направо ще си звънна да питам в болницата.
Това е, отчетох се:) Малко си отдъхнах, че много ме беше страх.
Не сме ние като другите хора. На никой за нищо не вярвам вече, пък ако ще и най-голямото светило на лекарски небосклон да е. Малко завиждам на другите мами около мен колко са спокойни, те пък от своя страна мислят че се втелясвам като ходя до София за тези прегледи, но никой не смее да ми го каже лично. Много се дразня като започнат, бъди щастлива, усмихни се, защо не се радваш повече, ей такива... и аз полудявам! За тях всичко което се случи с другото ни детенце е едва ли не лош сън който вече трябва да съм забравила и да продължа напред. Те не са виновни че не ме разбират, но нямам нужда и от съветите им. Изкривила съм се нещо. Само с мъжа ми и тук ми се пише за бебо. А с никой друг не ми се говори за това. Той сподели че и с него е така. Вече започва да расте тумбака и няма как, трябва да оповестя, ама хич не ми се иска.
Някоя друга мама, ако може да сподели как се е чувствала по време на бременността си след загубата... само аз ли съм такава кривотия?
Айде момичета:)
Хубав ден от мен!