Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 ян. 2012, 20:23 ч.

Тенекия

  • 3 342
  • 26
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 967
Замислих се за тенекиите.
Във века на технилогиите, навигациите и мобилните комуникации, да ви вържат тенекия се случва все по-рядко.
И да се отмени някоя среща, не е същото, разбираш своевременно и все в този дух, висенето на някой ъгъл и озъртането във всички посоки, елемента на неизвестност, изобщо тенекиите не са това, което бяха.
На мен понеже ми се случи да ми вържат класическа, прекрасна, истинска тенекия, да виснеш на едно място да чакаш, да няма връзка с човека и да си висиш като прани гащи четирсет минути и накрая да си тръгнеш с лош вкус в устата.

После се замисих, че много отдавна не са ми връзвали такава тенекия, дори ми стана мило и уютно за времето, в което нямаше мобилни телефони и висяхме по разни емблематични места за срещи.

На вас кога за последно ви вързаха истинска тенекия и коя е била най-дрънчащата такава?

# 1
  • Мнения: 337
Връзвали са ми само веднъж. Трябваше да чакам човека на гарата в един дъждовен ден, влакът дойде и си замина, дойде следващият, но и оттам слезнаха само непознати...Тръгнах си с доста горчиво чувство, сама и в дъжда... После се оправда, че бил заспал. Дали?
Но и аз тогава бях 16 годишна, сега не бих чакала толкова дълго. 

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 727
Аззи, това ти го признавам - философ си. Дори от кофти ситуация и кофти хора, все ще излезеш с някоя мъдра сентенция и с будистко спокойствие.
Аз бих отмъстила подобаващо на тенекеджията  Twisted Evil

# 3
  • Варна
  • Мнения: 951
Да, откакто има мобилни не ми се е случвало.
Преди това - достатъчно, къде нарочни, къде от недоразумения!
Най-голямата (но и милата) - среща с гадже в друг град, но и той не е от там. Трябваше да пристигне с кола и да ме чака на гарата. Не ме чакаше. Час, два, три (!) и тръгнах из града, разходих се, привечер хотел ще си търся. Но ... срещнах го случайно на центъра - обадил се на майка ми и ѝ казал, че ще ме чака на всеки кръгъл час на пощата! Как ще се обадя на мама, бе, да я тревожа?! Оказа се, че се е счупила колата. Чудесно беше, еххх ...

Преди години, но вече с мобилни, настоящият ми съпруг трябваше да слезе от софийския автобус в Търново. Не слезе. Аз - невярваща, звъня по телефона, изключен. Почнах да кипвам ли, да се мая ли, когато пристига втори автобус. Нашият слиза нахилен, с почти същия въпрос: "Спомни ли си за тенекиите от едно време?"
Пуснали 2 автобуса, защото имало много желаещи.

# 4
  • Мнения: 701
Хихи, и на мен ми стана мило.  Laughing
Тенекия са ми връзвали един единствен път, настоящия ми мъж, чаках, като гламава, без да имам връзка с него. Кофти беше.
После се оказа, че има наистина оправдателна причина (дядо му, лека му пръст).
Но помня тръпката от очаквани неочаквани срещи, чак ми и де да хвърля телефона някъде. Laughing
Иначе аз съм връзвала неволно, часът се сменил, но нямало кой да го отрази. Crazy

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 959
И мойта тенекия подобна на Ментовата.
За пръв път на гости в друг град при мъжа ми (тогавашно гадже), няколко часа самотно висене пред "Верея"-та, където ме забърса едно момче, с което се бях запознала във влака. Продължението е, че отидохме у тях, където по- късно дойде и "любимия". Ситуацията ми е безумно смешна сега, но тогава ми се плачеше- сама, без нито един лев в джоба (бедни студентски години), в град, в който не познавам нито един човек. Ужас! А той милият, бил на тренировки, малко съм го чакала, трябвало е да не си тръгвам изобщо, нали така сме се били разбрали.  Twisted Evil Е, излезе му през носа, де, побърка се от ревност.  Party

# 6
  • София
  • Мнения: 2 967
Наистина през носа му е излязло Simple Smile Една тенекия да не може да върже човек, веднага ще му откраднат момичето, а Simple Smile
Хващам се на бас, че и минута не е закъснял оттогава Simple Smile
Вереята в Зарата.

Три часа чакане, представяте ли си?
Аз за четирсет минути брада пуснах и ми идваше да я удуша тенекиджийката, защото тенекиджийка беше, всъщност.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 1 959
А каво се оправда тенекеджийката ти, достатъчно извинително ли беше?

# 8
  • София
  • Мнения: 2 967
Била ме чакала на другата страна на улицата и не си била чула телефона.
Така каза.
Ама не повярвах Simple Smile

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 959
И аз не и вярвам.  Laughing

# 10
  • Русе
  • Мнения: 499
Не е точно тенекия, но за момент изглеждаше такава.
И така. Сватбеният ни ден. Обедна сватба, от която ние, младоженците, се омитаме около 17 часа. Скачаме в дънките, грабваме сак дрешки и братовчеда (стоял цял ден трезвен за целта) ни кара в Търново за първа брачна нощ  Flutter Наближихме хотела и братовчедът изведнъж се разбърза, за да хване вечерния влак за Русе и ни заряза на 20 метра от хотела, по средата на улицата. Мъжлето (беше пил, естествено) се мята на шофьорското място, за да паркира колата. Аз припвам към най-близкото свободно за паркиране място и се изстъпвам насред него, за да го "запазя".
Стоя аз на паркинга и гледам как мъжлето бавничко ме приближава и после без дори да намали ме подминава и изчезва с потока коли в далечината. Бавно си давам сметка, че съм по блузка и дънки. Нямам пари, нямам документи, тогава и мобилни комуникации не съществуваха. Толкова бях сащисана, че просто си останах пред хотела и безпомощно гледах преминаващите коли. След около 20 минути мъжо се зададе с колата от посоката, в която беше изчезнал. Оказа се, че докато съм пазела място за паркиране, зад мен имало патрулка. На него определено не му се влизало в спорове с полицаите за това какво е пил, колко, защо, от колко метра шофира колата и т.н. И просто ме подминал с надеждата да паркира малко по-нататък. Но нататък място нямало, нито още по-нататък, нито още по-нататък. И на него му се наложило доста да пообикаля, докато намери начин да направи обратен завой и да се върне обратно.
Та така - не е точно тенекия, но определено ми подейства отрезвяващо.

# 11
  • Мнения: 1 252
Тенекията , която все още дрънчи в съзнанието ми ми я върза гаджето ми на абитуриентския бал.
Той трябваше да в ролята на шофьор и кавалер. Шофьор си намерих , но си останах без кавалер.

А няколко месеца след бала той безвразвратно замина за един прекрасен град.

# 12
  • В Космоса
  • Мнения: 8 768
Влюбихме се в моя град. Той беше на гости, а аз тъкмо щях да ставам студентка в София. През времето докато започне семестъра ми пишеше писма, ама какви писма - с толкова чувство... прекрасни. Пристигнах в София, започнахме да се виждаме. Всичко беше страхотно до първия път когато ми върза тенекия на кино Изток. Звъннах в тях, баба му каза, че излязъл. Втория и третия път не ми се разправят... Оказа се хероинов наркоман. Sad

# 13
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 278
Последна тенекия ми върза мъжът ми.
Не нарочно. Много кофти ситуация беше - трябваше да раждам на 1 юни, а той да пристигне в последният ден на Май от другият край на света. Само, че на летището в София, не го пуснаха, защото си бил превишил лимита за 90 дневен престой в БГ в рамките на 6 месеца. И то с 2-3 дни!
Що рев му изревах по телефона, звънях в американското посолство, уж към тях работи - да помогнат. На летището можеха да му изкарат времена виза, обаче главният "шеф" се запъна и върна мъжът ми в последната дестинация от която е летял (Лондон).
Та, отидох да си раждам сам сама. А долу в клиниката го чакаха на смени две сестри да го посрещнат.
Сега си го спомням със смях, но тогава хич не ми беше смешно.

# 14
  • Мнения: 116
Последно ми вързаха тенекия преди 9 години.Чаках го 40 минути в дъжда,януари месец и с фазер с картон (приготвен да му рисувам портрет) 50/70 см.Но всъщност предварително си усещах,че няма да дойде,не бях изненадана.

Общи условия

Активация на акаунт