Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 ян. 2012, 10:32 ч.

ОБСЕСИВНО КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО/НАТРАПЧИВА НЕВРОЗА/ ДИАГНОЗА ИЛИ ПРИСЪДА

  • 32 489
  • 115
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Здравейте, трудно ми е да споделя това, което се случва с мен, защото, който не се е сблъсквал с психично разстройство няма как да ме разбере, за много от вас ще е чудно и дори смахнато, но аз пиша за онези, които имат моя или подобен проблем със себе си или с близък в семейството.
Извинявам се, ако поста е дълъг, но имам нуждата да го излея, защото усещам, че иначе ще " гръмна".
Извинявам се и ако по някакъв начин ви натоварвам, но споделената мъка, казват, че е половин мъка.
Много ще се радвам, ако темата стане активна, това ще ми даде утеха и надежда.
Преди много години, бях около 10 годишна се отключи нещо в мен и моя най-близък и скъп до тогава човек-моя брат се превърна в моя кошмар.
Всяко негово движение с устата ме подлудяваше, дъвчене, мляскане, говорене. Постоянно се втренчвах в тази негова уста и чаках психичната атака. Този звук на премлясване ме довеждаше до истерия. Молех го да притиска устни, за да имам покой.
Така започнах да го избягвам,а и той мен. Години минаха докато живеехме с родителите си и ритуалите с претискане на устата се повтаряха сутрин преди да изляза от къщи и вечер преди да заспя, като стигнах до там да слагам тапи в ушите си, за да не го чувам през ноща.
Слава Богу когато завърши гимназията реши да замине за Гърция, така нещата се успокоиха и аз успях да завърша право в университета. В един прекрасен момент обаче, господина реши да се върне в България и така, моя кошмар се завърна. Докато учех, аз работех и успях за 6 години да събера пари за малък апартамент. По желание на родителите си, купих апартамент в същия квартал, в който и преди живеехме, за да може те да ми помагат при нужда. Малко след това се омъжих, за човек, с когото имах 10 годишна връзка, но когото не обичах. Той беше много мил с мен, но не разбираше проблема. Преместването в новото жилище не реши проблема. Страхувах се да излизам, за да не срещтна брат си. Опитах се да работя, намерих си кантора в центъра на София, но тревожността от стреща с този човек ме преследваше постоянно. Минаха години на адски психически тормоз и кризи. Съпругът ми започна да ходи на казино, а аз оставах вечно сама с проблема си. Отчуждихме се. Родителите ми също не разбираха моята мъка. За тях беше непонятно. Минаха 5 ужасни години, през които аз сама се борех със себе си. Обиколих всички психиатри завеждащи психиатрични клиники в София, консултации, психотерапия, антидепресанти. Получавах нервни кризи през ноща- събуждах се със сърцебиене, гадене, виене на свят. Съпругът ми ме караше към Бърза помощ, където ми се караха, че съм ги обезпокоила за нищо. Случи се да викаме и лекари в къщи, когато ми прилошаваше.
Брат ми, който много добре знаеше състоянието ми и родителите ми не реагираха по никакъв начин. Казваха, че аз съм се превземала и " да се взема в ръце". Ритуала с притискане на устни ми беше категорично отказан, защото било " глупости". Страдах, плачех постоянно, тровех се с антидепресанти, престанах да работя. Една приятелка ми каза за един сайт за запознанства, в който аз направих регистрация, исках да намеря човек, който наистина да ме разбира. След 5 години безнадеждни опити и доста разочароващи запознанства, намерих Човека. Влюбих се от първата ни среща. Явно чувството е било взаимно, защото много скоро станахме неразделни. Той беше от Пловдив, а аз от София, но за любовта няма граници. Тази любов ми върна силите и желанието за живот. Разведох се и се преместих в Пловдив. Така избягах от дразнителя си, но уви временно. Когато започнах да гледам новините по телевизията, моя мозък реши, че е много вероятно, някъде там из репортажите из София да засека брат си. Така телевизията се оказа мостът с моя брат кошмар. Когато даваха новини започвах да вдигам кръвно, да се потя, да се задъхвам, появи се и виенето на свят. Хайде отново тръгнах да търся помощ. Ходих при радистезисти, врачки и гледачки, накрая стигнах пак до психятър. Отново антидепресанти, качих 12 кг., но забременях и се наложи да ги спра. След раждането на втората ми дъщеря, от умората, недоспиването и проблема си нещата станаха непоносими. Отново антидепресанти. Дозите бяха убийствени, пиех три вида по два пъти на ден. За една година качих 18 килограма. Подух се като топка, всичко ме болеше, нямах сила и желание за нищо. Антидепресантите не решиха проблема, само замаскираха клиничната картина. Един ден беше август миналата година ги хвърлих всичките. Четох, че можело да има кризи при рязкото им спиране. Нищо подобно. Брат ми тогава работеше в Гърция, чувствах се стабилно и реших, че  е време да се "взема в ръце", както казваха хората. Наистина чувствах се супер, осещах се, дишах спокойно и свободно. След два месеца започнах да свалям и килограми. За съжаление щастието ми било за кратко. В края на октомври брат ми се завърна в София. И нещата се повториха, криза, след криза, задух, виене на свят, главоболие, гадене, плач по цял ден. Будех се нощем обляна от сълзи с пулс 120 и задух. Чувствах се ужасно, сутрин след будуване цяла нощ, нямах сили, плачех , когато гледах дъщеричките си, които чакаха да ги облека за детска градина. Връщах се в къщи обляна в сълзи, сълзи от безпомощност да се справя с този на глед " смешен проблем". Чувствах се безпомощтна, слаба, непълноценна и страдах, когато гледах колко мъка причинявам на децата си, които ме гушкаха виждайки ме " плачеща" и ме питаха" мамо, защо плачеш". Не исках така да ме виждат,аз следваше да съм пример за тях. Съпругът ми , който за мен е най-благородното същество на земята, стоеше и до момента стои до мен, стиска ръката ми и ми казва" ти можеш". Наложи се да сменим апартамента, в който живеехме, защото съседът под нас, слушаше телевизия,  която се чиваше поне два етажа нагоре и на долу. Макар да правихме забележки нещата не се промениха. Разбирам го, дядото е малко глух, но това по никакъв начин не облекчи положението. Преди Нова Година се преместихме в нов апартамент, нова кооперация без комшии. Съпругът ми е много щастлив, децата също. Купихме нови мебели, обзаведохме го чудесно. Да ама не, отреща има друга кооперация, един прозорец стой постоянно отворен,а там има телевизор. Винаги мозакът ми си намира дразнител. След последната ми среща с психиятърката ми, която ме лекува вече две години, тя ясно ми каза, не разбираш ли, ти си болна от ОБСЕСИВНО КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО/ НАТРАПЧИВА НЕВРОЗА/, това НЯМА ЛЕЧЕНИЕ!!!!
Просто с антидепресантите ще те поддържаме малко по-спокойна. Това ми прозвуча, като ОСЪДЕНА ДО ЖИВОТ!!!!
Отново ги спрях, като няма да ме лекуват, поне да съм АЗ,защото с тези хапчета не съм. Те претъпяват всичко в мен, не изпитвам радост, нямам желание за секс, да не говорим за оргазъм.
Сега нещата са отново ужасни. След доживотната ми присъда, която беше най-накрая произнесена гласно след близо 15 години, мрънкане от страна на лекарите, аз отново съм в агония.
Пия само ривотрил от 0.5 мл., по един вечер, но вече и от нехо няма ефект. Сутрин щом стана и видя отворения прозорец на сеседите сърцето ми лудо подскача, остра болка в гърдите, гадене и световъртеж. Отново безсъние и безсилие.
Говорих с родителите си, писах и на брат си за състоянието си, молех ги да вземат решение брат ми да замине за Гърция, там той има работа, говори гръцки и вече 12 години е пребиваване там. Само, че зимата си идва за 6 месеца, защото така е по-лесно, Гърция му плаща обещетение, като сезонен работник. Не последва отговор от брат ми, преди време ми беше писал, че съм безполезна твар, която вместо да работи, все учи нещо и затова съм " откачила". Явно господина е забравил, че аз винаги съм работила от 18 годишна, дори му помогнах финансово, през първите му години в Гърция. Майка ми се обади и каза, да се взимам в ръце и да спра да съсипвам живота си, както и да престана да ги тормозя. Брат ми след като искал да живее тук, ще си живее, а аз да се оправям както мога. Продадох апартамента си в София, напуснах Адвокатската Колегия, сега се боря да съм в кондиция и да помагам на съпруга си в неговия бизнес, за да поне малко да съм от полза.
Много ми е тежко, виждам как страда съпруга и децата ми и се опитвам да се държа, но това затаяване на емоциите разтърсват тялото ми. Не знам до кога ще издържа. Вече изгубих надежда от обикаляне по лекари, врачки, гледачки и психолози. Пръскане на толкова пари,а в същото време,аз съм неспособна да работя. Започна и съвеста да ме гризе.
Не знам какво да правя, когато разказвам на хората за този проблем, те ме гледат странно и аз ги разбирам, собствените ми родители и брат ми, който е причина за ужаса ми, не ме разбраха и ме " изхвърлиха" от живота си, как да очаквам разбиране от другите.

# 1
  • София
  • Мнения: 249
Много егоистично е да караш родителите си да натискат брат ти да не се връща. Ужасно звучи, това е тормоз. По отношение на състоянието ти - съчувствам ти, разбирам те напълно за това, което преживяваш, макар и да не страдам от такова разстройство. Обаче си мисля, че е възможно да не си попаднала на подходящ психиатър и да не си приемала правилния антидепресант. И трябва да знаеш, че именно антидепресантът лекува, ривотрилът няма да ти помогне, той е помощно средство. Успех ти желая.

# 2
  • Мнения: 1 174
Това не е ли маниакално-депресивна психоза?

Мисля, че донякъде Ви разбирам. И аз не мога да търпя някой да мляска на главата ми. Някои хора го правят дори без да дъвчат. Причината за това не ми е ясна. Не сме я коментирали и с моите близки лекари, тъй като скоро не се е случвало някой да бъде около мен с такъв проблем. Веднъж преди повече от 20г. ми се наложи да търпя такова нещо във влака 7часа! Ужас! Но мога ли да кажа на непознатия човек да спре???

Смятам, че преекспонирате проблема и оттам сте си влошили отношенията с Вашия брат и с родителите си. Липсва Ви търпимост към недостатъците на другите. Отивате в невероятна крайност-да искате брат Ви да си замине за Гърция, защото не можете да търпите присъствието му! Нали не живеете в едно жилище? Тогава какъв е проблемът Ви? Защо Ви дразни отворен прозорец с телевизор? Очаквате да видите на екрана брат си? Та нали той Ви е близък роднина, а не неприятен колега или познат? Към недостатъците на нашите роднини и приятели трябва да проявяваме още по-голяма търпимост, а не обратното!
Не зная дали антидепресантите ще могат да Ви оправят. Струва ми се, че ако за Вас редовно се грижи добър психолог ще бъде по-добре.

Какво да кажа за нашето съжителство от 2г. с шизофреник??? Живее точно под нас. Вика, хвърля какво ли не, пуска силно музика.....А как се смее.... Доста пъти през нощта отивам да изключвам бушона на техния апартамент, за да можем да спим. Иначе музиката няма да спре до сутринта. А той като че ли е заспал на нейния фон. Майка му го доведе да живее тук и замина за Гърция. Казала на съседите отдолу под тях да се оправяме както можем! Преди това той живеел при някаква баба и тя не можела да го издържа. Майката наследи този апартамен от своя леля и го нагласи на нашите глави. Давам Ви примера с нас, за да разберете че съществуват много по-сериозни и по-истински дразнители.

# 3
  • Мнения: 480
Не знам дали е уместно да се включвам, но тази история ме потресе. Нямам такова заболяване, но преди време в следствие на стрес получавах панически атаки и знам какво е да се бориш с психиката си в едно с непрекъснатите, негативни странични фактори. Аз ви съветвам да се обърнете към добър психолог и да ангажирате максимално свободното си време със занимания, които ви развличат.

Замислете се, че това, което ви плаши или дразни е смешно и незначително! Та това е собственият ви брат! Да считам ли, че ако се случи нещо лошо с него вие ще сте спокойна? Нелепо е. Вярно, че не е приятно някой да мляска насреща ви, но не го превръщайте в трагедия, защото не е. Ще мине време и ще съжалите, че сте се отдалечили от най близките си и сте загубили ценно време с тях заради една глупост. Извинете ако съм ви обидила! Вероятно изобщо не ви разбирам.
Желая ви успех!  bouquet

# 4
  • Мнения: 8
Много благодаря за отговорите ви, ни най малко се чувствам обидена, нали затова пиша публично, подготвена съм за всичко. Вярно е, че беше най-близкия ми човек и ми е много тъжно и мъчно, защото той сам избра да отиде на " отсрещния бряг", последван от родителите ми. Затова и пиша поста, за да знаят хората и да се отнасят с много, много любов и търпение към близките си с подобни психически или психологически проблеми. В повечето случаи е обратното, което се случи и с мен и наистина е много тъжно, бях сам сама, с проблем, който ми се причиняваше от брат и вместо подкрепа и разбиране те " избягаха", защото така е най-лесно, ето от това ме боли и моля всички ви с близки с проблеми, бъдете до тях, борете се с тях, подкрепяйте ги, разбирайте ги и им помагайте, а не бягайте. Затова разбира се се иска много голямо сърце и мъдра душа, но за съжаление много малко са тези хора, които са "израстнали" толкова.

Колкото до егоизма, не, не се чувствам егоист, а човек, който иска да живее пълноценно, без с това да изисквам невъзможни неща. Брат ми е млад, без семейство, с четири езика, от 12 години е за по 6 месеца в чужбина, онези 6 месеца през, които аз съм човек. При малко толерантност от негова страна, нещата ще се получат, но егоиста в случая излиза той. Аз напуснах родния си град, започнах отново от нулата в Пловдив и работа и жилище. Създадох семейство, създадох бизнес, боря се да съм пълноценна. А господина си седи зимата при мама и тати и си получава обещетенията от Гърция. КОЙ Е ЕГОИСТА. Всичко може да е но аз не съм егоист, обичам хората и винаги се опитвам да помагам, и на най-малкото направено за мен се чувствам много благодарна и задължена. Сега гледам не само от очите на човек с проблем, но и с очите на майка и затова не мога да разбера родителите си, аз се моля Господ да пази децата ми да се здрави, но каквото и да се случи няма да позволя едното ми дете да страда за сметка на другото.
Това за маниакално-депресивната хистерия, не съм наясно и ще прочета повече за нея. Не знам, звучи ми страшничко, но , за сега диагнозата ми е ОКР, като изрично ми казаха, че не е типична, така, че може и да е всичко останало.

 

# 5
  • Мнения: 8
Четох за маниакално-депресивната психоза, ето и линк,ако някой се интересува http://evropea.com/maniac_depression.html, но определено това не е моето заболяване. Вярно е, че мисълта, за тази уста и това премлясване е толкова дълбоко вкопчила се в съзнанието ми, че прелича на мания, но не и в смисъла на заболяването, по скоро това наистина е нещо, което се е натрапило в моя мозък и ми причинява страшни проблеми.

# 6
  • Мнения: 411
ОКР се лекува с АД + антипсихотик. Първите положителни резултати за жалост се постигат след 3 месеца пиене на лекарствата. В началото при кризи се пие Ривотрил.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 1 832
Аз имам поставено такова заболяване ОКР. Но това, което описва авторката ми се струва, че е не точно ОКР, има и елемент на паническа атака. Не знам, не съм специалист.
Според мен в този случай е необходима освен АД, и психотерапия.
Успех !

Трябва да се анализира откъде всъщност е тръгнало заболяването, къде се корени, не винаги човек сам преценя това, нужно е и специалист да анализира. Общото на ОКР, на ПР и т.н. е необоснованата тревожност, която пациентът осъзнава, но е безсилен да промени. Това е разликата с психозата, там пациентът може да ти обяснява абсолютно налудничави идеи, в които вярва. А невротикът осъзнава глупостта им и точно затова е изключително мъчително !

Аз не разбрах от написаното- като си пиела АД, освен страничните (д)ефекти, все пак имало ли е подобрение ?

Не обвинявай брат си - той е само "пълнежът" на твоите страхове, и да го няма, тревожността в теб би си намерила друга форма.
Не обвинявай и себе си.
Всичко се дължи просто на недостиг на едно химическо вещество в мозъка. Плюс генетична предразположеност, малко социални фактори, психотравми и то стига.

Последна редакция: сб, 28 яну 2012, 13:35 от svetla

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 1 832
Rali_buba, точно в това се състои заболяването (и много други нервни заболявания), че е нелепо и пациантът осъзнава това и се измъчва. Радвай се, че си благословена да не го "разбираш", с добри чувства го казвам. Именно защото е тъпо, глупаво, затова се тормозиш..Моята психиатърка ми беше казала, че този тип неврози са по-мъчителни дори от психозите, защото там си живееш в някакъв странен свят без да знаеш, че е така. А неврозата е изключително мъчително нещо, и все пак е по-добре от психозата, защото си критичен.
Който няма даден страх, не го разбира, например аз прочетох, че имало фобия и от бяла страница, дори се наименува в теорията. А де, що някой ще се плаши и получава симптоми от такава глупост, ама за да го категоризират и описват, значи някои хора страдат и от това.

# 9
  • Мнения: 8
Здравейте, много благодаря за вниманието. Светле, и на мен са ми казавали, че не е типично ОКР, но 
всички психиятри потвърдиха натрапчивата невроза. Най- ме е страх да не се трансформира върху друг човек, близък за мен. Много е мъчително, но това може да го разбере само човек, който има невроза, за останалите са глупости и да се " взимаме в ръце". Искам да кажа, че отказах антидепресантите и след 6 месеца вече свалих 10 килограма, но дразнителя ми се завърна и сега е още по-страшно. Започнах да пия ривотрил, малко съм по-спокойна, но натрапчивите мисли си ги има. Миналата седмица реших и него да спра изведнъж, пиех малко по половинка сутрин, обед и вечер. Започнаха страхотни кризи, "видях ада", сърцебиене, високо кръвно, тревожност, безсъние, по цял ден лежах и плачех от самосъжаление. Борех се близо седмица, през която минах през всякакви лекари, обхвана ме страх, че съм болна, а това била реакция от спирането на ривотрила. Още по-страшно, сензорите ми се изостриха до неузнаваемост, всеки шум ме дразнеше, започнах дори да зяпам устата на съпруга си и да търся прилики с онази оста на брат си, която ме влудява. Сега имам панически страх тази невроза да не се трансформира наистина при съпруга ми, как ще живеем тогава, как ще гледаме децата си. Тревога, тревога, страх, паника, объркана съм много. Позвънях вчера на психото и обяснявам,а тя ми каза да започна отново с ривотрила три пъти по половинка от 0.5мл. Днес съм малко по-спокойна, но ме е страх да не намразя съпруга си, постоянно е в главата ми устата му, премлясванията, като сме заедно се опитвам да не го зяпам в устата, ама не се получава, постоянно слухтя за премлясванията му. Ужас, май полудявам!!!!

# 10
  • Мнения: 411
Започни да си пиеш АД, не се мъчи.

# 11
  • Мнения: 8
Най-лесното е да ги по4на пак тези АД, но те лекуват ли? С тях се чувствах не много добре, качих 18 кг., а нищо не се промени, натрапчивостите си останаха, а сега даже е още по-зле, много ме е страх да не намразя и супруга си, постоянно зяпам устата му, боря се да не мисля, но това адски ме изтощава, плача от страх и безпомощност. Не знам възможно ли е да се прехвърли тази непоносимост върху съпруга ми, казват, че неврозата може да се трансформира, ето от това ме е много страх.

# 12
  • Мнения: 1 174
Лекуват вятър....Само създават още проблеми.....

# 13
  • София
  • Мнения: 10 861
Нямам никаква представа от психически заболявания, но се зачетох в темата ...
Иска ми се да Ви помогна, разбира се не зная как.
Но четейки се сетих за хипноза! Опитвали ли сте с хипноза? Наскоро гледах в предаването на Нова тв "Ники Кънчев под наем" за хипнозата, оттам ми хрумна идеята да ви я спомена.
Ако опитен хипнотизатор се заеме с вас и изличи от мозъка ви мислта за мляскането и дъвченето на устата на брат ви като дразнителя за вас, дали няма да стане?
Може да потърсите в нета предаването, да го изгледате и свържете с въпросния специалист ... знам ли ...

Ако съм наговорила куп глупости - ме извинете.
Просто някак си приех случая ви вътрешно.

С най-добри чувства и искрени пожелания за здраве и добруване   bouquet

# 14
  • Мнения: 411
В каква дози ти е АД? Ад при ОКР са в големи дози.Облекчават и още как! Пак повтарям, за да има ефект е нужно да минат МИНИМУМ 3 месеца и чак тогава се чувства първото облекчение.
Качените килограми са ти най-малкия проблем. Има странични ефекти, но да се чувстваш по-добре кое избираш!
Нужно е ключване и на съвсем малка доза антипсихотик за още по-голям успокоителен ефект и ривотрил също в началото за определено време.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт