За или против даването на ясла?

Против съм! Записах сина ми на ясла, когато беше на 2г.и два месеца беше абсолютен кошмар- не можеше да се адаптира, плачеше денонощно, разболяваше се... Отписах го и наехме жена да го гледа докато дойде време да тръгне на детска градина. Много се надявам да намеря вариант и второто ми дете да не ходи на ясла.

аз си признах  за това сега не повтарям грешката си и си гледам второто у дома .
Но не е лесно , права си .

Против, твърдо, особено за възрастта до 2.5-3 години. Зависи от детето, разбира се, някои и на 3 не са готови. никакъв плюс на яслата не мога да измисля освен, че майката може да ходи на работа. На много хора се налага, в други страни, пък съвсем, защото майчинството в половин Европа е 12 седмици. Децата си растат нормално и няма място за угризения, но ако говорим при възможност за избор не виждам нормална причина да се избере подобен вариант. И за никаква "социализация" не може да става дума, при толкова малки деца социализацията е с близките или малко на брой други в присъствието на близките.

А за най- доброто за детето- всеки прави само най- доброто, което има възможност. Никога не бих винала и подкрепяла да се вини майка, на която се налага да работи. Понякога живота ни предлага трудни избори, но е факт, че детето има нужда и от храна и дрехи, не само от присъствието на мама и татко.

Бояна,
защо точно периода, обхващащ 2,5 - 3г? Бях чела, че на 1,8г децата са най-болезнено привързани към майката. Ще ми е интересно да прочета повече по темата, затова попитах, какво точно имаш предвид периода 2,5-3г.

И на мен ще ми е интересно да прочета, защото ми е болна тема. Моето дете, което до момента въобще не беше свръхпривързано към мен и като имаше деца или пък дядо й беше на гости въобще не ме отразявашекъм от една-две седмици се залепи като гербова марка за мен. И в тоалетната не ме пуска. Сигурно усети, че говорим, че скоро ще започвам работа. Иначе нея за момента ще я гледат баща й и дядо й на смени. На детска градина ще тръгва или от началото на юни или от началото на септември. Директорката ме убеждаваше да я пусна юни, защото ще са повече навън, по-бързо ще свикне и по-малко ще боледува, но аз още се колебая.

Обикновено пиша след 3 г, но в един разговор установих, че от мнозина това се приема като стриктна граница и затова вече се изразявам по- общо. Все пак, децата се различават, периодите не винаги са по учебник и тн. На около 3 години детето вече може да говори, има представа за времето, има повече опит,  а и вече има интерес към други деца. Това е причината. Преди това може да изглежда много социално, да се усмихва на всеки, да "играе" с/до други деца, но си е бебе и не става да дели вниманието на една учителка с още 5-10-15, че и 20 деца. По- добре ще му е с близък възрастен майка, татко, баба, леля, детегледачка или детегледачка, която гледа няколко деца в дома си, което успешно се практикува в много страни.
При децата до 3 продължителния престой в голяма група с други деца и без близък възрастен довежда до изпреварващо развитие при повърхностните социални контакти, но проблематизира по- задълбочените. При някои деца се нарушава представата за лично пространство, за граница, която да спазва с останалите.
Да не говорим, че и големите деца боледуват, но малките са с много по- неразвита имунна система и това прави адаптацията в ДЯ още по- сложна, защото за седмица- две у дома детето съвсем забравя за какво става въпрос и всичко започва отначало.

Много има изписано по въпроса и въпреки това в повечето развити страни има кратко майчинство и ясли. Успокоението е, че детето ще се травмира все от нещо, много деца са ходили на ясла и си растат съвсем ок. Просто, ако има възможност за избор по- добрия вариант е домашна обстановка, дори да не е в дома на детето. Това не е някакво неотменимо правило, което да се прилага на всяка цена, дори при казуси с изкуфели баби, еди-какви-си детегледачки и прочее. В крайна сметка майката и таткото преценяват най- добре в каква ситуация са. Пиша по тези теми, защото, както е споменала Касита, много родители са принудени да изберат яслата и я рекламират като нещо полезно, а не е така.

Благодаря ти, Бояна!   Мнението ти ми беше интересно и много полезно. Най-вече - успокояващо, защото се затвърди мнението ми, че няма да лиша детето си от кой знае какво, не пускайки го на ясла.
Да, слушайки родители на деца, които посещават ясла, човек остава с убеждението, че придобитите там умения, едва ли не не могат да се усвоят в домашна обстановка. Последното твърдение, чуто няколко пъти от различни хора, напълно може да разклати убежденията на майката, решила да пропусне яслата.

То по всички въпроси е така. Всеки родител има нужда да е бил винаги прав, защото грешките към най- обичното и беззащитно същество са много болезнени за приемане. Понякога начинаещият родител може да се хахне, особено ако повечето му приятели имат по- големи деца, т.е. са опитни.

ПП Всяка майка знае най- добре не е клише. Природата ни е дала точен ориентир и в крайна сметка той се отнася за точно определено дете, затова е по- добре да не се слушат много съвети. Дори и специалистите не винаги могат да са надежден източник на информация, защото ако са родители и те често имат нужда да са прави и тази нужда може да е по- силна от професионализма. ,

Много си права. Сега, с малкото дете из градинки и паркове слушам за доброто на яслата, за социализацията на прохождащи, за знания и умения, придобити от 12-месечни, за учебници на 14-месечни и пр. именно от родители с първо дете.
То си е казано- човек се учи от грешките си.

Касита,
по този повод, бях изпаднала в едни размисли и тревоги...не е истина! Противно на повечето деца на тази възраст, моето предпочита да си играе, завряно в малката борова гора в парка ни, далеч от другите деца. Предпочита камъни, пръчки, треви, ровене из калта, а килима от борови иглички е несравнимо по-предпочитан и от най-занимателната играчка или деца. От известно време това се променя, дребната вече се заглежда в децата, закача се, вика ги при нея, в гората...
Обаче, представи си, какво са чували ушите ми и как сме изглеждали в очите на околните.
Всяка майка, стремяща се да приобщи детето си към масата, към общите, "полезни" социални контакти, групови игри и прочее, изпада в недоумение при вида на странящо дете и майка, която не предприема нищо, за да промени навиците и предпочитанията му.
Въпреки, че е имало моменти, в които не ми е било приятно, съм се оставяла интуицията да ме води, а времето ще покаже, дали е било правилно. Към настоящия момент, детето ми все повече търси компанията на други деца, което е знак, че няма да пропусне да се "социализира".   

Бoяна,
сигурно е така. Но аз нямам нужда да съм права, а да пресея различните гледни точки, които в комбинация с вътрешния ми усет за детето, да доведат до добро решение на въпросите. А дали наистина е било добро, само времето може да покаже.

Оспамих темата, моля авторката да ме извини.

То се социализира и в момента, но в семейството. Това е и най- важната част от социализацията, защото вие го насочвате в адекватната посока, показвате кое как е прието, разрешено, забранено, кое поведение до какви резултати води. Сред повече деца с малко учителки най- много да научи някои закони на джунглата и да остане с впечатлението, че връстниците му са диваци, които се бият, вместо да говорят.

Бояна, а в какво се състои изпреварващото развитие?
Защото всички май се радваме точно на това .
Аз също виждам много положителна промяна в детето си след тръгването на ясла и не го казвам, за да се самоуспокоявам.
Започна да говори много активно в момент, в който вече мислех за логопед. Проблемите с гърнето, биберон и т.н с които безуспешно се борех повече от половин година изчезнаха за по-малко от месец и то не насилствено. Имат редовни занимания с педагог и наистина се набляга на стимулиране на развитието им.
В никакъв случай не искам да обобщавам, защото при нас са задължително 3 сестри на 12-15 деца, което разбирам, че е изключение.

И аз не казвам, че е лошо да има изпреварващо развитие, лошо е, когато е за сметка на изоставане в друг план. А и изречението ми беше, че има изпреварващи повърхностни социални умения, за сметка на по- задълбочените. И ти цитираш същите наблюдения при твоето дете- проговарянето, гърнето и прочее, които са постижения по принуда, защото детето няма избор- лелките не могат да обслужват децата както един възрастен у дома.

А  в страните с добри практики стандарта за брой персонал е 1 възрастен на 2.5-3 деца под 3 годишна възраст.

Но няма да споря, осбено с хора, чиито деца са на ясла, защото ми е изключително неприятно само да си представя, че някой принуден да направи такъв избор ще трябва да обсъжда дали е направил грешка.

Извинявай, наистина не съм прочела правилно поста ти . Винаги ми е интересно да чета мненията ти и не споря, а разсъждавам.
А всички тези умения не са ли до голяма степен по примера от другите деца? В семейства с повече деца винаги родителите отбелязват по-бързото развитие на по-малките в присъствието на братята и сестрите.

Акцентът обаче е върху възрастта. Доста родители забелязват регрес у децата си след тръгването на ясла и контактът с по-малки или /дано не прозвучи обидно/ не на същото ниво в развитието.
Голямото ми дете започна да си смуче палеца и да се изпуска.