Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 ян. 2012, 16:26 ч.

След секциото-малките въпросчета за голямата операция ! Моля помощ!

  • 11 602
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 92
Здравейте мами ! Аз сам нова във форума и моля за съвет.На 21 станах мама на една прекрасна принцеска.Родих секцио и сега наред с депресията ме мъчат много въпроси. Thinking Много ме беше страх от операцията и сега продължавам да се страхувам да не я повредя по някакъв начин.Затова да питам как вие се въстановихте от секциото и кога възвърнахте нормалния си ритъм на живот? Имам предвид кога например почнахте да носите обичайното бельо(а не бабешките гащи до средата на корема  Laughing ), кога се осмелихте да обуете по стегнат панталон, който да минава през белега,носихте ли спокойно бебенцата си, кога подновихте сексуалния живот, кога за първи път спахте отново по корем....... и още каквото дребно нещичко се сетите.Ще съм ви много благодарна за отговорите, знам че всичко това звъчи адски глупаво, но просто не се чувствам в кожата си и ми е малко терсене..... споделяйте  Cry

# 1
  • Мнения: 1 001
Всичко това започнах да го правя след като отидох да ми погледне шева гинеколога и той ми изхвърли превръзката над шева и каза повече да не го покривам с нищо и да се връщам към обичайният си ритъм на живот.  Peace
Друг е въпроса, че психологически на моменти имах чувството, че ще ми се отвори шева.  Embarassed Едно такова гадно гъделичкащо чувство.  Embarassed Това беше може би до към 6 месеца след секциото.  Peace
Още по-друг е че корема ми е като "изтръпнал" (като го пипам нямам чувствителност) между шева и пъпа, но в началото ме дразнеше, сега не му обръщам внимание.  Peace
Бебето си го вдигах и носех от момента, в който ме изправиха след секциото, раздвижиха ме и ми махнаха катетъра - т.е. на 2-я ден след това.
Общо взето изобщо не ме беше страх какво ще стане - толкова бях вторачена дали с бебето всичко е наред, че изобщо не се сещах за това, че всъщност съм родила с операция.  Peace

При мен по-гадното и неприятното беше да изтърпя един ден докато ми махнат катетъра за епидуралната  ooooh! ей побърках го този анестезиолог докато ми го махне. Направо издивявах, че ми е на гърба и имах чувството, че го усещам (което не беше така, но пусто внушение).  Laughing Да не говорим абоката на ръката как ме дразнеше.... на фона на тези дразнения изобщо не се сещах за шева на корема си.  Joy

В дрехите, които носех преди да забременея, а именно тесни дънки и панталони се намъкнах при първа възможност след като килограмите ми го позволяваха.  Peace

# 2
  • Мнения: 14
Както v_d е казала след като те погледне гинеколога и каже  че всичко е наред  Peace
Аз лично веднага след като ми дадоха малката започнах да я вдигам и нося. Като ни изписаха - на 7-мия ден - аз си я къпех (с малка помощ от таткото), преобличах, сменях памперси и т.н.
На мен най-гадно ми беше на 2-рия ден, когато се раздвижих и после ставането от леглото, но сравнително бързо се възстанових  Simple Smile
Чистене, готвене и всичко останало вкъщи също си го започнах като се прибрахме. Първите 3-4 дни само малко гледах да не прекалявам че ме придърпваше операцията, но на почивки си се оправях.
За бельо - аз само дните в родилното носех от бабешките гащи, след това си сложих пак прашките. За дрехите когата славих малко килограми и започнах да си влизам в старите  Simple Smile
Секса го подновихме като спряха лохиите - при мен около 45 дена  Peace

# 3
  • Мнения: 92
Внушението май играе по-голяма роля отколкото действителното състояние... поне при мен.А за абоката и аз имам лоши спомени след като една доста непохватна пенсионирана акушерка ми прецака единия и след това ме боде на 100 места за да ми сложи нов...

# 4
  • Мнения: 776
  Почнах да вдигам детето, когато ми го дадоха- на 4-я ден, а той тежеше доста-5160гр. Гледах си го напълно сама. Не ми беше лесно, но се оправяхме.
  Секс правихме след около 2.5м., защото имах лохии 56 дена. Моето бельо почнх да си го нося след като ни изписаха от болницата.
  За спането по корем мисля, че след около месец се осмелих.
  Желая ти бързо възстановяване!

# 5
  • Мнения: 7 849
Гадно е това изтръпване и липса на чувствителност на корема Sick, и аз не трая друго освен танга, и тез бабешки гащи ми идваха в повече..+ и нощниците (които също не обличам иначе) Crazy
Сега сигурно те понаболява и имаш разни усещания все едно ще се изсипеш (поне при мен беше така с първото секцио-отврат!) Възстановяването си зависи само от теб Peace
При мен с първото секцио не можех да стоя права повече от 5мин 20 дни Confused Секса бе мираж.. Килограмите (+13 за бремеността) свалих без грам диета в рамките на 2-3мес, след което продължих да се тъпча със сладко (мноооого шоколад ми се ядеше, но и си го ядох де) и да свалям и стигнах до 48, при забременяване на 57кг.
С второто -щъках 4 часа след раждането, но вече знаех какво да очаквам Wink

# 6
  • Мнения: 92
Да това усещане, че ще се "изсипеш" наистина е много неприятно  Rolling Eyes .Стремя се да си правя всичко вкъщи сама, днес даже си изкъпах бебка сам сама  newsm44 Поне гадното усещане, че вътрешностите ти се местят когато ставаш от леглото вече изчезна  Simple Smile

# 7
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Аз се възстанових напълно към третия месец. Иначе бебето си го държах и къпех от самото начало. Всичко вършех, но много бавно. И мен все ме беше страх. Слизането и качване по стълби ми се отразяваха зле. По корем пак към третия месец се престраших.

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 1 657
Въпросите ти не са никак глупави и си е съвсем в реда на нещата да се притесняваш. Няма конкретни универсални отговори според мен. Всичко зависи от това, как върви възстановяването (по преценка на лекаря), както и от субективните ти усещания. С едно момиче раждахме 2-те секцио (аз на единия ден, тя на следващия). Няколко седмици по-късно я видях с плитък панталон, а аз тогава още не се чувствах комфортно да нося такъв, макар че обективно нямах причина да не го правя. Иначе съвсем бързо възстанових нормалния си ритъм на живот и не съм се въздържала от нищо, освен да вдигам прекалено тежки неща, което и по принцип не ми е сила, а и не е нужно обикновено.
Най-добре попитай лекаря си за всичко, което те тревожи (колкото и глупаво да ти се струва) и той ще може да ти даде адекватен съвет в зависимост от състоянието ти.
А връщането към сексуалния живот след раждането зависи не само от физическото ти състояние, но и от емоционалното състояние. Така че най-правилния отговор за това е: когато се чувстваш готова (ако няма медицински противопоказания, разбира се).

# 9
  • Мнения: 1 678
Аз с вътрото секцио се вазстънових по-бързо, отколкото с първото. Иначе и при двете не се страхувах да нося, къпя и да правя всички останали неща около бебчето и домакинството. Просто всичко вършех по-бавно и с почивки в началото. Ти ще усетиш сама за кое кога си готова, при всяка жена и всяко раждане е различно.

# 10
  • Мнения: 1 050
Общо взето момичетата преди мен са казали всичко. Родих секцио преди 3 г. и сега мога да кажа, че нося безшевно бельо, защото на обикновеното ме дразнят ръбовете, мине, не мине време и леко ме наболява раната. Лекарят ми каза, че цял живот ще я усещам и особено при смяна на времето. Още ми е изтръпнало около раната, поне така го чувствам. Иначе лека полека с времето нормалния ритъм на живот се възвръща.

# 11
  • Мнения: 92
Благодаря за отговорите мами ! Много ме окуражавате, а аз така се бях стреснала.... #Crazy 

# 12
  • София
  • Мнения: 1 483
Бебето започнах да си го вдигам, къпя и нося от самото начало. Количката също  Laughing Наболяваше ме, ама какво да се прави.

По корем спах още в болницата - много обичам, ама по време на бременността нямаше как (от един момент нататък).

Секс - след като спряха лохиите, което беше някъде на 31вия - 32рия ден. Доки беше казала, че няма проблем.

Бельо - и него го смених, когато спряха лохиите, че обичайното ми бельо "не поддържа" дамски превръзки. Иначе не ми пречи на белега.

Тесни панталони - от момента, в който започнах отново да се побирам в тях  Joy Но това няма отношение към операцията, а към килограмите и тяхното сваляне Simple Smile

Иначе, честно казано, усещах силна болка при движение повече от месец след операцията и не издържах стоене права/ходене пеша за повече от 10-15 минути. Ако не броим това, всичко си ми беше наред, не съм имала усещане, че ще ми се отвори раната или че ще се изсипя. Изтръпването на кожата около белега още не ми е минало.

# 13
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Изтръпването на кожата около белега още не ми е минало.
И на мен, а детето вече мина година и половина.

# 14
  • Мнения: 92
Ами и  моята вечр когато мъжа ми ме промива (защото ми е малко трудничко да се сгъна, а и честно казано ме е  страх да я пипам  Embarassed ) е като изтръпнала. Той направо ме полива с този спирт а аз нищо не усещам  Thinking Говорила съм с приятелки с операции и те споделят,че години след това не си чувстват мястото на белега

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт