Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 ян. 2012, 15:02 ч.

Как, кога и защо заминахте?

  • 6 872
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 123
Защо решихте да заминете?Кога стана това? Страх ли ви беше от неизвестното? Как се почуствахте на чужда земя?  Депресията  и носталгията подгониха ли ви? Най вече ме интересува при цели семейства с деца как се случват нещата.  Hug

# 1
  • Мнения: 2 786
Забрави да питаш къде, с кого и при кого.

# 2
  • Мнения: 1 678
Най вече ме интересува при цели семейства с деца как се случват нещата.  Hug
Когато сте всички заедно, ще се справите най-бързо и лесно. За децата не се тревожи, те ще свикнат по-бързо и от вас и периодът на адаптация при тях ще е по-кратък.

# 3
  • Мнения: 123
Мерси ~Бубето~
Забрави да питаш къде, с кого и при кого.
Ако искаш да споделиш точно това го направи ,но ако не ти харесва темата просто не спами.

# 4
  • DE
  • Мнения: 8 424
Авторката, питаш много лични неща. Очакваш хората да ти разкажат за свои съкровени решения, за много важни стъпки, за успехи и провали. Би трябвало да бъдеш готова на всякакви отговори, а не да скачаш като ощипана.

Аз лично не бих отговорила на въпросите от първия ти пост.

# 5
  • Мнения: 123
Чак пък толкова лични,но както и да е.Щом не ви се споделя не споделяйте. Мислех,че ще е интересно да прочетем различни истории,но да разбирам ви донякъде българина от българин се пази.  Ако модераторите решат,може да закрият темата спокойно.
P.S И Сбъдваща мечти  половината теми са лични във форума,но скачаш като ощипана на тази пък ти ...

# 6
  • DE
  • Мнения: 8 424
Aвторката, щом толкова силно държиш на точно определени отговори, ами седни и ги напиши сама.

# 7
  • Мнения: 186
ANJI2000, хайде сега ще заключваш темата, 2-3 часа и капитулира. "Българи от българи" и т.н. - глупости на търкалета.

Я, си прочети първия пост пак. Това да не ти е лексикон. Имаш време и ако не те мързи, както подозирам, поправи го така че да ни заинтерисуваш. Например малко твои мисли, малко хумор и/или драма...

Разбира се, ако само ти е интересно "да прочетеш различни истории", ами кой те спира - този подфорум е пълен с такива, чети си на воля.

# 8
  • Мнения: 2 786
Мерси ~Бубето~
Забрави да питаш къде, с кого и при кого.
Ако искаш да споделиш точно това го направи ,но ако не ти харесва темата просто не спами.

Само допълних липсващите въпроси, за да стане съвсем като на разпит в полицията. Иначе с лексикони се занимавах като бях във 2-3 клас. И да, питаш за неща, които спадат към личната сфера. Ако толкова ти се рови в чужди лични истории, чети в самия форум, има написано много.

# 9
  • Мнения: 5 720
влюбихме се и се оженихме, преценихме плюсове и минуси  къде да живеем и избрахме да останем в Италия. Не сбъркахме, защото жените сме много по-адаптивни, аз имах възможност да науча език, да видя друга среда, хора, култура ( и колко още имам ехей) и така.
Не ме е било страх, влюбените хора много много не виждат опасности. Но промяната беше огромна и това ми се отрази и здравословно - от София в малък ит. град, от апартамент в къща, от български на италиански, от много населена среда вси4ко наново с контактите от нула, буквално. от всичко познато към всичко непознато. Тежко ми беше през първите 2 години, форума много ми помогна ( и досега), после като почнах да работя ежедневието се намества , хората започват да се появяват около теб .. и така

Аз от българи не съм странила, но при мен няма много, а и не съм ги търсила. /нали ги имам във форума/ Бях по-концентирана в езика и в тукашните контакти, така ч ебългари не са ми липсвали

# 10
  • Мнения: 1 760
Защо решихте да заминете?Кога стана това? Страх ли ви беше от неизвестното? Как се почуствахте на чужда земя?  Депресията  и носталгията подгониха ли ви? Най вече ме интересува при цели семейства с деца как се случват нещата.  Hug


1.Заминах,защото се влюбих.Известно време живеехме в различни държави, аз много пътувах,той също,но нямах никакво усещане за съвместен дом заедно,докато не заживяхме заедно.Мъжът ми тогава ми каза,че аз много по-лесно ще науча холандскии ще се адаптирам в Холандия,отколкото той да се пригоди към балканските нрави.Оказа се прав,но говори български по-добре,отколкото се очакваше.Simple Smile

2.Дойдох за малко през май 2005,една седмица всичко беше зелено, не валеше и двамата се скъсахме да наваксаме времето, в което пак нямаше да се видим за дълго...Видя ми се много различно от всички други страни, в които бях пътувала.

3.Мен по-скоро ме е страх от известното,май.Но пък се бях подготвила,че ако не ми хареса никой няма да ме върже насила да седя на място,което не ми харесва и не съм щастлива там.

4.Очаквах да се почувствам много по-зле.Освен мъжа ми не познавах никого, а той пък ходеше на работа...Излизах сама,да опозная квартала,града,хората в него и да го видя през моите очи.

5.Носталгия не ме е гонила кой знае колко, в началото всеки ден се обаждах до България,но лека-полека България свикна без мен и аз без нея.В курса ми по холандски имаше една българка, сприятелихме се с нея, имахме много общи неща и до сега сме много близки ,но тя вече не живее в Холандия и се виждаме доста по-рядко.Може би единствения човек,който разбираше защо и как се чувствам.

6.Депресирах се едва,когато почнах да общувам много интензивно само с българи.Не знам какво ме беше прихванало,запознавах се с българи,разменяхме си телефони, звъняхме си....ама нещо...не се получаваше.От тогава имам мноооого голяма обица на ухото,че това,че някой в Холандия е българин изобщо не означава,че трябва да сте приятели.Особено,ако стане ясно,че ако си бяхте в България едва ли бихте се сприятелили.Никакви общи интереси нямахме,приличахме си по това,че сме българи в Холандия и имаме деца на една и съща възраст.
Няколкото  преживени случки за кратко време една след друга ме накараха бързо да се събудя и да не си правя повече илюзии.

7.На този въпрос няма как да отговоря от личен опит.Впечатленията ми са,че такива семейства се надушват,сприятеляват се и си създават племе.Особено,ако мъжете имат еднаква професия и семейните сбирки станат допирна точка и за мъжете и за жените и за децата.


П.С.Аз не съм от хората,които биха емигрирали с деца,освен,ако не е по време на война.

# 11
  • Мнения: 123
Мерси все пак на всички включили се. Не съм целяла да се ровя в личните ви неща,може би просто въпросите ми не са зададени правилно. Един съвет как да преодолееш всички тези емоции на чужда земя ще е достатъчен. Peace Peace

# 12
  • София
  • Мнения: 3 575
Процесът на адаптация е индивидуален - зависи дали знаеш езика, дали работиш, дали липсата на работа и социални контакти те натоварва. Няма как предварително да се настроиш и да избегнеш стреса от смяната на всичко около теб. Страхът е нормално чувство преди такава крачка. Когато попаднеш на мястото, съзнанието ти се концентрира върху това да се настаниш, адаптираш и страхът минава на по-заден план.
Моят съвет е предварително да понаучиш езика на страната, в която отиваш. Най-малкото, когато нещо се наложи, да можеш да се оправиш на елементарно ниво. Ако няма да работиш, трябва да обмислиш как ще уплътняваш деня, защото в противен случай ще бъде истинско изпитание за психиката.
Носталгията също е индивидуална. Ако имаш компютър и интернет, ще можеш да се свързваш с близките ти, когато решиш. Гледай да не зацикляш на тема "България, българи, български", защото по-трудно ще преодолееш преходния период.

Последна редакция: вт, 24 яну 2012, 12:43 от милинка

# 13
  • Мнения: 3 242
Разбира се хората и държавите са различни. Милинка добре го е написала.
Във френската тема първото, което съветваме е да се научи езика (+ малко познаване на културата).

Вие имате ли конкретни планове? Или просто така питаш?

# 14
  • Мнения: 93
Аз не мисля,че темата е лоша.какво толкова има човек да сподели как е заминал.Аз също искам да замина с моя съпруг и да се установя в чужбина,но не можем...поради простата причина,че незнаем как?....Но недейте да споделяте,явно българското у вас си е останало...завист

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт