Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 ян. 2012, 11:02 ч.

Не иска да си идва вкъщи?....

  • 1 689
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 14
Накратко - имам дъщеря на година и половина. До скоро съм си я гледала само аз, но по ред причини ми се налага от време на време (да кажем няколко дни в седмицата) да работя. Оставям я при баба й (свекърва ми), която се грижи за нея чудесно и съм спокойна, че всичко е наред. Нещо повече - дори се възхищавам на свекърва ми за грижата, търпението и креативността, с които подхожда към малката. На моменти дори се чувствам неловко, че аз не съм толкова забавна с дъщеря си, тя знае хиляди песнички, игрички и какво ли не, а дъщеря ми просто се разтапя от удоволствие като са заедно и виждам, че й е много забавно, а също и учи доста неща.
Проблемът е, че вечер като отидем да си я взимаме се започва едно лигавене, едно тръшкане по земята, не дава да я обличам, дори понякога плаче от мен и иска при баба си. Честно да си призная ми става много обидно и болно... знам, че детето ми е много мъничко, не прави нищо осъзнато и т.н., дори може би е много глупаво да се чувствам така, но... факт. Мъчно ми е. Вчера отново имаше такова изпълнение, толкова време плака... а аз исках да потъна в земята и там да си остана.

Когато сме заедно се занимавам много с нея, играем си, тя е много весела, гушка се в мен, видимо не се чувства зле. Но оставам с впечатление, че предпочита при баба си и ми става малко неприятно. Разбира се, щастлива съм, че се разбират и че аз мога да съм спокойна като ги оставям двете, че детето се чувства добре и т.н., но ... не ме напуска това неприятно чувство, че собственото ми дете като че ли не се чувства достатъчно добре с мен. А тя иначе е много кротко дете, дори бих казала, че малко ни е разглезила, но когато сме при баба й и дядо й се държи ужасно, много се лигави, плаче от най-малкото нещо и пр.

Моля ви, посъветвайте ме... Вече се чувствам ужасно виновна, че се налага да работя. Чувствам се в ужасна дупка, чувствам се лоша и непълноценна майка ....

# 1
  • Мнения: 43
Здравей epipfyu!
Като те прочетох и направо се втрещих от приликите - все едно аз съм го писала. И аз оставям малкото си момиченце да го гледа баба му през деня - някъде за 5-6 часа. Тя е на година и след няколко дни 11 месеца.
При нас положението беше същото - тръшкане, рев, не мама, не тати - баба!. И за всичко, което я отделя от баба е не. Първоначално и аз се чувствах неприятно, но вече започвам да се успокоявам. Отчитам предимно активите - получава много внимание (каквото аз в моя случай не бих могла да и обръщам) и се грижат за нея прекрасно Simple Smile Нещото, което първоначално би ти помогнало е да я разбереш. Това, че не иска да тръгва не означава, че не ви обича, сте й неприятни или скучни - просто прекъсвате играта, в случая с баба. Както на възрастен човек не би му било приятно да му прекъснат интересен филм или да го откъснат от любима дейност така и на детенце Simple Smile 
А относно различните игри. Дъщеря ми е на такава възраст, в която вече много повече разбира от обшуването, трупа знания, запомня много повече, интересни са и игрите, книжките, четенето, че дори и буквите. И аз търся такива играчки и занимателни книжки, които да я развиват по всякакъв начин. Та понякога прехапвам устни завистливо, когато баба й е намерила такава играчка, за която аз не съм се сетила. Веднага разбира се лакомията в мен се обажда и пожелавам да й купя такава играчка и за вкъщи. Наскоро имаше такъв случай, в който мъжът ми ме отрезви. Простичко ми обясни, че детето няма нужда от повтарящи се играчки, по-скоро е хубаво да знае, че навсякъде има по нещо единствено, уникално с което да си играе... общува  Simple Smile ;Cryподобно на скриване на играчки в шкафа) Simple Smile

Съвета, който бих могла да дам е да помолите бабата, когато наближи времето, в което трябва да я взимате, да намалят интензитета на заниманията, повече да й припомня, че скоро идват мама, татко и трябва да им показва какво ново е научила - в този случай вие ще бъдете индиректно включени в 'играта'.

Но като цяло е много хубаво, че детето изгражда такава силна и хубава връзка с баба си, защото има случи на ревящи и тръшкащи се деца, но от страх, което никак не е за предпочитане... А по натам ще има случаи да я оставяте и за по-дълго. И това е Simple Smile просто трябва да се успокоиш Simple Smile

А да, сетих се и за джабалата с многото хора около нея Simple Smile И тоя 'синдром' го имаме - тогава просто се отмествам и я оставям да реши сама с колко хора иска да общува и въвлича в игрите си... Не натрапвам нито грижа, нито любов... може да нож с две остриета, но съм преценила, че е по-добре отколкото детето да стане разногледо.

Последна редакция: ср, 04 яну 2012, 12:35 от Nuriii

# 2
  • София
  • Мнения: 10 909
Докато гледах дъщеря си у дома през първата й година (до преди 2 месеца), толкова й беше омръзнало да сме си само двете, че с връщането на брат й от училище и особено с прибирането на баща й от работа, директно скачаше и ме буташе с едната ръка да се дръпна и да не й преча да се лепне за другите. Като дойде да я гледа свекърва ми - същата работа, все при нея тича.
Нормално е, не се тревожи, че си лоша майка. Аз лично много се радвам на това, защото не искам децата ми да са лепнати за мен, по-добре да си имат и други другарчета Simple Smile

# 3
  • Мнения: 87
Moето човече също много обича бабите си - 3 на брой  Mr. Green Като я оставя при свекърва ми и не е стояла достатъчно да й се нарадва изобщо не иска да дойде с мен. Плаче иска още при баба си. Но като се замисля, аз също много обичах да стоя при маминка ми. Бабите се занимават много с внучката, пеят, танцуват, разказват приказки и на детето му е много приятно че е център на внимание. Докато аз като съм с нея трябва да свърша и малко домакинска работа, през това време тя трябва да играе сама. Въпреки, че й отделям почти цялото си свободно време усещам, че тя има нужда и от баща си, бабите си, дядовците в което няма нищо лошо дори напратив радвам се че толкова ги обича и ги търси.

Не мога да ти да съвет, в нашия случай, ако почне да плаче баба й започва да й обяснява, че с мама отива да си играе и да пее и тя се съгласява. Аз и казвам ела да ти кажа нещо тайно на ушенцето и прошепвам нещо и тя вече ме е гушнала и казва чао на всички.   bouquet

# 4
  • Мнения: 513
Децата са на моменти и не мисля, че имаш повод за притеснение, въпреки че не е приятно. Докато аз бях в майчинство, моят син си умираше за баща си и за баба си. Когато видеше някой от тях, напълно забравяше за мен и изпадаше в истерия, когато излизаха от стаята. Освен това, не ми разрешаваше да го храня или обличам, когато баща му или баба му бяха наоколо, искаше някой от тях да го прави. Нещата се промениха, когато тръгнах на работа. Тогава се "залепи" за мен и на моменти това ми беше много изтощително. Освен, че плачеше,когато излизам и през деня беше неспокоен, проявяваше всякакви капризи, тръшкакше се  за какви ли не глупости. Вече постигнахме хармония, обича ни всички  Grinning

# 5
  • София
  • Мнения: 2 179
Не тъгувай за такива неща....
Реакциите на детето ти са напълно нормални в тази ситуация....И не са такива, защото не си толкова забавна и грижовна.
По-добре се успокой и се радвай, че имаш такова свеки. Я иди да видиш в семейния колко лоши баби има Mr. Green
Като престане да те вижда нон-стоп и вече не си на секундата на разположение...нещата ще се променят....

# 6
  • Мнения: 1 090
При нас беше същото. Синът ми беше при баба си всяка седмица от събота вечер до неделя вечер. После не искаше да си идва у нас и съвсем разбираемо - там нон-стоп има осигурен партньор за игра - ако свекърва ми готви, тогава свекъра или зълва ми си играят с него и т.н., а у нас в неделя вечер го чакат само задачи - прибираме се в 19 ч., няма време за игра, всички се приготвяме за новата седмица и си лягаме.
Всичко се промени преди 2 месеца когато се роди дъщеря ни. От тогава синът ми не иска да ходи при баба си. Наскоро се съгласи само да отиде да поиграе за няколко часа, но с преспиване не иска, много е зает да следи какво прави конкуренцията /сестричката/. Joy Не иска да излиза нито на разходки, нито да ходи на детска градина /но все пак отива/.
Промяна имаше и докато бях бременна - като изпращах само баща му да го вземе, много бързо се приготвял за вкъщи, а ако съм там - лигавене, сълзи, че не иска вкъщи... Ако кажа, че само с баща си ще отидат, ме молеше да ги придружа и аз.
Всичко е временно, зная, че е болно, но не тъгувай за това. И на мен, когато синът ми каже, че не иска у нас, иска при баба си, направо ме довърша, но ето, че този период премина.
Ако искаш, пробвайте някой път само баща й да отиде да я вземе или да я заведе, и вижте как ще реагира.

# 7
  • Мнения: 556
Има майки, които смятат че такава реакция е един вид наказание от детето спрямо майката. Тя вече не е с него по цяло денонощие и то няма как да изрази объркването си от новата ситуация.  Говори на детето, обясни че трябва да работиш,, че въпреки тона много го обичаш и не го изоставяш и т.н.Правете нови нещо заедно в свободното време. Синът ми около двете години изобщо не ми говореше когато си го взимах от баба му. Тръгваше си, но мълчалив и намусен. Слава Богу и това отминава.

# 8
  • Мнения: 654
И ние минахме през такъв период и с баткото,и с малката.
Веднъж не изтраях и го коментирах на пейката пред входа където стояха по възрастни съседки.
Най възрастната се засмя и каза-Радвай се,ще дойде време когато ще се молиш да ти се махнат от главата.И време в което бабата ще се моли да и отидат на гости.
При нас това време дойде...Сега все напомням-обади ли се на баба си.
Не,че не я обичат,но са много заети....ако бабата имаше компютър щяха да се чуват по често Laughing

# 9
  • София
  • Мнения: 1 734
Гледах дъщеря си до 3год. вкъщи.Рядко я оставяхме от обяд до към 18ч в неделя при майка ми.На възрастта на дъщеря ти до около 2.8год. като идвахме да я прибираме започваше същото тръшкане,не искаше баща си,въобще такива драми все едно сме някакви чужди хора,които я отвличаме.В последствие това поведение премина.Вчера примерно сама се самопокани в баба си,заведох я до вратата,оставих я,вечерта без никакви драми вече облечена ни чакаше на вратата.През това време разбира се сме и говорили доста,но просто и детето порасна.Иначе за глезенено пред бабите си продължава и досега и май така ще е винаги.Едва ли има баба,която да е по-строга от майката на детето.

# 10
  • в рока
  • Мнения: 822
Почти всяко дете има такъв период.Бабите наистина имат повече време за забавление на децата,по-малко им се карат.Всичко ще отмине от само себе си

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт