Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 8
Здравейте, трудно ми е да споделя това, което се случва с мен, защото, който не се е сблъсквал с психично разстройство няма как да ме разбере, за много от вас ще е чудно и дори смахнато, но аз пиша за онези, които имат моя или подобен проблем със себе си или с близък в семейството.
Извинявам се, ако поста е дълъг, но имам нуждата да го излея, защото усещам, че иначе ще " гръмна".
Извинявам се и ако по някакъв начин ви натоварвам, но споделената мъка, казват, че е половин мъка.
Много ще се радвам, ако темата стане активна, това ще ми даде утеха и надежда.
Преди много години, бях около 10 годишна се отключи нещо в мен и моя най-близък и скъп до тогава човек-моя брат се превърна в моя кошмар.
Всяко негово движение с устата ме подлудяваше, дъвчене, мляскане, говорене. Постоянно се втренчвах в тази негова уста и чаках психичната атака. Този звук на премлясване ме довеждаше до истерия. Молех го да притиска устни, за да имам покой.
Така започнах да го избягвам,а и той мен. Години минаха докато живеехме с родителите си и ритуалите с претискане на устата се повтаряха сутрин преди да изляза от къщи и вечер преди да заспя, като стигнах до там да слагам тапи в ушите си, за да не го чувам през ноща.
Слава Богу когато завърши гимназията реши да замине за Гърция, така нещата се успокоиха и аз успях да завърша право в университета. В един прекрасен момент обаче, господина реши да се върне в България и така, моя кошмар се завърна. Докато учех, аз работех и успях за 6 години да събера пари за малък апартамент. По желание на родителите си, купих апартамент в същия квартал, в който и преди живеехме, за да може те да ми помагат при нужда. Малко след това се омъжих, за човек, с когото имах 10 годишна връзка, но когото не обичах. Той беше много мил с мен, но не разбираше проблема. Преместването в новото жилище не реши проблема. Страхувах се да излизам, за да не срещтна брат си. Опитах се да работя, намерих си кантора в центъра на София, но тревожността от стреща с този човек ме преследваше постоянно. Минаха години на адски психически тормоз и кризи. Съпругът ми започна да ходи на казино, а аз оставах вечно сама с проблема си. Отчуждихме се. Родителите ми също не разбираха моята мъка. За тях беше непонятно. Минаха 5 ужасни години, през които аз сама се борех със себе си. Обиколих всички психиатри завеждащи психиатрични клиники в София, консултации, психотерапия, антидепресанти. Получавах нервни кризи през ноща- събуждах се със сърцебиене, гадене, виене на свят. Съпругът ми ме караше към Бърза помощ, където ми се караха, че съм ги обезпокоила за нищо. Случи се да викаме и лекари в къщи, когато ми прилошаваше.
Брат ми, който много добре знаеше състоянието ми и родителите ми не реагираха по никакъв начин. Казваха, че аз съм се превземала и " да се взема в ръце". Ритуала с притискане на устни ми беше категорично отказан, защото било " глупости". Страдах, плачех постоянно, тровех се с антидепресанти, престанах да работя. Една приятелка ми каза за един сайт за запознанства, в който аз направих регистрация, исках да намеря човек, който наистина да ме разбира. След 5 години безнадеждни опити и доста разочароващи запознанства, намерих Човека. Влюбих се от първата ни среща. Явно чувството е било взаимно, защото много скоро станахме неразделни. Той беше от Пловдив, а аз от София, но за любовта няма граници. Тази любов ми върна силите и желанието за живот. Разведох се и се преместих в Пловдив. Така избягах от дразнителя си, но уви временно. Когато започнах да гледам новините по телевизията, моя мозък реши, че е много вероятно, някъде там из репортажите из София да засека брат си. Така телевизията се оказа мостът с моя брат кошмар. Когато даваха новини започвах да вдигам кръвно, да се потя, да се задъхвам, появи се и виенето на свят. Хайде отново тръгнах да търся помощ. Ходих при радистезисти, врачки и гледачки, накрая стигнах пак до психятър. Отново антидепресанти, качих 12 кг., но забременях и се наложи да ги спра. След раждането на втората ми дъщеря, от умората, недоспиването и проблема си нещата станаха непоносими. Отново антидепресанти. Дозите бяха убийствени, пиех три вида по два пъти на ден. За една година качих 18 килограма. Подух се като топка, всичко ме болеше, нямах сила и желание за нищо. Антидепресантите не решиха проблема, само замаскираха клиничната картина. Един ден беше август миналата година ги хвърлих всичките. Четох, че можело да има кризи при рязкото им спиране. Нищо подобно. Брат ми тогава работеше в Гърция, чувствах се стабилно и реших, че  е време да се "взема в ръце", както казваха хората. Наистина чувствах се супер, осещах се, дишах спокойно и свободно. След два месеца започнах да свалям и килограми. За съжаление щастието ми било за кратко. В края на октомври брат ми се завърна в София. И нещата се повториха, криза, след криза, задух, виене на свят, главоболие, гадене, плач по цял ден. Будех се нощем обляна от сълзи с пулс 120 и задух. Чувствах се ужасно, сутрин след будуване цяла нощ, нямах сили, плачех , когато гледах дъщеричките си, които чакаха да ги облека за детска градина. Връщах се в къщи обляна в сълзи, сълзи от безпомощност да се справя с този на глед " смешен проблем". Чувствах се безпомощтна, слаба, непълноценна и страдах, когато гледах колко мъка причинявам на децата си, които ме гушкаха виждайки ме " плачеща" и ме питаха" мамо, защо плачеш". Не исках така да ме виждат,аз следваше да съм пример за тях. Съпругът ми , който за мен е най-благородното същество на земята, стоеше и до момента стои до мен, стиска ръката ми и ми казва" ти можеш". Наложи се да сменим апартамента, в който живеехме, защото съседът под нас, слушаше телевизия,  която се чиваше поне два етажа нагоре и на долу. Макар да правихме забележки нещата не се промениха. Разбирам го, дядото е малко глух, но това по никакъв начин не облекчи положението. Преди Нова Година се преместихме в нов апартамент, нова кооперация без комшии. Съпругът ми е много щастлив, децата също. Купихме нови мебели, обзаведохме го чудесно. Да ама не, отреща има друга кооперация, един прозорец стой постоянно отворен,а там има телевизор. Винаги мозакът ми си намира дразнител. След последната ми среща с психиятърката ми, която ме лекува вече две години, тя ясно ми каза, не разбираш ли, ти си болна от ОБСЕСИВНО КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО/ НАТРАПЧИВА НЕВРОЗА/, това НЯМА ЛЕЧЕНИЕ!!!!
Просто с антидепресантите ще те поддържаме малко по-спокойна. Това ми прозвуча, като ОСЪДЕНА ДО ЖИВОТ!!!!
Отново ги спрях, като няма да ме лекуват, поне да съм АЗ,защото с тези хапчета не съм. Те претъпяват всичко в мен, не изпитвам радост, нямам желание за секс, да не говорим за оргазъм.
Сега нещата са отново ужасни. След доживотната ми присъда, която беше най-накрая произнесена гласно след близо 15 години, мрънкане от страна на лекарите, аз отново съм в агония.
Пия само ривотрил от 0.5 мл., по един вечер, но вече и от нехо няма ефект. Сутрин щом стана и видя отворения прозорец на сеседите сърцето ми лудо подскача, остра болка в гърдите, гадене и световъртеж. Отново безсъние и безсилие.
Говорих с родителите си, писах и на брат си за състоянието си, молех ги да вземат решение брат ми да замине за Гърция, там той има работа, говори гръцки и вече 12 години е пребиваване там. Само, че зимата си идва за 6 месеца, защото така е по-лесно, Гърция му плаща обещетение, като сезонен работник. Не последва отговор от брат ми, преди време ми беше писал, че съм безполезна твар, която вместо да работи, все учи нещо и затова съм " откачила". Явно господина е забравил, че аз винаги съм работила от 18 годишна, дори му помогнах финансово, през първите му години в Гърция. Майка ми се обади и каза, да се взимам в ръце и да спра да съсипвам живота си, както и да престана да ги тормозя. Брат ми след като искал да живее тук, ще си живее, а аз да се оправям както мога. Продадох апартамента си в София, напуснах Адвокатската Колегия, сега се боря да съм в кондиция и да помагам на съпруга си в неговия бизнес, за да поне малко да съм от полза.
Много ми е тежко, виждам как страда съпруга и децата ми и се опитвам да се държа, но това затаяване на емоциите разтърсват тялото ми. Не знам до кога ще издържа. Вече изгубих надежда от обикаляне по лекари, врачки, гледачки и психолози. Пръскане на толкова пари,а в същото време,аз съм неспособна да работя. Започна и съвеста да ме гризе.
Не знам какво да правя, когато разказвам на хората за този проблем, те ме гледат странно и аз ги разбирам, собствените ми родители и брат ми, който е причина за ужаса ми, не ме разбраха и ме " изхвърлиха" от живота си, как да очаквам разбиране от другите.

# 1
  • София
  • Мнения: 268
Много егоистично е да караш родителите си да натискат брат ти да не се връща. Ужасно звучи, това е тормоз. По отношение на състоянието ти - съчувствам ти, разбирам те напълно за това, което преживяваш, макар и да не страдам от такова разстройство. Обаче си мисля, че е възможно да не си попаднала на подходящ психиатър и да не си приемала правилния антидепресант. И трябва да знаеш, че именно антидепресантът лекува, ривотрилът няма да ти помогне, той е помощно средство. Успех ти желая.

# 2
  • Мнения: 1 259
Това не е ли маниакално-депресивна психоза?

Мисля, че донякъде Ви разбирам. И аз не мога да търпя някой да мляска на главата ми. Някои хора го правят дори без да дъвчат. Причината за това не ми е ясна. Не сме я коментирали и с моите близки лекари, тъй като скоро не се е случвало някой да бъде около мен с такъв проблем. Веднъж преди повече от 20г. ми се наложи да търпя такова нещо във влака 7часа! Ужас! Но мога ли да кажа на непознатия човек да спре???

Смятам, че преекспонирате проблема и оттам сте си влошили отношенията с Вашия брат и с родителите си. Липсва Ви търпимост към недостатъците на другите. Отивате в невероятна крайност-да искате брат Ви да си замине за Гърция, защото не можете да търпите присъствието му! Нали не живеете в едно жилище? Тогава какъв е проблемът Ви? Защо Ви дразни отворен прозорец с телевизор? Очаквате да видите на екрана брат си? Та нали той Ви е близък роднина, а не неприятен колега или познат? Към недостатъците на нашите роднини и приятели трябва да проявяваме още по-голяма търпимост, а не обратното!
Не зная дали антидепресантите ще могат да Ви оправят. Струва ми се, че ако за Вас редовно се грижи добър психолог ще бъде по-добре.

Какво да кажа за нашето съжителство от 2г. с шизофреник??? Живее точно под нас. Вика, хвърля какво ли не, пуска силно музика.....А как се смее.... Доста пъти през нощта отивам да изключвам бушона на техния апартамент, за да можем да спим. Иначе музиката няма да спре до сутринта. А той като че ли е заспал на нейния фон. Майка му го доведе да живее тук и замина за Гърция. Казала на съседите отдолу под тях да се оправяме както можем! Преди това той живеел при някаква баба и тя не можела да го издържа. Майката наследи този апартамен от своя леля и го нагласи на нашите глави. Давам Ви примера с нас, за да разберете че съществуват много по-сериозни и по-истински дразнители.

# 3
  • Мнения: 486
Не знам дали е уместно да се включвам, но тази история ме потресе. Нямам такова заболяване, но преди време в следствие на стрес получавах панически атаки и знам какво е да се бориш с психиката си в едно с непрекъснатите, негативни странични фактори. Аз ви съветвам да се обърнете към добър психолог и да ангажирате максимално свободното си време със занимания, които ви развличат.

Замислете се, че това, което ви плаши или дразни е смешно и незначително! Та това е собственият ви брат! Да считам ли, че ако се случи нещо лошо с него вие ще сте спокойна? Нелепо е. Вярно, че не е приятно някой да мляска насреща ви, но не го превръщайте в трагедия, защото не е. Ще мине време и ще съжалите, че сте се отдалечили от най близките си и сте загубили ценно време с тях заради една глупост. Извинете ако съм ви обидила! Вероятно изобщо не ви разбирам.
Желая ви успех!  bouquet

# 4
  • Мнения: 8
Много благодаря за отговорите ви, ни най малко се чувствам обидена, нали затова пиша публично, подготвена съм за всичко. Вярно е, че беше най-близкия ми човек и ми е много тъжно и мъчно, защото той сам избра да отиде на " отсрещния бряг", последван от родителите ми. Затова и пиша поста, за да знаят хората и да се отнасят с много, много любов и търпение към близките си с подобни психически или психологически проблеми. В повечето случаи е обратното, което се случи и с мен и наистина е много тъжно, бях сам сама, с проблем, който ми се причиняваше от брат и вместо подкрепа и разбиране те " избягаха", защото така е най-лесно, ето от това ме боли и моля всички ви с близки с проблеми, бъдете до тях, борете се с тях, подкрепяйте ги, разбирайте ги и им помагайте, а не бягайте. Затова разбира се се иска много голямо сърце и мъдра душа, но за съжаление много малко са тези хора, които са "израстнали" толкова.

Колкото до егоизма, не, не се чувствам егоист, а човек, който иска да живее пълноценно, без с това да изисквам невъзможни неща. Брат ми е млад, без семейство, с четири езика, от 12 години е за по 6 месеца в чужбина, онези 6 месеца през, които аз съм човек. При малко толерантност от негова страна, нещата ще се получат, но егоиста в случая излиза той. Аз напуснах родния си град, започнах отново от нулата в Пловдив и работа и жилище. Създадох семейство, създадох бизнес, боря се да съм пълноценна. А господина си седи зимата при мама и тати и си получава обещетенията от Гърция. КОЙ Е ЕГОИСТА. Всичко може да е но аз не съм егоист, обичам хората и винаги се опитвам да помагам, и на най-малкото направено за мен се чувствам много благодарна и задължена. Сега гледам не само от очите на човек с проблем, но и с очите на майка и затова не мога да разбера родителите си, аз се моля Господ да пази децата ми да се здрави, но каквото и да се случи няма да позволя едното ми дете да страда за сметка на другото.
Това за маниакално-депресивната хистерия, не съм наясно и ще прочета повече за нея. Не знам, звучи ми страшничко, но , за сега диагнозата ми е ОКР, като изрично ми казаха, че не е типична, така, че може и да е всичко останало.

 

# 5
  • Мнения: 8
Четох за маниакално-депресивната психоза, ето и линк,ако някой се интересува http://evropea.com/maniac_depression.html, но определено това не е моето заболяване. Вярно е, че мисълта, за тази уста и това премлясване е толкова дълбоко вкопчила се в съзнанието ми, че прелича на мания, но не и в смисъла на заболяването, по скоро това наистина е нещо, което се е натрапило в моя мозък и ми причинява страшни проблеми.

# 6
  • Мнения: 411
ОКР се лекува с АД + антипсихотик. Първите положителни резултати за жалост се постигат след 3 месеца пиене на лекарствата. В началото при кризи се пие Ривотрил.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 2 019
Аз имам поставено такова заболяване ОКР. Но това, което описва авторката ми се струва, че е не точно ОКР, има и елемент на паническа атака. Не знам, не съм специалист.
Според мен в този случай е необходима освен АД, и психотерапия.
Успех !

Трябва да се анализира откъде всъщност е тръгнало заболяването, къде се корени, не винаги човек сам преценя това, нужно е и специалист да анализира. Общото на ОКР, на ПР и т.н. е необоснованата тревожност, която пациентът осъзнава, но е безсилен да промени. Това е разликата с психозата, там пациентът може да ти обяснява абсолютно налудничави идеи, в които вярва. А невротикът осъзнава глупостта им и точно затова е изключително мъчително !

Аз не разбрах от написаното- като си пиела АД, освен страничните (д)ефекти, все пак имало ли е подобрение ?

Не обвинявай брат си - той е само "пълнежът" на твоите страхове, и да го няма, тревожността в теб би си намерила друга форма.
Не обвинявай и себе си.
Всичко се дължи просто на недостиг на едно химическо вещество в мозъка. Плюс генетична предразположеност, малко социални фактори, психотравми и то стига.

Последна редакция: сб, 28 яну 2012, 13:35 от svetla

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 2 019
Rali_buba, точно в това се състои заболяването (и много други нервни заболявания), че е нелепо и пациантът осъзнава това и се измъчва. Радвай се, че си благословена да не го "разбираш", с добри чувства го казвам. Именно защото е тъпо, глупаво, затова се тормозиш..Моята психиатърка ми беше казала, че този тип неврози са по-мъчителни дори от психозите, защото там си живееш в някакъв странен свят без да знаеш, че е така. А неврозата е изключително мъчително нещо, и все пак е по-добре от психозата, защото си критичен.
Който няма даден страх, не го разбира, например аз прочетох, че имало фобия и от бяла страница, дори се наименува в теорията. А де, що някой ще се плаши и получава симптоми от такава глупост, ама за да го категоризират и описват, значи някои хора страдат и от това.

# 9
  • Мнения: 8
Здравейте, много благодаря за вниманието. Светле, и на мен са ми казавали, че не е типично ОКР, но 
всички психиятри потвърдиха натрапчивата невроза. Най- ме е страх да не се трансформира върху друг човек, близък за мен. Много е мъчително, но това може да го разбере само човек, който има невроза, за останалите са глупости и да се " взимаме в ръце". Искам да кажа, че отказах антидепресантите и след 6 месеца вече свалих 10 килограма, но дразнителя ми се завърна и сега е още по-страшно. Започнах да пия ривотрил, малко съм по-спокойна, но натрапчивите мисли си ги има. Миналата седмица реших и него да спра изведнъж, пиех малко по половинка сутрин, обед и вечер. Започнаха страхотни кризи, "видях ада", сърцебиене, високо кръвно, тревожност, безсъние, по цял ден лежах и плачех от самосъжаление. Борех се близо седмица, през която минах през всякакви лекари, обхвана ме страх, че съм болна, а това била реакция от спирането на ривотрила. Още по-страшно, сензорите ми се изостриха до неузнаваемост, всеки шум ме дразнеше, започнах дори да зяпам устата на съпруга си и да търся прилики с онази оста на брат си, която ме влудява. Сега имам панически страх тази невроза да не се трансформира наистина при съпруга ми, как ще живеем тогава, как ще гледаме децата си. Тревога, тревога, страх, паника, объркана съм много. Позвънях вчера на психото и обяснявам,а тя ми каза да започна отново с ривотрила три пъти по половинка от 0.5мл. Днес съм малко по-спокойна, но ме е страх да не намразя съпруга си, постоянно е в главата ми устата му, премлясванията, като сме заедно се опитвам да не го зяпам в устата, ама не се получава, постоянно слухтя за премлясванията му. Ужас, май полудявам!!!!

# 10
  • Мнения: 411
Започни да си пиеш АД, не се мъчи.

# 11
  • Мнения: 8
Най-лесното е да ги по4на пак тези АД, но те лекуват ли? С тях се чувствах не много добре, качих 18 кг., а нищо не се промени, натрапчивостите си останаха, а сега даже е още по-зле, много ме е страх да не намразя и супруга си, постоянно зяпам устата му, боря се да не мисля, но това адски ме изтощава, плача от страх и безпомощност. Не знам възможно ли е да се прехвърли тази непоносимост върху съпруга ми, казват, че неврозата може да се трансформира, ето от това ме е много страх.

# 12
  • Мнения: 1 259
Лекуват вятър....Само създават още проблеми.....

# 13
  • София
  • Мнения: 10 860
Нямам никаква представа от психически заболявания, но се зачетох в темата ...
Иска ми се да Ви помогна, разбира се не зная как.
Но четейки се сетих за хипноза! Опитвали ли сте с хипноза? Наскоро гледах в предаването на Нова тв "Ники Кънчев под наем" за хипнозата, оттам ми хрумна идеята да ви я спомена.
Ако опитен хипнотизатор се заеме с вас и изличи от мозъка ви мислта за мляскането и дъвченето на устата на брат ви като дразнителя за вас, дали няма да стане?
Може да потърсите в нета предаването, да го изгледате и свържете с въпросния специалист ... знам ли ...

Ако съм наговорила куп глупости - ме извинете.
Просто някак си приех случая ви вътрешно.

С най-добри чувства и искрени пожелания за здраве и добруване   bouquet

# 14
  • Мнения: 411
В каква дози ти е АД? Ад при ОКР са в големи дози.Облекчават и още как! Пак повтарям, за да има ефект е нужно да минат МИНИМУМ 3 месеца и чак тогава се чувства първото облекчение.
Качените килограми са ти най-малкия проблем. Има странични ефекти, но да се чувстваш по-добре кое избираш!
Нужно е ключване и на съвсем малка доза антипсихотик за още по-голям успокоителен ефект и ривотрил също в началото за определено време.

# 15
  • Мнения: 9
Преди много години, бях около 10 годишна се отключи нещо в мен и моя най-близък и скъп до тогава човек-моя брат се превърна в моя кошмар.
Трябва ти добър психотерапевт, който да ти помогне да осъзнаеш какво е това нещо, което се е отключило. Ще трябва да се върнеш назад във времето и да преживееш онзи момент, трудно е знам и е нормално човек да бяга съзнателно от тези страхове, но само така според мен ще разрешиш проблема си. Навярно имаш някакви потиснати чувства към своя брат и от там се отключват тези натрапливи мисли.
Тези съвети от сорта „вземи се в ръце” и аз съм ги слушала безброй много пъти, но както аз, така и ти знаем, че това не работи. Наясно си и че АД не помага.... остава ти дълбинна терапия.
Желая ти успех!

# 16
  • Мнения: 411
Вече е установено, че ОКР е по - скоро неврологично заболяване, отколкото психиатрично. Затова е нужно лечение с лекарства основно, при желание и психотерапия. Има си отклонения в структурата на мозъка, които водят до нарушаване на секрецията на серотони и допамин. Получава се дисбаланс, недостиг на серотонин, които не може да се абсорбира в нервната клетка и е нужно да се добава от въм серотонин именно чрез АД. Няма как иначе да си добавиш нужния серотонин.

# 17
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:25 от valin

# 18
  • Мнения: 411
Изследвания сочат, че има органично увреждане на мозъка. Освен това е много мъчително състояние. АД помагат, но във високи дози, не като при депресия по 1 хапченце на ден. Затова попитах авторката каква е дозата на АД и колко време го е пила.

# 19
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:25 от valin

# 20
  • Мнения: 411
Ами, за жалост лекарства се пият цял живот, като при високо кръвно например. Важно е да има контрол върху състоянието. Важно е да не спират, защото много болни отказват да ги пият или като почувстват подобрение ги спират.
Психотерапията също много помага, комбинирано с лекарствата.
Дори и да преодолее момента с нейния брат, натрапливите мисли могат да се прехвърлят върху друг обект/субект.
Особено важно е да каже дали тя осъзнава, че нейните мисли из основа са несъстоятелни.

# 21
  • Мнения: 8
Чела съм много за хипнозата, говорих лично и с Иво Величков, който е смятан за най-добрия, но той каза, че не може да помогне. С психиатърката говорех, но тя е категорична, че не става с хипноза. Сега говорих с Христо Нанев, доста е нелюбезен, но той правел регресивна хипноза, за вторник имам час и ще видим какво ще стане. Ходя и при един малко перчо,ама лекар по източна и тибетска медицина, слага ми игли и ще почна и хомеопатия,ама докато се мотам насам на там, нали ви казвам една мисъл ми е влезнала в главата и се боря с нея, гледам устните на съпруга си и плача да не стане като с брат ми, че тогава какво ще правя, две деца имаме, обичаме се, а сега и тази гадост.
 Колкото до АД пих ги в големи дози около 6 месеца, никакъв ефект, освен 18 кг,. никакъв сексуален живот и куп други неразположения.
Може ли тази натрапливост да се прояви и към съпруга ми, както е станало навремето и към брат ми? Ето това много ме плаши в момента и изпаднах и в депресия, не си спомням кога за последен път се храних и спах нормално, а плача непрестанно, даже днес като звъннах на този Христо Нанев, ревейки, оня ми каза да ида на психиатър, страшен психолог,а?

# 22
  • София
  • Мнения: 268
Ми прав е човекът като ти е казал да отидеш на психиатър. Освен това, за да е траен ефектът АД се приема продължително време (аз съм го приемала година и половина, не съм лекувала ОКР), а ти говориш за 6 месеца. И още - когато едно състояние е хронично, лекарството се приема цял живот, няма нищо страшно в това, важното е човек да се поддържа и да се чувства добре. Дано да намериш правилното лечение!

# 23
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:25 от valin

# 24
  • Мнения: 411
shekila, напиши какъв АД ти е изписан и в каква доза. И осъзнаваш ли, че по принцип мислите ти са безсмислени?


valin, чудесно е че няма нужда да пиеш лекарства за високо кръвно. Но, ако се повиши предполагам ще пиеш пак  Wink. Тогава да вземем друго заболяване - диабет тип 1. Нужно е лечение до живот. Даже не се назовава заболяване , а състояние. Говорим за качество на живот все пак.
При необходимост се сменя АД, антипсихотикът. Малко на проба-грешка, но иначе няма как. За жалост и медицината не е съвсем наявсно със състоянието, за разлика от църквата в периода ан Инквизицията. Тогава хората с ОКР са обявявана за обладани от дяволът и са горени на кладата.

Последна редакция: пт, 03 фев 2012, 16:59 от Kalifornia

# 25
  • Мнения: 9
За диабета съм съгласна..
Преди време един невролог ми каза нещо, което се запечата в съзнанието ми, а то беше следното : "В медицината не винаги 2+2 е равно на 4"
Пожелавам на shekila да намери начин да се справи с натрапливите мисли....

# 26
  • Мнения: 8
Здравейте, доста ме обърквате, но се радвам, че има мнения. Валин благодаря за подкрепата. Калифорния, вярно,че ги пих кратко около 6 месеца и ги спрях, а сега съм на кръстопът какво да правя. Осъзнавам, напълно, че мислите са ми безпочвени, но звукът от това премлясване ме дразни до полуда, а сега и страхът, да не стане така и със съпруга ми. Нали казваш, че можело да се прехвърли на друг, сега усещам, как зяпам постоянно устата на съпруга си и при всяко негово премлясване изтръпвам. Не знам къде да ходя при психиятър и да почна пак АД или при психотерапевт. Прочетох една статия, където Орлин Баев пише, че тревожните разстройства не са заболявания и не се лекуват с лекарства, а с психотерапия. Освен моето заболяване да не е ОКР?
ето линка, може да е полезен на някого: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=core&module=s … amp;fromMainBar=1

# 27
  • Мнения: 411
Добре де, напиши ми какъв АД ти е предписан и в каква доза! Вече поне за трети път те моля. Възможно е да ти скачат натрапливите мисли насам-натам.
Това че осъзнаваш безпочвеността на мислите си е добре. Това означава, че нямаш психоза, което си е супер.
Не знам откъде си, но потърси читав психиатър. Прочети ето това и ако искаш пиши на авторът, той е лекар http://www.gatchev.info/blog/?p=939

# 28
  • Мнения: 8
Здравей, Калифорния, пиех три вида антидепресанти едновременно от януари до края на август есцитил, анафранил и абилифай, всеки ден, после ги спрях изведнъж , защото не се чувствах добре, а и качих много килограми. Нещата бяха добре, до месец октомври, когато брат ми се върна. Нещата започнаха да се влошават- виене на свят и тревожност. Отидох до психятърката ми, тя ми каза, че щом 6 месеца не съм се повлияла на тези дози, то ОКР нямало да се излекува и ми предписа есцитил по една таблетка сутрин, заедно с ривотрил от 0.5мл. три пъти по половинка. Не взех антидепресанта, пиех само ривотрила, но и него спрях преди седмица и "отидох в ада", изпаднах в страхотна депресия, без апетит, гадене, сърцебиене, какво ли не започнах да си мисля, че съм болна, дигах кръвно, лежах без никаква сила и желание за живот. Не издържах и се обадих на психото, тя ми каза да започна пак с ривотрила. Да обаче през тези кризи се появи онази тревожност и къде, къде , започнах да зяпам устата на съпруга си. Сега не знам дали не се е прехвърлила тази натрапчивост и към него. Възможно ли е? Извини ме, но ти с какво образование си-психиятър ли си или психолог?
Чета различни неща в нета и все повече се обърквам, някъде пише, че ОКР не е болест и се лекува с психотерапия, на друго място чета, че е сериозно заболяване без лечение и т.н. Вече не знам къд е е истината.

# 29
  • Мнения: 411
shekia, разчисти си кутията с ЛС, за да мога да ти пиша.

# 30
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:26 от valin

# 31
  • Мнения: 411
valin, прочети статията от линка даден от мен преди 2 поста.
При ОКР рецепторите на обратното захващане на серотонина не бачкат добре и вместо серотонинът да се абсорбира в клетките се изхвърля от организмът. Това води и до проблеми с количеството на допамин в нервните клетки.
Виж сега, адреналинът няма нищо общо с ОКР. При ОКР има намалено количество серотонин в мозъка, което води до симптомите. Обаче се различава от депресията при която също има намалено количество серотонин и толкоз. При ОКР се нарушава и количеството на допамин, и става омагьосан кръг. Напоследък все повече се говори за генетични причини относно ОКР, депресия и психозите.

# 32
  • Мнения: 411
shikila, нещо не си направила както е нужно, защото отново ми дава, че кутията ти с входящи съобщения ти е пълна.

# 33
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:26 от valin

# 34
  • Мнения: 411
Аз не виждам какво обосноваваш лекари, които са провеждали изследвания и са стигнали до съответните изводи кое и как. Къде го прочете това твое твърдение, че адреналинът предизвиква натрапливости?
Нали, ако беше така щеше да лекуват като подтиснат надбъбрека, но не е така просто. Защо всички хора генерирането на адреналин не води до натрапливости!

# 35
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:26 от valin

# 36
  • Мнения: 411
"Паниката е овладяна...", това е края на ПА. Не мисля, че може ПР преминава в ОКР. При ПА пациентът има чувство, че сега ще умре, тези неща ги няма при ОКР. Той може да си мисле, че ще умре, но не сега, а след време, ако не изпълнява ритуалите си. При ОКР пациентът има чувството, че нещо лошо ще се случи на него или на близките му и успокоението при него идва с извършването на ритуали. Изобщо ПР и ОКР са с различни симптоми, нищо че попадат и дветесъстояния в групата ан тревожните разстройства.
Аз не знам за човек излекувал се от паническо разстройство напълно. Просто хората ги е срам, че имат психично заболяване и когато се почувстват добре спират лекарствата. Повечето такива. Също страшно впечатление ми е направило как отиват супер нахъсани при психолог с идеята, че той сега ще им даде готови рецепти за справяне с ПА и как увехват когато разберат, че такива готови... няма.
За лечението на  тревожните разстройства извън ОКР не мога да говоря. Но, за трайно излекуване определено не може да се говори. Наистина с лекарствата се подтиска нервността, натрапливите мисли и ритуалите. Самото заболяване се протича с периоди на обостряне и ремисия, въпреки редовното дългогодишно приемане на лекарства. Вероятно при стрес се обостря. Но може да бъде контролирано и човек да има едно добро качество на живот, което е й крайната цел. Лошото е докато се "нацели" лекарството и да работи се с пациентите на проба и грешка.

# 37
  • Мнения: 9
Simple Smile


Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:27 от valin

# 38
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:27 от valin

# 39
  • Мнения: 411
Кой е този психиатър дето ги пише тези глупости? И защо си мислиш, че казаното от него е вярно и миродавно? Аз ти дадох линк към друг психиатър ти прочете ли той какво е написал? Самият автор отрича приема на антипсихотици при ОКР, но в английската литература пише, че ги прилагат успешно. А прочете ли английска литература по въпроса?
Той как си лекува пациентите с ОКР? Като ги праща при психолог ли?
И защо има успех с лекарства при ОКР, щом според него се лекува с психотерапия?

При ОКР точно центъра на волята е нарушен, този за каква воля ми говори? Направо звучи, като споменатото и от теб "Стегни си и ще мине".  Самата психотерапия при ОКР се осъществява от няколко школи, които се различават помежду си.

# 40
  • Мнения: 9
Изтрих своите постове по темата, наред с извадките на психиатъра, които си позволих да копирам от друг форум, тъй като видях, че авторката на темата е потърсила вече неговото мнение.
Желая и много здраве и щастие.

# 41
  • Мнения: 411
И защо си изстри постовете? Ами, ако някой друг има нужда да ги прочете? Аз пък не разбрах shekila да се е свързала с този психолог, а че само е погледнала написаното от него. Ако цитираш Орлин, то той не е психиатър, а психолог. Разлика от небето до земята и обратно.

# 42
  • Мнения: 9
Писала е на психиатъра, чиито извадки бях пуснала тук ( не на Орлин Баев)
Ако тя сама реши може да пусне отговора му в тази тема.

# 43
  • Мнения: 411
Кой е този психиатър? В постовете си не е цитира да е писала на прихиатър? Свързала се е някакъв си Ненов и някакъв хипнотизатор. И двамата са я отпратили и казали, че не може да й се помогне.

# 44
  • Мнения: 8
Ето отговора на психятъра, д-р Тодор Първанов, само дето той не пише никъде, че проблема е заради липса на серотонин, но това, което ме радва, е че също подкрепя психотерапията,а не лекраствата в случая антидепресантите. Сега започнах ТЕС/ техника за емоционална свобода/ има я в нета, не знам дали при мен ще има ефект. Също така ми препоръчаха и регресивна хипноза, затова се обадих на психолога Христо Нанев и във вторник имам среща с него. За сега си пия ривотрила и съм добре и без антидепресанти. Калифорния, не знам какъв е проблема с ЛС, но можеш да ми пишеш на меила shekila@abv.bg.

Здравейте!
 Казусът, който сте поставила, е много сложен и по никакъв начин не може да се очаква с писмени препоръки да се разреши.
 Има два основни фактора, които правят проблема много трудно решим. Единият е, че е продължил много години. Вие не пишете на каква възраст сте в момента, но понеже споменавате,че имате две деца предполагам ,че сте поне на 25г. Това прави 15 години. Твърде много време за да може да се очаква някакъв бърз и лесен резултат. За това време натрапливостта / опредено за мен това е натрапливост/, се е превърнала в навик, който много трудно може да разгради. Но не в това е основният проблем. Проблемът е че те са възникнали в много ранна възраст. Едно е, натрапливостта да се е появила на 30 години и човека в момента да е на 45 г., съвсем друго е тя да е възникнала на 10 годишна възраст.
 Причината е във важните и почти необратими процеси, които протичат в детският мозък, процеси, които формират характера на човека и неговата индивидуалност. Вие казвате, че сте били на 10 години, когато се е появила въпросната натрапливост. Тя обаче е генерирана от повишена тревожност, тревожност, в която вие сте била месеци или дори години преди да се стигне до момента, който вие описвате. Така че нещата са започнали в много неблагоприятно за вас време. За да разберете важността на това, което става тогава, ще използвам цитат от книга на американски психолози.
 
,,В миналото заключенията относно дейността на мозъка се правеха като се анализираше поведението на пациента. Днес но­вите технологии като томография на позитронната емисия (PET) и магнетично резонантно изображение (MRI) дават възможност на учените да наблюдават работа работата на мозъка. Въоръжени с тези и други възможности, бяха направени огромни крачки напред.
 
При раждането мозъкът на детето съдържа 100 милиарда неврона - повече невроклетки, отколкото са звездите в Млечния път. През живота на детето тези клетки растат и периодично уми­рат, но техният брой остава почти един и същ. Умът на де­тето живее между тези клетки - във връзките между клетките, в синапсисите.
 
През първите 15 години от човешкия живот действието се развива именно в прорезите на тези синаптични връзки.
 
От деня на раждането ума на детето започва да се раз­раства - агресивно, стремително. Започвайки от центъра на мозъка, всеки неврон изпраща хиляди сигнали. Те се опитват да говорят помежду си, да комуникират, да установят връзка.
 
Представете си, че всеки човек днес се опитва да установи кон­такт едновременно с 150 000 други хора и ще получите предста­ва за невероятния размер, комплексност и жизненост на младия ум.Докато детето навърши 3 години, броят на успешно устано­вените връзки става колосален - до 15 хиляди синаптични връзки за всеки един от стоте хиляди неврона.Но това е прекалено много. Детето е претоварено от обема на информацията в главата му. То има нужда да осмисли всичко. Да намери свой смисъл. Ето защо през следващите 10 години от развитието му мозъкът на детето става по фин и фокусира свои­те мрежи от връзки. По-силните синаптични връзки стават още по-силни, а слабите се разпадат. Д-р Хари Чугани, професор по неврология в Медицинския факултет на Държавния университет в Уейн, оприличава този процес на пътна мрежа: "Пътищата с най- натоварено движение се разширяват. Онези, които се използват по-рядко, се занемаряват."Учените все още спорят за причините, поради които някои психични магистрали се използват по-редовно от други. Някои твърдят, че генетичното наследство на детето го предразполага към определени психични пътища. Други твърдят, че възпитание­то определя кои пътища ще оцелеят и кои ще умрат.Тези твърдения не са взаимно изключващи се. Когато детето навърши 10 години, то има наполовина по-малко синаптични връзки, отколкото когато е било на 3 години. То има няколко прекрасни пътища без трафик, с четири платна, където връзките са спокойни и здрави. То също така има и някои пусти пътища, по които не преминава никакъв сигнал.
 
Например,ако пътят за състрадателност е широк, с четири платна, де­тето ще усеща всяка чужда емоция като своя собствена. И обрат­ното, ако пътят на състрадателността е пуст, то детето ще е сля­по за емоциите на другите и винаги ще казва неподходящи неща, в неподходящ момент и на неподходящ човек - не от злонамере­ност, а просто защото няма да е способно да улови честотата на емоционалните сигнали, които се изпращат. Ако детето има ши­рок път за конфронтация, то ще бъде онзи щастлив човек, чийто мозък ще му подава една след друга подходящите думи по време на разгорещен дебат. Ако пътищата му на конфронтация са пус­ти, този човек винаги ще има проблеми да се изразява точно в най-критичните моменти.
 
Тези психични пътища са филтъра на човека. Те продуцират повтарящи се модели на поведение, които го правят уникален. Те му казват на кои стимули да реагира и кои да игнорира. Те опре­делят в кои области ще успее този човек и в кои няма да има ус­пех. Те създават ентусиазма на личността и нейната незаинтере­сованост.
 
Прокарването на тези пътища всъщност представлява фор­мирането на характера. Невролозите са на мнение, че след като юношата премине средата на тинейджърските години, вече съще­ствува предел, до който характерът му може да бъде преформи- ран.
 
Но това не означава, че детето не може да се променя. Както ще видим по-нататък, то може да усвои нови умения и знания. То може да променя своята ценностна система, може да развие мно­го силно чувство за самосъзнание и голям капацитет на само­контрол. А ако пътят за конфронтация на едно дете е абсолютно пуст, с помощта на тренировки, упражнения и подкрепа то ве­роятно ще успее да прокара мъничка нишка, така че поне да е в състояние да оцелява в критичните моменти. Но това не означа­ва, че тези тренировки и упражнения ще превърнат пустите пъти­ща в четирилентови магистрали.
 
Неврологията потвърждава - филтърът на една личност и повтарящите се моде­ли на поведение, които той създава, са трайни. По един много специален начин всяка отделна личност е перманентно и прекрасно уникална.“
 

Казано накратко, физиологичната основа на вашето тревожно мислене, което генерира натрапливостите поради ранната възраст в която е формирана е трайна и се дължи на разрастването и спояването на невроните окончания/дендрити/, процес който е необратим.По тази причина вие ще бъдете тревожна. Тази тревожност периодично ще се обостря, страховете и натрапливостите ще се усилват. После при благоприятна среда ще утихват малко и така до края на живота ви.
 

Питате какво да правите.
 
Имате няколко варианта.
 
Първият е лекарствата. Те могат да намалят тревожността въздействайки върху предаването на информацията в самите синапси и в периферията.Така човек може наистина да постигне относително спокойствие и качествен живот. Проблема при този начин е ясен - магистралите си стоят и лекарствата могат да се спрат само за малко, отделно са техните странични действия, които скъсяват живота на човека.
 
Другият начин е психотерапията. Сама разбирате, че и тя не може да разгради невронните връзки. Така че това не е нейната цел. Целта и е да изгради нови широки невронни пътища, пътища на смелостта и спокойствието. Процеса е много труден, бавен и изисква огромна мотивация и работа от човека. Отделно е и неравномерен, все пак старите връзки не само си стоят , но и в началото са много по-удобни за протичането на биотоковете. Така че особено в началото на терапията на метър напредък имаме километър връщане. Понеже проблема е започнал в детска възраст ние трябва да променим буквално характера на човек, нещо което и днес много специалисти считат за невъзможно.
 
Разбира се, при провеждането на психотерапията за временно овладяване на екстремна тревожност и натрапливости
 
може да се използват и лекарства.
 
Казвате, че въпреки, че сте ходила на психотерапия страховете си остават. Предполагам причината е в срока. За да се извърши това което ви казвам се извиква много време. Колко е и аз не знам, но ще кажа, че и в момента работя с жена от този форум, която също от детска възраст е с натрапливости. Работим почти година, имаме опреден напредък, но дали тази или следващата година ще се поздравим с успех и аз не знам.
 
Разбира се вие може да изберете и продължите по досегашният начин.
 
Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
 
Оставянето на нещата така е една бомба със закъснител, която след няколко години неминуемо ще избухне и тогава нещата ще станат много по-лоши. Става дума за децата. Вероятността едното от тях да развие симптоми, подобни на вашите според наблюденията ми е почти стопроцентова, като това не изключва и другото да стане с много тревожен характер. И това не е защото вие сте лоша майка или нещо друго, просто децата са една копирна машина и инстинктивно копират родителите си.
 
Ако изберете този вариант, съвета ми е да търсите специалист от вашият град.Това ще ви спести доста транспортни разходи. Според мен той може да е психолог, психотерапевт или психиатър.Това не е толкова важно колкото да е готов на такъв дългосрочен ангажимент, да е човек който има здрав разум и достатъчно социален опит, от който вие да можете да черпите.
 
Едно от нещата по които ще го разпознаете е, че първоначално няма да го харесате, все пак той ще е много различен от вас и начина ви на мислене, но ако си търсите терапевт, който да ви хареса, едва ли ще постигнете успех.

# 45
  • Мнения: 9

Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
Аз бях убедена, че такъв ще бъде отговора на д-р Първанов.
shekila наясно си, че няма да е лесно..... Желая ти да намериш подходящия психотерапевт и да се отърсиш от натрапливостите по-скоро.

# 46
  • Мнения: 411

Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
Аз бях убедена, че такъв ще бъде отговора на д-р Първанов.
shekila наясно си, че няма да е лесно..... Желая ти да намериш подходящия психотерапевт и да се отърсиш от натрапливостите по-скоро.

Какви са тези неща, които ще прави, а не е правила досега?

# 47
  • Мнения: 9

Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
Аз бях убедена, че такъв ще бъде отговора на д-р Първанов.
shekila наясно си, че няма да е лесно..... Желая ти да намериш подходящия психотерапевт и да се отърсиш от натрапливостите по-скоро.

Какви са тези неща, които ще прави, а не е правила досега?
Терапевта й ще определи какви ще са тези неща, те са индивидуални спрямо мислите, чувствата и страховете на човека..

# 48
  • Мнения: 411
Ок, но ми стана интересно неща, които не е правила. Звучи някак... мистично да речем. Можеш ли да дадеш пример?

# 49
  • Мнения: 8
Благодаря за подкрепата Валин, Калифорния, моье би се има в предвид техники, както сега правя ТЕС, наистина е доста смешно и странно,ама трябва да се прави, трябва постоянство, а не да се отказавам. Сега ходя при един лекар аз му викам хахо,първите пъти направо мъьа ми ме влачеше,защото ми изглеждаше голяма шматка,аз плача и се треса от неври,а той ме гледа и ми обяснява да релаксирам, идваше ми да го удуша, а и му плащам, направо ужас,ама както и Др. Първанов каза, терапевта няма да го харесам, сега започвам да свикавам.

# 50
  • Мнения: 8
Някой може ли да сподели,аз не искам да пия антидепресанти,защото те не лекуват,а те правят парцал, но спра ли ривотрила само за два дни на третия съм в криза със сърцебиене,виене ан свят и постоянен плач. Някой имал ли е нещо подобно на моето заболяване и как се лекува,ако изобщо се лекува.

# 51
  • Мнения: 11 548
shekila , аз не прочетох дотук едно:Някой някога, опита ли се изобщо да разбере каква е причината да се отключи този проблем?
Признавам, не съм лекар, психолог, нищо подобно.Интересът ми към душевното е чисто любителски.
Но от това, което съм чела, всеки проблем има предистория.
Трудно е за вярване, как едно здраво , весело дете, ей така, без никаква причина, изведнъж става тревожно, депресивно.....
Не е задължително ти да я помниш.Има доста случаи, в които травмата е толкова голяма, че мозъкът изключва,като че ли я изтрива от паметта.Но тя е отключила вече проблемите.

Също така, нещо друго ми направи впечатление.Писа, че ти винаги си работила, винаги си се борила, а брат ти работи 6 месеца, а после си живее живота при родителите ти, без да прави нищо в следващите 6 месеца.Не знам дали го осъзнаваш ,но това говори за вътрешен гняв към него. Който е напълно възможно да е провокиран от нещо, случило се в детството ти, без да имаш ясен спомен за това.И понеже като дете не си имала смелостта да изразиш ясно недоволството си (дали от страх пред родителите ти, или от неудобство от брат ти), този гняв се трансформира във физическо отвращение към негов недостатък.
Пак казвам, това са само мои разсъждения, нямат нищо общо с медицината....
Но когато човек се чувства в такава безисходица като теб, може би не е лошо да търси и опитва всички налични възможности да се справи с проблема.

# 52
  • Мнения: 411
А какво стана с алтернативните методи и препоръките на valin?

# 53
  • Мнения: 9
Аз посъветвах shekila  да се обърне към психотерапевт. Психиатър – психотерапевт с над 20 годишен опит се е изказал по въпроса ( тук да отбележа, че не аз съм и го препоръчала и до колкото разбирам той не е нейн терапевт):
Питате какво да правите.
 
Имате няколко варианта.
 
Първият е лекарствата. Те могат да намалят тревожността въздействайки върху предаването на информацията в самите синапси и в периферията.Така човек може наистина да постигне относително спокойствие и качествен живот. Проблема при този начин е ясен - магистралите си стоят и лекарствата могат да се спрат само за малко, отделно са техните странични действия, които скъсяват живота на човека.
 
Другият начин е психотерапията. Сама разбирате, че и тя не може да разгради невронните връзки. Така че това не е нейната цел. Целта и е да изгради нови широки невронни пътища, пътища на смелостта и спокойствието. Процеса е много труден, бавен и изисква огромна мотивация и работа от човека. Отделно е и неравномерен, все пак старите връзки не само си стоят , но и в началото са много по-удобни за протичането на биотоковете. Така че особено в началото на терапията на метър напредък имаме километър връщане. Понеже проблема е започнал в детска възраст ние трябва да променим буквално характера на човек, нещо което и днес много специалисти считат за невъзможно.
 
Разбира се, при провеждането на психотерапията за временно овладяване на екстремна тревожност и натрапливости
 
може да се използват и лекарства.
 
Казвате, че въпреки, че сте ходила на психотерапия страховете си остават. Предполагам причината е в срока. За да се извърши това което ви казвам се извиква много време. 
Разбира се вие може да изберете и продължите по досегашният начин.
 
Пък и това състояние е продължило доста дълго през годините и е нужно време, за да се справи с него. Не е възможно това да се случи за месец.
Ривотрила е бензодиазепин, към който човек се пристрастява и поради тази причина не е препоръчително да се приема дълъг период от време. Може би ще трябва да обсъдите отново схемата на спирането му с психиатъра си, за да омекотиш кризите.
Shekila ти посещаваш ли психотерапевт?

# 54
  • Мнения: 8
Здравейте,много благодаря за отговорите , искам темата да стане важна,защото се оказва,яе много млади хора имат моя проблем и се чудят какво да правят. За жалост при мен е от детството и както Краси пише какво се е случило в детството ми,ами ставах свидетел на постоянните кавги и побоища на родителите си, страшно е,затова пиша и тук, защото е много трудно да си родител,отговорно и себеотдаващо,а повечето хора са егоисти без дори да го осъзнават.
Аз ходих при психиятърката си, един месец ми предписа успокоителни рижотрила да не го спирам за сега и флуаксол,ако не се лъжа, в петък пак ще съм на консултация. Почвам и психотерапия,само искам да свърша с китайската медицина, втори месец ходя на акупунктура, даде ми и хомеопатично,но да ви кажа не виждам резултат,спра ли лекарствата дори за два дни става страшно.
Само не знам да почвам ли пак антидепресантите,от тях съм като парцал, нямам желание за секс,а и качвам много килограми.

# 55
  • софия
  • Мнения: 396
Разбирам прекрасно авторката на темата и искрено и съчувствам.Моят съпруг е с тази диагноза.От една година се отключи отново и знам ада през който преминава той какъв е.Ако някой не го е изживял или живял с човек с такъв проблем няма как да разбере.Когато се оженихме със съпруга ми не е имал такъв проблем,появи се когато децата бяха на 2-3г .Аз млада и зелена и много бясна на него правих хиляди простотии тръгвах си връщах се и някак си той се оправи за 7-8м.Минаха години от тогава и лятото изведнъж получи нова и то ужасна криза.Борим се  зверски с нея но измъкване незнам вече дали изобщо някога ще има .Знам какъв е страха от бъдещето ,знам какво е да си сам и да няма с кого да споделиш .Мислех че трябва да има някак си с кого да говоря и споделя ,но това не е нещо което човек може да говори спокойно.Всичките отговорности за 3те ни деца +съпруга ми който в момента  е като дете,отговорноста за бизнеса ни ,семейните проблеми с тинейджъри всичко падна върху мен.Търсих във форумите всякаква информация за болестта,търсих форум за роднини на хора болни от нея.За съжаление всичко е доста оскъдно.Има все пак шанс да си помагаме взаимно,болни - и роднини. Wink

# 56
  • Мнения: 8
Разбирам прекрасно авторката на темата и искрено и съчувствам.Моят съпруг е с тази диагноза.От една година се отключи отново и знам ада през който преминава той какъв е.Ако някой не го е изживял или живял с човек с такъв проблем няма как да разбере.Когато се оженихме със съпруга ми не е имал такъв проблем,появи се когато децата бяха на 2-3г .Аз млада и зелена и много бясна на него правих хиляди простотии тръгвах си връщах се и някак си той се оправи за 7-8м.Минаха години от тогава и лятото изведнъж получи нова и то ужасна криза.Борим се  зверски с нея но измъкване незнам вече дали изобщо някога ще има .Знам какъв е страха от бъдещето ,знам какво е да си сам и да няма с кого да споделиш .Мислех че трябва да има някак си с кого да говоря и споделя ,но това не е нещо което човек може да говори спокойно.Всичките отговорности за 3те ни деца +съпруга ми който в момента  е като дете,отговорноста за бизнеса ни ,семейните проблеми с тинейджъри всичко падна върху мен.Търсих във форумите всякаква информация за болестта,търсих форум за роднини на хора болни от нея.За съжаление всичко е доста оскъдно.Има все пак шанс да си помагаме взаимно,болни - и роднини. Wink
Права си информацията беше до скоро оскъдна , вече не е, оказа се,че това е доста модерна бослес. До скоро хората живееха,а някои и днес с предразсъдъци и срам,но това си е болест,както всяка друга и човек се бори. Опитайте с психотерапия, дълго е във времето около година,но помага,ако е в криза да по4нва антидепресанти,а не като мен да се прави на герой,той е мъж и да понапълнее не е кой знае какво,но ще е добре и пълноценен. Може да ви помогне ТЕС, www.emozdrave.onfo, както и сайта " портал за съзнателен живот". Много е важно да усеща подкрепа и разбиране от семейството. Ще се оправи,вярвайте,но не оставайте нещата сами да се оправят,има нужда от професионална помощ.
Поздрави!

# 57
  • Мнения: 46
Здравейте,
тук http://www.dr-petarnikolov.org/ocd.html пише какво лечение се прилага, ако може да ви бъде полезно...

# 58
  • софия
  • Мнения: 396
Той пие антидепресанти и успокоителни "леки" още от първият месец.Ходим заедно на психиатър,аз го чакам отвън и ако искате ми вярвайте пълно е с млади хора до 45г.Ако искате ми вярвайте само младежи и хора в разцвета на силите си.За напълняването не се притеснява даже отслабна много,защото при него се изразява в това да си повтаря движенията за да се чувства спокоен ,че няма да ни се случи нищо лошо.Семейството го подкрепяме напълно само малко се притеснявам за тинейджърите и малкият.Той се е вкопчил в мен за опора и е станал чувствителен.

# 59
  • софия
  • Мнения: 396
Здравейте,
тук http://www.dr-petarnikolov.org/ocd.html пише какво лечение се прилага, ако може да ви бъде полезно...
Прочетох но за съжаление е във Варна.

# 60
  • Мнения: 8
Маги, ритуалите не са страшни,нали така се успокоява,мюсолманите се молят по три пъти на ден до края на живота си, а не го приемат като болест, това са пак ритуали и са пак насочени за здраве и щастие,така,че по-добре да ги прави,стига да не са толкова чести,че да пречат на ежедневието ви. Идете на психолог,но намерете с опит, така, той ще започне да променя мисленето си и съответно ще спре или намали ритуалите. Прочети по нагоре Валин много добре го е описала това с антидепресантите и психотерапията. Мозъка не можем да променим,но мислите да. Аз също се боря и то много тежко, сега тръгвам и на психолог,дано да случа на добър.
Пиши как сте.
Поздрави!

# 61
  • софия
  • Мнения: 396
Да ритуалите не са толкова страшни на думи може би.Представи си картинката как човек доказал се сред хора и колегите си седи и си прави ритуалите и не ги чува.Как почват да го гледат така  Shocked защото не могат да го разберат и почват да си мислят че е луд.Да ама не е луд съвсем нормален човек който си е втълпил че ако не направи някакъв ритуал ще стане нещо с децата му например.Това срива цялият му живот защото става асоциален ,за да не го виждат се затваря в къщи и повтаря до припадък.Не е толкова просто.

# 62
  • Бургас
  • Мнения: 5 998
Това срива цялият му живот защото става асоциален ,за да не го виждат се затваря в къщи и повтаря до припадък.Не е толкова просто.

Toчно така се получава...
Вчера ми се обади една приятелка от Сф, беше невероятно слънчев и готин човек... Поставили са й тази диагноза... Натъпкали са я с лекарства, от които май става още по-зле и по цял ден стои вкъщи, защото не иска да я виждат така... Не общува почти с никой... А тази самота и изолираност влошава още повече нещата.
Тъжна работа... и тежка, както за самия човек, така и за другите около него.

# 63
  • софия
  • Мнения: 396
Да ужасна диагноза ,неразбрана  все още от повечето хора.Трябва да има подкрепа и то силна от семейството.Преживяла съм го веднъж сега втори път и знам че помага.

# 64
  • Мнения: 8
ЗДРАСТИ мАГИ,КАК ДА НЕ ЗНАМ,НАЛИ И АЗ СЪМ С ТАКАВА ДИАГНОЗА,РАЗБИРАМ МНОГО ДОБРЕ,ЗАТОВА И ПИША ТУК, ВЪВ ФОРУМА НА ТОЗИ СЕМЕЕН САЙТ,ЗАЩОТО МОИТЕ РОДИТЕЛИ И БРАТ МИ МИ ОБЪРНАХА ГРЪБ,ОСТАВИХА МЕ СЪВСЕМ САМА ДА СЕ БОРЯ,ДОРИ ОБРАТНОТО, НАТЯКВАТ ПОСТОЯННО,ЧЕ СЪМ СИ СЪСИПВАЛА ЖИВОТА,КАКЪВ ПАРАДОКС, АЗ СЪМ АДВОКАТ ИМАМ ОЩЕ ЕДНО ВИСШЕ,А БАЩА МИ Е ДОРИ С ОСНОВНО, ЕЛЕМЕНТАРНИ ХОРА,НО ТОВА НЕ Е НАЙ-СТРАШНОТО, НАЙ-СТРАШНОТО Е ЕГОИЗМА И ПРОСТОТИЯТА ИМ. ЛЕСНО Е ДА СИ ЧОВЕК, ТРУДНО Е ДА СИ ДОБЪР ЧОВЕК.

# 65
  • Мнения: 411
shekila, на се ядосвай! Много трудно, да не кажа неразбираемо е от близките/околните да бъда разбран един човек с ОКР.

# 66
  • софия
  • Мнения: 396
Няма как да те разберат.Трябва да обичаш някой с цялото си сърце за да можеш поне от части да го разбереш.Опитвам се да бъда силна заради децата да разбирам и да помагам ,но понякога и аз като нормален човек има неща които не мога да приема и понеже виждам че е така и мога да нараня без да искам за това предпочитам да мълча .Предполагам ,че и ти Шекила имаш такива моменти и ти сигурно трудно се разбираш  newsm78 ,така е  за околните това е все едно да разберат нещо неземно.

# 67
  • Мнения: 39
здравейте момичета
след много четене в интернет сама си поставих диагноза ОКР. Така съм от около 2 години като нещата се влошиха много през последната. Първоначално в главата ми нахлуваха лоши мисли към близки хора и започнах да си изпълнявам разни ритуали за връщане на лошите мисли чрез които да ги неутрализирам Сега започнаха лоши мисли и към други хора дори и такива които не познавам Тъй като не мога да ги контролирам изпитвам огромна вина че съм си помислила такова нещо и ритуалите ми станаха толкова много че мога да ги изпълнявам с часове Започнах да се държа неадекватно пред семейството си но и пред колеги и други хора. Казвам си че ще спра но не мога От два месеца пия капките от цветолечението на д.р Бах които много подхождат на моето състояние но не намирам промяна също пия и NEOLEXAN 3х100 мг от около месец за да си набавя серотин за мозъка  Също от форуми разбрах че е важно на какъв психо терапевт ще попаднеш за да ти помогне а не само да ти изписват различни АД които аз не искам да приемам Живея в малък град и тук не намирам терапевт които да ми помогне но и не съм сигурна дали бих отишла дори не мога да си представя че ще споделя ужасните мисли които ме измъчват
Исках да споделя с вас
Хубав ден

# 68
  • софия
  • Мнения: 396
здравейте момичета
след много четене в интернет сама си поставих диагноза ОКР. Така съм от около 2 години като нещата се влошиха много през последната. Първоначално в главата ми нахлуваха лоши мисли към близки хора и започнах да си изпълнявам разни ритуали за връщане на лошите мисли чрез които да ги неутрализирам Сега започнаха лоши мисли и към други хора дори и такива които не познавам Тъй като не мога да ги контролирам изпитвам огромна вина че съм си помислила такова нещо и ритуалите ми станаха толкова много че мога да ги изпълнявам с часове Започнах да се държа неадекватно пред семейството си но и пред колеги и други хора. Казвам си че ще спра но не мога От два месеца пия капките от цветолечението на д.р Бах които много подхождат на моето състояние но не намирам промяна също пия и NEOLEXAN 3х100 мг от около месец за да си набавя серотин за мозъка  Също от форуми разбрах че е важно на какъв психо терапевт ще попаднеш за да ти помогне а не само да ти изписват различни АД които аз не искам да приемам Живея в малък град и тук не намирам терапевт които да ми помогне но и не съм сигурна дали бих отишла дори не мога да си представя че ще споделя ужасните мисли които ме измъчват
Исках да споделя с вас
Хубав ден
Миличка моят съпруг е точно със същият страх и искам да ти кажа ,че това е сериозно заболяване.Сама не можеш да се лекуваш.Трябва ти специализирана помощ.Потърси лекар там където си ,ако ли не ходи в най-близкият голям град.Ако имаш нужда от помощ пиши ни ще ти помогнем със съвет.

# 69
  • Мнения: 411
Посети психиатър! Това, което пиеш няма да помогне! Нужно е лечение с АД, успокоителни и антипсихотик. Плюс евентуално психолог.

# 70
  • софия
  • Мнения: 396
Аз също съм прочела за ниските нива на серотонина и приема на лекарства от рода на NEOLEXAN и ми е интересно защо никога не са предписвали на съпруга ми тези лекарства.Той пие анафранил,ципралекс и още едно но в момента не мога да се сетя как се казва.

# 71
  • Мнения: 39
Благодаря момичета
сега когато ви чета съвсем се изплаших че положението ми е сериозно Споделила съм с близките си майка ми е по-критична и ми казва да си дам воля и да спра с тези внушения знам че е така , осъзнавам го Мъжът ми и той се чуди как правя тези ритуали неща които повечето сме правили като деца, знаете обичайните суеверия  Повечето хора описват как се лутат от лекарство на лекарство от психиатър на психиатър и че трябва сами да си помогнем затова и не смея да започна терапия От Шумен съм и тук не срещам отзиви за някой които има опит с когнитивна терапия

# 72
  • Мнения: 411
Не са предписвани, защото не са съвместими! Прочети упътването на неолексан. Също не са съвместими и с жълт кантарион, който също се води, че увеличава количеството на серотонина. А, и в упътването пише, че този неолексан няма претенции, че лекува.  Shocked Laughing Бля, бля, бля. Поддържал необходимото количество серотонин, но за ЗДРАВ човек!!!

Вземи се ръце е най-голямата глупост, която може да се чуе! Никакви ръце, лекарства се пият!

# 73
  • софия
  • Мнения: 396
Заболяването е доста сериозно и за да се постигне подобрение е нужна терапия от лекарства и едновременно с това психотерапия с психолог.Може след време да се постигне някакво подобрение ,но никога не са застраховани от последващ пристъп.Пример -преди 10г съпруга ми получи сериозен пристъп с лекарства се оправи и от тогава до сега не е имало сериозни пристъпи до лятото миналата година от тогава до ден днешен се борим за подобрение.Става но бавно и с много грижа ,търпение и любов.За болните е от изключително значение да получават пълна подкрепа от семейството си,да знаят че могат да разчитат на тях.Да им помагат и да не пречат на този ритуал за да не се налага да го правят отново и отново.

# 74
  • Мнения: 39
Благодаря момичета ще търся терапия дано попадна на добър терапевт

# 75
  • Мнения: 411
dgidgo, не си губи времето с психиатри от малък град, отивай при психиатри от медицински университет!

# 76
  • софия
  • Мнения: 396
Може би във Варна  newsm78 ,това е голям областен град не може да няма специалисти.Пък и в края на краищата ще ходиш 1 -2 пъти в месеца.

# 77
  • софия
  • Мнения: 396
http://www.dppb.org/contacts.html прегледай тук може и друг град да си избереш по-близо до теб.

# 78
  • Мнения: 39
Момичета благодаря
мисля че наистина е по правилно да се ориентирам към Варна Magi mei както казваш 1-2 пъти в месеца не е чак  толкова често
Хубав ден

# 79
  • Мнения: 0
Здравейте мили хора, които сте отворили кутията на Пандора, но всички знаем, че на дъното и е останало НАДЕЖДАТА. Много ми е мъчно да чета през какво минавате всеки ден, но "спасение има и то ви дебне отвсякъде". Много бих искала да ви помогна с това, което знам от опит, но при всеки един от нас страховете изчезват по различен начин колкото и да са големи те. При някои от нас те напълно изчезват и се забравят, при други си остават, но се учим стъпка по стъпка да живеем с тях. Натрапчивите мисли, могат както да разрушават живота ни, така и да го градят. Ако Бетовен беше жив и беше отишъл на психотерапия какво щеше да стане? "Докторе, помогни ми, чувам музика постоянно, преследва ме, побърква ме, където и да отида, каквото и да правя музиката е навсякъде! Аз не съм нормален, защото при другите не е така!" . Докторът му слага една прекрасна диагноза, дава му хапчета, слага го под хипноза за да разбере какво е отключило тази маниакалност по музиката и Бетовен си прекарва целият живот в търсене на причини за неговата "болест" и подтискането на таланта, но неговата "болест" е градивна и за това се слага друга диагноза "гений" или "феномен". Всички велики хора имат същата "болест" - Леонардо Да Винчи, Моцарт, Айнщайн, Васил Левски, Ванга и изброяването няма край. Нещо се отключва в нас и живота ни се променя. Можем цял живот да търсим причините или просто да го приемем и да видим как може да трансформираме тази "болест" или "гениалност". След един страх идва друг, защото така е свикнал да ни работи ума или каквото и да е там в нас или извън нас - няма никакво значение. Бетовен като е завършвал едно произведение е започвал друго и така до края, дори когато е напълно глух, той чува музиката в главата си. Най-лесният начин да се справим със страха и натрапчивите мисли е като просто се влюбим в нещо, в идея, в мечта. Само трябва да видим какво би ни донесло такава радост и вдъхновение, че да забравим всичко поне за малко през деня. Ако си помечтаем за 10 минути, че ей така от никъде ни паднат 10 милиона лева. Какво ще направим? Давам пример парите, защото с тях е най-лесно. Умът ни ги възприема бързо и лесно. Когато се влюбим в тази идея например, ще започнем да виждаме пари навсякъде, което е ок. Ще си купим любимата къща, ще помогнем на семейството си, ще помогнем на роднините си, ще даряваме за болни дечица, ще пътуваме, ще си направим бизнес...Просто да мислим за нещо, което ще донесе добро за нас и за другите. Може да не са пари, а нещо друго, което ще ни смае, когато се случи, нещо наистина голямо, което ще промени живота ни. Нека ни погълне тази мечта, тогава страха ще започне да идва все по-рядко, защото ще се пренасочва цялата разрушителна сила към нещо съзидателно. Дали страха ще изчезне не знаем, но поне ще ни е помогнал да направим нещо прекрасно в живота си. След една мечта идва друга мечта. След един страх идва друг страх. Решението е наше всеки ден, когато се събудим - в кой кладенец днес ще копаем - на мечтата или на страха. Ако ни носи спокойствие да пием лекарства, да ходим на хипноза, да казваме молитви и мантри, да правим ритуали, да четем форуми ок да го правим след като вярваме, че ни помага, но нека си имаме и една мечта само наша. Не я казвайте на никой, а изненадайде себе си и всички олоко вас в един прекрасен ден, когато най-малко го очаквате. Шансът най-големите страхове да ни се сбъднат в този миг, в този ден е точно толкова голям, колкото и мечтата да се сбъдне. След като имаме силата да изживяваме всеки миг най-големите кошмари в главите си, следователно имаме и силата да изживяваме всеки миг и най-големите си мечти в главите си. Нека надеждата бъде с нас! И нищо да не стане поне ще знаем, че сме опитали и не сме си прекарали живота само в страх, а сме имали и мечти. Има хора, които като почудо се излекуват от нещо, което според съвременната медицина е невъзможно. Ние от кои сме - от тези, на които им се случват чудеса или от тези, които не вярват в тях?

# 80
  • софия
  • Мнения: 396
kremer прочетох написаното от теб и до някаква степен мисля че има добра идея ,но ме притеснява мисълта че човек болен от тази болест трябва да се мъчи да оздравее ,а не да избира всеки ден дали да мечтае или да се вглъбява в неговата си мания.Живота е дар но е прекалено кратък и за съжаление и от опит казвам ,че докато се бори със свойте "вятърни мелници" пропуска малките но важни неща от живота на любимите му хора.Изпуска детството на децата си,изпуска тинейджърството им ,те започват да губят вяра в този човек.Как да имат доверие на родител който вместо да им помага си прави свойте неща и даже не ги забелязва не ги чува и се държи на разстояние?Любимият човек до него е търпелив и разбира ,но и това свършва понякога.Търпението и любовта си има граници.Всеки човек малко или много е егоист и като вижда покрай себе си млади хора излезли на разходка или на кафе , а той прави съпоставка на своя живот и вижда какво пропуска малко започва да го гложде червейчето.Та това ми беше мисълта за мен това е истината "по-бързо оздравяване".

# 81
  • Мнения: 8
Това за мечтите е добра идея, но знаеш ли, какво става когато човек не може да мечтае? Когато си в криза ти дори не мислиш,просто те е страх, всичко те дразни и всичко мразиш, плачеш от безпомощност,как в това състояние да мечтаеш, та ти дори не виждаш смисъл да живееш. ОКР е много коварно и не с мечти, а с психотерапия и ако трябва и лекарства трябва да се бори и да не се отлага,защото нещата стават все по-зле. Да когато съм по-добре мечтая и отново плача,защото ме е страх, че мечтата ми може никога да не я доживея. В момента се боря да не загубя една такава мечта, която толкова дълго чаках и се борих за нея и която Господ сбъдна-моето семейство,моя съпруг, сега ме е страх пак този същия Господ да не ми я отнеме и тя от реалност отново да остане мечта,но тогава вече наистина няма смисъл да живея.

# 82
  • Мнения: 8
Здравейте, ходих и на психолог, започнах психотерапия. Тя ми каза, че с антидепресанти в комбинация с психотерапия нещата стават по-бързо,около година. Предложи ми феварин, някой пил ли го е и какви са отзивите. Страх ме е отново да не напълнея и липсата на желание за секс и оргазъм?

# 83
  • Мнения: 411
Замисли се кое ти е приоритет! Дали здравето или килата и секса!
Психологът не може да предписва АД!!! Отиди при добър психиатър.

# 84
  • Мнения: 8
Замисли се кое ти е приоритет! Дали здравето или килата и секса!
Психологът не може да предписва АД!!! Отиди при добър психиатър.
Ами изобщо без да се замислям ти казвам,че здравето е най-важно и затова и отворих темата. Не знам дали обаче антидепресантите изобщо лекуват или само прикриват симптомите? Лекарствата ми се предписват от психятър, а псохотерапията ми се води от психятър-психолог.
Въпросът ми беше за феварин като антидепресант,защото пих есцитил и ципралекс се чувствах ужасно.

# 85
  • софия
  • Мнения: 396
Ние не сме приемали феварин незнам виж в гугъла  newsm78

# 86
  • Мнения: 8
Ние не сме приемали феварин незнам виж в гугъла  newsm78
Какво пие в момента и от кога. От кога ходи на психотерапия? Как е в момента?

# 87
  • софия
  • Мнения: 396
Пие Лепонекс,Анафранил и Геродорм при нужда от сън.Пие ги вече половин година по-добре е да кажеем от лятото ,но пак от време на време има своите тежки кризи.Ходим в Адаптация при Сотиров на частен прием.Незнам гледам да съм силна ,но понякога  се засичам че се питам дали някога ще се оправи?  Embarassed После ме хваща яд на мен си ,че съм такава овца ,ами ако се бях разболяла аз .Та такива мисли ме глождат в безсънните ми нощи от време на време.

# 88
  • Мнения: 8
Пие Лепонекс,Анафранил и Геродорм при нужда от сън.Пие ги вече половин година по-добре е да кажеем от лятото ,но пак от време на време има своите тежки кризи.Ходим в Адаптация при Сотиров на частен прием.Незнам гледам да съм силна ,но понякога  се засичам че се питам дали някога ще се оправи?  Embarassed После ме хваща яд на мен си ,че съм такава овца ,ами ако се бях разболяла аз .Та такива мисли ме глождат в безсънните ми нощи от време на време.
Не се тормози, той също се измъчва много,знам го, защото аз съм в неговото положение и освен, че се боря с проблема, се боря плюс това и със съвестта си,че натоварвам цчлото си семейство с моя проблем. Така, че нормално е да се ядосваш,защото си изморена,но го подкрепчй и разбирай, тий също много страда повярвай ми.
Ще ти пиша на лични, за някои по интимни неща.

# 89
  • Мнения: 81
Хей, здравей! Би ли ми казала как наистина се държа Христо Нанев?
Какво мислиш за него, защото аз имам среща скоро. Нямам много сериозни проблеми, но ме интересува това. Засега мисля че е свястен човек, кажи ми как се държа?

# 90
  • Пловдив
  • Мнения: 2 019
Аз пия Феварин. И преди съм го пила. Много по-силен ми се видя от Ципралекса, защото и него съм пила. Първия път го пих близо 2 години. Спрях, бях добре, забременях, родих, но след около 8-10 месеца пак ме почна тревожността, депресията, и ме повали особено силно след един преживян стрес - оперираха ме в онкологията.  Мина ок, но нервите ме съсипаха. И сега пак го пия. Не знам какво да ви кажа, по принцип няма абсолютно окончателно излекуване това, но...Който си ги има натрапливите мисли, важно е да са малко, да са контролируеми, да не пречат особено в ежедневието. Знам за целия ад, минавала съм няколко пъти през него, ужасно е.

Някой спомена за Христо Нанев? И той неведнъж ми е помагал за извеждане от депресивно състояние.

# 91
  • Пловдив
  • Мнения: 2 019
Вземи се ръце е най-голямата глупост, която може да се чуе! Никакви ръце, лекарства се пият!

Да, това е най-голямата глупост и невежест от хората, които просто не разбират.
ОКР е съвкупност от фактори, но основният е биохимичен. Едно бадемовидно тяло, амигдала се нарича, изпуска сигнали за тревожност към кортекса в мозъка, и те стигат по-бързо до кортекса, отколкото процесът се осъзнава и осмисля. Тоест, още с появяването на мисълта за някой човек, дори преди да си помислил за него, те стрелва лошата мисъл. Просто амигдалата е болна и пуска фалшиви сигнали за тревожност. Със SSRI медикаментите се регулира този процес.

# 92
  • Пловдив
  • Мнения: 2 019
Някой може ли да сподели,аз не искам да пия антидепресанти,защото те не лекуват,а те правят парцал, но спра ли ривотрила само за два дни на третия съм в криза със сърцебиене,виене ан свят и постоянен плач. Някой имал ли е нещо подобно на моето заболяване и как се лекува,ако изобщо се лекува.

Шекила, точно антидепресантите лекуват, защото те регулират биохимията в мозъка.
Това, което прави парцал, са успокоителните - те хем създават зависимост, хем само успокояват за момента, затова и се продават със зелена рецепта. А антидепресантите не се продават със зелена.

# 93
  • Мнения: 6
Здраввейте,
искам и аз да споделя моята история!
Преди известно време разбрахме, че съпруга ми има ОКР.Всъщност откакто съм с него( 6 години), виждах, че има някакви проблеми, т.е. симптомите които са за тази болест, но не съм отдавала такова значение. Може би съм мислела че това е някакъв навик или приумица от негова страна. Проблема, е че ние живеем в Англия почти целогодишно и се прибираме в България за 2 месеца обикновено зимата. Симптомите ги няма в България, и като се приберем в Англия започват отново. Питала съм го хиляди пъти защо е така и никога не ми е давал отговор, винаги е отбягвал темата. Никога не е искал да говори за това. Бегло ми е споменавал че е имал страхова невроза като по малък, незнам на каква възраст, не иска да говори много и за това. Рядко споменава това и понякога съм си мислела да не са някакви последствия. Преди няколко месеца , просто по случайност се заговорихме и той почна да проговаря по тази тема. Накрая ми каза че е гледал по National Geographic, за такъв случай и как се казва болеста. Разрових се намеря информация, изчетох доста неща за да намеря начин да му помогна. Попаднах на английски сайт - организация която се занимават с тази болест. Писах им, върнаха ми много любезен и-майл но казаха че трябва да се отиде на лекар.  Но той отказва да отидем на доктор тук в Англия, иска в България като се приберем. А достатъчно дълго има тези проблеми за да чакаме още. А и доколкото разбирам лечението може да продължи дълго, и колкото по рано толкова по добре. От това което съм изчела има само част от признаците.

- докосване на различни предмети
- подреждане на предмети по определен начин
-стъпване на краката по определен начин
- задържане на ръцете по предмети(например като си гаси цигарата и си задържа доста дълго ръцете)
- издаване на звуци, все едно си прочиства гърлото, а няма нужда
Това са нещата които прави, но не проверява дали са заключени вратите по няколко пъти, не го страх дали някой ще ни обере, или ще нарани близък, не си мие постоянно ръцете.
Незнам какви са мислите му в главата, но става по зле. Онзи ден се скарахме, защото и на мен много ми тежи да го гледам как се измъчва. Каза ми че е станал по зле, откакто и аз съм разбрала каква е болестта му. Аз започнах да се самообвинявам, че съм настоявала да разбера и т.н.
Незнам как мога да му помогна, не иска тук в Англия да отидем на доктор, не иска да сподели с никой друг от роднините ни, което пък натоварва мен. Затова се обръщам към вас и ви моля за съвет и помощ. Ще направя всичко възможно, за да му помогна. Възможно ли е без лекарства да се преодолее това състояние. Лекарствата водят ли до стерилитет при мъжете?
Благодаря предварително!

# 94
  • Мнения: 1 857
Възможно е да се преодолее с психотерапия. Потърси психотерапевт , който работи и онлайн, ако мъжа ти е съгласен.

# 95
  • Мнения: 2
Здравейте!Боря се с тази гадост вече година(с лекарства и отчасти самоконтрол придобит от книги).Инъче го имам от около 6 години.Мислех за  THE END ,но близките ми ме преземиха на земята и отидох на лекар.Започнах с хапчета(есобел,сеталофт,тритико,бифлокс)след това фармацевтичните фирми в България скриха бифлокса и започнах да поръчвам нещо на което пише Прозак от Турция.Имах известно подобрение и пак прещраках.Започнах да чукам тракам,потупвам нещата определен брой пъти,подреждам вещите в определен си от мен ред,да правя неща като броя пак до определено си от мен за БЕЗОПАСНО ЧИСЛО.Оф голяма гадост е ОКР.

Искам да споделя с тези които не знаят за една книга ОБСЕБЕН МОЗЪК в нея е написано за когнитивно-поведенческата самотерапия.Как да се научим сами да я прилагаме,пише че лекарствата са помощни колела в борбата с ОКР,но основно ние сами трябва да се справим с проблема като практикуваме когнитивно поведенческата самотерапия.

За по богатите ОКР-исти когнитивно поведенческа терапия при психоаналитик.

Надявам се да споделите ако сте преборили тази болест.

# 96
  • Мнения: 13
Здравейте,
виждам, че темата е доста стара, но ако видите поста ми и решите, че имате все още нужда да поговорите с някой преминал през ада на ОКР, пишете ми Simple Smile Обещавам, че ще ви заредя с много позитивизъм и ще ви дам съвети как да се справяте с ОКР.

Напълно подкрепям мнението за книгата "ОБСЕБЕН МОЗЪК" на д-р Шуорц. В нея може да научите всичко за ОКР. Препоръчвам ви и книгата "Осъзнатост" на Марк Уилямс и Дани Пенман.

# 97
  • Мнения: 6
Здравейте, благодаря за отговорите! Виждам че съм писала отдавна. Ще разкажа какво стана до сега! Миналата зима се прибрахме в България, почнахме да ходим на психотерапевт, един от най - добрите в България - д-р Петър Василев. Три месеца посещавахме, съпруга ми се чувстваше добре в България, без всякакви признаци на ОКР, разбираше защо така се е получило и сякаш попиваше всичко казано от доктора. Лекарства не е взимал, не искаше и аз също не исках той да взима. Върнахме се януари в Англия, за първи от 7 години, без започване на всякакви ритуали. Всичко нормално, за два месеца. След това малко, по малко ритуалите започваха да се появяват на моменти. Казвам му, пак правиш ритуали, питам го , пак ли имаш ОКР. И започна голямото отричане, нищо ми няма, какво правя, нищо не правя и т.н. Вече трети път чета конско, да се съвземе, имаме книгата Обсебен Мозък, имаме още една на английски от най-добрия специалист тук в Англия - д-р Пол Салковски. Тетрадка със записки от доктора и нищо не прави, не спазва нищо от това което доктора му казваше. А ритуалите се увеличават и мислите го измъчват. Рядко изпада в депресии и за малко. Не е като миналата година. Незнам и аз какво да правя вече. В края на година се прибираме в България за постоянно, и явно това му е спассението че там се чувства най-добре. Но той пак ще си има ОКР. Имам чувство че се оставил на течението и сам не иска да си помогне. Незнам. Ще съм благодарна да дадете съвети! Поздрави на всички!

# 98
  • Мнения: 13
Здравейте, благодаря за отговорите! Виждам че съм писала отдавна. Ще разкажа какво стана до сега! Миналата зима се прибрахме в България, почнахме да ходим на психотерапевт, един от най - добрите в България - д-р Петър Василев. Три месеца посещавахме, съпруга ми се чувстваше добре в България, без всякакви признаци на ОКР, разбираше защо така се е получило и сякаш попиваше всичко казано от доктора. Лекарства не е взимал, не искаше и аз също не исках той да взима. Върнахме се януари в Англия, за първи от 7 години, без започване на всякакви ритуали. Всичко нормално, за два месеца. След това малко, по малко ритуалите започваха да се появяват на моменти. Казвам му, пак правиш ритуали, питам го , пак ли имаш ОКР. И започна голямото отричане, нищо ми няма, какво правя, нищо не правя и т.н. Вече трети път чета конско, да се съвземе, имаме книгата Обсебен Мозък, имаме още една на английски от най-добрия специалист тук в Англия - д-р Пол Салковски. Тетрадка със записки от доктора и нищо не прави, не спазва нищо от това което доктора му казваше. А ритуалите се увеличават и мислите го измъчват. Рядко изпада в депресии и за малко. Не е като миналата година. Незнам и аз какво да правя вече. В края на година се прибираме в България за постоянно, и явно това му е спассението че там се чувства най-добре. Но той пак ще си има ОКР. Имам чувство че се оставил на течението и сам не иска да си помогне. Незнам. Ще съм благодарна да дадете съвети! Поздрави на всички!

Здравей Winnie83,
като човек борил се с гадА ОКР мога да кажа следното:
Страдащият от ОКР човек знае, че глупавите ритуали които прави, както и мрачните мисли, които съпреживява са сами по себе си абсурдни. Това, което му е необходимо е единствено да ОСЪЗНАЕ болестта, да придаде на нея цялата вина за случващото се и да се опита да бъде сам НАЧАЛНИК на живота си.
Осъзнатостта е ключова при това заболяване.
С течение на времето глупавите и натрапливи мисли и ритуали ще започнат да намаляват, а при повече усилие и воля от страна на страдащия дори могат да изчезнат.
Важна е волята. Подкрепата на близките също е от голямо значение.

Когато го видиш, че е в пристъп и, че започва да се поддава на обсесията, погледни го, седни до него и му кажи, че това не е той и, че това което прави се дължи на болест- ОКР.
Той го знае, сигурна съм, че колкото и отнесен от течението да изглежда, вътрешно той води борба с болестта.
Бъди до него. Разбирай го и му помогни да осъзнае проблема.
Не си помисляй дори да му се караш или да го обвиняваш. Така ще се затвори в себе си и ще започне със самообвиненията.
Щом се е оставил по течението/според теб/ значи трябва да му дадеш стимул за борба.
Дори и най-големия психотерапевт, дори и най-ефикасното лекарство не могат да помогнат на човек, ако той сам не осъзнае проблема си и не започне да проявява воля да оправи нещата.


На каква възраст е мъжа ти? Работи ли? Има ли някакви любими занимания?

# 99
  • Мнения: 11 859
Попаднах случайно на темата. Изчетох само първия пост, защото е много дълго нататък. Не познавам болестта и се извинявам, ако звуча неуместно. Първата ми мисъл, като прочетох първия пост, беше какво е предизвикало тази непоносимост към брата? Изведнъж се отключва това нещо, което уж е непоносимост към мляскането му и се соматизира в тялото! Възможжно ли е да имаш някаква травма от брат си, която съзнанието ти е заровило дълбоко, дълбоко?

# 100
  • Мнения: 6
Здравей LoliLo ,
Мъжа ми осъзнава какво е състоянието му, миналата година изживяхме страшен ад, така да го нарека, но съм сигурна че има и много по зле. Затова казвам, че неговото ОКР не  е толкова силно, от всичко което съм прочела. Опитвам се да го подкрепям, от близките знаят само майка му и сестра му, но не се говори много за това. Питат главо мен, дали е добре.
Наистина, че води вътрешна борба и затова се измъчва още повече. Опитвам се да му помагам, искала съм двамата да седнем и да правим упражненията които доктора казваше, да пишем ако трябва. Той не иска.
Миналата година беше много зле. Тогава разбрахме какво му е всъщност. Беше гледал едно предаване по Дискавъри за едно момче със същите симптоми и доста време му отне докато ми каже и накрая се оказа че като ми каза му е станало още по зле и нещата се влошиха.
Разбрах и какво го измъчва и се оказа че е страха да шофира, да не блъсне някой, да отиде в затвора. Но като се прибрем в България - чист мозък. Няма натрапливи мисли, няма ритуали, кара си спокойно. И тук в Англия кара, но със страх. Иначе е на 34г., работим и двамата в оранжерия за цветя, но сме си само двамата, нямаме приятели тук, всички са в БГ. Напоследък хобито ни е да караме колела, но само в неделя. Аз през седмицата ходя на плуване , фитнес , йога, но той не иска. Предпочита да си седи и да гледа ТВ. Знам, че когато сме навън се чувства много по добре, но честно казано много го мързи да излиза.
Прибираме се зимата в БГ за постоянно и ще видим какво ще правим със състоянието му, но ни чака много работа по отношение изкарването на парички. Имаме и планове за това, така че се надявам нещата да се подобрят. Поздрави

# 101
  • Мнения: 13
Здравей LoliLo ,
Мъжа ми осъзнава какво е състоянието му, миналата година изживяхме страшен ад, така да го нарека, но съм сигурна че има и много по зле. Затова казвам, че неговото ОКР не  е толкова силно, от всичко което съм прочела. Опитвам се да го подкрепям, от близките знаят само майка му и сестра му, но не се говори много за това. Питат главо мен, дали е добре.
Наистина, че води вътрешна борба и затова се измъчва още повече. Опитвам се да му помагам, искала съм двамата да седнем и да правим упражненията които доктора казваше, да пишем ако трябва. Той не иска.
Миналата година беше много зле. Тогава разбрахме какво му е всъщност. Беше гледал едно предаване по Дискавъри за едно момче със същите симптоми и доста време му отне докато ми каже и накрая се оказа че като ми каза му е станало още по зле и нещата се влошиха.
Разбрах и какво го измъчва и се оказа че е страха да шофира, да не блъсне някой, да отиде в затвора. Но като се прибрем в България - чист мозък. Няма натрапливи мисли, няма ритуали, кара си спокойно. И тук в Англия кара, но със страх. Иначе е на 34г., работим и двамата в оранжерия за цветя, но сме си само двамата, нямаме приятели тук, всички са в БГ. Напоследък хобито ни е да караме колела, но само в неделя. Аз през седмицата ходя на плуване , фитнес , йога, но той не иска. Предпочита да си седи и да гледа ТВ. Знам, че когато сме навън се чувства много по добре, но честно казано много го мързи да излиза.
Прибираме се зимата в БГ за постоянно и ще видим какво ще правим със състоянието му, но ни чака много работа по отношение изкарването на парички. Имаме и планове за това, така че се надявам нещата да се подобрят. Поздрави
Миличка, не го мързи да излиза, просто прекалено се е затворил от цялото това напрежение покрай ОКР. Карай го да излизате по-често, но когато е категоричен, че не желае- не го насилвай. Насила хубост не става.

Иначе в това ли се състои проблема с ОКР- с шофирането?
Не се притеснявай да ми пишеш за ОКР- минала съм през този АД.

# 102
  • Мнения: 8
Здравейте, минаха две години от както започнах темата. За тези години пих АД, ходих на психотерапии, прегледи, изследвания, скенер, транс крениялна магнитна терапия, китайска медицина, посетих и нетрадиционни лекари, лекуваха ме с билки  и какво ли не, без никакъв резултата. Пръснах хиляди левове, които и без това трудно изкарвам в това си състояние, срещнах се с много хора, без никакъв резултат. Последно бях при една " ВИДНА" психиятърка Д-р. Ирина Лазарова. Тази жена е срам за понятието лекар, а още по-страшното е, че е преподавател в медицинския университет. Единственото, което тази дама направи е да си вземе хонорара от 100лв.+ още 280.00лв. като ме прати при нейна позната за психотест и ми постави съвсем нова диагноза, отрече АД, които съм пила и отново ме препрати за поредна терапия със модерно име за мин. 6 месеца при друга нейна позната, която също щеше да излезе стотици левове. Най-срамното и ужасно нещо е как самите лекари, които уж следва да ни лекуват и да помагат, се плюят по между си и гледат пациента като касичка. Затова спрях с " лечението си" и вместо да си харча парите за идиоти си прилагам шопинг терапия. Може и да не ме излекува, но не ме депресира, караме да се радвам, а и имам нещо на среща си като покупка, за разлика от всички видове " терапии". Вероятно неврозата не се лекува, просто болните от нея следва да не се подлагат на стрес, който обостря състоянието. Simple Smile)

Последна редакция: нд, 03 авг 2014, 10:34 от shekila

# 103
  • Мнения: 14
Записвам се да следя темата.

# 104
  • Мнения: 11
Здравейте,искам да споделя с вас мо проблем и ако някой може да ми каже това ОКР ли е.Преди 6 месеца дочух една песен която ми напомни за друга и реших да е потърся.Но не е окрих икато почнаха едни мисли "ами сега ако не е открия какво ще стане" "ами сега ако не спре да звучи в главата ми" и ей такива неща,страх да не полудея че ми се пее някаква песничка в главата.Аз  знам че е нормално всеки да си тананика нещо в главата някоя песничка или мелодиика,но при мен се получава че като ми се затананика нещо в главата и почвам да се мъча да се сетя но кога е или коя беше дадената песен.И като не мога да се сетя ме обхваща едно напрежение,топли вълни защато постоянно си е тананикам и се опитвам да се сетя коя е.И това става само ако песента ми е познатаот някъде,ако е непозната песен не ми прави впечетление.Но вече от страх да не ми се загнезди някоя песен в главата избягвам да влизам в магазине където звучи музика от страх да не чуя някоя позната песен и да не се сетя на кога е и пак да се повтори същото.Така ми се случва и с някой филм,като се сетя за някой филм а не помня как се казвашще и почвам да се мъча да се сетя,и като не мога да се сетя ме обхваща напрежението.Ще се радвам ако някой пише

# 105
  • Мадрид / София
  • Мнения: 817
Има една нова болест, която се нарича Misofonia. Хората, които страдат от нея изпитват непоносимост към определени звуци от ежедневието ни. Болеста е физиологично-неврологична и няма лек за нея. Всичко е само временно облекчение, като тампони за уши или лекарства и др. такива. Сравнително от скоро е определена като болест. Преди това се е възприемала като едва ли не глезотия. Така, че описаното от авторката на пост #1 отговаря на симптомите на Misofonia-та или още наречена (4S).

Последна редакция: нд, 30 юли 2017, 17:53 от Angela61

# 106
  • Мнения: 11 859
Shekila,как си сега?
Тес изобщо ли не ти помогна?
Виждам, че са минали много години и че си прилагала Тес. Не че вече е от значение, но най-ефективно е прилагането му с човек, обучен за това. Сигурно си влизала в тес форума на Иван Петърнишки навремето.
Съветите на психиатъра, препоръчан от Валин, ми е струват най-разумни.

# 107
  • Мнения: 663
Момичета следя темата заради мой познат и сега виждам ТЕС какво означава.Вид терапия ли е?

# 108
  • Мнения: 20
 Може ли да ми дадете примери за справяне с ОКР. Аз страдам от това от години но сега изпаднах в омагьосан кръг. И сякаш няма излизане от това наказание. Справям се сравнително добре, но случи ли се да попадна в порочен кръг после едвам излизам. Непрекъснато съм тревожен и напрегнат. Имам чувството че вече просто нямам сили да се боря с това. Дори не мога и да спя в последно време. И всичко в ежедневието ми се обърка отвсякъде, да не говорим и за връзка с жена. Като това състояние не ми позволява почти изобщо такова нещо. Вече доста се отчаях. С удоволствие си бих писал с някой страдащ от ОКР, ходя на психотерапевт. Но напоследък сякаш няма голям ефект ходенето ми. Бих чел всякакви мнения и съвети на страдащи от тази напаст хора. Аз съм една от многото жертви на ОКР, и мога с ръка на сърце да кажа че това нещо непрекъснато опитва да руши и малкото съградено от мен.

# 109
  • Пловдив
  • Мнения: 2 019

Matt_H
преминала съм през това, може да ми пишеш ако искаш

# 110
  • София
  • Мнения: 4 039
ОКР е много обширна тема, както и много широко понятие.
Погледнете най-великият тенисист Рафа Надал. Едвам изглеждах един негов мач срещу Григор - - Рафа не спря преди всеки сервис да се пипа последователно по ухото, над носа и по другото ухо. Има тонове материал в нета изписано за неговите Суверия, както той ги нарича (с кой крак първа стъпва на корта, как подрежда шишета си с вода и пр.), като специалистите са по-скоро на мнение, че не става въпрос за ОКР, а по-скоро наистина за някакви ритуали.
Определено обаче те са в хипотезата на ОКР. Не мисля, че е толкова страшно, освен ако не се стига до състоянието на авторката на темата, която за мен определено си имах психически проблем, т.е., тя не е ОК, и не е ОКР, а някаква натрапчива невроза. В смисъл – за психиатрия е, то си личи реално от писането й, доста по-тежък случай е няма да стане само с врачки и пр.
Аз лично от десетгодишен имам някакви действия, която въра поред, като си мислех, че нещата така се получават, т.е. – някаква висша сила ги контролира. ВПоследствие гледах един филм (май беше Шесто чувство) и разбрах, че всъщност моето си е нещо на психическа основа. По-късно, като навърших 20 г. в нета вече се бяха появили доста статии по темата и разпознах ОКР. Не съм ходил на специалист, тъй като с годините симптомите (те не са толкова много и не се забелязва) позаглушаха.
За съпругата дето пише по-горе, не разбирам защо измъчва себе си и мъжа й, като докосвал някои неща по-често, задържал ръката си на цигарата, като я гасял. С какво я мъчи това нея? Какво й пречи? Ако има проблем, то същият би бил, ако мъжът й се измъчва от това, ако ли не…… и печели титли като Рафа Надал, не виждам проблем.

# 111
  • Мнения: 20
При мен си е невроза, повече. След раздялата с приятелката ми имах жестоки натрапчиви мисли но се оправих много пиех. Имам ги от 10 години мислите. След това на едно място не ми платиха. И след месеци след като магазина фалирал аз питах един колега за някви техни данни той ми даде адрес на друга фирма. Пуснах сигнал за нарушение, но мисля че е неправилно пуснат понеже може би съм висал и двете фирми. Това почна да ме измъчва изтезава. Не ми дава мир тази мисал, а реално нямам адрес нищо не мога да направя но ми се натрапи и 3 седмици нмам покой. МИслите станаха много ужасни и преповтарящи се. Почнах да чета молитви да се оправя а не съм вярващ. Утре съм на преглед при психятър незнам до къде ще стиге това вече. Мисля че ще полудея от тази мисал. Sad

# 112
  • София
  • Мнения: 4 039
ОКР е много обширна тема, както и много широко понятие.
Погледнете най-великият тенисист Рафа Надал. Едвам изглеждах един негов мач срещу Григор - - Рафа не спря преди всеки сервис да се пипа последователно по ухото, над носа и по другото ухо. Има тонове материал в нета изписано за неговите Суверия, както той ги нарича (с кой крак първа стъпва на корта, как подрежда шишета си с вода и пр.), като специалистите са по-скоро на мнение, че не става въпрос за ОКР, а по-скоро наистина за някакви ритуали.
Определено обаче те са в хипотезата на ОКР. Не мисля, че е толкова страшно, освен ако не се стига до състоянието на авторката на темата, която за мен определено си има психически проблем, т.е., тя не е ОК, и не е ОКР, а някаква натрапчива невроза. В смисъл – за психиатрия е, то си личи реално от писането й, доста по-тежък случай е няма да стане само с врачки и пр.
Аз лично от десетгодишен имам някакви действия, която въра поред, като си мислех, че нещата така се получават, т.е. – някаква висша сила ги контролира. ВПоследствие гледах един филм (май беше Шесто чувство) и разбрах, че всъщност моето си е нещо на психическа основа. По-късно, като навърших 20 г. в нета вече се бяха появили доста статии по темата и разпознах ОКР. Не съм ходил на специалист, тъй като с годините симптомите (те не са толкова много и не се забелязва) позаглушаха.
За съпругата дето пише по-горе, не разбирам защо измъчва себе си и мъжа й, като докосвал някои неща по-често, задържал ръката си на цигарата, като я гасял. С какво я мъчи това нея? Какво й пречи? Ако има проблем, то същият би бил, ако мъжът й се измъчва от това, ако ли не…… и печели титли като Рафа Надал, не виждам проблем.

# 113
  • Мнения: 20
 А някакви съвети за борба с ОКР, някой може ли да предложи.

# 114
  • Мнения: 20
Някой може ли да препоръча добър психолог в сверата на Когнитивно-поведенческата терапия? И някой дали може да даде мнение за Силвия Иванова Саракостова като специалист?

Последна редакция: сб, 06 яну 2018, 10:47 от Matt_H

# 115
  • Мнения: 1
И аз имам сериозен проблем с тревожност и ОКР от 3 клас. Установила съм, че се проявяват най-вече при стрес и когато се застоя на едно място известно време + генетична предразположеност 2 поколения назад.
Та, тва което ми помага е йога,медитация,интензивен спорт,по-леки храни Simple Smile  Общо взето, колкото по-малко мисля, толкоз по-добре. Като се вглъбя в нещо се случват доста сериозни работи.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт