Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 179
Здравейте момичета! Доста рових по форумите, но така и не намерих отговор и затова реших да пусна нова тема. Ще се радвам на отговори от ваша страна. Моят случай е следният - вторият ми съпруг е с диагноза азоспермия. В клиниката ни казаха, че при нас трябва да е ИКСИ, тъй като не се знае какво количество сперма могат да извадят при биопсията. Искаха да ме стимулират леко /каквото и да значи лека стимулация/, защото според доктора при нас ще стане от първи път, но аз отказах именно поради страха от страничните ефекти на стимулацията. Започнахме следене на естествен цикъл - един-два месеца, но не се получи, изписаха ми Метфогамма, която пия вече три месеца и сега тъкмо да стигна до пункция, но в последния момент естрадиола ми е паднал, което по думите на доктора означава, че фоликулът не е годен. Докторът иска да се видим, за да преосмислим нещата, тъй като по този начин не се получава, а аз за себе си трябва да реша дали да се подлжа на стимулация. Мисля, че всички вие, коите сте минали по този път ще ми бъдете полезни, като съм наясно,че за всеки е строго индивидуално. Благодаря ви предварително за отговорите!   bouquet

# 1
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 1 024
Здравей Аера, първо искам да ти отговоря на въпроса защо не си открила нищо във форомите за страничните ефекти от стимулацията, ами може би защото тук са момичета който искат само да прегърнат своето дете независимо от това какво ще преживеят преди, повреме и след стимулацията.
Съветвам те да не се замисляш какви са ефектите , а ако наистина желаеш детенце да се подложиш на стимулация.
И само за твое успокоение искам да ти кажа , че няма нищо страшно и няма да изпиташ нищо ново което не си изпитвала преди и по време на цикъл , напрежението от мисълта дали това ще е твоя момент , няма да ти позволи да усетиш кой знае какви странияни ефекти . Пожелавам ти успех и дано да сбъднете скоро и вашата мечта   bouquet

# 2
  • Мнения: 1 089
Aera, процедурата си крие своите рискове, но както ми отговориха на мен, ползите от една евентуална бременност за тялото многократно надвишават рисковете и негативния ефект от такива. Ефектите по време на стимулациите са дреболии - най-често срещаните са главоболия, умора, леко гадене, подуване на корема по време на стимулацията, смяна на настроенията (настроенията от стимулацията ряпа да ядат в сравнение с бременните ми настроения  Wink). Всяка жена реагира различно, не е нужно да имаш нито един от симптомите. Пункцията носи рискове от усложнения, все пак е медицнска процедура, но като цяло са много ниски. Най-често срещаното усложнение е хиперстимулацията (в около 5% от случаите) - подуване на корема и яйчниците, защото след пункцията тялото се опитва да излекува яйчниците, в повечето случаи протича основно с дискомфорт, но той минава. По-рядко се случва да има тежки усложнения със задържане на много течности, смотване на биохимията, може да се наложи наблюдение и лечение в болница. С най-висок риск за най-тежките усложения са жени, които имат повече от 15 яйцеклетки след пункцията (това не означава, че ще се случи на всички с повече от 15 яйцеклетки). По принцип не може да бъде предовратена, но ако лекарите преценят може да замразят ембрионите и да отложат трансфера за по-късен етап докато организма се възстанови, тъй като евентуална бременност ще утежни положението. Имат все пак някакъв контрол върху ситуацията. И отделно има рискове за самите яйчници, ако имат много кисти и особено големи такива - усукване и други екстри (които са изключително редки, под 1% риск).
Аз лично имах своите притеснения преди ин витрото. Не пренебрегвах рисковете, помислих за тях. Взех решение да тръгнем по този път по няколко причини. Първо, имам доверие на лекарите в клиниката, знаех, че ако нещо се обърка съм в добри ръце. Имах нужда да се изправя срещу страховете си, приех го като предизвикателство от живота да се науча да съм по-смела. И трето, но не последно, а първо място - исках да дам шанс на децата ни, ако има такива за нас. Знаех, че ако откажа винаги ще се питам дали постъпих правилно и дали там някъде нямаше все пак деца, които искаха да дойдат при нас, но имаха нужда от малко помощ и шанс и аз отказах да им помогна и да им дам живот (може да звучи налудничаво, но аз така усещах нещата). 

За себе си - стимулациите ми бяха с леки симптоми. На първата направих лека хиперстимулация след пункцията, имах доста дискомфорт за около 2 дни, но с това се приключи. На втория успешен опит, нямах хиперстимуляция, но по стечение на обстоятелствата имах голяма киста на единия яйчник и тя го усука. Направиха спешна лапароскопия (бях в 8-ма седмица на бремеността), спасиха яйчника. После научих, че бременните жени независимо как са забременели имат 5 пъти повишен риск от точно подобни усложнения.
По принцип всяка бременност също си носи своите рискове, нали? Ако се разровиш ще намериш един куп заболявания, които се изострят или появяват по време на бременност, но жените не се отказват да раждат деца.
Крайното решение го взимаш ти, това си е твоето тяло, аз само споделих моя опит. Успех каквото и да решиш.  Hug

# 3
  • Мнения: 1 179
Благодаря ви за отговорите. Не искам да звуча като някоя префърцунена, която мисли само за външния се вид, това е далеч от истината. С втория ми съпруг се разбрахме, че няма да правим дете с цената на всичко, все пак имаме дъщеря, макар и да не й е биологичен баща. Просто се допитвам до жени със сходен проблем. Доста неща изчетох по темата и притесненията ми са именно от въпросната хиперстимулация, която доколкото прочетох може да се получи при жени с ПКЯ и не само. Аз  съм с ПКЯ и затова предполагам, че с ИКСИ на естествен цикъл трудно ще се получи или поне ще трябва доста следене. Не знам честно казано ми е малко объркано, предстои ми разговор с доктора другия понеделник и се надявам да ме разясни нещата.

# 4
  • Мнения: 1 089
Не искам да звуча като някоя префърцунена, която мисли само за външния се вид, това е далеч от истината.
Изобщо не ми звучиш така, дано лекаря ти отговори добре на въпросите. Всеки случай си е индивидуален  и той най-добре може да прецени какви са най-сериозните рискове при теб Hug

# 5
  • Варна
  • Мнения: 800
Аз също съм с ПКЯ на прага на второто инвитро в момента ми тече стимулацията. При първия не успешен опит нямах и помен от хипер стимулация, защото лекарят ми е много внимателен заради яйчниците стимулациите ми са слаби, първата беше с гонал ф 150 на ден, а сега в началото започвам с 225 единици и после ще ми ги намали за сравнение при жените които нямат ПКЯ дозите са около два пъти по големи, така че доктора си знае работата, на мен ми назначи и белтъчна диета. При жени с нашия проблем много трудно се стига до читава яйцеклетка на ЕЦ.
Странични ефекти като леко главоболие в първите дни на стимулацията хич не ги броя все пак това са леки неразположенийца пред чудото да гушнем своето дете, а това е най важното.
Надявам се да съм била полезна УСПЕХ!

# 6
  • Мнения: 1 800
При мен имаше опастност за хиперстимулация(31 яйцеклетки) последните два дни ми смениха инжекциите с лупрон и всичко мина без усложнения.

И аз се страхувах от стимулацията, но всичко мина прекрасно. Нямах главоболия, хормоните незнайно защо ми действаха много добре Simple Smile, само към края малко ми се поду корема.
При ЗЕТ имах страничен ефект от противозачатъчните-съсирек във външните вени, но семейството ми има проблеми с тромбофилия. Всичко се  оправи с помощта на инжекции за разреждане на кръвта(lovenox).

Успех!

# 7
  • Мнения: 1 179
Благодаря за отговорите на всички. Аз също ви желая успех и скоро да се похвалите с  EFP Все пак си мисля, че от Метфогаммата имаше някакъв ефект, защото предния месец имах само два фоликула, а този един. Първите два месеца на следенето имах по три фоликула на яйчник и докторите ме бъзикаха, че все едно са ме стимулирали.  Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 72
Здравей Aera,

аз ще ти разкажа моя случай, а ти сама ще прецениш какво да направиш за себе си.
От 4 години се опитваме с мъжа ми да имаме дете - аз днес съм на 36 години. При нас водещ фактор за безплодието е мъжкият. Така или иначе, първо започнах с Клостил бегит 3 месеца и на естествено забременяване - никакъв резултат. Страничните ми ефекти от него бяха болки високо горе в стомаха - все едно обострен гастрит. След поредния месец с Клостил бегит решихме да направим инсеминация. Инсето беше неуспешно, но затова пък от стимулацията аз направих една огромна киста на единия яйчник от която се мятах от болки и нищо не ми помагаше. Няма да забравя, че това беше точно по една Коледа - най-кошмарната в живота ми! с идването на цикъла кистата се спука и най-после ми олекна. След няколко месеца почивка, смених клиниката и лекаря. Там първото лечение беше за ендометриоза, защото според лекаря лигавицата на матката не била добра. Изписа ми за 20 дена Синарел, който ако се пръска 6 месеца предизвиква менопауза, а при мен се очакваше само да направи по-оскъден следващия ми цикъл, след което да започнем със стимулациите за забременяване. Да, ама не! Не само, че Синарела ми спря цикъла, ами и го спря за близо 2 месеца - а уж бях на най-слабата дозировка и най-малката продължителност. Резултатът при мен беше - 5 кг отгоре за 1 месец, подуване на крака, ръце, корем - бях подпухнала, и артритни болки в ставите на ръцете. сутрин се събуждах със сковани от болка пръсти, които буквално скърцаха докато ги раздвижа. за раздразнителността и нервността няма да говоря - аз едвам се понасях. След това направихме 2 опита за инсеминация на естествен цикъл. първият беше с материал на мъжа - неуспешен. вторият беше с донорски материал - успешен, но за съжаление не се задържа и ми дойде. Последва нова почивка от няколко месеца. После пак започнахме - този път с Фемара от 2 до 7 ден от цикъла. Държа да уточня, че всеки път изрично молех доктора да ми дава най-малките и леки дози и схеми, защото вече бях видяла, че много бързо и силно се влияя от всички хормонални препарати. Та след първите 2 табл. Фемара болките в ставите на ръцете пак започнаха и по съвет на лекаря ми го спрях. Няколко месеца след това започнахме стимулация с Мерионал инжекции 6, 8, 10 ден по 75 единици. Болките в стомаха се върнаха, както и ставните болки. Оказа се обаче, че него месец овоцитът се е спукал по-рано от нормалното. Последва нов месец със същата стимулация с Мерионал. Един ден усетих силни болки в ляво и реших, че това е от овулацията. Отидох на преглед, за да не я изпуснем и се оказа, че болките ми не са от овуто, което е в дясно , а не в ляво, а от нарасналата ми миома в следствие на всички тия хормонални терапии. Преди 4 години миомата ми беше 2 см и лекарите казваха, че е малка и няма нужда да се оперира, а само да се наблюдава. Сега миомата ми беше станала 4х5 см - като портокал. Лекарят каза, че това е в резултат на хормоните и че рано или късно ще се стигне до нейното махане. В момента, в който ти пиша, съм точно 1 седмица след операцията ми от миома. Още доста ме боли и се надявам бързо и успешно да се възстановя. За себе си съм взела решението, че повече на хормонални стимулации няма да се подлагам. Ако Господ е решил, ще си имаме детенце и на естествен цикъл. Ако трябва ще пия витамини, чайове, билки и т.н.
Желая ти успех в това, което си започнала. Аз се боря за същото и знам, че пътят не е лесен.
Ако имаш някакви въпроси - питай!
Дано да съм ти била от полза с моя опит.
 Hug

# 9
  • София
  • Мнения: 16 547
avkovbg бързо възстановяване ти пожелявам. За съжаление хотмоналните стимулации носят риск при хора, предразположени към тумори, миоми и т.н.
Аз мога да кажа на мен как ми повлия стимулацията за ИКСИ- мерионал 150- 2х1 на ден- не съм качила нито грам, може би и от нерви да не съм качила....все пак съм 1 седмица след стимулацията и друго не мога да кажа...

# 10
  • Мнения: 780
Аз мисля, че не са толкова важни ефектите непосредствено по време и месец след самата стимулация (главоболие, подуване, неразположение) и май не за тях пита Аера, а за негативните последствия по принцип. Естествено, че шансът за бременност е по-важен от всичко, но не може да не се замисляме за това какво причиняваме на организма си и какво може да ни се случи след тези стимулации. Аз мисля, че историята на avkovbg е показателна.

Аз примерно съм с един яйчник. Даже половин, махнаха ми един яйчник и половина на които имах дермоидни кисти, които са били с години там и никой от всички доктори на които съм ходела не ги бяха видели (какво има да не видиш на киста 6 см, която е изконсумирала целия яйчник и аз не знам newsm78). Така или иначе, тези кисти ми са се появили преди да започна каквато и да е стимулация, никога до тогава не бях вземала никакъв хормонален препарат. Факт.

Като бях на последната консултация при доктора, който ми диагностицира и махна кистите, след като му споделих за един неуспешен опит ин витро и че сме на път за втори, той ми каза така: с този един яйчник ти си като човек с едно око, не си като другите и никога повече няма да бъдеш и това те задължава да пазиш много повече този съществуващ яйчник, защото ти е единствен (малко грубиянско, но махнете това, друга ми е идеята). Той каза - виждал съм не един и два яйчника на жени след няколко опита ин витро, те просто са изхабени. Той всичко това ми го каза, за да ме накара да изключа всички рискове за неуспех преди следващия опит, защото според него не можем да си играем на проби и грешки. Стимулацията и пункцията са изключително сериозни интервенции и не, не можем да ги правим през два месеца, просто няма как! Затова трябва да сме абсолютно подготвени преди опитите ни, да сме изключили всички възможни ефекти (които могат да обрекат опита на неуспех) и едва тогава да направим опита.

Преди месец приключи нашия втори стимулиран опит с биохимична бременност. Аз нямам търпение за следващ шанс за бебе и искам опит на ЕЦ именно, за да е по-малко вредно за организма ми, но сега мисля за следното - даже самата пункция - това бодене на яйчника - то колко пъти в живота на жената може да се прави? То как се отразява на яйчника, тъканта му, целостта му и възможностите да произвежда после качествени яйцеклетки...  newsm78 newsm78

# 11
  • Мнения: 72
Ами всъщност поносимостта към хормоните и стимулациите е различна и строго индивидуална. При мен, за съжаление, тя не беше никак добра. Истината е, че освен физически, това ме натоварваше и психически.

# 12
  • София
  • Мнения: 16 547
ооо, миличка, психическия момент е ясен- оказва си влияние, аз колко пъти по време на стимулацията почвах да рева е така, без причина, ама то няма как да не психясаш като буквално спиш в клиниката- по цял ден инжекции, изследвания.....

Общи условия

Активация на акаунт