Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 569
Здравейте! Преди време мислех, че когато кажем на бабите и дядовците на чист български език "ние разсъждаваме така и така, моля ви не правете еди какво си спрямо детето", те просто ще се съобразят с нашия родителски подход и виждания. От няколко месеца обаче взех много да се ядосвам, защото все по-често думата ни не се зачитана, дори в наше присъствие!  Confused Аз казвам  да не се дават бонбони и сладки неща, не трябва да се насилва да яде, ако е хапнала малко и не иска повече, не трябва да й се обръща внимание в момент на тръшкане, не трябва да й се говори, когато съм се скарала и съм я наказала, а баби и дядовци правят точно обратното. Сещате се - детето се обърква, едните стават лошите (ние с таткото), другите добрите (бабите и дядовците), усилията, които ние полагаме в дадена насока отиват на кино. Влизам в конфликт, ставам черната, твърде взискателната, строгата... Чеснто, вече много се дразня и се чудя на какъв език да говоря. Мъжът ми, макар също да се дразни, по-рядко взима отношение с цел да няма напрежение. Понякога на майка си прави забележка, но общо взето в 95% от случаите се справям сама, което пък напряга мен. Та вие как процедирате по този въпрос?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 205
Повтарям и повтарям, докато ме чуят.
Като сме всички заедно, нямат право да се месят. Каквото кажам ние като родители, това е. Спор пред децата е равносилно на скъсване на роднински връзки.
Затова се старая да не стоим заедно  Mr. Green
Като съм им поверила децата, не се меся особено. Само ако разбера нещо покъртително, моля следващия път да го избегнат.
Не се притеснявай, че децата ще пренесат "лошите" навици при вас. Те бързо се научават къде кои номера минават  Wink

# 2
  • Мнения: 1 474
И при нас е имало такива ситуации. Винаги реагирам ясно и категорично, с цел да няма недоразумения или карам мъжът ми да се разбере с родителите си.
Повтарям, толкова пъти, колкото се налага, за сега има успех тази тактика.
Разбира се, много ме натоварва това, че постоянно трябва да контролирам действията и приказките на бабата и дядото, но детето ми е достатъчно скъпо, че не бих си позволила да оставя нещата просто така.
Моят съвет е, търпение и постоянство. Родителите възпитават, бабата и дядото имат правото и удоволствието да се радват и поглезват внуците, но само до толкова, до колкото родителите са съгласни.
На която баба или дядо не му отърва, прав му път. Може да съм крайна, но за мен така стоят нещата по тази тема.

# 3
  • Кърджали
  • Мнения: 3 030
♥Пандичка♥, не е само при вас такова положението. Не, че ще те успокои. При нас всички - баби, дядовци, лели, чичовци си мислят, че могат те да решават по - добре от мен.Обяснявам, че известно време не трябва да яде, защото ще пие лекарство/като е болна например/ и докато се обърна и вече пригризва нещо. Обяснявам, че като през 10 минути хапва по нещо, няма как после да обядвя или вечеря. Ама няма кой да ме чуе - и накрая се почва повтаряне -" Ама тя е много злояда, тя не ще да яде"... Обяснявам, че нещо не трябва да се прави, /аз знам най - добре защо казвам че едно нещо може или не може/, ама пак се прави точно обратното...
Че се ядосвам, ядосвам се. Последно една от зълвите го отнесе, като и казах, че от акъл нужда нямам и като съм казала едно, ще е то.Не че го отразиха...Добре, че майка ми е много много далеч, иначе досега да се бяхме скарали и с нея, че и тя не кротува...
Та така... Ако намериш начин за справяне, ще се радвам да го споделиш.Аз направо вдигнах ръце вече.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 043
Пандичка,
единственият съвет, освен дадените по-горе, който мога да ти дам е да не пренасяте техните навици в къщи.

Не се притеснявай, че децата ще пренесат "лошите" навици при вас. Те бързо се научават къде кои номера минават  Wink

Напълно съм съгласна. Ако вие с мъжа си сте на място, децата се научават, че пред вас такива номера не минават. пък бабите да им берат гайлето на тръшкането, щом толкова се тревожат. Важно е също, когато сте всички заедно да се прави това, което вие искате: Прибираш сладките неща от децата без да ги ядат, щом не желаеш (защото аз лично не лишавам моите от тях). Ако детето не иска да яде, прибираш храната, независимо протестите на баба му и я спираш да го гони с лъжицата. За тръшкането не мога да ти помогна, при моите ако баба им иска да ги глези им се връзва, неин се проблем, когато съм само аз чакам кризата да мине. Много помага.
Ако много, много се притесняваш от тези неща, най-важното е тогава при бабите и дядовците да ходите само семейно, а да не им оставяш децата. 
Аз имам такъв проблем със свекървата, особено за яденето, но вече не и обръщам внимание.  Децата стоят при нея примерно някоя събота и неделя от месеца, така че приемам, че за толкова кратко време, не могат да станат големи поразии. Пък и дъщеря ми като реши, че няма да яде, просто никой не може да я накара. Mr. Green Стискам ти палци и ти желая успех в борбата!  За съжаление старото поколение е възпитано, че възрастният винаги има право и не може да приеме, че сега и по-младият е научил нещо по-полезно от него.

# 5
  • Мнения: 581
Нашите баби и дядовци не правят такива неща. Естествено имало е опити, но аз ставам безумно зла в подобни ситуации и много бързо се научиха да слушат и изпълняват. Освен това живеем отделно и не позволяваме да ни помагат в отглеждането.

# 6
  • София
  • Мнения: 18 434
Аз определено имам проблем с майка ми заради детето. Майка ми е "Мека Мара" и по всички начини се стреми да угоди на малката. В томва число, ако детето не пожелае да си измие ръцете, това му е спестявано. Тъй де, защо да се разстройва внучката, като може да се храни с мръсни ръце, дори и след разходка.  ooooh! Че и с обувки да стои вътре, с дрехите, с които е излизала... Може да яде всичко, без оглед кое време е. Пълна анархия и липса на ред и дисциплина. От сега се чудя като порасне още малко детето как ще го пращам летните ваканции при майка ми да я гледа за по 2 месеца. Ясно е, че ще провеждам тепърва много сериозни разговори, които дано да дадат резултат. В противен случай трябва да измислям алтернативни варианти и да търся детегледачка.

# 7
  • Мнения: 1 569
Много сте мили и най-малкото морално помагате като виждам, че не само ние имаме подобен проблем.  Simple Smile  Hug

Ние също си живеем отделно. Свеки е в друг град, гледаме да се виждат с малката поне веднъж на 2 месеца. Явно И заради по-дългите раздели й угажда за 99% от нещата. Хем я разбирам, хем понякога не се стърпявам като чуя да я подканва да изяде поредното нещо за деня или пък я гони с лъжицата, ако не иска да яде!  Crazy Другото, което тотално ме вбесява през почти всяко наше гостуване е как я плаши с цигани. Ейййй не мога и не мога да й обясня, че не желая детето ми от малко, при това зорлем, да стане расист, да коментира различните, дори да се страхува от тях.  Naughty Вече на 2 пъти тук в София минаваме покрай хора, които просто си хвърлят кофата за боклук в контейнера и нашата на висок глас ме пита "мамо, този циган какво прави?"  Embarassed  ooooh!

Моите родители виждаме около 2 пъти в седмицата, но и на тях внучката им липсва (до преди 4 месеца живеехме заедно и много бяха свикнали с нея). Като сме с тях същата работа. До преди няколко месеца дъщеря ми незнайно защо все бягаше от дядо си. Той пък страшно я обича и много страдаше от това. Та реши той, че ще дава "бонки на детето" в опит да й спечели любовта и доверието. За отрицателно време я научи още от вратата "ела да видиш какво дядо ще му даде".  (В интерес на истината този метод проработи. Сега го търси, целува, гушка, макар най-често причината да е очакване той да си бръкне в джоба.  Mr. Green ) Детето не е вечеряло, казвам "моля те, не й давай", но вече е твърде късно. Тя вече е чула вълшебните думи за това какво да очаква и понякога се почва рев и молитви за бонбони.  ooooh! В тези моменти издивявам заради тоталната несъобразителност на дядото, защото честно ви казвам, това се повтаря на почти ВСЯКА наша семейна среща, просто думите ми му минават покрай ушите.  Crazy

Дени Мени, та сладките и като цяло нещата, които не бихме искали да яде, крием. Но спасение от джоба на дядо, както и подканвания и предложения за различни храни, няма.  ooooh!
 
Кремито, май си абсолютно права. Още един пример. В началото, когато започна историята с бонбонките, признавам имаше един момент, в който няколко пъти купих тип M&M's или едни мънинки на Милка, за да я забаламосвам я ако не искаше да ходи по-дълго пеш, я ако се размрънкоти в колата. Обаче се усетих, че тя започна да приема цялата бонбонена история за даденост и все питаше, а като й се откажеше - рев. Казах "до тук с бонбонките, поне у нас". Еми много бързо схвана, че при нас този номер не минава. За това и като идем у родителите ми на гости когато дядо й й предложи бонбонки, тя първо малко наплашено поглежда към мен.  Mr. Green Не че ако кажа не, тя би се съобразила.  Mr. Green

Последна редакция: чт, 19 яну 2012, 22:15 от ♥Пандичка♥

# 8
  • София
  • Мнения: 1 634
И аз си имам разправии с нашите по същия повод. Аз съм била ужасно злояда като дете, а синът ми поне за момента яде всичко, което му се даде по всяко време, родителите ми явно избиват върху него някакви неосъществени пориви да хранят дете. Crazy Особено баща ми постоянно върви след него, предлагайки му разни неща за ядене, нищо че детето е закусвало/обядвало/вечеряло преди 15 минути. Гуши го точно като някоя гъска. И непрекъснато ме дебне да не гледам, за да му дава шоколад, бисквити, бонбони и всякакви неща, които по принцип аз не му давам да яде.
Всеки път повтарям по 100 пъти и чак викове стигам понякога, обаче кой да чуе... Tired

# 9
  • Мнения: 304
Ой, каква необятна тема. Мога да пиша, да пиша...    Confused
При нас подкупването е с мечета "Барни", вместо бонбонки, за разнообразие.  Никога не съм се карала, и двамата с мъжа ми обясняваме напоително, защото опитът е показал, че с лошо нищо не става. След има-няма половин година добронамерени обяснения сладкишите започнаха да минават първо през мен, за да ги давам аз на детето, когато преценя, а баба официално дава банан или ябълка. Което е огромен, макар и крехък прогрес. За сметка на това още не мога да я убедя да не преследва детето с лъжицата, след като се е нахранило,  да не нарича "черни маймуни" чернокожите актьори по TV и още един куп подобни дреболии.  Rolling Eyes  Но това, което най-много ме дразни, е манипулирането с ''лошо момиче" и "няма да те обичам", при неизпълняването на команда, например "Ела баба да те гушне", при положение, че детето 10 пъти й е угодило и послушно е дошло да я гушне, но просто на 11тия е решило да не си прекъсва играта.  ooooh!   Побеснявам от такива глупости.  Twisted Evil

Но крехкият напредък, за който споменах, го дължа именно на безбройните добронамерени разговори. Опитвах се да я накарам да се почувства съмишленик в решаването на проблема, обясних и че детето заради сладкишите е спряло да яде плодове (преувеличих, но наистина натам вървяха нещата) и това помогна.  
До сега не сме оставяли детето при нея, винаги гостуваме заедно. Но ако се наложи в краен случай тя да участва в гледането, не би ми било особено спокойно.

# 10
  • Мнения: 1 146
Аз си гледам детето от както се е родило,мъжът ми помага когато има възможност.Бабите и дядовците,да са живи и здрави,идваха само да се порадват на бебето.Това ми спести много ядове и проблеми.

# 11
  • Мнения: 1 615
Класика в жанра Simple Smile
Мога да ти предложа един алтернативен подход: остави им детето за 2-3 седмици. Те ще й угаждат, ще демонстрират колко са добрички и ще вярват, че така детето ги обича, уважава (?!) и ги слушка много. Но! За толкова време няма начин да не се наложи да поискат нещо от нея (миене, ядене, обличане, пазане на малко тишина, лягане...), да й забранят, примерно, нещо опасно, което тя си е навила на пръста да сътвори, и т.н. Тогава детето - несвикнало да не е неговата, ще им направи напук, ще се затръшка, ще ги нагруби. И те ще са изумени как така детето не оценява тяхната доброта и не ще да направи това, дето те са рекли. Тогава има, разбира се, риск да чуеш, че зле си я възпитала, та даже и че е много лоша, но ти ще си решиш дали тихо да злорадстваш или да използваш случая за отправна точка за един по-смислен (и евентуално ползотворен) разговор с тях Wink

# 12
  • Мнения: 304
Wilma Flintstone, не съм правила такъв експеримент, но не виждам кой би спечелил от него.   Ако цената ще е 2-3 седмици тъпкане с манджа, баници, кексове и бонбони, свободия, разпасване и изнервена баба, която ту умолява за лягане и миене, ту прибягва до подкупване или натякване, мисля че не си струва, защото по този начин се невротизира самото дете.  Thinking


# 13
  • Мнения: 1 615
Не ми се е налагало да го правя и аз, но съм видяла на живо резултата (не беше експеримент, а ежедневие) при мои близки Simple Smile

За съжаление никой не печели и от дългогодишната война между родители и баби със заложник дете и в негово присъствие. Просто в единия случай става за кратко, в другия - имаме повод за ежедневни пререкания, които могат яко да се проточат. Забелязала съм, че хората или спират след първата забележка, или правят напук, колкото и да се говори по въпроса.
Една любяща и загрижена добричка леличка беше дала на племенницата си ягоди, въпреки че детето е алргично и това е било изрично подчертано от майката... Sad

# 14
  • Мнения: 3 242
Ние живеем отделно от родителите ни, но когато ни идват на гости има леки дразги.
Естествено повече с родителите на мъжа ми, отколкото с моите (но то е защото, аз на вторите номерата ги знам, а те са и по-строги от нас дори Simple Smile)

Но определено виждам, че Моника знае - на кого какви номера минават.
Според свекър ми и свекърва ми не понасяла шапка, веднага я махала - на мен и на на майка ми никога не прави този номер Simple Smile

За циганите ми се струва много притеснително при вас положението.
Нито трябва да се плашат децата, нито да се насажда расова/етническа омраза Sadю

Моят съвет е - говори, обяснявай, но не пред детето  Peace

Общи условия

Активация на акаунт