Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 ян. 2012, 14:28 ч.

Има ли духове и виждат ли ги децата ?!

  • 56 654
  • 182
  •   1
Отговори
  • Мнения: 166
Здравейте. Скоро един приятел ми разказа следната случка (не си е измислял - винаги ми казва истината, а и баща му потвърди това което ми каза!) Когато сестра му била на 4-5 години си играела с играчките, а той си е седял на компютъра. Изведнъж сестра му се обърнала към стената и започнала да говори на някого. Обяснявала как се казват всички от семейството й, кой какво работи и т.н. Брат й си помислил, че си играе на нещо и не направил нищо. Когато си легнали, тя изведнъж казала "Здравей отново.". Брат й се учудил отново и вече я попитал с кой говори или това е просто някаква игра. И тя казала - "Това не е игра, аз си говоря с моята приятелка Ива." Той си е помислил, че си измисля и я оставил да си говори. На другата вечер отново започнала да говори и изведнъж както разказвала нещо на "Ива", спряла и казала "Добре. Ще те изчакам". Тогава брат й вече я попитал какво ще чака и дали наистина това не е игра. Тя му отговорила: "Ива каза че отиде да си поиграе и ще се върне". В същият момент всички съдове от горните шкафове в кухнята им били на земята. Чул се ужасен звук. Баща му вече бил там, а момиченцето казало " Ето я, тя вече е при мен". Брат й се уплашил и й казал да й я покаже. Сестра му се загледала в стената, след което отишла до куклите, взела една кукла и му казала - "Ето това е Ива". Това в кухнята наистина никой не знае как е станало, а на другият ден, момиченцето казало на приятеля ми, че Ива й е казала да покаже кукла, или щяла да си поиграе отново, но този път щяло да стане нещо лошо.
Сега момиченцето е по-голямо и нищо не си спомня от това. Имали ли сте подобни случки с вашите деца и въобще нещо свързано с духове ?!

# 1
  • Мнения: 36
Никога няма да забравя как сина ми, когато беше мъничък изведнъж прелетя от съседната стая и ни каза:
-Баба Тянка каза туна... И ние като питахме какво, пак повтори: - Абе баба Тянка каза носи туна беееее.
А баба Стоянка беше починала преди няколко дена. После попитахме майка ми и тя се претесни, че забравила да й сложи бастуна в ковчега...

А иначе постоянно си говореше  с един Кайо...

# 2
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 479
Едно време, когато бях на лагер, едно дете искаше да ми покаже как съ щял да припадна. Трябваше да дишм дълбоко и в един момент да издишам бързо и да се свия. Дишах,свих се и той избяга с писъци. После разправяше че съм се плевърнал в духа на смърта.
Предполагам е усетил че предната седмица бях причинил масова смърт на попчета и сафрид в приморско.

# 3
  • Мнения: 65
И аз да ви разправя една странна случка:
Преди година и нещо, наскоро след като баба ми почина, тъкмо бях пристигнала на работа и седнала зад бюрото, на което работя. Погледнах надолу към краката си и видях на дясното бедро две драскотини с химикал по около 6-7 сантиметра (бях със светли дънки). Настроението ми се развали, знаех, че цял ден ще съм така. После поработих малко и когато погледнах пак към краката си, драскотините ги нямаше.

# 4
  • БУРГАС
  • Мнения: 106
И на мен ми се е случвало.На няколко пъти едната ми дъщеря ,както си играе,спира,започва да гледа към стената и да си дава играчката.Питам я какво е видяла и на кой се смее,а тя само повтаря ''тЮка,тЮка''.Казвам й,че тука няма нищо,хващам я за ръка да отидем в друга стая,а тя продължава да гледа към стената и да се усмихва Rolling Eyes Какво може да е това според вас? newsm78

# 5
  • София
  • Мнения: 3
Чувала съм,че децата и животните могат да виждат духове.Деца все още нямам.Обаче имам кучета и котки.Спомням си как лятото една вечер си бях седнала на люлката с една бутилка вино да си релаксирам.Самичка си бях,само с животните.Кучето беше легнало до мен,а котките стояха на земята и ми се галеха в краката.По едно време без видима причина и без да има някакъв шум,или някакъв човек,кучето и котките се обърнаха надясно.Кучето лаеше без да спира и беше готово да се хвърли натам,където гледаше,а котките почнаха да "хъкат" и да се отдръпват.Сетих се<че по-рано през деня беше починала сестрата на прабаба ми.И като се сетих,че сянката обикаля 40 дни на места,където е ходила(а тя е идвала вкъщи доста пъти),се прибрах вътре с 200.Виното въобще и не можеше да ме замая.Уплаших се,защото ме е страх от такива неща.Спомням си,че когато почина дядо(бащата на тате),вечерта от перваза на терасата падна една саксия и се счупи.Нито е била накрая на перваза,нито е имало вятър.Той е дошъл и я бутнал.Странни неща са това,но очевидно са вярни.  Confused

# 6
  • Мнения: 337
Не, не вярвам в духове, съответно и че някой ги вижда. Децата са с развита фантазия. Също така мисля, че вярата в свръхестественото, в това, че душите на починалите ни близки са сред нас, е просто вид утеха, начин да приемем по - лесно загубата, един вид игра на (под)съзнанието.

# 7
  • Мнения: 13 752
Децата ви си измислят въображаеми приятели, а вие ги трансформирате в духове. Това с бабата е много обичайно. И моята дъщеря постоянно си съчинява някакви заръки от прабаба си. Правя се, че й вярвам, защото и аз като нея искам да си поговоря пак с Бабет. Не че не го правя на ум и ако бях малко дете сигурно щях да си помисля, че е наистина.

# 8
  • Белгия/София
  • Мнения: 27 526
Синът ми ми е споделял, че като спи се виждал отгоре как спи. Но това не е странно  Simple Smile

# 9
  • София
  • Мнения: 3 201
Децата ви си измислят въображаеми приятели, а вие ги трансформирате в духове.

Да, родителското въображение май е по-креативно и от детското.

# 10
  • В.Търново
  • Мнения: 2 593
Наскоро,беше след Нова година малкия ми син на 2г. и 4мес. започна да гледа към прозореца по-продължително без да мърда,щорите бяха спуснати,беше вече тъмно навън.След това започна да се смее като ту гледаше щорите,ту мен,така няколко секунди,вдигна си ръчичката и започна да маха,все едно казва здравей на някой.Така направи два-три пъти през около минута.Попитах го:Има ли някой там?А той ми отговори:Да.Само че нямаше как да го разпитам,защото не може да говори и знае само около 10 думички,иначе разбира всичко.На другата вечер пак така стана веднъж.След няколко дена(миналата събота или неделя) майка ми беше вкъщи и е направил същото пред нея.Пак е гледал към щорите и е махал с ръчичка,тогава ме нямаше вкъщи,когато е станало,тя ми го разказа.

# 11
  • Мнения: 4 925
Един татко в една тема даже беше измерил колко са високи, като закривал постепенно гледката и по физиономиите на детето дали ги вижда и дали не, беше установил ръста им. Уникалното в темата беше, че ставаше въпрос за пеленаче, което просто се усмихвало "на някого". Научният подход на таткото тогава обаче ме остави безмълвна.   bowuu

# 12
  • София
  • Мнения: 304
И моята дъщеря онзи ден махаше на някого през прозореца, беше късно и съвсем тъмно вън. Попитах я: "На кого махаш, няма никой вън." Тя рече: "А-а-а, има. Naughty Има небе. Peace" Преди това пък ми разказваше за някакъв петел, който се скрил зад гардероба. Вероятно някаква сянка и е заприличала на петел или пък се е сетила за някоя картинка от книжките и. Grinning

Освен плод на  въображението, такива случки според мен често се дължат и на  думи, дочути от детето, защото често възрастните споменават разни неща (без самите те да ги помнят точно после), мислейки,  че децата не разбират или не обръщат внимание на разговора им.

# 13
  • Мнения: 1 064
Аз не ги наричам духове, а детско, развинтено въображение, без всякакви граници...
Много добре си спомням нещо от моето детство. В основите на една сграда бяха израстнали някакви си гъби, за които настойчиво убеждавах майка ми, че са пръстите на краката на някой, затиснат под сградата. Имаха точно същата форма, 5 на брой, кръглички такива...  И това й го разкзвах с дни, докато не отидохме заедно и тя просто ги побутна с крак - отчупиха се и бях изключително разочарована, че майка ми, за пореден път, беше права и няма никаква мистерия и никой, зазидан под сградата...  Mr. Green
Примери подобни мога да дам поне хиляда.
Най-елементарният е, когато  (около 3 годишна) се обличах с всякакви кърпи, рокли, обувките на майка ми и за разкош на главата си слагах надут пояс, в ръката отвертка. Аз се виждах като принцеса, пришълец от друга планета, обсипана със злато и най-чудните дрехи и бях ужасно разочарована, че брат ми се смее неистово на вида ми, а не може да види целия блясък!  Mr. Green
Отделно ползвах само един гребен за микрофон! Само той беше микрофон, нито един друг гребен не можеше да бъде микрофон и когато исках да пея, си търсех "зеления микрофон"...  Joy

# 14
  • София
  • Мнения: 243
Един татко в една тема даже беше измерил колко са високи, като закривал постепенно гледката и по физиономиите на детето дали ги вижда и дали не, беше установил ръста им. Уникалното в темата беше, че ставаше въпрос за пеленаче, което просто се усмихвало "на някого". Научният подход на таткото тогава обаче ме остави безмълвна.   bowuu

Ще ми е интересно да прочета повече, коя е темата?

# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 6 365
Децата виждат духовното, което произлиза от материалното.

Синът ми каза, че вижда Дора Габе ("Баба Габе") на едно клонче в градината на селската къща. Много е слушал стихотворения от нея, за цветенца, птички, дечица. Поетесата толкова е обичала децата, че няма как духът й наистина да не е на места, където има цветя, птички, красота. Просто ако има дух на Дора Габе, който да е тук след смъртта й, той е тук заради красивото в материалния свят, сам по себе си той не е субстанция с интелект. Всъщност много мразя това вулгарно виждане за духа като за втори вид тяло. Тялото умира, личността и самоусещането умира, но ако сме велики и добри, остава точно този дух, който синът ми вижда. Но и възрастни могат да го виждат.

Ако семейството говори за бабата, много ясно, че и детето ще си измисли, че е в стаята. Децата чуват повече, отколкото си мислим. Аз говоря за влакове и в момента Томас, Гордън и още няколко парни локомотива са паркирали в хола. Добре че са безплътни и невидими.

# 16
  • София
  • Мнения: 16 863
Не знам за духове, но нощта, в която дядо ми почина в съседната стая, детето ми се съдра да пищи, при положение, че има много спокоен сън.  Confused

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 6 365
Дали в домакинство, където някой е на смъртно легло, няма достатъчно стрес, че да изнерви едно дете? Малките се изнервят и ако ги нахраниш не с каквото трябва...да не говорим, че усещат миризми, стреса на възрастните и други неща.

# 18
  • София
  • Мнения: 16 863
Mamacita Bandida, никакъв стрес нямаше при нас.  Peace
Смъртта на дядо ми се прие относително спокойно, предвид състоянието, в което беше. Не е имало истерии, ревове, писъци... Само детето всъщност пищеше и плачеше. Може да е съвпадение, а може и да има връзка. Просто споделих.

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 6 365
Под стрес разбирам дори малка промяна в обстановката, храната, миризмата. Знам какво е да има тежко болен човек- за децата е кошмарно. Те улавят най-малката промяна в изражението на възрастните, езика на тялото, усещат неизвестността и това ги стресира.

# 20
  • Мнения: 727
Много ми се иска да ви следя, но от всяка история настръхвам. Whistling

# 21
  • БУРГАС
  • Мнения: 328
 Party
аз ги наричам видения
съгласна съм с Nekomusume

Аз не ги наричам духове, а детско, развинтено въображение, без всякакви граници...

не само децата но и възрастните имат  видения
 Sickи  Embarassedаз имам и живота е по весел

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 107
Много ми се иска да ви следя, но от всяка история настръхвам. Whistling
Аз също.
Вярвам, че децата виждат така наречените духове, видения и "развинтени въображения"...

# 23
  • Алпите
  • Мнения: 10 115
Много се впечатлявате Laughing

На първия въпрос- не знам, на втория- не.

# 24
  • без обхват
  • Мнения: 5 746
Не, няма, но децата имат една прекрасна 'девствена' фантазия, в която всичко е възможно и дори реално и съответно често измислят герои, разговарят си с тях, вълнуват се

# 25
  • София
  • Мнения: 2 224
Имаше една много хубава серия на Supernatural, в която Дийн разказваше, че като малък много се страхувал от чудовището в гардероба, а баща му вместо да го успокои и да му каже, че там няма нищо, му давал пистолет.

Кръстницата на сина ми ми разказва, че когато нейният син е бил на около 2.5г си говорели и тя в момент на откровения колко много го обича го попитала "кой те прати при мен?", а той й отговорил "мамо, аз те избрах". Като тя твърди, че темата за духове, извънземни сили и т.н. никога не са обсъждани.

Вярвам в духове и свръхестествени неща. Вярвам, че децата и възрастните ги виждат, но възрастните са прекалено "земни" и намират "логично обясение" за всичко.

Аз лично нямам спомени от моето детство да съм имала контакт с паранормалното.

# 26
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 231
Имаше период, когато у дома се играеше с една Ема. Сред приятелчетата на сина ми няма дете с такова име. С нея водеше диалози, описваше ми много точно как е облечена. Когато "говореше" с нея се чуваше само неговият глас, не както когато си е играел сам и си е водил диалозите с преправен глас. Ема беше само у дома. Бил на около 3г и половина. След като донесох светена вода у дома, Ема беше забравена от раз.
Когато беше по-малък, още в количка, често в асансьора махаше или се усмихваше на нещо зад гърба ми (на стената), малко по-високо от моят ръст. Наричаше го "кака", но той тогава казваше "кака" на всички жени. На тази "кака" се махаше и за "чао" когато излизахме от асансьора.
После за кратко имаше някакво момченце, което все плачело за родителите си и беше в инвалиден стол, според думите му. Тогава беше малък и не знаеше какво е това, казваше, че е на стол с гуми.

# 27
  • София
  • Мнения: 4 402
Ооо, нееее  ooooh!
Вие май наистина изтрещявате  Peace
Очаквам яко плюване  hahaha

# 28
  • Мнения: 1 081
Имам девер свещеник и според него малките деца и най вече бебетата имат способността да виждат ангелите, които са навсякъде около нас...  angel008

# 29
  • Варна
  • Мнения: 195
Незнам дали са духове, но определено има някаква сила, която за жалост не всеки може да усеща. Именно и поради тази причина има хора които вярват в това и хора които не вярват.Доста спорен въпрос, защото този който не е виждал или усещал подобно нещо няма как да повярва на това, докато не му се случи. Например майка ми не вярва на нищо докато не го чуе/види и никой не е в състояние да я убеди в обратното. Баща ми също, той все като му кажех, че на моменти усещам някакво странно присъствие около мен(все едно някой ми диша във връта-при условие,че няма от къде да става течение или да духа), ме базикаше и ме питаше да не би да вземам някакви наркотици.Това с базикането спря от момента в който той самия го видя.Звучи наистина странно, може би и аз не бих повярвала ако някой ми го беше разказал, преди да се случи.Един ден бяхме двамата в апартамена, аз си бях в мойта стая на компютъра, а той в хола гледаше телевизия.Стаите са една срещу друга и вратите бяха отворени.Както стоях ми се стори с периферното си зрение, че някаква черна висока "сянка" премина през коридора.В него момент не се стреснах, но веднага скочих към коридора, в същия момент се засякахме с баща ми на вратите.Спогледнахме се, а той се смее и ме пита какво стана и аз му казах ами нищо защо питаш, като в същото време и аз се подсмихвам и той ми каза абе стори ми се нещо ама както и да е, тогава вече ме побиха тръпки и му казах че и на мене също.В него момент и неговата физиономия се промени и ме пита какво точно ми се е сторило.Оказа се, че и той е видял абсолютно същото.След това ми каза да не казваме на майка, че щяла да ни се смее и на двамата и няма да ни повярва.На другия ден беше отишъл до църквата да вземе светена вода.Вече вярва в тези неща,макар,че ако го питаш веднага сменя темата. Аз съм чувала, че "духовете" се явяват само на хора които няма да се стреснат от тях. В случая има логика, това да е така с децата,защото те няма как да знаят, че това е "дух". та аз незнам дали има духове, но определено има нещо

# 30
  • Мнения: 1
Тук във форума четох много интересна случка мисля от темата "случи ми се нещо странно".

Една съфорумка (изобщо не й помня ника, но историята ми се запечата) разказа следното: с мъжа й и детенцето се връщат от Гърция ако не се лъжа, с колата. Спират да хапнат уморени там някъде на границата и будят малката, която спинка в колата. Момиченцето сънено и сърдито казва: Уфф от всички животи които съм живяла, само в този ми се налага да ям.  Shocked
 
Извинявам се, че предавам историята по спомен и че не се сещам на кой е, но адски ме впечатли.

# 31
  • София
  • Мнения: 4 669
Със сигурност децата виждат неща , които ние не можем ... Моят син имаше един период от няколко месеца в който ставаше седнал в леглото и започваше да пищи сочейки към вратата доста след като вече е разбуден . Случваше се всяка нощ , почти по едно и също време , достатъчно да ме убеди , че не сънува , а вижда нещо .
Скоро почина дядо ми . Няколка дни след смъртта му , както си спяхме в три часа през нощта в цялата къща се разнесе ужасна мелодия ... дразнеща и натрапчива . Мъжът ми скочи , обиколи етажа ... Оказа се , че музикалното влакче на детето се е включило само . Последното беше странно , защото не е използвано от поне две - три години и батериите му не работеха .
Най - интересното беше , че не спря , когато мъжа ми натисна копчето  Confused Трябваше да му извади батериите и да го удари в земята , за да спре ...

# 32
  • Мнения: 4 128
Често ми се случва вечер късно, в леглото, докато гледам тв да усетя полъх, движение на въздуха. Уточнявам, че се е случвало при затворени врата и прозорец.

# 33
  • Алпите
  • Мнения: 10 115
И ние доста пъти сме се будили от играчки, включващи се сами по нощите. И наистина някои трудно се изключват. Не съм се сетила да го свързвам със смъртта на някой. Може би само една лампа, която не работеше от години. Беше 4 сутринта и с мъжа ми си говорехме. Ненадейно на балкона срещу леглото ни се облещи въпросната лампа. Сутринта като станах опитах пак да я светна, но не стана. Въбоще повече не светна. Но не знам дали не се е включвала и през деня, когато няма как да я забележа. Скоро преди това беше починала една близка жена.
Уф, и полъх вечер в леглото съм усещала. Не вярвам да е от дух, но още нямам обяснение.

# 34
  • София
  • Мнения: 3 201
Момиченцето сънено и сърдито казва: Уфф от всички животи които съм живяла, само в този ми се налага да ям.  Shocked
 


И това какво трябва да значи? Че в предишните си животи е била камъни и дървета ли?

# 35
  • в рока
  • Мнения: 822
Не,може да е живяла в друго измерение,паралелна реалност и т.н.,където не е нужно да се храниш

# 36
  • Мнения: 468
Не знам какво да мисля, струва ми се, че дълбоко вярващ човек трябва да вярва и в духове.  newsm78 Така поне е според основните религии. От детските си години не мога да извадя спомен сега, но от по-зрелите мога - за същия полъх, който споменавате. Бях бременна, майка ми е починала преди години и таман бях решила да кръстя детето на нея. Та усетих една вечер докато четях полъх във врата си, и то не еднократно, а няколко пъти, бях сама, само с другото дете. Стана ми хем страшно, хем някак хубаво, помислих си, че няма кой друг да бъде ако е истина.  Peace

# 37
  • София
  • Мнения: 15 379
Често ми се случва вечер късно, в леглото, докато гледам тв да усетя полъх, движение на въздуха. Уточнявам, че се е случвало при затворени врата и прозорец.

На мен ми се случва всяка вечер. Няма откъде да духа, ама си духа.
И като си легна, сякаш някой ми гали лицето с въздух Laughing.

Толкова странни неща ми се случват и са ми се случвали, че вече нищо не ме учудва.

# 38
  • Мнения: 1 064
Това с полъха и на мен се е случвало.
Не само по лицето, не само вечер, а по всяко време на деня, понякога полъхът е като през цялото тяло, както при вятър - много студен и лек вятър. Винаги се оглеждам, за да видя къде е отворено, но никъде не е...
Не знам какво е. Може и нищо да не е.
А ако наистина са духове, то те ще сигурно ще са на някой, който много ме е обичал приживе. А това може само да ме радва. Simple Smile

# 39
  • Мнения: 1 119
Децата често объркват филми, приказки, сънища и реалност. Освен това фантазията им е силно развита. Няма никакво основание за притеснение, ако дете си говори с въображаем приятел. Децата не могат за броени месеци или години да станат възрастни, а и не е необходимо.  

За духовете нищо не може да се каже със сигурност. Според някои те съществуват, а  според други-не. Няма научни доказателства нито за едното, нито за другото. Дори, ако владеем техники за разговор с тях, според някои това е разговор с подсъзнанието. И за това няма никакви научни доказателства.

Засега никой не е ухапан или ударен от духове, нали така? Вярването в тях или невярването също не би трябвало да се определя като проблем дори и на възрастните. Но, ако някой посвети живота си на разговори с тях това може да се нарече проблем.

Последна редакция: пт, 20 яну 2012, 01:32 от vl

# 40
  • Мнения: 755
Нямам представа, еднозначен отговор няма.
Вярвам и имам лични причини да съм убедена в свръхестествените/за нас са свръх, може и реално да не са/ неща.
Децата ми не съм забелязала да имат по странно държание.
Колкото и да сме земни, някои неща нямат логично обяснение, защото се случват с възрастни, а не на деца с богато въображение.
Съпругът ми е заклет прагматик и здраво стъпил на земята - имаше ситуации в, които и на него му избяга логиката.
Истината е , че това не са неща с които всеки от нас трябва или необходимо  да се сблъска.
 Устроени сме да вярваме в материалният свят, ако нещо от духовният такъв, ни докосне по различно от останалите се паникьосваме, защото няма видима и материално изразена логика. Нормално.
Но тава не означава , че духовното , необяснимото логически за нас не съществува.
Така си мисля аз... това е моята логика и успокоение.Peace

# 41
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
На мен ми се е случвало като дете да виждам и да слушам други хора в стаята си, не можех да разговарям с тях. Била съм достатъчно голяма, за да знам, че не е плод на въображението ми. Намирам го за нормално, просто съм свръхчувствителна и непредубедена.

Веднъж, преди няколко години, на едно парти,  видях няколко белобради старци с бели дрехи да седят на масата на един човек. Говореха си и се радваха, че най-накрая ще бъдат отново заедно, бяха от някакво братство и носеха от онези дълги овчарски геги. Човекът не ги виждаше, а аз се опитвах да събера смелост и да му кажа. Исках да го предупредя, че приятелите му го чакат, но ако не си е уредил земните дела, да отиде още тази нощ на лекар и да му прегледат сърцето. На два пъти тръгвах към него и на два пъти се случваше нещо за да ме спре. На края човекът си тръгна, а аз до ден днешен не мога да си простя, че не му казах.  В действителност след два дни този човек получи инфаркт и почина. Също го отдавам на свръхчувствителност.

И за последно ми се случи пак преди няколко години, събудих се през нощта и видях дух на жена да се носи над леглото ми. Остана там цялата нощ, беше толкова тъжна и объркана, като че ли не знаеше какво се е случило. Първо си помислих, че е на майка ми, тъй като много тъгувах за нея, на другия ден обаче  разбрах, че в този момент внезапно е починала съседката ми, почти на моята възраст. Не бяхме близки и нямам обяснение за посещението й.

Едно време много се срамувах да споделям подобни неща, сега обаче ги намирам за нормални и ги отдавам на някаква сензитивност и отвореност към неща, които не са с материално измерение.

Та затова, когато малката ми дъщеря ми каза, че снощи е имало някакви хора в стаята й, аз й вярвам и й казвам да не се притеснява от тях.
Тук не става въпрос за накакво въображаемо животинче или приятелче, а за хора, които тя не е виждала.

Последна редакция: пт, 20 яну 2012, 10:14 от luda

# 42
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Само да добавя, че аз съм твърда реалистка и не вярвам в нищо, което не съм видяла лично.

# 43
  • София
  • Мнения: 15 379
Луда, и да беше предупредила човечеца, той пак е щял да си замине.
Дошли са да го вземат, онези с гегите. Така че не се обвинявай.

# 44
  • Мнения: 76
В продължение на почти една година, дъщеря ми се усмихваше на нещо зад мен всеки път, когато я приспивах. Люлям я на кошарата, докато заспи, а тя почваше да се усмихва на нещо зад мен. Беше малка, на около година и 3,4, 5 месеца, когато се сетих да я попитам кой е там, сочейки зад мен, все едно и аз виждам "нещото". А тя ми отговори "Деди" (демек Дядо).  Shocked. Имам дядо, който е починал отдвна. Много искаше да види внуци, но не успя. Мисля, че ако дъщеря ми е виждала нещо, то това е бил той. Heart Eyes Сега вече не го прави това с усмихването...

# 45
  • Мнения: 1 081
Честно казано смятам, че ако голям човек вижда неща , които другите не виждат, това не е чувствителност а диагноза  Thinking

# 46
  • Мнения: 1
   Здравейте!
   Не съм мама, но вашият сайт толкова пъти ми е вършил чудна работа по дадени теми, та нямаше как да не се включа Simple Smile Това е първия път, в който пиша, просто четейки историите не се сдържах Simple Smile
   Та по темата... Да, вярвам, че има духове и, да, децата ги виждат. Бях чела една книга на Силвия Браун ("Книга на сънищата" май се казваше), там бях чела, че децата до сравнително ранна възраст още имат контакт с отвъдното, понеже скоро са дошли от там(прераждания, ала-бала). Те говорят с духовните си водачи, разни починали роднини (които може дори да не са срещали), приятели от Другата страна и така нататък. Знам, че звучи налудничаво, но аз искрено вярвам, че това е така. Казваше се също, че не трябва да им казваме, че това е въображаем приятел, а напротив - да ги поощрим в това и да се интересуваме от въпросното "другарче". Не съм чувала за неща, като от филмите на ужасите "То ми каза да направя това и това", просто си говорят и играят. И не ми е ясно защо си мислите, че деца, които имат приятелчета в детската градина примерно или по-голям брат/сестра биха си измисляли и други. Смятам, че реалните са им напълно достатъчни  Grinning Е, в крайна сметка всеки с мнението си. И моето няма да се понрави на много  Grinning Много ми хареса историята на дамата, която попитала детето си "Кой те прати при мен?", а то отговорило "Аз те избрах, мамо". Няма да го коментирам, защото вече много ще се отплесна, но общо взето силно препоръчвам книгите на Силвия Браун за тези, които се интересуват повече от тези неща  Wink

# 47
  • Варна
  • Мнения: 10 079
    Много ми хареса историята на дамата, която попитала детето си "Кой те прати при мен?", а то отговорило "Аз те избрах, мамо". Няма да го коментирам, защото вече много ще се отплесна, но общо взето силно препоръчвам книгите на Силвия Браун за тези, които се интересуват повече от тези неща  Wink

Ахаха, преди няколко дни дъщеря ми каза същото. Laughing Че тя си пожелала такава добра майка и се сбъднало желанието ѝ. Flutter Но не го свързвам с нищо отвъдно, просто ми се радваше детето. Heart Eyes

# 48
  • Пловдив
  • Мнения: 3 676
Лично аз не вярвам в духове и нямам представа дали децата ги виждат или не.

# 49
  • Варна
  • Мнения: 937
Лесно ви е на вас, а моята дъщеря вижда и вълци. Всяка нощ се промъква в нашето легло, щом я срещне поредния. Освен това ѝ говорели - да отива бързо при мама и тати.
Кои книги да чета за среща на дете с вълци? Освен червената шапчица.

# 50
  • n/a
  • Мнения: 3 232
Ами, лесно ... Аз ако интерпретирах в света на духовете всичкото, дето го "вижда" моето дете, отдавна да съм освидетелствана. Тъй де, и на него звездите му говорят. Само си пожелавам, и на детето си пожелавам, чудният свят на детското въображение да е по-траен и спокоен.

# 51
  • bulgaria
  • Мнения: 150
Лесно ви е на вас, а моята дъщеря вижда и вълци. Всяка нощ се промъква в нашето легло, щом я срещне поредния. Освен това ѝ говорели - да отива бързо при мама и тати.
Кои книги да чета за среща на дете с вълци? Освен червената шапчица.

Пусни и филмчето " Алфа и Омега". Героите са много симпатични вълци Simple Smile.

По темата: Абсолютно съм убедена, че духове има. Просто е въпрос на чувствителност дали човек ще ги види. Преди 10-на години с моя приятелка викахме духове(ама не дама пика и тн. Бяхме си 20 годишни вече)с чаша и лист хартия с нарисувани посоките на сета. Изток и запад бяха "Не", а север и юг-"да'. Призовавахме най-различни духове и им задавахме въпроси. Един ден решихме да извикаме Баба Ванга. Е, момичета..няма такава емоция-и двете се почувствахме , че правим нещо нередно и когато попитахме дали трябва да спрем, чашата така рязко се врътна на "да", че просто усетихме гнева и порицанието. Имах чувството, че баба Ванга ей сега ще се появи и ще ни отпери по един зад врата. След това чашата падна и се счупи. От тогава не сме викали духове.

# 52
  • BE, 2260
  • Мнения: 5 540
В повечето случаи става въпрос за въображаем приятел. Това съвсем не е рядко срещано явление при децата и не е ненормално:
http://www.za-decata.com/polezno/ot_pedagoga/217

Спомням си бегло, че и аз имах някога, но спомените ми са избелели и не мога да си възстановя подробностите.

Иначе и синът ми твърди, че е виждал моите баба и дядо, които са починали преди неговото раждане, но разбира се това е негова фантазия и нищо повече.
Той по принцип много се интересува от смъртта, въпреки че е на 4.

# 53
  • София
  • Мнения: 106
Духове има, но от големите хора ги виждат само тези, които вярват в тях, мисля, че става заради енергията която се излъчва. Има и изключения, ако духа е много зъл и с много силна енергия  Laughing, тогава може да се озъби на всеки...От малка имам проблем със свръхсетивността, имах си приятелчета, като голяма пак имам преживявания и странни сънища, свързани с починали хора. Никой дух не ми е навредил, мисля, че това по филмите е леко преекспонирано. Може понякога починалите да не знаят, че не са вече живи, както беше в Шесто чувство, а може и просто да са си край нас и ние да не ги виждаме.

# 54
  • София
  • Мнения: 106
  Здравейте!
   Не съм мама, но вашият сайт толкова пъти ми е вършил чудна работа по дадени теми, та нямаше как да не се включа Simple Smile Това е първия път, в който пиша, просто четейки историите не се сдържах Simple Smile
   Та по темата... Да, вярвам, че има духове и, да, децата ги виждат. Бях чела една книга на Силвия Браун ("Книга на сънищата" май се казваше), там бях чела, че децата до сравнително ранна възраст още имат контакт с отвъдното, понеже скоро са дошли от там(прераждания, ала-бала). Те говорят с духовните си водачи, разни починали роднини (които може дори да не са срещали), приятели от Другата страна и така нататък. Знам, че звучи налудничаво, но аз искрено вярвам, че това е така. Казваше се също, че не трябва да им казваме, че това е въображаем приятел, а напротив - да ги поощрим в това и да се интересуваме от въпросното "другарче". Не съм чувала за неща, като от филмите на ужасите "То ми каза да направя това и това", просто си говорят и играят. И не ми е ясно защо си мислите, че деца, които имат приятелчета в детската градина примерно или по-голям брат/сестра биха си измисляли и други. Смятам, че реалните са им напълно достатъчни  Grinning Е, в крайна сметка всеки с мнението си. И моето няма да се понрави на много  Grinning Много ми хареса историята на дамата, която попитала детето си "Кой те прати при мен?", а то отговорило "Аз те избрах, мамо". Няма да го коментирам, защото вече много ще се отплесна, но общо взето силно препоръчвам книгите на Силвия Браун за тези, които се интересуват повече от тези неща  Wink
Това звучи много интересно. На мен лично ми се иска да съм нова душа и като съм се родила да съм започнала на чисто...Лично аз имам наблюдения, че духове виждат деца на осъзнати родители и такива възрастни. Имам предвид мислещи, добри, отзивчиви,по-чувствителни, често имат домашен любимец или обичат животни и тн...

Последна редакция: чт, 26 юли 2012, 12:52 от LadyLady

# 55
  • Мнения: 4 033
Честно казано смятам, че ако голям човек вижда неща , които другите не виждат, това не е чувствителност а диагноза  Thinking

 Peace
Децата често имат въображаеми приятелчета. А също така вярват в еднорози, феи, русалки говорещи животни. Но такива няма. За мен е странно, как възрастните го осъзнават това, но на свой ред  също вярват във висши сили и измишльотини.
Не вярвам в духове. Смятам, че те са само за успокоение на близките, както и понятия като рай, задгробен живот и т.н.

# 56
  • София-Лагера
  • Мнения: 2 542
И аз имам такъв случай с дъщеря ми която вече е на 17 г.
Отиваме на вилата при майка и татко и сядаме да вечеряме.
Тя да е била на 2-3 години,както си стоеше на масата и вика
А чиния за дядо Васо?
Това е баща на майка и мой дядо.
Почина 1 година преди да родя.Няма снимки в къщата и не сме говорили изобщо за него.
Вярвам,че децата виждат нещо до известна възраст.
Повечето случки описани са до 6-7 годишна възраст.
Естествено ние онемяхме и сложихме една пълна чиния за дядо.
Само да вметна,че той много обичаше да идва на вилата.

# 57
  • Springfield, VA
  • Мнения: 5 624
 Аз съм голяма мазохистка...Хем ме е страх, хем ви чета  Crazy

Последна редакция: чт, 26 юли 2012, 15:32 от БУБА

# 58
  • Мнения: 1 014
Поне 5-6 пъти са се включвали играчки през нощта. И само късно вечер или през нощта ставаше това.

Като беше по-малък, големият син, най-редовно гледаше зад мен или тавана, и следеше някакво действие, което се развиваше там.

# 59
  • Варна
  • Мнения: 10 079

 Аз съм голяма мазохистка...Хем ме е срах, хем ви чета  Crazy

Я се редактирай.. Joy

# 60
  • Springfield, VA
  • Мнения: 5 624

 Аз съм голяма мазохистка...Хем ме е срах, хем ви чета  Crazy

Я се редактирай.. Joy

 rotfImbo

Еми така де..то понякога двете неща за свързани  Mr. Green

# 61
  • Мнения: 5 082
Тази тема ми заприлича на една от алтернативния, дето разни уж големи хора си играеха да си пращат покани за гости- ангели. Най-много ме разсмя една симпатична иначе куха лейка, която се беше загрижила много, че ще пътува по работа, пък ангелите са й на гости. Все повтаряше, че те навсякъде ще са си с тях, но само докато свършат някаква работа беше кахърна къде да ги дява Joy Joy
Та... и децата така, нали нямат други грижи, събират тези на умрелите.....  ooooh!
Човек лесно се подхлъзва, ако му са слаби ангелите. То затова и някои хора позабогатяха от писане на небивалици....

# 62
  • София
  • Мнения: 75
От съвсем ранна възраст 4ета и се интересувам вся4ески от вси4ко свързано с живота след смъртта и за мен тази тема е ясна по отношение на това, което се слу4ва с децата. Разбирам, 4е пове4ето от вас може би не искат да повярват и не вярват, 4е съществува живот след смъртта и въобще прераждане, но ето и отговора.. когато душата идва на този свят, тя поддържа връзка с астралния свят до 7 годишна възраст. Нашите деца до тази възраст се намират в два паралела! След тази възраст цикълът приклю4ва. Именно затова срещите им с реални духове са абсолютно реални!  Hug

# 63
  • Мнения: 3 574
Не вярвам  духове и не смятам, че децата ги виждат. Може би защото моето не се е държало по описания начин. Не фантазира, но обича да измисля реални конфликтни ситуации, а после да наблюдава и изучава реакциите на хората.

# 64
  • Мнения: 57
Аз съм виждала два пъти,но като голяма.Интересно е ,че щерка ми преди време ми описа едния.Говоря за духове на хора Thinking

# 65
  • Варна
  • Мнения: 10 079
Аз съм виждала два пъти,но като голяма.Интересно е ,че щерка ми преди време ми описа едния.Говоря за духове на хора Thinking

Сега като си казала А, трябва да кажеш и Б Grinning 

# 66
  • Somewhere in space
  • Мнения: 2 746
Синът ми беше на девет години, когато родих второто си дете. Малко след това започна да ми разказва, че вижда в стаята си и в коридора на апартамента разни дребни страшни "същества", които се смеят. Помолих го да се опита да ги нарисува и се смразих .Казваше също, че понякога преди да заспи, усеща тъмна сянка надвесена над него, както и когато играе на компютъра същата сянка от дясната му страна . А пък бебето плачеше много. Дали е виждало и усещало нещо и то? Това продължи може би три или четири месеца. Повече не е говорил, че вижда тези "неща", но си ги спомня и до днес. Сложих икони в стаята му, палих тамян и пръсках с осветена вода.

# 67
  • Варна
  • Мнения: 937
А моята, голямата, каза, че искала да връщаме вече бебето, откъдето дошло, щото ѝ било писнало вече от него. И на нея ѝ мина за 4-5 месеца.

# 68
  • Мнения: 319
Интересна ми е темата и ще ви следя коментарите.
Само някои от децата виждат и разказват за духове и аз им вярвам, просто, защото те съществуват.

# 69
  • Мнения: 4 033
Много са ми любопитни хора, които абсолютно убедено говорят за разни нишки с астрални светове, контакти с духове и т.н.

От десетилетия насам науката не може да открие нито едно доказателство за наличието на подобни явления. Това, че разни хора твърдят, че са виждали не може да бъде прието като подкрепа. Все едно да твърдиш, че съществуват всякакви други образи като вампири, тролове, ангели и демони и т.н. В миналото хората не са имали днешните знания и естествено са определяли като чудо всякакви необясними за тях явления, чийто отговор знаем днес.

Да вярваш в духове днес е просто странно. И аз обичам приказки, но не вярвам в баба Яга.

# 70
  • Мнения: 57
Аз съм виждала два пъти,но като голяма.Интересно е ,че щерка ми преди време ми описа едния.Говоря за духове на хора Thinking

Сега като си казала А, трябва да кажеш и Б Grinning 
...т.е....да разкажа?????

# 71
  • Мнения: 5 082
Точно това има предвид-започнеш ли нещо, да го довършиш. Simple Smile

# 72
  • София
  • Мнения: 1 083
Не помня точно на каква възраст беше синът ми, но под 3 г. е бил, може би 2 и малко, когато един познат ме накара да му задам следния въпрос: Ти от къде си?, отговорът беше: От ТАМ!
Човекът после ми обясни, че повечето деца отговаряли така, но не си спомням точно до каква възраст. Аз тогава се смразих и повече не съм задавала този въпрос. Пробвайте, ако искате Grinning
Та по темата, склонна съм да вярвам, че децата виждат нещо в ранните си години.

# 73
  • Алпите
  • Мнения: 10 115
Имам спомен, била съм макс. 4-5 год., защото още спях в първото си легло- с една дървена решетка. Вечер щом ми угасяха лампата, в тъмното очертанията на всичко около мен- столове, тоалетка, гардероб, сякаш придобиваха друга форма и се превръщаха в мечки, вълци, торбалан, който пъха непослушните деца в един чувал и ги взима и какво ли още не... Помня и какви ги дрънках- как преди да се родя, съм била голяма и разхазвах за онова време- естествено, измислях си, но ако майка ми вярваше в прераждането, да ми се е вързала, че говоря за минали животи Crazy
Моите деца пък откакто проговориха започнаха да ме разпитват за смъртта, но не са ми казвали нищо необичайно.

# 74
  • Пловдив
  • Мнения: 612
Малките деца още не умеят да мислят абстрактно. За тях, преди да се родят и да бъдат тук, е напълно логично да са били там. Времето също не им е особено ясно. Изобщо идеята да ги е нямало никъде, не им е понятна. Точно сега моята дъщеря е на такава вълна. Като разглеждаме снимки от преди да се роди, тя винаги гледа да се намести. Ако не е в коремчето на мама, понеже същата е на 2 години, то е бешила голяма или .... абе където и да е е била, но вариант „просто те нямаше“ не съществува за нея. Децата хем виждат и чуват по-добре от нас, хем помнят дребни и незначителни детайли, хем пък не търпят празноти в представите си за света. И когато нещо им липсва или не им е понятно, си го нагласят така че да го разбират.
И това е във всеки един аспект. Вчера я усетих, че в едно стихче упорито замества тупалка със запалка. Чак днес се сетих, че тя тупалка не е виждала и не знае какво е.
Та и при повечето им фантазии е същото. За нас е измислица, но за тях напълно логично.

# 75
  • Мнения: 1

От десетилетия насам науката не може да открие нито едно доказателство за наличието на подобни явления.

А това, че учените са установили, че в мига на смъртта тялото олеква с абсолютно едни и същи грамове (не помня точно колко), но още не могат да обяснят какво точно се случва физически, за да предизвика тази реакция, не важи ли поне малко? Дали пък да не е факта, че душата напуска тялото? Учените откриват доста често все нови и нови неща (преди слънчевите бани бяха здравословни, сега пък слънцето е вредно)... Дай им малко време  Wink

Последна редакция: сб, 28 юли 2012, 07:19 от always_inlove

# 76
  • Мнения: 7 172
Имаше период, когато у дома се играеше с една Ема. Сред приятелчетата на сина ми няма дете с такова име. С нея водеше диалози, описваше ми много точно как е облечена. Когато "говореше" с нея се чуваше само неговият глас, не както когато си е играел сам и си е водил диалозите с преправен глас. Ема беше само у дома. Бил на около 3г и половина. След като донесох светена вода у дома, Ема беше забравена от раз.


Дъщеря ми също имаше въображаема приятелка Ема на тази възраст. Не съм ползвала свтена вода. Ема изчезна спонтанно.

# 77
  • Мнения: 3 211

А това, че учените са установили, че в мига на смъртта тялото олеква с абсолютно едни и същи грамове (не помня точно колко)...

Никой не е установявал такова нещо, това са градски легенди.

# 78
  • Мнения: 1 081
21 грама са, но дори и да е вярно, това не доказва съществуването на духове около нас.

# 79
  • Мнения: 6 547
Мда, нашия котак по цяла вечер гони духовете и си говори с тях. Много е смешен.

# 80
  • София
  • Мнения: 2 224
21 грама са, но дори и да е вярно, това не доказва съществуването на духове около нас.

Но пък няма и нито едно доказателство, че такива няма...

# 81
  • Алпите
  • Мнения: 10 115
Доказателства се правят за обекти и явления, които могат да бъдат наблюдавани и изучавани.

Олекването на тялото след смърт не се дължи на отлитането на душата.

# 82
  • София
  • Мнения: 2 224
Олекването на тялото след смърт не се дължи на отлитането на душата.

А на какво? Не се заяждам, но друга теория не съм чувала/чела/виждала...

# 83
  • Алпите
  • Мнения: 10 115
Много пъти са коментирани тия 21 грама, но не помня какво беше научното обяснение. Може би защото никога не съм вярвала в това и не ме е интересувало... Няма как нещо, което е нематериално да има тегло, нали?

# 84
  • Мнения: 407
Вятърът също не е материално издържан..... Wink

В моите представи душата е енергийно-информационна (есенция), на която не й трябва плътност, за да тежи.
Или нейната "плътност" е някаква друга, подчинена на законите на друго измерение, за което очите ни спят.

# 85
  • Алпите
  • Мнения: 10 115
Вятърът си е 100% материален.

# 86
  • Мнения: 3 211
Много пъти са коментирани тия 21 грама, но не помня какво беше научното обяснение. Може би защото никога не съм вярвала в това и не ме е интересувало... Няма как нещо, което е нематериално да има тегло, нали?

Няма обяснение, защото няма такъв факт.

http://rationallyspeaking.blogspot.com/2007/03/does-soul-weigh-21-grams.html

# 87
  • София
  • Мнения: 3 201
Много пъти са коментирани тия 21 грама, но не помня какво беше научното обяснение. Може би защото никога не съм вярвала в това и не ме е интересувало... Няма как нещо, което е нематериално да има тегло, нали?

Естествено.

# 88
  • Мнения: 4 033
Оставам с впечатление, че хората не правят разлика между наука и псевдонаука!

Моля ви, преди да твърдите, че нещо е научно доказано, информирайте се относно изискванията, които трябва да покрива всеки научен експеримент.
Напълни се с "учени", които твърдят всякакви глупости и които не са и няма да бъдат признати никога от истинската научна общност. По-лошото е, че масово хората се подвеждат и повтарят като папагали едно и също без да търсят допълнителна информация.

Предполагам знаете за фондацията  “Randi’s Educational Foundation”, която предлага 1 млн. долара на всеки, който се изправи пред научна комисия и докаже подобно явление. Мисля, че сумата вече 30 години си стои неспечелена.

# 89
  • Мнения: 1 081
Той дава от доста време и един милион ако някой докаже, че хомеопатията лекува наистина  Mr. Green

# 90
  • Мнения: 4
Здравейте.Братовчедми е на 2г.,а братовчедка ми е на 5 .С кака ги гледахме заедно и ме извика да дойда .Отивам и видях ,че малкия маха и си говори с някий пред него.Пред. него никой нямаше взех го и излязохме.Кака отиди да смени пелените му,а аз говорих по телефона.Малката беше в кухнята и чух да изпищява и отидпх веднага.Реве и бяга лам мен и видях раката и крав .Ножа паднал и я е ппрязал.Тя не може да го стигне.Чух ,че малкия говори пак с някога и той каза Добре и о стаята паднаха книги от рафтове.Ето я мойта случка.

# 91
  • Мнения: 1 119
Оставам с впечатление, че хората не правят разлика между наука и псевдонаука!

Моля ви, преди да твърдите, че нещо е научно доказано, информирайте се относно изискванията, които трябва да покрива всеки научен експеримент.
Напълни се с "учени", които твърдят всякакви глупости и които не са и няма да бъдат признати никога от истинската научна общност. По-лошото е, че масово хората се подвеждат и повтарят като папагали едно и също без да търсят допълнителна информация.

Предполагам знаете за фондацията  “Randi’s Educational Foundation”, която предлага 1 млн. долара на всеки, който се изправи пред научна комисия и докаже подобно явление. Мисля, че сумата вече 30 години си стои неспечелена.

За голямо съжаление именно в днешния 21век стигнахме дотам.....Високи технологии, съчетани с отчайваща неграмотност на населението. И то тук в Бг, а не в Централна Африка.....

# 92
  • Мнения: 8
Чувала съм,че децата и животните могат да виждат духове.Деца все още нямам.Обаче имам кучета и котки.Спомням си как лятото една вечер си бях седнала на люлката с една бутилка вино да си релаксирам.Самичка си бях,само с животните.Кучето беше легнало до мен,а котките стояха на земята и ми се галеха в краката.По едно време без видима причина и без да има някакъв шум,или някакъв човек,кучето и котките се обърнаха надясно.Кучето лаеше без да спира и беше готово да се хвърли натам,където гледаше,а котките почнаха да "хъкат" и да се отдръпват.Сетих се<че по-рано през деня беше починала сестрата на прабаба ми.И като се сетих,че сянката обикаля 40 дни на места,където е ходила(а тя е идвала вкъщи доста пъти),се прибрах вътре с 200.Виното въобще и не можеше да ме замая.Уплаших се,защото ме е страх от такива неща.Спомням си,че когато почина дядо(бащата на тате),вечерта от перваза на терасата падна една саксия и се счупи.Нито е била накрая на перваза,нито е имало вятър.Той е дошъл и я бутнал.Странни неща са това,но очевидно са вярни.  Confused
   

За децата не знам, но съм чувала за животните и особено за котките. Някои хора препоръчват дори във всеки дом да има поне по една котка. Животните отблъскват отрицателната енергия. Дали е вярно, да кажат хората с опит  newsm78
 

# 93
  • Мнения: 1
От две седмици се ровя в такива теми, защото малката все по-често ми говори за едно дете което обитава нашия дом. Знам само, че е момченце. От време на време се страхува от него, но и същевременно с това  говори за него със спокоен глас. Днес сутринта по пътя за градина отново говорихме за неговото посещение и като пак не получих отговор на въпроса ми ( как се казва момченцето) и казах да го попита. Тя най-спокойно ми каза, че сутрин не идва (идвал само вечер). За сега смятам да не пиша подробности. Моля само да ме насочите към сайтове, форуми или някъде другаде за да запълня пъзела и дам отговори на въпросите си.

# 94
  • Мнения: 4 033
От две седмици се ровя в такива теми, защото малката все по-често ми говори за едно дете което обитава нашия дом. Знам само, че е момченце. От време на време се страхува от него, но и същевременно с това  говори за него със спокоен глас. Днес сутринта по пътя за градина отново говорихме за неговото посещение и като пак не получих отговор на въпроса ми ( как се казва момченцето) и казах да го попита. Тя най-спокойно ми каза, че сутрин не идва (идвал само вечер). За сега смятам да не пиша подробности. Моля само да ме насочите към сайтове, форуми или някъде другаде за да запълня пъзела и дам отговори на въпросите си.

Въображаемите приятели не са нещо странно и изключително в детска възраст. Според мен преди да се срещате с врачки, екстрасенси и др.подобни шарлатани, най-добре е да напарвите консултация с детски психолог - той вероятно има рационално и логично обяснение. Успех!

# 95
  • Мнения: 1
Работата е там, че въображаемите приятели си имат  имена. Нашия посетител си няма.Тя не иска да говори с него. Просто казва, че го вижда. Дава ми подробности за него (какво прави, как изглежда къде е стоял в стаята и др.) Преди две години дядо й почина и тя не знаеше за това. Сутринта (4-5 дена след смъртта му) баща и влезе в стаята и с влизането тя сочеше празния коридор и повтаряше че дядо и е там. Сочеше празния коридор и не спираше да го вика( да подчертая, че дядото не живееше с нас и рядко е идвал в нашия дом) . Обърна се към мен и каза ясно да я разбера "Там е" . С баща и тогава настръхнахме и не знаехме какво да и отговорим. Имала е и други ситуации, но няма значение. Знам само, че не трябва да съм безучастна.

Последна редакция: пт, 18 яну 2013, 20:10 от angel_face

# 96
  • Русе
  • Мнения: 2 090
Не знам дали има духове. Когато синът ми беше по-малък в продължение на няколко нощи ме викаше в стаята си да видя момиченцето, което му говори и му пречи да заспи. Гледаше към една точка в тавана и се озадачаваше как така аз не я виждам. На въпроса ми страхува ли се от нея, отговаряше, че не се страхува, просто момиченцето не спирало да му говори и той не можел да заспи. Е, и аз тогава трудно заспивах няколко нощи. Скоро "посещенията", въображаеми или не, спряха. Сега синът ми не помни нищо от това.

# 97
  • Ямбол
  • Мнения: 22 807
... Знам само, че не трябва да съм безучастна.
Защо?

... Когато синът ми беше по-малък в продължение на няколко нощи ме викаше в стаята си да видя момиченцето, което му говори и му пречи да заспи. ...
Успешно е привлякъл вниманието ти.
Моето дете пък беше гладно, жадно, коремче, гърло. Все неща, на които няма как да не обърна внимание. С духове не са се пробвали, защото знаят, че не им обръщам внимание или знаят, че съм наясно, че са само въображаеми.

# 98
  • Русе
  • Мнения: 2 090
Лиляна, да, определено ми привлече вниманието. Интересно ми е как им хрумват такива неща на възраст по-малка или около 3 години (не помня точно). Нито детето е знаело какво е дух, нито е знаело аз в какво вярвам и в какво не. Не твърдя, че съществуват духове, просто изживяването за мен беше особено и все още си го спомням със странни чувства.
Повечето деца са жадни, гладни, "забравили" да ползват тоалетна преди сън и т.н. и т.н., моите също не правят изключение.

# 99
  • Варна
  • Мнения: 10 079
Лиляна, да, определено ми привлече вниманието. Интересно ми е как им хрумват такива неща на възраст по-малка или около 3 години (не помня точно). Нито детето е знаело какво е дух, нито е знаело аз в какво вярвам и в какво не. Не твърдя, че съществуват духове, просто изживяването за мен беше особено и все още си го спомням със странни чувства.
Повечето деца са жадни, гладни, "забравили" да ползват тоалетна преди сън и т.н. и т.н., моите също не правят изключение.

Детето едва ли е имало предвид дух, понеже е нямало с кого да оправдае незаспиването си си е измислило въображаемо детенце , което му пречи.

# 100
  • Русе
  • Мнения: 2 090
И аз това си повтарях няколко нощи, потрепервайки, ослушвайки и озъртайки се. Laughing

# 101
  • Мнения: 67
Аз пък съм чувала, че малките деца възприемат такива "сигнали" или "виждат" неща от отвъдното, духове на починали и т.н. тъй като са малки и едва ли не някак си "по-чисти", необременени със земни проблеми и успяват да са някак си във връзка с друг свят, който ние, възрастните, няма как да видим.
Всичко това теоретично де..

# 102
  • Мнения: 2
Настръхвам като чета историите  Shocked В някои от тях допускам, че има "друга" намеса, но в повечето ми се струва, че е нормално детско въображение.

# 103
  • под водата
  • Мнения: 750
Голямата ми дъщеря си говореше с Нещо когато беше на 5 годинки.
В началото не обръщах внимание но след като това продължи месеци ..признавам,че започнах да се страхувам.
Присядаше кротко на земята и тихичко обясняваше нещо на Някой...оставях я на спокойствие в такива моменти...опитвах се да бъдя невидима и да не я прексъвам.Понякога с часове си бъбреше и показваше разни играчки на Някой до нея.Гледаше пред себе си сякаш има нещо там.
Когато един ден я питах с кого разговаря ми отговори-с Лора!
А ако влезех случайно в стаята и и я хванех да си говори с нея...тя сякаш не ме забелязваше.Беше много странно и в същото време сташно.
Когато това продължи около година и втората ми дъщеря се роди,си мислех че въображаемата приятелка ще изчезне.Но,не.
Остана!
Понякога се караше с Нея.''Оффф добре Лора...няма да си играя повече с теб...''
Когато се опитвах да говоря с нея и и да и обясня че няма Лора,тя спореше с мен и казваше че Лора е тук.И ми сочеше възуха пред себе си с въпроса-Е,мамо...не я ли виждаш!?''
Залисана с бебето реших да игнорирам Лора!
Малката ми дъщеря беше само на месец когато започна другята история.
Заглежддаше се в тавана на спалнята в точно определено място ...гледаше няколко минути...след което се свиваше на кълбо и пищеше толкова силно че се задушаваше...
Ако я сложех на спалнята да легне и ''точката'' н атава оставаше зад нея..то тя извиваше глава силно назад...забиваше поглед Там...и сцената се повтаряше...Малките и очичики търсеха точно това място винаги когато я внесях в спалнята.И сцената се повтаряше.
Пробвах няколко дни да не я вкарвам в спялнята-пренесох се в хола.Нищо от това не се случваше там.Един ден по обяд,влязах в спалнята и я носех на ръце,влезнах само да взема нещо...и тя се заогъва и завъртя така че сякаш търсеше точното място което предизвикваше неистовият и рев а в погледа и имаше такава уплаха че не разбивах какво се случва...но усещах че нещо не е както трябва.
Отидох в църквата.Разказах на попа.Опя бебето,пръсна го с чемшир и ми даде икона на която пя нещо...разказа ми страшни неща....като се опита едновремно с това и да ме успокои...
Прибрах се и направих както каза.
Сложих иконата над леглото.
Тааблата беше дебела-наредих я там-подпрях я на стената и стоях в хола да чакам мъжа ми да си дойде от работа да му разкажа...
Дойде.Разказах му....
Отидохме в сланята да му покажа иконата..отворих вратата и му показах иконата и в този момент иконата изхвърча и падна пред нас.
Мъйът ми е атеист.Аз вярвам само в онова което виждам.
Той взе иконата и двамата се спогледахме,но не казахме нищо...сложи я пак на леглото на таблата..раздруса леглото да провери дали ще падне-не.
Направи крачка и иконта с трясък падна пак на земята.
Казах му че и минута повече няма да остана в този апартамент.Живеехме под наем там.
Събрах един куфар и отидохме на хотел.
Обадих се на брокерката-отидохме на оглед-наехме друг апартамент.Извиках хамали-събрахме багажа и се махнах от там.
Първата вечер в новата квартира наблюдавах децата под лупа.
Нямаше я Лора.Нямаше го Нещото което плашеше бебчето ми.
Повече от два месеца живях в стрвах...наблюдавах децата дали има промяна...имаше.Те си бяха такива каквито не бяха в Онзи апартамент.
Дните се нижеха и историята се забрави...сега си я припомних когато видях темата...
Какво е имало там не знам...но знам,че имаше нещо и то плашеше мен и децата ми.Голямата ми дъщеря дори не помнеше Лора.Малката спеше спокойно и не гледаше в тавана ужасена.
Аз?Аз се опитах да забравя и да не си отговарям на въпросите в мен....защото се страхувах от отговорите...защото нямах сили да повярвам че и на мен може да ми се случи нещо което немога да разбера и обясня.
Но,вярвам,че имаше нещо там.И то не беше добро!

# 104
  • под водата
  • Мнения: 750
Аз пък съм чувала, че малките деца възприемат такива "сигнали" или "виждат" неща от отвъдното, духове на починали и т.н. тъй като са малки и едва ли не някак си "по-чисти", необременени със земни проблеми и успяват да са някак си във връзка с друг свят, който ние, възрастните, няма как да видим.
Всичко това теоретично де..
Това ми обясни и попа в църквата...и още много други неща..разказа ми истории...библейски...истински...и каза да се моля...молех се...но и реших да се махна.Неможех да се боря с нещо което ме плаши до смърт!

# 105
  • София
  • Мнения: 9 723
  Добре, ако децата фантазират и кучетата ли фантазират?Новото ни кученце една вечер се скъса да лае , настръхнала и гледайки към вратата на хола.После отиде до вратата и започна да дращи с нокти да я отвори.Отворих и да видя какво ще прави.Тя отиде до входната врата, подуши там и веднага след това започна да души гардероба в коридора, където още седят якетата на мъжът ми,Бог да го прости! От там отиде в кухнята и започна да души пейката в кухнята и да върти опашка. Там седеше мъжът ми да си попълва документите и често и заспиваше.И всичко стана по същото време,по което се прибираше съпругът ми и минаваше същия маршрут.После започна да си играе, все едно я закачаше някой,играеше си с някой, по същия начин както си играеше мъжът ми с предишното кученце.И стана студено навсякъде.Аз се уплаших и запалих свещичка и тамян и тя спря да обикаля кухнята, върна се в хола на дивана, сви се и заспа.

# 106
  • Мнения: 1 147
 newsm43

# 107
  • избягал от неделното даскало
  • Мнения: 66
Животните виждат аурата. Simple Smile

# 108
  • София
  • Мнения: 3 201
Обаче мъртвите нямат аура.

# 109
  • Ямбол
  • Мнения: 22 807
Животните виждат аурата. Simple Smile
От опит ли го казваш? Или си говориш с животните?

# 110
  • София
  • Мнения: 3 182
интересни истории

# 111
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 10 828
мъжът ми е имал 2-3 приятели, с които дълго си е играл, имали са имена  Peace не знам да са ставали странности, но всички в семейството му знаят за тях  Peace

аз никога не съм имала въображаеми приятели, но във възрастта, в която съм ходила на детска градина - видях мъж на терасата на баба и дядо, толкова много се уплаших, че не понасях вечер - прозорци без перде или щора много години, може би до след 18г и вечер винаги бях с гръб към прозорците

не беше човек, когото познавам, не беше облечен традиционно, беше и с каскет, а никой в семейството или обкръжението ни не носи каскет, все още ми е пред очите, все едно сега го виждам

не знам какво беше, но ми държа влага - много години .....

# 112
  • Варна
  • Мнения: 600
Синът ми е на 2,5 години и вече 4-5 пъти говори за едно бебе, което вижда до нощната ни лампа вечер. "Говори" е много силно казано, защото той има все още много беден речник.  Това се случва вече от около две-три седмици. Първия път беше през нощта и се събуди и ми каза "Бебето плаче много" или нещо от сорта. Не му обърнах много внимание, защото съседите имат малки деца, които понякога се чуват да плачат. Но точно тогава беше абсолютно тихо. Въпреки това бях доста сънена и не му обърнах внимание. Но после имаше три дни подред, когато щом угасях основната лампа и останеше да свети само нощната той заговаряше за него. Казваше примерно "Ето го бебето" и гледаше някъде в пространството до нощната лампа. Питам "Къде е бебето" и той пак сочи натам и казва "Ето го". После казваше нещо от сорта, че бебето има очички или че бебето затваря очички. Все още има и думи, които не мога да му разбера добре. Но пак са свързани с обяснение за въпросното бебенце. Тъй като всяка вечер заспива с разни превозни средства (той общо взето само с такива играе) едната вечер докато говореше за бебето, вдигна количката, с която беше избрал да си спи и като че я показваше на някого (на бебето вероятно) с думите "малка киста (количка)" и се усмихна на пространството пред него. Правих опити да го разпитвам за кого плаче бебето или пък какво прави бебето или дори на кого е, но малкия изглежда объркан и не може да отговори. Може да не разбира всичките ми въпроси, въпреки че се опитвам да ги задавам по елемнтарен начин, но както казах речникът му е все още много беден, а и по принцип не винаги отговаря, когато го пита човек за нещо, особено ако не го интересува въпроса.
От няколко дни не беше говорил за бебето, но вчера пак вечерта се сети за него и каза че то само плачело.
Неприятното е, че горе-долу от както започна да говори за бебенцето в къщи стават неприятни неща. Малкият се оплаква от болки в коремчето. Дъщеря ми се разболя от някакъв ужасен грип и още не може да се вдигне напълно на крака. Аз вдигам не висока Т от около 37,5 градуса вече от два три дни само след обяд, през останалото време съм си добре. А и климатика ни, който е в спалнята и е точно над леглото, където спим с малкия една вечер отпреди няколко дни просто се побърка - сам се включва, изключва, сменя си градусите и пр. Вероятно всичко това са просто гадни съвпадения. Аз обаче вярвам, че синът ми вижда нечие нещастно детенце, което явно не може да намери покой. Днес за пореден път водих дъщеря ми на лекар и пътьом минахме през една църква да запалим свещички за здравето на четерима ни, но този път купих и една свещ и я запалих за това бебенце, което вижда синът ми. Може и да ме сметнете за луда, но не мисля че съм направила нещо лошо. Кой знае, въпросното детенце може да е на една моя приятелка, която загуби бебенце - то така и не се роди живо, почина в нея, когато тя беше в деветия месец. Аз все още бременеех с дъщеря ми (сега тя е на 7 години) и изпитах истински ужас, когато това се случи и се страхувах да не се случи и на мен.
Както и да е. Надявам се бебето да намери покой и нашите тегоби да приключат.

# 113
  • Far away from here...
  • Мнения: 959
Леле, от тая история на #JANE# направо тръпки ме побиха.

Моят син, когато беше на около 3-3.5 години ми разказваше как "преди" майка му и баща му умрели и го отгледали баба му и дядо му. Били цигани и нямали пари. Когато казвах: "Ама нали мама е жива и е тук", отговаряше - "Теб тогава те нямаше".
Другото странно нещо, което ми е казвал пак на тая възраст е: "Твоят дядо е на небето и се грижи за теб".
Той, разбира се, не познава нито един от дядовците ми, починали са преди повече от 20 години.
Отдавам го на някаква детска фантазия - на тази възраст нямат особено ясна представа за реалността - но все пак е някак смущаващо...

# 114
  • Kопенхаген
  • Мнения: 665
Когато моят син една вечер ме попита за първи път къде е ,,То,, и назова някакво смешно име, не му обърнах особено внимание.

Мина се не мина време, въпросът пак ми се зададе вечерта когато го приготвях за сън, отговорих му че не знам, но ме хвърли в размисъл.

И така един ден прибирайки се от градина седнахме на пейка по път за да си почине и тогава пак ме попита къде е ,,То,, и пак с онова смешно име.
Тогава го попитах къде е ,,То,,, къде живее. Тогава синът ми вдигна ръчичка и посочи към небето и ми каза: Ето там!

А между другото бях попаднала на темата тук и вече успях да си дам някакво обяснение за случилото се.

Мислех си, че е забравил докато скоро пак ме попита за него, къде е  Grinning

Така, че вярвам, че децата имат Ангели- Пазители, които виждат и разговарят с тях. Так поне си ги обяснявам Въображаемите приятели.

# 115
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 973
Не ми се  е  случвало детето   да общува  с невидими  за мен същества / било то плод на  фантазия , или не/, но  друго  ми  прави  впечатление.
Не  мога  да обясня  как  и  защо, но  дъщеря ми от много  малка- от около 2  годишна, е  наясно  не  само  с  различията  между момченцата  и  момиченцата, но и  с въпросите  на живота и  смъртта. Нищо  свръхестествено, разбира  се, но е наясно, че   човек  отиде  ли на  небето, значи е умрял, че  никога  няма  да се  върне   и че  всички  тъгуват за него/ да вметна- че  откакто  се е  родила, смъртен  случай в семейството  няма и  не е присъствала  на  погребения /. Като  обсебена е  от дядо  си/ моят баща/, който  почина   почти четири  години  преди  появата  й на бял свят, непрекъснато  обяснява  колко й липсва, колко  той е тъжен  и как плаче  и  как  тя иска  да  го  гушне и  как  иска   да отиде  да го види  на небето/ с което  ме  докарва  до пълен  потрес/.
Най- много   обаче  ме  замислят твърденията  й  от рода на: " Мамо, колко те обичам! Ти  си много  добричка и  затова тебе  и тати  избрах от всички , да  дойда  при  вас , нали, мамо  Heart Eyes"Когато  я питам как  ни  е  избрала, отговаря, че имало много  мами и татковци  в магазина/?/, но тя, когато видяла  нас,  веднага ни избрала.

# 116
  • Мнения: 67
бронте, на много места съм 4ела и са ми казвали 4е душите на децата сами избират родителите си преди да се появят на този свят, както и 4е до определена възраст децата си спомнят това.

# 117
  • Мнения: 5 082
Мда, така твърди и Майкъл Нютън в "Пътят на душите", а освен това според него избираме и тялото си и начина си на живот, както и смъртта си, естествено. Не знам доколко е истината в тези твърдения, леко съм скептична.
По темата-нямам опит. Любопитно ми е да чета, както чета приказки все още.

# 118
  • Мнения: 382
Моето детенце последната година ми е наговорила доста неща.....никога не съм се съмнявала в това което казва.
" Трябва да си избера братче...от къде да го избереш?.....Ами, от небето"
 " Аз съм те избрала точно теб за майка......защо точно мен, какво хареса най-много в мен?.....Сърцето ти!"
" Мамо, ние имаме бебе, то е на небето и Дядо Боже го пази сега"

 Към момента нямаме братче и не съм бременна.....ще видим  Mr. Green

Странното е, че ако каже нещо подобно и й задам въпрос ми отговаря веднъж. Ако почна да я разпитвам подробно престава или не иска да говори за това.
Убедена съм, че има много невидими неща за нас......."слепите" хора.
Вярвам също, че децата избират родителите си и душата избира какъв живот да живее на земята. Просто го зная от някъде  Whistling

# 119
  • Мнения: 8
Регистрирана съм тук от много време и чета от още толкова, но никога не съм имала смелостта да пиша. Такива теми са ми адски интересни и любопитни, а обикновено ги чета по малките часове и току се озъртам да няма някаква сянка до мене...   Tired
Не съм имала "свръхестествени" преживявания до сега, а и не знам дали бих могла да понеса подобно... Но ще споделя нещо странно, по повод това дали животните усещат духове. Имаме персийска котка, и през няколко нощи я чувам да мяука "особено" през нощта. Прави го от години, понякога мълчи за седмица, понякога го прави няколко пъти през нощта. Като пиша "особено" - по-различно е от другите звуци, едно по-протяжно и високо. Виждала съм я да го прави и през деня, заглежда се в една точка пред себе си и "маааууу", не ме забелязва, докато не я разтърся леко... Стряскала ме е, наистина...
Идея си нямам какво е това нещо, дето го гледа, дух ли, дявол ли, предишната ѝ инкарнация ли (котка с разум и душа  Party), и не ми се иска да го срещам. Може и да си втълпявам, и май така е най-добре.  Thinking

# 120
  • Мнения: 59
Единият ми син има някакви свръх естествени способности, които с времето затихват, но все пак.....
Той често вижда леля ми - тя почина, когато бяха бебета на 3 месеца и ми казва "Леля е тук", "Леля ме пази, ще дойде, гладна е......" и т.н. Често ми говори какво прави, че е на небето и идва от време на време.....
Най-силно обаче беше един ден, когато изведнъж по ТВ тръгна една нейна любима песен. Звукът беше усилен докрай, а дистанционното блокира - не можех нито да намаля, нито да изгася или сменя канала /даже песента тръгна по немузикален канал - примерно гледам Нова, а тръгва Планета/ и така докато не свърши песента. После синът ми ми обясни, че леля ми е дошла и казала нещо. Аз не го разбрах добре, а и като почна да задавам много въпроси, той престава да ми обяснява "Уф, бе мамо, не разбираш...." и край.
Седмица след въпросната случка почина братът на мъжа ми, три дни след погребението детето получи температурен гърч и влязохме в болница. Там една седмица ми обясняваше как чичо му и моята леля се разхождат в коридора да го пазят, от време на време го викаха, или ми обясняваше как спят, почиват си....и тн. Когато минаха 40 дни от погребението вече казваше, че чичо му е на небето и идва само от време на време и искал да каже на баба си да не плаче толкова за него....
Сега вече месеци от въпросните събития рядко ми разказва какво правят, но още имаме посещения така да се каже.....Но пък познава кой ще дойде през деня в къщи, дори да не го е виждал никога.
Интересното е, че те са близнаци, но другият не усеща нищо. Даже като си говорят двамата и този със усета казва "Не, ти не ги виждаш, не можеш, само аз...."
Странни са тези истории и доста такива имаме, но на мен ми става по-леко като знам, че все пак не приключва всичко със смъртта......

# 121
  • Kопенхаген
  • Мнения: 665
maximme , определено впечатляващо. Казват, че подобни видения, усети и комуникации изчезвали след 6 година на детето  Grinning

# 122
  • Мнения: 59
И аз така съм чела, но при нас май изчесват по-рано...Тези странни разговори с умрелите роднини започнаха около 2 год. и сега вече стават все по-рядко....Аз бях малко по-скептична в началото и все търсех някакви логични обяснения, но когато ми каза че моят вуйчо, който е починал 20 години преди раждането му и беше доктор, го пази в болницата и вече онемях. Нямаше как да знае как се казва, защото в къщи не сме споменавали за него...
Та сега вече вярвам, че има нещо около нас, просто ние не сме дорасли да го разберем....

# 123
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 8 582
Аз съм писала за голямата ми дъщеря, която беше на около 8 години, когато изчервявайки се ми сподели, че когато била по-малка редовно всяка нощ си "играела" с някакви нейни приятелчета, но те започнали да я посещават все по-рядко, към онзи момент. Тя не можа да ми обясни точно какви са, и дали са всъщност точно деца, но каза, че много я било срам да не я помисля за луда и затова никога не ми го е казвала.

# 124
  • точно тук и сега
  • Мнения: 8 121
 Ахахаха, жестоко.

 Моето не.
 

# 125
  • Мнения: 3
Преди да прочета всички мнения ще дам и моето. За това, че има нещо, но какво е и защо децата го виждат.. или защо животните реагират... едва ли ще разберем. Леля съм на две дечица, които по стечения на обстоятелствата споделят постоянно за странни неща. Разбира се отговора почти винаги е - "А така ли, сигурно ти се е сторило.. " Макар майка им да знае, както и аз каква е вероятната причина. Не подценявам такива случки, може би и заради личния си опит.

# 126
  • Мнения: 56
Има разбира се духове, повечето деца ги виждат до определена възраст, а някои и след нея та до преклонна. Аз също съм виждала и общувала много пъти. И децата ми са общували и общуват. Не разбирам защо все още за някого това е нещо свръхестествено та даже невероятно. Естествено е като 2Х2=4. Човекът не престава да съществува с умиране на тялото му. На Земята е пълно с какви ли не същности от извънземен произход. Тя непрекъснато има посетители от други светове и измерения и в това няма нищо странно. Съществуването на човечеството и планетата се контролира от висши същества, защото ние не сме в състояние за какъвто и да било контрол.

# 127
  • Разград
  • Мнения: 386
Детето ми е прекалено малко, за да може да ми каже,ако има нещо/някой около нас,обаче се сещам за една история....
Когато в едно семейство се родило второто дете и се прибрали вкъщи от родилния дом, дъщеря им (на 4г) помолила родтелите си да я оставят насаме с бебето.Майката и бащата се спогледали и подхилнали.Момиченцето продължавало да настоява - да бъде оставено на саме с бебето само за 5 мин.Родителите й пак отказали.Как така ще я оставят насаме с новороденото.Тогава момиченцето седнало на земята и силно се замолило, като обещало,че дори няма да пипа бебето.Майката склонила и пуснали детето вътре.
Влизайки в стаята, каката се приближила към бебешкото креватче, повдигнала се на пръсти,за да може да види бебето и прошепнала:
"Ти сега идваш на земята,моля те, разкажи ми как изглежда Господ....защото аз започнах да забравям"....

# 128
  • Мнения: 1
ve4e se e sly4valo s kaka no malko po stramnooo kaka obi4ada sedi do kusno na kompa edna ve4er 4ula muzika ot kyhnqta  otvorila vratata i sprqlo da sviri zatvori i po4na da sviri otnovo nie ne 4yvahme az spqh  a puk mama i  tati imat druga staq vlqzoha mama i tati tati otide da vidi kakvo e svire6e edna karti4ka no tq be6e zatrupana s vesnici i spisaniq nemoga da si go obesnq na sledva6tata ve4er se povrori no tati be6e q skusam i kaka na sotrinta otide na grobi6teto  za6toto dqdo m ie murtuv toi po4ina mn gadno purvo se zapali 4e hode6e s kozite tova ne e e sme6no posle padna po stulbite i nai nakraq umrq i taka kaka otide na grobi6teto i na sledva6tata ve4er ni6to ne stana

# 129
  • Мнения: 506
Не съм чела всички мнения по темата. Утре ще го направя.
Баща ми почина на 01.03.2013. Дъщеря ми беше на  2г. и 7 м., баща ми я обожаваше, деляха ни 3500км., та физическите им срещи са били много малко. Една вечер, два-три месеца след кончината на баща ми, слизахме с нея от кухнята по стълбите, бях я гушнала и тя ми каза "Мами, спри, искам