Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 6 365
Децата виждат духовното, което произлиза от материалното.

Синът ми каза, че вижда Дора Габе ("Баба Габе") на едно клонче в градината на селската къща. Много е слушал стихотворения от нея, за цветенца, птички, дечица. Поетесата толкова е обичала децата, че няма как духът й наистина да не е на места, където има цветя, птички, красота. Просто ако има дух на Дора Габе, който да е тук след смъртта й, той е тук заради красивото в материалния свят, сам по себе си той не е субстанция с интелект. Всъщност много мразя това вулгарно виждане за духа като за втори вид тяло. Тялото умира, личността и самоусещането умира, но ако сме велики и добри, остава точно този дух, който синът ми вижда. Но и възрастни могат да го виждат.

Ако семейството говори за бабата, много ясно, че и детето ще си измисли, че е в стаята. Децата чуват повече, отколкото си мислим. Аз говоря за влакове и в момента Томас, Гордън и още няколко парни локомотива са паркирали в хола. Добре че са безплътни и невидими.

# 16
  • София
  • Мнения: 18 027
Не знам за духове, но нощта, в която дядо ми почина в съседната стая, детето ми се съдра да пищи, при положение, че има много спокоен сън.  Confused

# 17
  • Мнения: 6 365
Дали в домакинство, където някой е на смъртно легло, няма достатъчно стрес, че да изнерви едно дете? Малките се изнервят и ако ги нахраниш не с каквото трябва...да не говорим, че усещат миризми, стреса на възрастните и други неща.

# 18
  • София
  • Мнения: 18 027
Mamacita Bandida, никакъв стрес нямаше при нас.  Peace
Смъртта на дядо ми се прие относително спокойно, предвид състоянието, в което беше. Не е имало истерии, ревове, писъци... Само детето всъщност пищеше и плачеше. Може да е съвпадение, а може и да има връзка. Просто споделих.

# 19
  • Мнения: 6 365
Под стрес разбирам дори малка промяна в обстановката, храната, миризмата. Знам какво е да има тежко болен човек- за децата е кошмарно. Те улавят най-малката промяна в изражението на възрастните, езика на тялото, усещат неизвестността и това ги стресира.

# 20
  • Мнения: 747
Много ми се иска да ви следя, но от всяка история настръхвам. Whistling

# 21
  • Мнения: 328
 Party
аз ги наричам видения
съгласна съм с Nekomusume

Аз не ги наричам духове, а детско, развинтено въображение, без всякакви граници...

не само децата но и възрастните имат  видения
 Sickи  Embarassedаз имам и живота е по весел

# 22
  • Мнения: 106
Много ми се иска да ви следя, но от всяка история настръхвам. Whistling
Аз също.
Вярвам, че децата виждат така наречените духове, видения и "развинтени въображения"...

# 23
  • Алпите
  • Мнения: 10 337
Много се впечатлявате Laughing

На първия въпрос- не знам, на втория- не.

# 24
  • Мнения: 5 720
Не, няма, но децата имат една прекрасна 'девствена' фантазия, в която всичко е възможно и дори реално и съответно често измислят герои, разговарят си с тях, вълнуват се

# 25
  • София
  • Мнения: 2 286
Имаше една много хубава серия на Supernatural, в която Дийн разказваше, че като малък много се страхувал от чудовището в гардероба, а баща му вместо да го успокои и да му каже, че там няма нищо, му давал пистолет.

Кръстницата на сина ми ми разказва, че когато нейният син е бил на около 2.5г си говорели и тя в момент на откровения колко много го обича го попитала "кой те прати при мен?", а той й отговорил "мамо, аз те избрах". Като тя твърди, че темата за духове, извънземни сили и т.н. никога не са обсъждани.

Вярвам в духове и свръхестествени неща. Вярвам, че децата и възрастните ги виждат, но възрастните са прекалено "земни" и намират "логично обясение" за всичко.

Аз лично нямам спомени от моето детство да съм имала контакт с паранормалното.

# 26
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 271
Имаше период, когато у дома се играеше с една Ема. Сред приятелчетата на сина ми няма дете с такова име. С нея водеше диалози, описваше ми много точно как е облечена. Когато "говореше" с нея се чуваше само неговият глас, не както когато си е играел сам и си е водил диалозите с преправен глас. Ема беше само у дома. Бил на около 3г и половина. След като донесох светена вода у дома, Ема беше забравена от раз.
Когато беше по-малък, още в количка, често в асансьора махаше или се усмихваше на нещо зад гърба ми (на стената), малко по-високо от моят ръст. Наричаше го "кака", но той тогава казваше "кака" на всички жени. На тази "кака" се махаше и за "чао" когато излизахме от асансьора.
После за кратко имаше някакво момченце, което все плачело за родителите си и беше в инвалиден стол, според думите му. Тогава беше малък и не знаеше какво е това, казваше, че е на стол с гуми.

# 27
  • София
  • Мнения: 4 557
Ооо, нееее  ooooh!
Вие май наистина изтрещявате  Peace
Очаквам яко плюване  hahaha

# 28
  • Мнения: 1 176
Имам девер свещеник и според него малките деца и най вече бебетата имат способността да виждат ангелите, които са навсякъде около нас...  angel008

# 29
  • Мнения: 195
Незнам дали са духове, но определено има някаква сила, която за жалост не всеки може да усеща. Именно и поради тази причина има хора които вярват в това и хора които не вярват.Доста спорен въпрос, защото този който не е виждал или усещал подобно нещо няма как да повярва на това, докато не му се случи. Например майка ми не вярва на нищо докато не го чуе/види и никой не е в състояние да я убеди в обратното. Баща ми също, той все като му кажех, че на моменти усещам някакво странно присъствие около мен(все едно някой ми диша във връта-при условие,че няма от къде да става течение или да духа), ме базикаше и ме питаше да не би да вземам някакви наркотици.Това с базикането спря от момента в който той самия го видя.Звучи наистина странно, може би и аз не бих повярвала ако някой ми го беше разказал, преди да се случи.Един ден бяхме двамата в апартамена, аз си бях в мойта стая на компютъра, а той в хола гледаше телевизия.Стаите са една срещу друга и вратите бяха отворени.Както стоях ми се стори с периферното си зрение, че някаква черна висока "сянка" премина през коридора.В него момент не се стреснах, но веднага скочих към коридора, в същия момент се засякахме с баща ми на вратите.Спогледнахме се, а той се смее и ме пита какво стана и аз му казах ами нищо защо питаш, като в същото време и аз се подсмихвам и той ми каза абе стори ми се нещо ама както и да е, тогава вече ме побиха тръпки и му казах че и на мене също.В него момент и неговата физиономия се промени и ме пита какво точно ми се е сторило.Оказа се, че и той е видял абсолютно същото.След това ми каза да не казваме на майка, че щяла да ни се смее и на двамата и няма да ни повярва.На другия ден беше отишъл до църквата да вземе светена вода.Вече вярва в тези неща,макар,че ако го питаш веднага сменя темата. Аз съм чувала, че "духовете" се явяват само на хора които няма да се стреснат от тях. В случая има логика, това да е така с децата,защото те няма как да знаят, че това е "дух". та аз незнам дали има духове, но определено има нещо

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт