Публикувана: 4 ян. 2012, 13:48 ч.
Последно мнение: 12 фев. 2012, 15:53 ч.

Близки ли сте с роднините си?

12 556
95
1

# 30 5 ян. 2012, 09:59 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 236

Нямам братя и сестри, баби и дядовци.
С лелите, братовчедките и братовчеда съм в напълно преустановени отношения. И не ми липсват никак!

# 31 5 ян. 2012, 10:41 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Не, вече. Откакто починаха бабите и дядовците ми се отчуждихме и с другите роднини... много тъпо!
Само майка ми е до мен и децата.

# 32 5 ян. 2012, 10:57 ч.

София
Мнения: 7 990

Нямам братя и сестри, с майка съм близка, да. С родата от страната на майка също поддържаме добри отношения - събираме се рядко, но ако някой има нужда от помощ, винаги се отзоваваме. Поздравяваме се за празници, събираме се, но тези срещи станаха редки, не като в детинството ми, когато за Коледа, НГ, Великден, имени и рождени дни, задължително се знаеше къде сме.
С родата на баща ми не поддържам връзка, но и с него самия се чувам много рядко.

# 33 5 ян. 2012, 11:03 ч.

Мнения: X

При нас има твърде много рокади и размествания по семейната шахматна дъска, така че генерално сме в отлични отношения, но реално рядко се виждаме, което си има своите плюсове. Не си нарушаваме здравословната дистанция и отношението е на общо уважение.

Аз си мечтая за голямо семейство, със задружни роднини... като се случи да попадна в нещо такова, обаче, винаги ме изненадва как хората са по-невнимателни, груби и фамилиарни, което явно е един от недостатъците на постоянната близост...

# 34 5 ян. 2012, 11:08 ч.

Мнения: 289

С брат ми и родителите ми сме изключително близки.

С роднините ми по бащина линия /брат на баща ми/ бяхме много близки, в продължение на дълги години. После започнаха едни глупави дразги - и като резултат, спряхме всякакви контакти. Липсват ми, но..явно няма какво да се направи за момента.

С роднините на майки ми /брат и сестра/ винаги сме били близки. На рождени и имени дни ходим, поддържаме контакт редовно, и също много ги обичам.

Но пък, голямо семейно събиране с тях би могло да стане на сватба примерно..или на някаква годишнина - трудно осъществимо е всяка неделя - заради големия брой на присъстващите Laughing

# 35 5 ян. 2012, 12:00 ч.

Мнения: 195

Нямам братя , сестри , а също така лели вуйчовци , чичовци и първи братовчеди , тъй като и двамата ми родители са единствени деца. Страдам от това , но какво да се прави. Близките ми кръвни роднини са майка ми , двете ми баби и прабаба ми. Баща ми почина преди почти 11 години. За съжаление не съм близка с тях. Но това си е от много отдавна.

# 36 5 ян. 2012, 12:53 ч.

Мнения: 214

Най- близки отношения имам с майка ми. Виждаме се редовно и говорим всеки ден по телефона, често с часове. Баща ми почина преди почти 10 години. Със сестра ми общуваме рядко. Тя винаги е много заета. Интересите ни са някак различни и нямаме много допирни точки.

Първи братовчеди, лели, чичовци нямам. Бабите и дядовците ми отдавна не са между живите. С по-далечни роднини не общувам почти никак.

Таткото на дъщеря ми не поддържа особени отношения с неговите. Чува се по телефона с малкия си брат веднъж на няколко месеца. С големия и с баща си - още по рядко. Всяко лято им ходим на гости за по няколко часа, за да видят детето. Иначе не биха проявили самоинициатива.

# 37 5 ян. 2012, 13:19 ч.

Мнения: 653

Близка съм, много близка.
Братя и сестри нямам; имам прекрасна братовчедка и кум/кръстник на сина ни, които са ми... като сестри Laughing

.
Извън шегите - действително сме в много топли отношения; търсим се по досадно много пъти на ден, в това число съпругът ми се чува редовно и с бабите ми, той ги търси. Както търси и мама, татко, леля, чичо... Също така редовно се виждаме.
Моето семейство, близко семейство е общо... от около 10-броя. Не мога да си представя, че в нечия къща ще се случи нещо, за което няма да знам. Обратното също.
В семейството се обсъжда всичко, рядко нещо излиза извън него.
С по-далечни роднини не поддържаме връзка. Имаме добри отношения, но не сме близки.
Със семейството на половинката близки не сме. Но те са странни за мен, нямат никаква близост между тях самите. Организират особняшки родови срещи, всяка година на различно място и са... пози, чупки, пяна. Свикнала съм на онези по-различни отношения... "Голямо щастливо семейство" някой го беше нарекъл, по-напред. Когато половинката има нужда да сподели нещо, да поговори с някой, да получи съвет или помощ обикновено търси някой от моето семейство. Той е приет като роден син, внук, племенник, брат; много силно обичан и обичащ.

# 38 5 ян. 2012, 15:10 ч.

Mars Hotel
Мнения: 4 866

Да, с най-близките.
С майка ми и баща ми се чуваме всеки ден по телефона, мъжът ми пък - с техните. На големи празници - Коледа, Великден - задължително се събираме с тях. Редуваме ги, защото са в различни краища на страната.

С двете ми сестри се разбираме повече от прекрасно. Мога да разчитам на тях за всичко, дори се е случвало да гледат дъщеря ми за по няколко часа. Не само се чуваме, а и се виждаме поне веднъж седмично, и с двете.

Лелите и братовчедите, по стечение на обстоятелствата, всички са в чужбина. Пишем си по скайп, веднъж на два месеца примерно. Но си ги обичам, а и при нас всичко се обсъжда. Знаем си всички кирливи ризи. Grinning

Единствено с бабите и дядо ми се чуваме рядко, а се виждаме няколко пъти годишно. Embarassed

# 39 5 ян. 2012, 15:48 ч.

Мнения: 1 050

Изключително близка съм само с майка ми, баща ми и сестра ми. От там нататъка не поддържам никакви близки отношения с разни роднини.

# 40 5 ян. 2012, 17:10 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

не достатъчно, за което много съжалявам.
И не по моя вина...

# 41 6 ян. 2012, 13:41 ч.

Мнения: 2 510

За съжаление -не!
Лошо е когато близки се разделят, но...

# 42 6 ян. 2012, 21:26 ч.

Мнения: 5 346

Цитат на: tzarina в ср, 04 яну 2012, 15:28

Цитат на: Касита в ср, 04 яну 2012, 13:48

В какви отношения сте с родителите си, братята си, сестрите си, братовчеди, лели, чичовци...? Събирате ли се заедно на празници, говорите ли си по телефона, комуникирате ли с тях във ФБ, скайп?

Не.
Нямат време за мен, нито се сещат за мен. Моите родители са обсебени от това вечно да помагат на почти 36 годишният ми брат.
Когато се обадят по телефона /ако въобще го сторят веднъж на 6 месеца/, винаги питат на колко години са децата ми и в кой клас са. Не знаят дори точния ни адрес на жилището, а ориентировъчно къде се намира.
Любимите ми баба и дядо отдавна ги няма. И ми липсват неимоверно много. Любимите ми вуйчовци също.
С братовчедите ми се чуваме по телефона сравнително често. Лятото особено се виждаме по един-два пъти.
С това се изчерпват роднините ми, моите.
На мъжа ми роднините не са ми никакви и са ми крайно безразлични.
Но и те него не го търсят нито по празници, нито по какъвто и да е повод.

Боже! Това истина ли е? Собствените ви родители да не се интересуват от вас и децата ви?! Звучи ми невероятно .

# 43 6 ян. 2012, 21:45 ч.

Мнения: 6 301

Родителите ми починаха, със сестра ми живеем далеч, и се чуваме по телефона от време на време, виждаме се по веднъж годишно. С първите ми братовчеди не поддържам никаква връзка, живеят в чужбина, а бяхме много близки като деца. Не обичам да говоря по телефон, скайп и т.н.

# 44 6 ян. 2012, 23:16 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Откакто майка ми почина, го няма притегателния център и вече не се събираме по роднински у дома. То не че имам много роднини, но все пак беше нещо. Аз не умея да посрещам гости, иначе с удоволствие бих събирала всички у дома.

Препоръчани теми

НУПЧЕ или ПНУП

Как да хвана крадеца

20
Нашият дом

"Крадли" на мъже

Пълно с крадли

Причина:

Причина: