Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 ян. 2012, 16:11 ч.

Бургаски мамчета - 7 - ма тема

  • 26 173
  • 734
  •   1
Отговори

Анкета

Заглавие на следваща тема:)

Опции:

  • Мнения: 105
ДОБРЕ ДОШЛИ В НОВАТА ТЕМА


ЗА


ГОДИНА

ОЧАКВАНИ БЕБЕТА





KRIS72 - 26 февруари 2012 - трето дете - момиче
Suzito85 - 28 февруари 2012 - първо дете - момче, д-р Ризова
bambuche - 09 март 2012, момченце, първо дете, д-р Дорийска
CabuHka  - 12 март 2012 - първо дете - момиченце, д-р Ризова
inlove - 13 март 2012 - второ дете - момче, д-р Ковачева
pepsun_ - 22 март 2012 - първо дете - момиче, д-р Ризова
tafta - 05 април 2012 - второ дете, раждане със секцио в Дева Мария при д-р Ризова
anichka.bs - 14 април 2012 - първо и второ дете - момиче и момче, д-р Сигридов, д-р Бояджиев
stelinkata - 14 април 2012 второ дете, д-р Петрова
M3r17o - 19 май 2012, първо дете, момиче, д-р Татяна Габровска
krisko6699 - 19 май 2012, първо дете, д-р Бояджиев
teolora - 29 май 2012, второ дете, момче
sunnynevi - 01 юни 2012 - първо дете, д-р Дорийска
Donita_bs - 06 юни 2012, второ дете
Veselushka - 18 юни 2012, второ дете, д-р Добрин Иванов
svetlenceto - 21 юни 2012, първо дете, д-р Златев
мадам тиква -26 юни 2012 - второ дете, д-р Бояджиев
AntoniaV - 01 септември 2012г., първо дете

НАШИТЕ РОДЕНИ БЕБЕТА



Лече - Буболече - Елена - 25 май 2011, 3490 гр. - 50 см., нормално раждане в МБАЛ Бургас при д-р Миринчев
Анито - Михаела – 11 август 2011 - 3500гр. - 50 см /секцио/ ОРБ
jeni_r - Симеон  - 15 октомври 2011- 2960гр. - 50см /нормално раждане/ МБАЛ"Дева Мария"
Beauty_bs – Дарин - 27 октомври 2011 - 3460гр. - 51см /нормално раждане/ МБАЛ "Дева Мария", д-р Бояджиев
vaniaa_bs – Йордан – 11 ноември 2011 - 4260гр. - 52см /секцио/ ОРБ, д-р Душепеев
GJK - Стефани – 16 ноември 2011 - 3500гр. - 50см. /секцио/ ОРБ, д-р Миринчев
         - Теодора – 16 ноември 2011 - 2820гр.- 47см. /секцио/ ОРБ, д-р Миринчев
mimoza – Мартин – 23 ноември 2011 - 3669гр. - 52см /нормално раждане/ МБАЛ"Дева Мария"
plamsav – София – 12 декември 2011 – 3050гр - 51см МБАЛ "Дева Мария", д-р Гамишев  
tania_burgas - Георги – 23 декември 2011 - 3230гр. - 50 см /секцио/ МБАЛ”Дева Мария”, д-р Ризова
Patilanka – Камелия – 24 декември 2011 - 3580гр. - 50см /секцио/ ОРБ-Сливен, д-р Пашева
january - Стефания, 31 декември 2011 - 2570гр. - 49см /секцио по спешност/ МБАЛ”Дева Мария”,  д-р Бояджиев
Menina – Валерия – 08 януари 2012 - 3350гр. - 50см /нормално раждане/ МБАЛ "Дева Мария", д-р Ризова
Giqito - Йоанна - 10.01.2012 г.,  2800 кг., 48 см., планово секцио, д-р Люцканов, МБАЛ " Дева Мария"
vanya_v1 - Димо - 11 януари 2012, 1800 кг., 46 см., секцио Дева Мария, д-р Ризова
teodora85y - Виктория - 19 януари 2012г., 3020 кг., 49 см., секцио  МБАЛ Дева Мария - д-р Драгнева
sexylove86 - Янина, 3020 кг., 50 см., нормално раждане, МБАЛ - Бургас, д-р Миринчев
Шоколадово бонбонче - Лъчезар - 24.01.2012г., нормално раждане, МБАЛ - Бургас, 3350 кг., 50 см.
NIA.M - Дарина - 27.01.2012г., секцио, МБАЛ Дева Мария, 4150 кг., 53 см., д-р Драгнева
deyzi - Александър - 30.01.2012г., нормално раждане, МБАЛ Бургас - д-р Кавкуджян, 3620 кг., 54 см.
Georgo - Никол - 01 февруари 2012г., раждане в Дева Мария, 3230 кг., 50 см.
stefani.d - Божидар - 4 февруари 2012г., нормално раждане, МБАЛ Бургас - д-р Миринчев, 3050 кг., 50 см.

Последна редакция: чт, 09 фев 2012, 15:15 от tania_burgas

# 1
  • Мнения: 105
Мамчета извинявам се, че не е пълен списъка на родените и чаканите бебета. Който иска да ми пише ЛС за да го добавя в началната страница:)

# 2
  • Мнения: 93
Здравейте момичета, виждам че темата е нова, но все пак тук ме насочиха другите мами! Ще ставам за първи път майка и хем ми е притеснено, хем едно такова непознато, но вълнуващо и имам доста въпроси, тъй като съм съвсем в началото. Любопитно ми е какво се хапва и какво не трябва да се хапва в началото на бременността, имали храни, които за мен са добри, но за бебето не са препоръчителни...Чувала съм, че бременните имат киселини и други болежки, в такива случаи как се справяте с болестите недай боже, но някой грип или друго, ако не с лекарства - народна медицина ли? Общо взето всичко ми е интересно, ако може да ми разкажите как е било при вас началото и неща които трябва да знам... Hug

# 3
  • Мнения: 105
Добре дошла Slaven@_90

Да темата е нова и ще пишем в нея малко по-късно:). Честита ти бременност. Наслаждавай и се, а след това ти пожелавам да гушнеш едно красиво бебче. Аз по време на моята бременност си хапвах каквоти ми се приядеше, но не пиех кафе, кола и други газирани напитки. Ако искаш може да избягваш бобовите храни или хапвай по по-малко от тях, че те мен ме издуваха още повече:). Пиех витамини всеки ден - Прегнакея, а първите три месеца фолиева киселина. Ами май това се сещам за сега:)

Това е старата ни тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=628658.0. Имаме да изпишем там две странички и след това ще се прехвърлим и тук:)






# 4
  • Мнения: 49
Танче, благодарим за новата, сладка и красива тема! Ако имаш време да ги подреждаш по дати очакваните бебчета и вече родените, а ако нямаш здраве да е Simple Smile

# 5
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 2 882
цоп
Slaven@_90 честита и лека бременност... Има доста информация из нета за всичко което те интересува така, че ако питаш мен чети там ,защото колкото бременни толкова и мнения.....има и книги...

# 6
  • Мнения: 1 188
Добре дошли на мама Донита бс и на мама Slaven@_90!Лека и безпроблемна бременност желая!
Тикве, хвалиш се вече с коремче, ами честито ти коремче!А аз съм направо с коремище  Laughing
Днес цял ден си намирам за чистене и бърсане и съм като разглобена - болят ме таз, крака.Докато стана отнякъде, такова пъшкане му удрям  ooooh!
И такава се чувствам подпухнала, устата ми също една такава изпръхнала...
Тане, още малко и Жорката ще прави месечинка  Heart Eyes

# 7
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 2 882
Шоки ,това със съхненето на устата-захар изследвана ли ти е  newsm78 ...моята съхне, ама захарта ми е висока и от това .....

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 641
Цоп и аз сега за запис, пък после ще ви забавлявам с моите свекъри!

# 9
  • На морето!
  • Мнения: 2 311
Ей, Танче, мн ни е хубава темата! Браво и благодаря!
Добре дошли на новите бъдещи мами! Чудесно е, че темата ни се обновява. Давам бърз отчет- добре сме, тъкмо сега започва едночасовото ми кърмене е ще се възползвам да ви чета.

# 10
  • Мнения: 2
И аз да благодаря за новата темичка - всеки път е с все по-готин вид и по-сладурска!!!  bouquet
Добре дошли на новите бъдещи мамчета!!! Hug Радвам се, че редиците се попълват периодично, та да има непрекъснато бебета, които да очакваме!
А сега - обещания разказ - днес доста време го творих. Ама е адски дълъг и затова го разделих в отделни "глави":

Моето раждане

Ако очаквате в следващите редове ра прочетете как раждането ми е било песен, бързо, без много болка и забавно – по-добре пропуснете поста ми...
Както повечето от вас знаят 9-те месеца на бременността ми минаха с 3 надежди: 1. да раждам нормално; 2. беб да не се роди на 31-ви’дек; 3. да кърмя
През 9-ти мес. започнах да вдигам кръвно и на няколко пъти искаха да ме вкарват в патология. Следяхме кръвното у дома и пиех лекарства. Въпреки това на 28.дек/5 дни преди термин/ цял ден не успях да овладея кръвното и малко след 24.00ч постъпих в патологията на МБ Дева Мария. Веднага ме поеха с изследвания, инжекции, хапчета, системи, запис на тонове на бебето, мерене на кръвното ми и т.н. Кръвното беше овладяно почти веднага и понеже нееднократно заявих желанието и намерението си за нормално раждане, лекарите решиха да се възполваме от нормалните граници на кръвното и да предизвикат с хапчета родова дейност. Да, ама на 29.дек това не се получи. На 30.дек пак ми дадоха хапчетата по схема, а двата дни си продължиха с мерене на кръвно, тонове на беб и т.н., и т.н. Бяха ми правили вече доста прегледи, ама разкритие – никакво. Към 17.00ч на 30-ти се усещах по-различно с по-странни болки в корема, кръста и слабините. Мина свиждането и останах в стаята. Към 20.00ч извиках лекар да ме прегледа, за да знам дали да вечерям или да се въздържа. Констатацията беше-родова дейност няма, яж каквото искаш. Навечерях се и в 20.40ч станах да отида до WC – на леглото остана малка локвичка. Реших, че вече съвсем не мога да контролирам изпусканията си, но в тоалетната установих, че най-вероятно е околоплодна течност, защото си течеше въпреки мен и усилията ми за контрол над нещата. Отидох до акушерките да предупредя за станалото и влязох да се изкъпя. Болките, които усещах бяха поносими и на 10мин. Направиха тест и установиха, че наистина е от пукнат мехур, а вече падна и останалата част от т.нар. запушалка. Скоро след това болките зачестиха на 7мин, на 5мин и така се задържаха. Мисля беше към 23.00 на 30-ти.дек, когато ме качиха в родилното на 5-ти етаж. Бях единствената кандидат-родилка. При прегледа за разкритие се оказа, че промяна няма, т.е. никакво. Акушерката ме инструктира да засичам болките на колко минути са, а аз пък силно се интересувах дали до 24.00 ще родя, та РД на беба да не е 31-ви.дек. Обаче още тогава илюзиите ми бяха попарени. След няколко часа на засилващи се като усещане болки на 5мин и признаци за никаква родова дейност, акушерката ми каза, че сигурно скоро няма да се развият нещата и ме посъветва да се опитам да поспя. Ама как се спи със засилващи се болки през 5мин, а понякога и на по-кратки интервали?! #Crazy След доста часове явно толкова съм била изтощена, че съм заспивала в промеждутъка от 5мин, ама като ме почваха болките се стрясках в съня си и докато се опомнех, се чудех какво е това китайско мъчение, кой и защо ми го причинява?! Twisted Evil Дали от болките не знам, но ми беше студено – треперех, бях с жилетка и чорапи, завита с олекотена завивка. Сутринта към 6.00 вече започнах да се разхождам, присвивайки се от болка където сваря. #2gunfire Според акушерката до 12.00 щях да съм горда мама. Praynig Чакахме смяната в 7.30-8.00, а с нея и системката с окситоцина за предизвикване на разкритие и родова дейност. Вече имах чувството, че е минала цяла вечност и се чудех къде ли е предела на силите ми и докога ще издържа. Crazy Не знам колко пъти в родилното ми мериха кръвното, слушаха тоновете на бебето и ме бъркаха за разкритие... Дойде новата смяна – пак същото. Накрая от толкова бъркане се оказах с 3см разкритие, но все още без родова дейност. Болките бяха ужасни- сложиха ми венозно болкоуспокоителни. Пуснаха ми и система с окситоцин, от която резултатът беше: болките започнаха на 3мин, а скоро след това стана една непрекъсваща силна и едва поносима болка, без увеличаващо се разкритие, с ненапълно изгладена шийка и без признаци за нормална родова дейност. #Cussing out Само за 10мин със системата вече се тресях болезнено. Ефектът беше, че тоновете на бебето започнаха да падат, а кръвното ми да се качва. Лекарят/д-р Бояджиев/ нареди да ми спрат системата. Вече започна да се говори за секцио. Малко след това кръвното бе овладяно, тоновете на беб се нормализираха и отново преминахме към планиране на нормалното раждане. Болките се установиха по старому на 4-5мин и точно в пика на болката ми правеха прегледите за разкритие, за да усетят силата й и влиянието й върху процеса. След малко пак решиха да ме пробват със системата, ама ефекта беше същия, но по-светкавично – една постоянна болка, нон стоп треперене, нестабилно кръвно и нестабилни тонове. Системата бе спряна веднага. Пак се обсъждаше секцио. След поредното нормализиране на нещата, д-р Бояджиев извика анестезиолога/д-р Янев/, за да ми сложи поисканата от мен епидурална упойка. Той дойде и минахме мн.бързо стандартните - как си, как се казваш и т.н.; обърна ме да лежа на ляво и ми обясни какво ще ми прави – опипа прешлените на гръбнака и ме дезинфекцира. В този момент кръвното ми рязко скочи, тоновете на бебето също. Бояджиев се намеси и каза: “Край, вече не може да се рискува. Трябва да влизаме за операция, защото след такъв скок в тоновете на бебето обикновено следва рязък спад, който не винаги е контролируем и не мога да гарантирам положителен изход на ситуацията. Какво е мнението ти?”. Казах му, че не съм дошла за нормално раждане на всяка цена, но искам живо и здраво бебе на всяка цена. На въпроса каква упойка искам, отговорих, че след всиките часове агония, искам пълна упойка и да заспя максимално бързо. Преместихме се към операционната маса, а моите болки продължаваха през няколко минути, все по-силни и по-силни. Вече бях с вързани ръце и крака и дори не можех нормално да се гърча за облекчение. Дишането много ми помагаше да облекчавам болката, но когато бях на система и с непрекъсната болка нямах сили да дишам нон-стоп и скимтях като захвърлено коте... Кога са ме приспали не знам, но се събудих и се чувствах страхотно – в топло легло и без болка/все още под действието на упойката/. Само чух, че не могат да ме свалят в стаята и обсъждат какво да ме правят, защото кръвното ми е мн.високо. След още време сън се събудих и чух коментар, че кръвното вече е започнало да се нормализира/погледнах екрана над и зад мен и ми се запечата в мозъка стойността на горната граница – 162/. Усещах в краката си вибрацията на телефоните ми и наблюдавах кръвното как продължава да пада. Като стана със стойности около 120/80 вече тръгнаха да ме свалят в стаята. На въпросите ми за бебето, ми отговаряха, че е добре, а за мъжа ми – че ме чака отдавна. Даже забравих да питам момче ли е, момиче ли е. Свалиха ме на 4ет, показаха ми малкото ми вързопче през стъклото на неонатологията и после в стаята, където ме чакаха ММ, майка ми и брат ми - разплаках се от радостни емоции. Heart Eyes
Нашите бяха много притеснени, защото след като са извадили бебето им обяснявали, че бебето е добре надълго и нашироко, а за мен нищо. И те питали, а майката как е – обяснили им за кръвното и казали, че не знаят точно кога ще ме видят. Та не 2часа, а поне 4 след операцията съм била под наблюдение.
Разказът ми е малко лаконичен и без много емоция, защото още като се замисля за цялостното изживяване и ме избива на рев. Казват всичко веднага се забравя, ама аз още казвам – за сега второ дете не искам, въпреки че бях голям ентусиаст. Знам, че това ще се промени, ама не знам колко време ми трябва. Tired
 Та, както стана ясно, не родих нормално, а с операция и от всички дати в годината, беб се сдоби с РД на 31-ви дек.
Кърменето, бебето и аз

Сега за кърменето – още в болницата първите дни усещах промяната в гърдите ми – натежаващи и пълнещи се с безценната течност, ама после като ударих два дена рев и всичко с кърмата се върна в изходна позиция. Не е шега като казват, че адреналина блокира окситоцина и образуването на кърма, ама като не можех да си овладея емоциите... Обвинявах се, че съм имала високо кръвно последния месец, в резултат на което бебка не е снабдявана добре от плацентата с хранителни вещества и е малка, обвинявах се, че не се получи с нормалното раждане... Абе ревях като съдрана и това си каза думата. Благодарение на Светлина Николова се настроих по-позитивно за кърменето и започнах да стимулирам активно отново гърдите/с цедене с помпа/. Слагах и беба на гърда, ама много бързо заспиваше.

Беба – Нашата бебка е сладка, малка и ме прави изключително щастлива. Сега вече вкъщи, аз продължавам да се цедя и да давам от шише/от 8хранения понякога се налага да давам 1АМ, иначе др. са кърма/. В началото на седмицата й давах 2дни да суче само от гърда и се стараех да дохранвам, но определено не се получи – спря и да ака, и да пишка. Звънях в болницата и казаха да продължа с цеденето, че все още е малка и неукрепнала и няма сили за сукане и дохранване. И то си е така – аз я будя 10минути, после тя на гърда издържа не повече от 7-8мин, след което посмъртно не мога да я събудя, какво остава да я дохраня... Но факт е, че не бягаше от гърда – не беше отвикнала, ама докога не знам. В началото и това много го изживявах и пак ревях, ама сега уж съм по-стабилна. Нали сладкото ми детенце е здраво – всичко друго са подробности, които имат алтернативи. Така се старая да се окуражвам, че иначе ще психясам.
Вече имаме колики, ама ги понася мъжки. От време на време вкарва по малко рев, та и аз с нея, че ми е жал. Давам капки Еспумизан, затоплям коремчето с бутилка топла вода, люлеем се на ръце, гушкаме се и така.

Аз – на прегледа за махане на конците, д-р Бояджиев каза, че матката ми е доста добре свита за след операция. Лохии нямам от 10-я ден след раждането. Прибрах се у дома със свалени8кг/от общо12качени/. Надявам се до края на февруари да сваля и останалите и да започвам борбата с другите наднормени, с които разполагам. Вкъщи ми се появи болка в кръста в дясно. Ходих при ЛЛ – съмнение за проблем със ставата. Ходих при невролог – съмнение за дискова херния. След снимка установи, че няма засегнати прешлени и реши, че може да има засегнат нерв. В петък бях и при физиотерапевт – имам назначени 2 вида терапии за 10дни. По-важното е, че каза, че няма засегнати стави, прешлени и нерви, но трябва да се отпусне мускулатурата в областта, та да се наместят ставички, които са се поразместли и стегнали в кофти позиция. Лекарства/инжекции всички казаха, че има ефикасни, ама не ми дават, заради кърмата и освен физиотерапията, всички казват – потърпи, трябва да отшуми с времето. Иначе наставления – не вдигай нищо, даже и бебето – ама това няма как да се случи. Crossing Arms
Аз започнах да правя малко упражнения – съвсем леки – успокояват ми болката и помагат по мъничко за укрепване на мускулатурата на кръста и корема. Кръвното вече няколко дни е в норма, даже от вчера вече и лекарства не пия. Дано си стои така/както си беше и преди/.

За МБ Дева Мария

Направих солиден престой в болницата – има няма 8дни – като изключим болките, все едно на хотел бях. Всички бяха изключително внимателни, отзивчиви, грижовни и мили. Много съм доволна от грижите, които полагаха за мен и за бебето/преди да се роди, а и след това/ като се започне от санитарките, акушерките, лекарите-АГ, педиатрите, анестезиолозите, администрацията – всички. Изключително благодарна съм на д-р Бояджиев, който беше плътно до мен още щом застъпи на смяна, та до раждането на бебето ми, а и след това се виждахме на три визитации. Винаги внимателен, винаги обясняващ ми, винаги заинтересуван. Обръщаше внимание на оплакванията ми и въпросите ми – чувствах се в сигурни ръце и се успокоявах след срещите с него. Разговарях с него, дали, ако сме били извадели бебето още в началото на 9мес. и не се е наложило да изтърпи съществуване в условията на високото ми кръвно, е щяло да бъде по-добре. Отговорът беше, че тогава най-вероятно е щяло да бъде с не изцяло развити бели дробове и е щяло да бъде в кувиоз. По време на престоя ми в ДМ, добро впечатление от лекарския АГ състав ми направиха и д-р Ризова, и д-р Ангелов.
По отношение на Светлина Николова каквото и да кажа ще е малко и недостатъчно. Тя е страхотна – винаги лъчезарна, усмихната, позитивна, окуражваща, споделяща опита си и неналагаща мнението си. Според мен е родена да прави точно това, което прави – това е призванието й! За мен съветите й за кърменето, а и не само, са безценни и дето се казва – ако можех, у дома щях да си я взема. Винаги след като се виждахме имах усещането, че мога да превзема света и да преборя всички трудности! Уважавам я много и искрено й благодаря за ангажираността!!!  bouquet
И понеже обичам да съм обективна – ще си кажа и какво не ми хареса в болницата – т.нар.рехабилитатор и раздвижване след операцията. Ами за мен такова нещо просто нямаше. Дойде акушерката на смяна и каза, че ще ме раздвижи. Подаде ми ръка да седна в леглото и после се дръпна да ме наблюдава как ще се изправя. Ами трудничко беше, но станах някак, придвижих се мравешката до банята и започнах да си пръскам лицето с вода. На въпроса й дали не ми е лошо, отговорих с не и тогава тя каза, че ще ходи в др.стая да раздвижва др. родилка. Това за мен е недопустимо да се случва по този начин, защото си мисля, че може да възникнат сериозни усложнения, ама ръководството на болницата да си взема решенията и да си поема риска!!! Жалко ще е ние-пациентите да сме потърпевши здравословно в резултат на такова нещо, но все още се надявам, че това е било моментно, а не е редовна практика.
Като цяло мога да кажа, че добрите думи за болницата, условията, отношението и обгрижването не са само маркетингов трик, а реалност и че, ако скоро пак трябва да избирам къде, как и какво – пак там ще се насоча!


# 11
  • Мнения: 49
January,  Hug аз съм безмълвна в този случай. Само мога кажа благодаря за дългия и обстоен разказ, и също едно продължавай все така, тъй като не всеки щеше да има сили да се възстанови след всичко преживяно. Скоро те чакаме пак да се разпишеш и чакаме снимки на малката Стефания.

# 12
  • Където морето целува небето...
  • Мнения: 208
Цопвам се и аз тук Simple Smile
Slaven@_90 както и Мадам тиква ти е казала в нета има много информация, която ще ти е интересна и от полза. Не се затормозявай от сега с нещата от напредналата бременност. Виждам, че си в самото начало и изживявай моментите преди да е почнало гаденето. Избрала ли си лекар, който да те следи?
january невероятно разказче. Благодаря, че сподели тези емоции с нас  Hug. Направо настръхвах на няколко пъти. Въпреки перипетиите най-важното е, че с бебка сте добре и си се гушкате. За кърменето не се обвинявай ама грам!!!

Колкото до разказът за болницата - Ето това изречение много ми хареса  Simple Smile

Като цяло мога да кажа, че добрите думи за болницата, условията, отношението и обгрижването не са само маркетингов трик, а реалност и че, ако скоро пак трябва да избирам къде, как и какво – пак там ще се насоча!

# 13
  • DE
  • Мнения: 968
January, много ми хареса разказа ти. Моето мнение за болницата е също много добро.

# 14
  • Мнения: 27
January, аз пропуснах по - голямата част от разказа ти.  С първото раждане си казах, че влизам с усмивка и така ще изляза Simple Smile Така и стана. Приеха ме в 9ч.  сутринта, а в 16ч  родих едно прекрасно, здраво  момиченце. Нямах разкъсвания, усложнения. Премина си едно нормално и спокойно раждане. Сега се надявам и този юни да протече така.  На всички пожелавам такова раждане. Лека нощ от мен Simple Smile

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт