Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 ян. 2012, 22:18 ч.

Дойдоха децата и после?

  • 7 792
  • 101
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 264
Как понесохте промяната?
Какви бяхте преди, а след това?
Успяхте ли да изпаднете вече в онова интересно състояние - "ти ли ме блъсна или аз си паднах"?
Или дори и след това все още "вятър ви вее на бял кон"?

# 1
  • Мнения: 1 444
Мога да сравня началото като скоростно влакче, което през годините къде плавно, къде не толкова влиза в нормални релси  Grinning

Последна редакция: пт, 13 яну 2012, 09:07 от MIK

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 18 240
Пожелахме да имаме дете в една зряла възраст.Родих на 27 години.Бяхме подготвени за това,което ни очаква и двамата.Живеем сами и няма кой да ни друса бебето и бяхме съвсем наясно с това.Много добре понесохме първите години след раждането,но бебето и вече детето ни спи по цяла нощ.Предполагам ако ни правеше среднощни арии с години наред /както са някой деца/,щяхме лекинко да се поизнервим. Wink
Другото важно,което е допринесло за спокойствието ни според мен е,че съпругът ми се включва в поддържането на къщата,пазаруването и гледането на детето дейно.И не на последно място работи.

Последна редакция: чт, 12 яну 2012, 22:38 от ♥Elfita♥

# 3
  • Мнения: 10 583
Родих сравнително рано- на около 24. Беше планирано бебе, дойде година след сватбата. Бях подготвена в общи линии какво ме очаква, нямаше изненади, но това ми спести промяната на начина ми на живот. Първите години от живота на голямото ми дете са най-хубавите, спокойни и наситени само с положителни емоции от както се помня.

# 4
  • Мнения: 481
промени се да
Сега е много по-изпълнен животът ми

# 5
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 11 531
детето много ни сближи и сплоти, станахме по-единни и по-малко егоисти

всеки е изградена индивидуалност, но вече не се взира само в себе си  Peace

любовният повей все още се увърта около гнезденцето ни  Peace

# 6
  • Мнения: 2 175
Аз не съм късметлийка като вас, промяната беше фатална при нас..
Но пък след това преживях вълшебни години в усъвършенстване на себе си..))

# 7
  • В Космоса
  • Мнения: 8 777
Коренна промяна. Ама като казвам коренна имам предвид направо двете крайности.Преди 10 месеца само партита, забавления, купони, пътувания, забавления, партита. Но тъкмо навреме се случи случката и то без да я планираме, че то май бяхме взели да поизлизаме от релсите.  Сега - нищо. Всъщност - само едно, най-важното - детето. Осмисли ми живота това същество. Бях почнала да се губя. Доволна съм, че се наживях и сега с цялата си любов и грижа ще се отдам на дъщеря си, без да ми липсва каквото и да било друго.

# 8
  • Мнения: 91
Първите две години от живота на дъщеря ми бяха най-прекрасното време в моя живот. Ние двете живеехме в нейния свят. Нищо не ми е липсвало, напротив - ако можеше, щях да остана в това състояние завинаги!

Нито съм била подготвена, нито тя е била планирана, а само 6 месеца след раждането й аз останах самотна майка.

При все това, майчинството ми прилегна толкова естествено, беше страшно желано от мен състояние (да бъда майка) и ми се удаваше с лекота.

Дали е променило живота ми - ДА, направи го пълноценен. И да се е наложило да се 'лишавам' от нещо, то въобще не ми е направило впечатление - всичко по отглеждането на детето съм правила с огромен кеф!!!

# 9
  • Мнения: 76
След като се роди малката, хич не знаех на кой свят се намирам  Crazy По едно време си виках на ума с какво съм се захванала и кво ми трябваше да раждам. Laughing .
Сега миниатюрката е най-хубавото нещо в живота ни.  Heart Eyes

# 10
  • Мнения: 755
Нямам сътресения в живота след появата на децата ми.
Напротив станах по отговорна и пораснах. Бях много отвеяна и голяма заспа. Сега вече ми се налага да не бъда и това състояние повече ми харесва в сравнение с младежката ми отнесеност.
В семеен план няма кой знае каква промяна, единствено понякога и на двамата ни липсва тази спонтанност - да решиш и свършиш нещо сега, да тръгнеш нанякъде ,защото така ти е хрумнало, но чак пък болка за умирачка не е. Времето е пред нас и за спонтанност ще остане/така поне си мислим/.
Няма по-голяма радост от децата и от легло пълно с 4 чифта крака неделя сутрин/идват да се гушат сутрин при нас /. Не ми е нарушаване на личното простарнство, защото това ще отмине,много скоро и после и да искам никой няма да иска да гуши с мен освен мъЖО/надявам се в него мий надеждата:lol:/. Hug
Та ... нямам никакви носталгии с това преди и след децата.

# 11
  • Мнения: 703
Чувствам се перфектно Simple Smile Пу-пу! Детето изобщо не ме притеснява като присъствие и грижа. Потиска ме само това, че е студено, а то е още мъничко и не можем да излизаме заедно с нея.
Животът ми е по-пълен от преди. Изобщо не ме дразни, не ми тежи да став3ам по 60 пъти на нощ, хубаво ми е да я гледам, да я гушкам , да й говоря, дори когато плаче от колки или нещо друго пак н еми пречи, не ме дразни, не ме изтощава.

Вероятно е още мъничка, но все си мисля, че е въпрос на нагласа това как ще приемеш детето си и живота си с него.
  bouquet
Преди да родя всички ме заплашваха как ще видя сега, какво ще става, колко ще ми е гадно..Ми не ми е  Laughing Mr. Green Не държа да се бутат по вмирисани кафета, нито пък припирам да ходя всяка вечер по барове и кръчми, че детето да ми пречи. На почивка не виждам защо да не отидем с нея, на разходка също...Не зам защо на другите хора им пречат децата им  newsm78 Аз нямам търпение да почне да говори и да и споделям всичко и да й отговарям на всички въпроси и тЕ така Simple Smile))))
Дори и да се е променил животът ми, мисля че е по-добър и се надявам така да си остане Simple Smile) Пак пу-пу че душмани много Simple Smile)))

# 12
  • Мнения: 10 583
 Laughing Е, чакай де, с бебе на около месец, какво да си видяла от родителстването?

# 13
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 313
Кой каза влакче по-нагоре.
Екшън и разнообразие.Гот.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 9 050
Моите деца бяха много желани и дълго чакани. Освен това бяха кротки бебета, първата година не разбрах че имам деца. Хем никой не ми е помагал. Може би за това не ми се видя трудна промяната. Има промяна разбира се и то голяма, но не ми е неприятна. Даже напротив. Основната промяна е, че вече никога не мога да правя каквото и когато си искам, не мога да спя когато си искам, всяко излизане се планира дни предварително, и т.н., знаете как е. Но до сега никога не ми е тежало това. Единствено неспането ме мъчи, 4 год не съм се наспала нито веднъж до насита, ама... това е положението.

Общи условия

Активация на акаунт