имам процедурен въпрос относно приспиването

Не ми се е налагало да приспивам, защото синът ми сам си заспива.
Преди сън четем книжка и след това си пожелаваме лека нощта и това е единственият ритуал покрай заспиването.
Но то си е до дете.

Аз мисля,че е както го свикнеш.

Аз пък не мисля, че е както го свикнеш. И разбира се пак зависи от детето.
Дъщеря ми имаше период, в който заспиваше само на ръце и с гушкане. После само на гърда. После пак само на ръце. После само на леглото гушнати двете. След това сама в леглото и аз в стаята. След това сама в леглото и в стаята.
Не съм я приучавала насила към нищо, просто следвах естествения й ритъм. Тя сама си определяше кога какво иска. Иска да я гушкам - ок, гушкам. Иска да заспива сама - ок.
Някои деца заспиват по-трудно, въпреки че ужасно им се спи. Има такива, които ако изпуснеш момента стават по-нервни и заспиват още по-трудно. Не на последно място родителят безпогрешно разбира кога на едно дете му се спи и това, че ти смяташ, че не е необходимо в този момент да се слага да спи, не значи, че това в действителност е така.
Когато имаш дете ще разбереш, че нещата са ужасно индивидуални и че само ти ще познаваш детето си по-добре от всеки друг.

Ами сигурно имаше начин да я свикна, но за целта трябваше да я оставя да се скъса от рев. Еми не мога.

Аз не налагам мнение,само казвам какво мисля.И май като чета си мисля,че съм права.

аз не смятам, че не е необходимо. смятах го за необяснимо, и затова попитах.
убедена съм че родителите си познават най-добре децата, и без аз самата да имам деца. за щастие го осъзнавам и без да имам деца. 

И аз имам един процедурен въпрос - изобщо ли не ползваш главни букви?

да, ползвам главни букви, но не в този форум.

малкото дете, не съм го карала да спи когато ми е удобно, спеше когато искаше, в резултат обаче е имал периоди да заспива и в 11 вечерта, което си е много, вярно обаче после спеше до 10-11 сутринтта, спеше следобяд от 4 до 7-8, но .... сега ходи на детска,  става в 7,30 сутрин, пак иска да седи до късно, но най-късно в 10 е в леглото, иначе просто не може да стане и е като парцал, следобед се бори да не спи, но пак понякога   го карам да легне, защото иначе в 6 вече е толкова изнервен, че до 10 се изпокарваме 60 пъти, да не говорим, че ляга и отнася за няма и 5 мин, което не би станало, ако не е уморен и не се нуждае от това.(сега е на 6г)

Та като цяло, ако няма защо  бих го оставила едно дете да си следва собственият часовник, но ако се налага денем да следва някакъв режим(ясла, детска, училище) и се преуморява видимо, бих го слагала да спи по-рано(понякога от преумора децата така се пренавиват, че  просто упорстват да не легнат, а са гроги, тотално изнервени, изтощени и т.н.)...

Виж дете, което не му се спи да приспивам час и половина, защото ми е щукнало, че децата трябва да заспиват в 9 например...не мерси.


Иначе за самият процес на приспиване, моят дълго време не можеше да заспи сам, не знаеше как ако искаш и съм го приспивала, като му се доспи, но пък  дълго време и това не беше лек процес, заспиваше бързо, но в момента, в който   се наведях да го оставя в креватчето се будеше и рев,  щом усетеше, че се изправям и го гушвам по силно отнасяше, наведа ли се  - рев...и така по час

Отказала съм се да приспивам, защото моето дете не подлежи на приспиване. Заспива когато е уморено. Слагала съм я да ляга рано-в различни часове-резултатът е, че се гоним по два часа из леглото. По-рано от 23.30.ч. не е заспивала, дори и като бебе. Рекордът ни в 03.00.ч., като през това време е държана на ръце, люляна и т.н., но не- заспива тогава, когато си "реши". Много ми е интересно как бих могла да я "науча". Ясно ми е, че хора, които нямат подобен на моя опит дори не могат да си представят напълно за какво точно става дума.

Никак.
Вече 9 години живея с таласъм, но тъй като познавам добре родителите му знам, че единствено мога да го натиря в стаята, когато дойде време за лягане.

Понякога заспива след нас дори и като се върна назад в спомените си, сещам се колко е приятно да си единственият буден в къщата, вашите да спят а ти да си ...правиш там каквото ти е любимо, но тихичко.

Хахахахаха!!! Това ми хареса  Аз от три години живея с "таласъм"  Ако не го сложа да спи /при това всеки път почти насилствено/, ще реве, ще се тръшка, ще се мъкне полузаспал, но няма да заспи сам 
Така си мислят родителите на кротки и заспиващи сами деца  Без лоши чуства  Ела да "свикнеш" моя  От три години се мъча, но успеваемост никаква 
Просто децата са различни 

  Болната ни тема  - Същото важи и за нас. 

Абсолютно същото положение е и при нас!Аз упорито продължавам да ги слагам да спят всяка вечер в един и същи час,години наред,но те заспиват,когато пожелаят! Пробвала съм всичко,вдигам ги сутрин в 7.00 и преди 23.00 не заспиват,следобед спят по много малко и не винаги!

И аз да се включа в темата и да се оплача,че ми е билна тема напоследък.И при нас положението е като последните описани.Само че моя син като бебе заспиваше без проблем.Изключвам периода с коликите,защото те бяха много продължителни и тежки и за него и за мен.Макар че и тогава никога не съм го люляла,дундуркала,гушкала при заспиване.И от бебе заспива апсолютно сам в стаята.Когато има някой-неможе да заспи.Имахме ритуал,който до ден днешен спазвам.Само че с годините заспиването става по-трудно.А ритуала все си е един и същ.Но към него вече прибавям и двучасово разкарване до стаята по 10 пъти.Виждам,че е изморен,но няма заспиване.Сложа ли го се почва през 5-10 мин. "Мамо,искам вода","Мамо,ака ми се","...пика ми се","...страх ме е от....килима"  , и т.н. и т.н....Последната година направо в чудо се виждам с него и незная как точно да процедирам.Пробвала съм и вариянта да го оставя сам да пожелае да заспи.Ефектът-от 07.00ч. до 02.00ч. и никакви признаци да пожелае да си легне.Незнам дали не сбърках някъде във времето или просто е поредния период.Синът ми по началото си е много буен,див и своеволен.На глава с него човек не може да излезе.И заспиването спада към тази графа.А като бебе си беше иделано дете.Когато проходи,започнаха да се случват тези неща.За една работеща майка,гледаща семейството и домакинството си е изключително трудно и тормозещо най-вече незаспиващото, изнервено детеНо живи и здрави да са децата,очевидно някой от нас няма да се разминат само с два-три бели косъма от нерви.