Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 166
Здравейте. Скоро един приятел ми разказа следната случка (не си е измислял - винаги ми казва истината, а и баща му потвърди това което ми каза!) Когато сестра му била на 4-5 години си играела с играчките, а той си е седял на компютъра. Изведнъж сестра му се обърнала към стената и започнала да говори на някого. Обяснявала как се казват всички от семейството й, кой какво работи и т.н. Брат й си помислил, че си играе на нещо и не направил нищо. Когато си легнали, тя изведнъж казала "Здравей отново.". Брат й се учудил отново и вече я попитал с кой говори или това е просто някаква игра. И тя казала - "Това не е игра, аз си говоря с моята приятелка Ива." Той си е помислил, че си измисля и я оставил да си говори. На другата вечер отново започнала да говори и изведнъж както разказвала нещо на "Ива", спряла и казала "Добре. Ще те изчакам". Тогава брат й вече я попитал какво ще чака и дали наистина това не е игра. Тя му отговорила: "Ива каза че отиде да си поиграе и ще се върне". В същият момент всички съдове от горните шкафове в кухнята им били на земята. Чул се ужасен звук. Баща му вече бил там, а момиченцето казало " Ето я, тя вече е при мен". Брат й се уплашил и й казал да й я покаже. Сестра му се загледала в стената, след което отишла до куклите, взела една кукла и му казала - "Ето това е Ива". Това в кухнята наистина никой не знае как е станало, а на другият ден, момиченцето казало на приятеля ми, че Ива й е казала да покаже кукла, или щяла да си поиграе отново, но този път щяло да стане нещо лошо.
Сега момиченцето е по-голямо и нищо не си спомня от това. Имали ли сте подобни случки с вашите деца и въобще нещо свързано с духове ?!

# 1
  • Мнения: 36
Никога няма да забравя как сина ми, когато беше мъничък изведнъж прелетя от съседната стая и ни каза:
-Баба Тянка каза туна... И ние като питахме какво, пак повтори: - Абе баба Тянка каза носи туна беееее.
А баба Стоянка беше починала преди няколко дена. После попитахме майка ми и тя се претесни, че забравила да й сложи бастуна в ковчега...

А иначе постоянно си говореше  с един Кайо...

# 2
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 303
Едно време, когато бях на лагер, едно дете искаше да ми покаже как съ щял да припадна. Трябваше да дишм дълбоко и в един момент да издишам бързо и да се свия. Дишах,свих се и той избяга с писъци. После разправяше че съм се плевърнал в духа на смърта.
Предполагам е усетил че предната седмица бях причинил масова смърт на попчета и сафрид в приморско.

# 3
  • Мнения: 65
И аз да ви разправя една странна случка:
Преди година и нещо, наскоро след като баба ми почина, тъкмо бях пристигнала на работа и седнала зад бюрото, на което работя. Погледнах надолу към краката си и видях на дясното бедро две драскотини с химикал по около 6-7 сантиметра (бях със светли дънки). Настроението ми се развали, знаех, че цял ден ще съм така. После поработих малко и когато погледнах пак към краката си, драскотините ги нямаше.

# 4
  • Мнения: 106
И на мен ми се е случвало.На няколко пъти едната ми дъщеря ,както си играе,спира,започва да гледа към стената и да си дава играчката.Питам я какво е видяла и на кой се смее,а тя само повтаря ''тЮка,тЮка''.Казвам й,че тука няма нищо,хващам я за ръка да отидем в друга стая,а тя продължава да гледа към стената и да се усмихва Rolling Eyes Какво може да е това според вас? newsm78

# 5
  • Мнения: 3
Чувала съм,че децата и животните могат да виждат духове.Деца все още нямам.Обаче имам кучета и котки.Спомням си как лятото една вечер си бях седнала на люлката с една бутилка вино да си релаксирам.Самичка си бях,само с животните.Кучето беше легнало до мен,а котките стояха на земята и ми се галеха в краката.По едно време без видима причина и без да има някакъв шум,или някакъв човек,кучето и котките се обърнаха надясно.Кучето лаеше без да спира и беше готово да се хвърли натам,където гледаше,а котките почнаха да "хъкат" и да се отдръпват.Сетих се<че по-рано през деня беше починала сестрата на прабаба ми.И като се сетих,че сянката обикаля 40 дни на места,където е ходила(а тя е идвала вкъщи доста пъти),се прибрах вътре с 200.Виното въобще и не можеше да ме замая.Уплаших се,защото ме е страх от такива неща.Спомням си,че когато почина дядо(бащата на тате),вечерта от перваза на терасата падна една саксия и се счупи.Нито е била накрая на перваза,нито е имало вятър.Той е дошъл и я бутнал.Странни неща са това,но очевидно са вярни.  Confused

# 6
  • Мнения: 337
Не, не вярвам в духове, съответно и че някой ги вижда. Децата са с развита фантазия. Също така мисля, че вярата в свръхестественото, в това, че душите на починалите ни близки са сред нас, е просто вид утеха, начин да приемем по - лесно загубата, един вид игра на (под)съзнанието.

# 7
  • Мнения: 14 354
Децата ви си измислят въображаеми приятели, а вие ги трансформирате в духове. Това с бабата е много обичайно. И моята дъщеря постоянно си съчинява някакви заръки от прабаба си. Правя се, че й вярвам, защото и аз като нея искам да си поговоря пак с Бабет. Не че не го правя на ум и ако бях малко дете сигурно щях да си помисля, че е наистина.

# 8
  • Мнения: 27 524
Синът ми ми е споделял, че като спи се виждал отгоре как спи. Но това не е странно  Simple Smile

# 9
  • София
  • Мнения: 3 301
Децата ви си измислят въображаеми приятели, а вие ги трансформирате в духове.

Да, родителското въображение май е по-креативно и от детското.

# 10
  • В.Търново
  • Мнения: 3 119
Наскоро,беше след Нова година малкия ми син на 2г. и 4мес. започна да гледа към прозореца по-продължително без да мърда,щорите бяха спуснати,беше вече тъмно навън.След това започна да се смее като ту гледаше щорите,ту мен,така няколко секунди,вдигна си ръчичката и започна да маха,все едно казва здравей на някой.Така направи два-три пъти през около минута.Попитах го:Има ли някой там?А той ми отговори:Да.Само че нямаше как да го разпитам,защото не може да говори и знае само около 10 думички,иначе разбира всичко.На другата вечер пак така стана веднъж.След няколко дена(миналата събота или неделя) майка ми беше вкъщи и е направил същото пред нея.Пак е гледал към щорите и е махал с ръчичка,тогава ме нямаше вкъщи,когато е станало,тя ми го разказа.

# 11
  • Мнения: 4 935
Един татко в една тема даже беше измерил колко са високи, като закривал постепенно гледката и по физиономиите на детето дали ги вижда и дали не, беше установил ръста им. Уникалното в темата беше, че ставаше въпрос за пеленаче, което просто се усмихвало "на някого". Научният подход на таткото тогава обаче ме остави безмълвна.   bowuu

# 12
  • Мнения: 304
И моята дъщеря онзи ден махаше на някого през прозореца, беше късно и съвсем тъмно вън. Попитах я: "На кого махаш, няма никой вън." Тя рече: "А-а-а, има. Naughty Има небе. Peace" Преди това пък ми разказваше за някакъв петел, който се скрил зад гардероба. Вероятно някаква сянка и е заприличала на петел или пък се е сетила за някоя картинка от книжките и. Grinning

Освен плод на  въображението, такива случки според мен често се дължат и на  думи, дочути от детето, защото често възрастните споменават разни неща (без самите те да ги помнят точно после), мислейки,  че децата не разбират или не обръщат внимание на разговора им.

# 13
  • Мнения: 1 072
Аз не ги наричам духове, а детско, развинтено въображение, без всякакви граници...
Много добре си спомням нещо от моето детство. В основите на една сграда бяха израстнали някакви си гъби, за които настойчиво убеждавах майка ми, че са пръстите на краката на някой, затиснат под сградата. Имаха точно същата форма, 5 на брой, кръглички такива...  И това й го разкзвах с дни, докато не отидохме заедно и тя просто ги побутна с крак - отчупиха се и бях изключително разочарована, че майка ми, за пореден път, беше права и няма никаква мистерия и никой, зазидан под сградата...  Mr. Green
Примери подобни мога да дам поне хиляда.
Най-елементарният е, когато  (около 3 годишна) се обличах с всякакви кърпи, рокли, обувките на майка ми и за разкош на главата си слагах надут пояс, в ръката отвертка. Аз се виждах като принцеса, пришълец от друга планета, обсипана със злато и най-чудните дрехи и бях ужасно разочарована, че брат ми се смее неистово на вида ми, а не може да види целия блясък!  Mr. Green
Отделно ползвах само един гребен за микрофон! Само той беше микрофон, нито един друг гребен не можеше да бъде микрофон и когато исках да пея, си търсех "зеления микрофон"...  Joy

# 14
  • Мнения: 243
Един татко в една тема даже беше измерил колко са високи, като закривал постепенно гледката и по физиономиите на детето дали ги вижда и дали не, беше установил ръста им. Уникалното в темата беше, че ставаше въпрос за пеленаче, което просто се усмихвало "на някого". Научният подход на таткото тогава обаче ме остави безмълвна.   bowuu

Ще ми е интересно да прочета повече, коя е темата?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт