Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 ян. 2012, 23:49 ч.

загубих моето малко ангелче

  • 34 087
  • 298
  •   1
Отговори
  • Мнения: 186
Незнам дали ще ми олекне, но и аз искам да споделя с вас мамите моята трагедия, която не мога да преживея !!!
Всичко започна през лятото, приятеля ми си дойде от чужбина (където работи в момента) и стегнахме багажа за море. Това беше най-хубавата ми почивка., След като се прибрахме той отново замина, но след няколко седмици разбрах че ми оставил най-хубавия подарък....бях бременна. Това беше най-щастливият момент в нашия живот., Започнах да приготвям всичко за нашата сватба, запазих дата в гражданското и църквата, избрах украса и още куп други неща, но ненадейно една вечер както си почивах  изпитах силни болки ниско долу и след малко започна едно кървене. Изплаших се и потърсих лекарска помощ, веднага ме приеха в болницата и от тогава ми почнаха мъките. Оказа се че плацентата леко се е разлепила, аз вече не бях на себе си , само се молех моето малко бебче да отцелее...държаха ме там 4 дни и ме изписаха. Нещата се бяха позакрепили но за кратко след 2 седмици отново ме взеха пак бях прокървила, колкото повече напредваше бременноста толкова повече ми се свиваше сърцето дали всичко ще бъде добре. Моето бебче обаче се оказа едно много борбено момченце и макар докторите да го бяха отписали то се пребори достойно за живота си.  Докато пиша тези редове очите ми се пълнят със силзи, а сърцето ми се къса. Докторката при която ходя ме посъветва да отменим сватбата, както и направихме. Не исках да рискувам да се случи нещо с малкото ми съкровище. Постоянно ходих на прегледи и консултации, уж при една известна докторка, плащах си всичко само за да сам сигурна че всичко ще е наред.  вече ми казваха че всичко е наред и опасноста е най-голяма докато мине четвъртия месец , той мина  аз бях добре. Дойде  Коледа и всички се  събрахме, тогава не знаех че това ще  е най-тъжния ден в живота ми. На 25.12 отидохме на гости на родителите на приятеля ми и тогава започна моят кошмар. Вечеряхме и тъкмо бяхме рещили да си лягаме когато ми изтекоха водите а аз бях само в 23 седмица, веднага разбрах какво се случва и не исках да повярвам, потеглихме за болницата а аз не спирах да плача....знаех че моето бебче няма шанс  smile3518 В болницата ни казаха че те не могат да направят нищо за нас със бебчо, защото ако ме приемат ще ме изродят и бебето щели да го транспортират в друга болница но то нямало да издържи. Не исках да предам малкото си съкровище и не се съгласих, не можех да спра да плач, а приятеля ми едва се сдържаше за да не ме разтрой...късно тръгнахме за София ( казаха ни че само Токуда и Майчин дом могат да се грижат за толкова малки бебета). Пристигнахме в Токуда към полунощ, вече бях омаломощена и съсипана от плач и мъка, а там някакъв учещ се доктор започна да ми обяснява как било Коледа и персонала почивал, че нямало смисъл да ме преглежда защото не можел да събере екип и еди вид да ходя другаде защото ако изобщо дойде екипа то най-вероятно ще е късно за нас. Не можех да повярвам какво чувам, че дори бременна с изтекли води няма кои да ме приеме, защото съм решила да отида на Коледа. Бях вече на върха на силите си. Отидохме в Майчин дом с последни надежди. Там ме приеха след един преглед който беше направо изтезание. Качиха ме в родилна зала, където започнаха да задържат бебо като ми обясниха след много молби че трябва да стане по голямо моето момченце за да отцелее , но не дават никакви гаранции. Дежурния ми каза че ако се роди живо и поради някакво чудо оживее най-вероятно ще е с увреждания. Не исках да повярвам че за няколко часа живота ми се срина, вече бях като парцал, не чувах и не виждах никои и нищо, мислих си само за думите на доктора и макар да знаех какво ме очаква не исках да се отказвам от моето ангелче, то беше толкова маничко а така се бореше....( не мога да си сдържя сълзите ) Така минаха няколко мъчителни дни в лутане между живота и смъртта, слушаха тоновете всеки ден и поне за малко си представях че всичко е само сън . На 29.12 ми казаха че друго за мен не може да се направи и че трябва да предизвикат раждане. Тъй като нямах разкритие ми сложиха нещо което не пожелавам дори на най-големия си враг ( балон-катетър) целия ден беше кошмарен, премина в болки и мъки а персонала влизаше и излизаше от стаята. С много страдание направиха разкритие и трябваше да родя малкото си ангелче. С много салзи го родих и чаках да чуя плача му,...но то не изплака. В този момент исках Бог да ме прибере и да не сам жива. Казаха че трябва да видя бебчо преди да го  smile3518 smile3518 вземат, тази картина никога няма да изтрия от съзнанието си. Като в сън ми казаха че трябва да ми се направи кюретаж и ме упоиха. Когато се събудих бебо вече го нямаше, но като че ли и аз не бях жива. Сякаш съдбата ми се беше подиграла защото вече беше минало полунощ и аз имах рожден ден,.....най-тайния и тежък момент в живота ми се смъртта на моето малко ангелче се случи в този ден. От тогава на татък като че ли живота за мен свърши, а времето спря. Преместиха ме, но съдбата пак ми се изсмя защото нямало къде да сложат майките загубили децата си, и ме настаниха при рисково бременните. Не мога да ви опиша какво е след като си изгубил бебето си навсякаде около теб да има жени който всеки момент ще раждат здравите си бебета. Минаха няколко дни и ме изписаха но както в болницата така и в къщи аз не мога да преживея случилото се. Не знам с какво съм заслужила това Господи....Не знам как да продължа да живея, всички ми казват че трябва да продължа напред , но  не мога. Помогнете ми........мъчно ми, ще свършили някога това страдание???  smile3518 Weary

# 1
  • Мнения: 98
Мила лейди,
Първо искам да ти кажа колко много съжалявам за това което е трябвало да преживееш. Знам че в момента си мислиш, че няма да можеш да преживееш мъката която те е обзела. Всички тук се оказахме по-силни отколкото предполагахме.  Наплачи се, накрещи се, но не си позволявай да се предаваш. Сигурна съм че на мъжа до теб му е трудно също. Обърни се към него, сподейте мъката си. Ще мине време и ще се почувстваш малко по-добре и живота ще продължи. Липсата на дечицата ни е дупка в сърцата ни която никога не ще бъде запълнена.
Прегръщам те  Hug  Бъди силна! Всеки път като имаш чувството че не издържаш и не можеш повече, влизай туй, споделяй чувствата си. Ние ще сме насреща  Hug

# 2
  • Мнения: 309
Миличка докато четох твоята история очите ми се напълниха със сълзи,спомних си колко много се бори моят син да живее,и как никой не пожела да му даде шанс.Болката ни никога няма да утихне нито сълзите които се изливат в душата ни,но ние сме длъжни да продължим да се борим за мечтата си.Знам че сега всичко ти се струва много далечно,месеците сякаш са години,а болката те задушава,но повярвай ми че един ден просто се свиква да се живее с тая болка,и единствената утеха е в бъдещето.Когато имаш нужда пиши,когато ти се крещи,крещи но не се отказвай да продължиш напред,не се отказвай от мечтата за дете Hug Hug Hug

# 3
  • Мнения: 186
Благодаря ви момичета за подкрепата която ми оказвате, защото за мен като че ли живота свърши! Не виждам смисъл в нищо. Всяка нощ от както си отиде моето ангелче плача безутешно  smile3518 smile3518 , не искам да повярвам че го няма вече. Много ми е мъчно!!! Всички ми казват, че живота продължава и времето лекува, но аз не виждам светлина в тунела. Не искам да виждам никой, не ми се говори с никой, защото всеки ме гледа със съжаление което още повече ме натъжава, а всъщност никои не ме разбира. Могат да ме разберат само мами преживяли такава загуба. Благодаря че ви има  Simple Smile

# 4
  • Мнения: 533

Миличка, силно много силно те прегръщам!
Много ми е мъчно!!! Всички ми казват, че живота продължава и времето лекува, но аз не виждам светлина в тунела. Не искам да виждам никой, не ми се говори с никой, защото всеки ме гледа със съжаление което още повече ме натъжава, а всъщност никои не ме разбира. Могат да ме разберат само мами преживяли такава загуба.
Всички ние сме минали през това и никога никоя няма да прежали детето си, постепенно свикваш с болката, приемаш случилото се(не се примиряваш),научаваш се да живееш с мъката, празното сърце. Но идва ден в който това сърце започва да се заражда надежда.... Hugи моите сълзи потекоха четейки разказът ти, спомних си онези кошмарни часове,последвалите кошмарни месеци,празнота и мъка Sad но ето че си имам прекрасна малка глезанка, сбъдна ми се най-съкровенната мечта, вярвам и ти пожелавам тази реализирана мечта и на теб. Плачи, споделяй, подкрепа, утеха винаги има тук, ще го борим този живот!

# 5
  • Мнения: 3 018
leidi_06,моето момиче ще продължиш напред ,но ти трябва време .Сега си изживей мъката, плачи ,но не се обвинявай. Hug те много силно, защото знам какво е загуба на дете.Пиши и споделяй с нас .Поне аз тук намерих много искренни приятели макар и виртуални.

# 6
  • Мнения: 186
Радвам се че тук мога да споделя чувствата си, с  някои който ме разбира и е съпричастен със загубата ми. Оценявам вашата подкрепа и ви благодаря!

# 7
  • Мнения: 410
Мила leidi_06 много съжалявам за загубата ти и докато четох историята ти сълзите не спряха да текат от очите ми  Cry Знам как се чувстваш, колко си огорчена и наранена. Докато моето детенце умираше, ме оставиха в друга болница с един куп бременни и когато се раплаках и ме преместиха в самостоятелна стая, като че ли съдбата си направи и с мен грозна шега, докараха в стаята ми едно новородено, защото "нямали къде да го оставят". Така че миличка отлично разбрам как се чувстваш и какво си преживяла тогава. Трудно е, наистина е трудно, но ти не бива да се затваряш в себе си. Говори за чувства си, за мислите си... ние всички тук сме насреща и сме готови да те подкрепим във всеки труден момент. Единствено тук аз намерих разбиране, подкрепа и сили да продължа напред и както neuteshima казва "всички тук се оказахме по-силни отколкото предполагахме". Прегръщам те силно и винаги когато искаш пиши, за да ти дадем част от нашите сили и вяра  Hug Hug Hug

# 8
  • Мнения: 186
Мила joli24 , само жени като вас ме разбират и ми вдъхват кураж. Имам приятелки, но колкото и да се опитват не могат да ме разберат. Грешката която правят всички близки и приятели, е че ме карат да  забравя, но никои освен вас не разбира че такова нещо не се забравя. Радвам се, че тук намерих толкова приятелки  Hug

# 9
  • Мнения: 410
Никога не се забравя миличка, сигурна съм че и останалите хора около теб няма да забравят, просто мислят че когато не говорят на тази тема, няма да е толкова болезнено и да те връщат в спомените, но не знаят че грешат. Дори понякога ме хваща яд на всички, дори и на собственото ми семейство когато се правят все едно нищо не се е случило и все едно за забравили за нея за малката ми дъщеричка. Затова говори, говори за всичко което искаш да споделиш, ако искаш ми пиши на лични, аз съм насреща  Hug

# 10
  • Мнения: 646
leidi_06  ох...........и аз докато четях   Cry Cry Cry  .Ужасно съжалявам за загубата ви а и тази болка-няма такава изпепеляваща душата ни ,ще се луташ и питаш защо на мен , как така и т.н. Повярвай ми времете лекува,по-точно  се научаваш  да живееш с тази болка.Аз загубих моето момиченце преди 5м.,(32г.с) и всеки ден гледам към небето и знам че е -на по-добро място.При моето въстановяване(психичеси) ми помогна моят съпруг и майчиците тук,защото само те ме разбираха на 100%. Знам....  много  боли Cry Прегръщам те силно, много кураж от сърце ти пожелавам,ние сме на среща  Hug Hug Hug

за твоето ангелче Flowers Rose Flowers Rose

# 11
  • Варна
  • Мнения: 2 628
Миличка Лейди...  Cry, много ми стана мъчно. Знам колко ти е тежко в момента, знам как си си мечтала за прекрасна бременност, за прекрасно малко създание, ка ще го гушкаш... Искам да ти кажа нещо, но моля те, не искам да те обидя в никакъв случай. Ние загубихме нашата дъщеря когато беше на 38 дни, не се знаеше до последно какви ще са уврежданията. Когато почина обвинявах и мразех всички, както и себе си. После си помислих, може би Господ мия е взел за да не се мъчи повече душицата...само по този начин се успокоявах, както и с мамите от този форум.
Обичайте се, рабирайте се и си споделяте с мъжа ти. Споделя и с нас - това е единствения начин да почустваш облекчение, било то и малко.
Много ми е мъчно...Кураж мило майче.
Flowers RoseFlowers Rose - за малкото ти момченце.
Прегръдки и Целувки за теб.

# 12
  • Мнения: 186

joli24 точно така се получава и това ме влудява, как може всички да се правят че все едно нищо не се е случило. Предполагам че всеки и го изживява по различен начин,.....но като си заровим главата в пясъка няма да забравим. Всички ме дразнят, дори семейството ми, което знам че се притеснява за мен. Постоянно ме гледат, питат ме защо не излизам , защо не се смея, не знам как да им обясня че искам всички да ме оставят на мира. Всички очакват да се държа като че ли нищо не е станало, но аз не мога....дори приятеля ми се опитва да ме подкрепи и успокои, но го прави по най-грешния начин с думите - "не плачи миличко, забрави за това !!! Скоро ще си направим друго бебче ! "  Той дори и  за малко беше баща, не разбирам как може да го каже??? Добре че има на кои да споделя мъката си, която направо ме разяжда Weary

# 13
  • Мнения: 186
Благодаря, на всички които ме подкрепят в този тежък за мен момент. Мамчета ако не сте вие не знам какво бих правила!

# 14
  • Варна
  • Мнения: 2 628
Leidi, аз също бях много ядосана от отношението на близките ми... сега като върна лентата назад, незнма, може би не  етрябвало да има се сърдя, защото не те изгубиха дете, а аз. Те просто се притесняваха за мен-за тяхното дете. Постоянно ми повтаряха, че трябва да се съхраня...това м/у другото е най-важно - наистина. Аз не съумях да го направя и заради това изкарах една тежка следваща бременност. А инъче тези изказвания от рода на: млади сте, ще имате дтуго и темподобни не ги коментирам, по-добре да не казват нищо в такъв момент. Само майката може да разбере и изпита тази болка с пълна сила...
 Hug

Общи условия

Активация на акаунт