Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 ян. 2012, 14:52 ч.

Бременна и не много щастлива... Момичета, моля за помощ...

  • 6 597
  • 86
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте, момичета. Скоро станах част от форума и бих искала да ви поздравя с настъпването на 2012, и да ви пожелая успешна година.
Бих искала да споделя нещо с вас, което, за съжаление, моят приятел не разбира. Аз съм на 19г. и съм бременна. Бебето беше желано (или поне аз така си мислех), но по неговите действия, разбирам, че не е - чак толкова. Той ме подтиска все повече и повече.Не харесва приятелките ми, сърди се, ако излизам, което през последните 6 месеца е почти невъзможно, караме се за всичко и от думите му, разбирам, че няма да бъде добър родител. Има ужасно чувсто за собственост, което ще нарани детето. Няма да се чувства обичано, а ограничено и подтиснато... Също както мен. Той няма приятели, или поне - не истински, не е амбициозен и не се променя, въпреки обещанията му и очакванията ми. Бих искала да отгледам детето си сама, но имам нужда от подкрепа. Аз израснах без татко (който обичам и той мен - също), знам, че няма да ни е лесно. Но по-добре сами, отколкото с него и нещастни.
Какво бихте ме посъветвали?

# 1
  • Мнения: 68
Дано да успееш,мила, но замисли се има ли кой да ти помогне? Родителите ти? Хубаво е да учиш и да завършиш образованието си, за да имаш шанс за по-добра работа и за това сама да се справяш с гледането на детето. Инъче - по-добре сама, отколкото нещастна. Все пак помисли - да не би да е емоционално решение..

# 2
  • Мнения: 6
Дано да успееш,мила, но замисли се има ли кой да ти помогне? Родителите ти? Хубаво е да учиш и да завършиш образованието си, за да имаш шанс за по-добра работа и за това сама да се справяш с гледането на детето. Инъче - по-добре сама, отколкото нещастна. Все пак помисли - да не би да е емоционално решение..

Благодаря за отговора. Да, мисля, че има на кого да разчитам. А и със сигурност не мисля да се отнеса безотговорно към себе си и образованието си, все пак не става дума само за мен. Но въпреки това, остават колебанияата, редно ли е да дам шанс на човек, който не иска да се промени...   bouquet

# 3
  • Мнения: 254
Никой освен теб самата не може да отговори на въпросите, които си задала. Трябва да се помисли добре, преди да се вземе подобно решение. Смятам, че е трудно на майките, отглеждащи сами децата си. Пожелавам ти кураж и успех ! Hug

# 4
  • Мнения: 68
Можеш да намериш отговора в себе си - ако смяташ, че можеш да живееш спокойно с приятеля ти,без да те дразни, задушава и вреди на теб и детето - опитай. Но каквото и решение да вземеш,зареди се с много търпение - заради себе си и заради детето. Успех,мила. Simple Smile

# 5
  • Мнения: 6 230
Не е изключено да се промени, но такива примери са много редки. Щом от сега ги усещаш тези неща, тормозът ще си остане за теб, в смисъл, че явно не си човек ,на който много много не му пука.
Мисля си, че ако аз бях мислила така на времето, сега нямаше да рева като магарица 7 години по-късно.

# 6
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
...редно ли е да дам шанс на човек, който не иска да се промени...   bouquet
Аз по принцип съм "за" даването на шанс..еднократен,разбира се!Не казваш от колко време сте заедно и дали досега ти се е налагало и ако "да"- с какво си правила компромиси с него.
Не искам лесно да се изказвам,но на пръв прочит ми се струва човек,с който трудно би изградила семейни отношения...
В кой месец си бременна?Заедно ли живеете?

# 7
  • Мнения: 361
няма да се промени, извинявай че толкова директно го казвам, но имам горчивия опит с първия ми съпруг. не се променят, а с времето стават все по-собственически настроени.... най-хубавото, което направих беше, че избягах навреме от него и отглеждах детето си известно време сама. според мен, ако му дадеш втори шанс, само ще удължиш агонията- не си струва. радвай се на бебчо, гледай си го, впоследствие най-вероятно ще срещнеш човек, който истински ще ви цени и обича. успех!

# 8
  • Мнения: 6
Здравейте отново, момичета. Simple Smile Благодаря на всички за отговорите.
Реших да му дам последен шанс. Поговорих с него, взех го с мен на ехографския преглед и като, че ли започна да се държи по-мило. От 2-3 дена се държи някак си по-различно, но въпреки това не ми се вярва да се промени. Все пак мъж на 29г., надали се променя толкова лесно. Иска ми се да повярвам, но не знам в какво да вярвам. Мисля, че времето ще покаже дали да продължа с или без него. Въпреки че, в един момент ще дойде време да взема решение. Наистина, ми се иска д вярвам, че е бебчето ще го промени и ще бъдем щастливи.

  bouquet

...редно ли е да дам шанс на човек, който не иска да се промени...   bouquet
Аз по принцип съм "за" даването на шанс..еднократен,разбира се!Не казваш от колко време сте заедно и дали досега ти се е налагало и ако "да"- с какво си правила компромиси с него.
Не искам лесно да се изказвам,но на пръв прочит ми се струва човек,с който трудно би изградила семейни отношения...
В кой месец си бременна?Заедно ли живеете?

Здравей. Simple Smile
Заедно сме от година и живеем заедно. Бременна съм във втория месец. Simple Smile А за компросите - много... Винаги аз греша, винаги не разбирам и съм все повтаря, че съм малка, като се скараме (разликата ни е точно 10 години). Но ако го попитам какво прави с дете като мен - отговорът е : "Надявам се, че няма да продължи така и ще пораснеш."  

Последна редакция: нд, 22 яну 2012, 12:25 от AnMary

# 9
  • Мнения: 287
Той на 29, пък ти на 19.
Как няма да е собственически настроен и да те командва. Rolling Eyes

# 10
  • Мнения: 386
...Надявам се, че няма да продължи така и ще пораснеш."   

Това трябва да ти е достатъчно.Той дори не осъзнава какво ти причинява.Не допуска дори,че може би,някъде бърка.Ти си малката.Ти си виновната.Ти трябва да се промениш.Хубаво е,че си му дала шанс.Предполагам, че се опитваш с последни сили да обърнеш нещата в твоя полза.Защото това дете освен майка трябва да има и татко.Обаче, поне според мен той няма да се промени.
Сама казваш,че детето ви няма да е щастливо с баща като него.Имай предвид, че такива хора се променят за ден,два, седмица, две и после, при най-малката свада,при най-малкия повод, всичко се връща тъпкано.Казвам го от личен опит.
Лесно мога да ти кажа - напусни го.Но знам,че не е лесно да го направиш.И въпреки всичко помисли си кое е по-добре не за теб.А за детето ви!

# 11
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Авторката...явно даваш много шансове.Айде,дано този е последен,а?...Не се мъчи излишно ако и сега не стане.Разбирам,че в момента си много уязвима и ранима,иска ти се в този щастлив момент таткото да е до тебе...и най-вероятно заради това ще продължиш с компромисите.Докога-ти си решаваш.
Трезв ум ти желая  Peace

# 12
  • Мнения: 23
За съжаление, както и преди мен казаха, той едва ли ще се промени... Пожелавам ти го, но това се случва много рядко... Моят съвет е това да е последният шанс, който даваш, и ако не си щастлива просто се разделете. Няма смисъл да се обричаш! На 19 години си, животът е пред теб! Ако има кой да ти помага, не се колебай! Бъди сигурна, че ще срещнеш човек, с когото ще бъдеш щастлива, сама няма да останеш  Wink

# 13
  • Мнения: 1 128
Аз не бих те съветвала, защото не аз живея твоя живот, аз бих ти казала как аз бих постъпила.  Peace
На този етап не бих се разделила с таткото. Бих изчакала бебето да се роди и да видя какъв родител ще е. Едва тогава, ако видя, че отношението му не се променя, бих предприела каквито и да е мерки за раздяла!  Peace

# 14
  • Насред хаоса
  • Мнения: 2 696
Здравей. Simple Smile
Заедно сме от година и живеем заедно. Бременна съм във втория месец. Simple Smile А за компросите - много... Винаги аз греша, винаги не разбирам и съм все повтаря, че съм малка, като се скараме (разликата ни е точно 10 години). Но ако го попитам какво прави с дете като мен - отговорът е : "Надявам се, че няма да продължи така и ще пораснеш."  
Въпросът е наистина какво прави с дете като теб, като толкова му къса нервите? Целта му е била да те подчини с мотива, че си малка и нищо не разбираш. И съответно винаги да си виновна за всичко. И да се извиняваш, и да правиш компромиси .... и така до безкрай. Съжалявам, че ще го кажа, но няма да се промени. Допуснала си веднъж да се превърне в доминираща фигура във връзката ви и той няма лесно да се откаже от това. Прецени още веднъж плюсовете и минусите и реши трезво. И запомни - невинаги грешиш ти и невинаги ти не разбираш. Успех!  Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт