Като начало да кажа, че темата не е за оплакване, ах, колко много съм заета.
Но се замислям, какво ли е да имам на разположение 24 часа само за мен.Не за семейството, не за работата ми, а само и единствено за мен.От години не ми се е случвало, а осъзнавам, че понякога ми се иска да бях откраднала едно денонощие от времето, което да подаря на себе си.
Като се знам каква съм, най-вероятно ще очаквам с нетърпение да изтече и пак да съм заедно с близките си.
Но е възможно и да се насладя на излежаване в леглото с книга, на дълги и безцелни разходки, на сътворяване на сладкиши от отдавна забравени рецепти, на забравени хобита.
Имате ли вие такава придобивка, имате ли възможност периодично да отделите 24 часа само за себе си.И как бихте се чувствали, какво бихте правили?Дали ще се поболеете от скука и от мъка, че не виждате любимите си същества , дали ще се заемете с отдавна отложени дейности, за които все нямате време, дали ще предприемете нещо шантаво, ще разпускате безцелно или пък ще се чудите какво да правите?
Темата може да я приемете и като забавна.
Но се замислям, какво ли е да имам на разположение 24 часа само за мен.Не за семейството, не за работата ми, а само и единствено за мен.От години не ми се е случвало, а осъзнавам, че понякога ми се иска да бях откраднала едно денонощие от времето, което да подаря на себе си.
Като се знам каква съм, най-вероятно ще очаквам с нетърпение да изтече и пак да съм заедно с близките си.
Но е възможно и да се насладя на излежаване в леглото с книга, на дълги и безцелни разходки, на сътворяване на сладкиши от отдавна забравени рецепти, на забравени хобита.
Имате ли вие такава придобивка, имате ли възможност периодично да отделите 24 часа само за себе си.И как бихте се чувствали, какво бихте правили?Дали ще се поболеете от скука и от мъка, че не виждате любимите си същества , дали ще се заемете с отдавна отложени дейности, за които все нямате време, дали ще предприемете нещо шантаво, ще разпускате безцелно или пък ще се чудите какво да правите?
Темата може да я приемете и като забавна.
Чакам и аз така. Детето като порасне още малко, имаме къща в провинцията( моя но не е оправена още,т.е. пригодена за обитаване )та след някоя друга година детето и мъжът ми там през уикенда а аз си хващам където скимне ....
Ние имаме 10 години семеен живот 
Преди сън - задължително романче, което да чета поне 2 часа, а не да заспя като пън на петата минута.
Никога не си правя разкрасителни процедури - приемам го като задължение, а в тези дни ми се занимава само с неща, които истински ме кефят. Не се виждам с никого. Не излизам. Пълно размазване 
. Визирам майки, които нямат наблизо баби и гледачки, а се справят съвсем сами с таткото. Когато има помощ е малко по-различна ситуацията, защото тези 24 часа не са такава необходимост 
Второто ми кърмено бебе пищеше за баща си от пеленаче. На 8 месеца го оставих за почти цяла седмица, за да отида на почивка, той доволен и щастлив 
