Чуждия успех.

  • 5 957
  • 77
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 567
Можете ли да се зарадвате на чуждия успех?
Изпитвали ли сте някога завист?

ако под успех се визира нещо материално (пари, къщи, коли и т.н) - не. и не ме интересува кой, как, колко и какво има.
Аз лично се възхищавам на хора, които са осъзнали собствените си недостъци и са ги преодоляли и премахнали.

# 46
  • Мнения: 373
Никога не съм завиждала. Като казвам никога- имам предвид съвсем никога. Може би заради това ми е ставало много болно и мъчно, разбирайки, че близък мой човек е изпитвал завист към мой успех. А пък завистта към материални придобивки ми е направо смешна.

Другото - винаги съм споделяла радост от успех на близък или не толкова близък. Даже изпитвам гордост от това, че съм приятел/познат на човек,който е постигнал нещо голямо.  Simple Smile

# 47
  • Мнения: 206
И  аз   не   завиждам , по-скоро  се радвам  да имам успели и  заможни познати /  слагам и двете   определения , понеже  не са  еквивалентни/  около  мен. Отгледана  съм с еврейския  мринцип : Че е  по-добре  Моше  да има богат  съсед , отколкото  беден   съсед . И   не   мога    да асимилирам шопския израз  "Аз  не сакам   на мен  да  ми е добре , а  на Вуте  да  му е зле". Но явно евреите са по-умни   в  това    отношение, докато  познавам   българи ,където   злобата  и зависта   е онова  нещо  което  ги храни.

# 48
  • Мнения: 468
Радвам се на чуждия успех. Особено, ако е свързан с истински усилия. Е, и завиждам понякога, но по-скоро благородно.
Всеки си има някакви цели/желания/мечти, към които се стреми. Нека успяват хората!

И мен много ме дразни, когато някой се държи според гореспоменатото мото за Вуте. За съжаление този начин на “мислене“ се среща не само в БГ, и не само при шопите. Май е нещо първично при хора, които постоянно се сравняват с другите и не приемат факта, че всички си имат целите/ежедневието/победите, но и паденията...

# 49
  • София
  • Мнения: 62 595
не разбирам, защо този образ според поговорката,се приписва само на българите! Навсякъде има завистливи хора, няма човешка култура, етнос, държава,  които да са отминати от завистта. Това, че някой на думи ми обяснява колко се радва на моя успех, не е никаква гаранция, че няма да ме спъне в подходящия момент. Не сме деца, такива неща са случват постоянно, и дори от най-близките приятели, колеги. Затова и хората се пазят на работа с кого и как се сближават, броят си приносите, въртят интриги, и то не само по нашенско, а и по света.

# 50
  • Мнения: 3 818
Зависи от успеха и от човека. Възможно е хич да не ме вълнува и да остана безразлична. Ако е нещо, което аз по принцип не мога да правя, като да речем да рисувам и някой направи нещо великолепно - гледам с възхищение и се дивя как е възможно. Ако е успех, постигнат в пряко съревнование с мен - спортната злоба ме кара да не се чувствам особено щастлива от загубата, но заедно с това се амбицирам да се справя по-добре.
Завист съм изпитвала естествено, и изпитвам, но тя по-скоро ме подтиква към повече усилия, а не към чиста злоба, която да ме разяжда отвътре.

# 51
  • Мнения: 468
не разбирам, защо този образ според поговорката,се приписва само на българите! Навсякъде има завистливи хора, няма човешка култура, етнос, държава,  които да са отминати от завистта. Това, че някой на думи ми обяснява колко се радва на моя успех, не е никаква гаранция, че няма да ме спъне в подходящия момент. Не сме деца, такива неща са случват постоянно, и дори от най-близките приятели, колеги. Затова и хората се пазят на работа с кого и как се сближават, броят си приносите, въртят интриги, и то не само по нашенско, а и по света.

Честно казано ми се струва, че ние сами си приписваме този образ.
Другите нации си приписват, че са добри кулинари, танцьори, любовници, джентълмени...
С останалото съм съгласна. Но съм сигурна, че получаваш и искрена радост за успеха си. Не само тази “формалната“ от този, който би могъл да те “спъне“ утре.
Иначе е тъпо, когато някой уж се радва за теб, а в същото време “долавяш“ завист и несъгласието му с успеха ти.

# 52
  • Мнения: 289
Абе..образ, образ, ама има нещо вярно в него.. Аз го отдавам до голяма степен на уравниловката от преди години, когато всички имаха поравно. И сега доста хора, особено от поколението, израснало тогава, не могат или не искат да разберат, че успехът зависи от усилията. И вместо да работят върху себе си, те гледат другите, и се опитват да намерят обяснение за чуждия успех, което им е изгодно - обикновено е "Ааа, той голям мошеник този", "Краде", лъже и незнам кво си още. Но не и примерно "Много работи", "Образован е" и т.н.
В другите народности, не че я няма завистта, но.. е в по-друг вид като че ли  Simple Smile Най-малкото защото от години са с по-добър стандарт на живот, и оцеляването им не е на дневен ред - е, могат да си завиждат за разните "екстри", но не е така показно, злобно, агресивно и т.н, както е тук.

# 53
  • Мнения: 824
Изпитвала съм завист разбира се,но и не съм горда от това.Гледам да не ми личи  Mr. Green
Най-вече за неща,за които и аз се боря и не съм постигнала,но и да амбицирам се в същото време

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, много се радвам на искрената радост, аз също се радвам за успеха на ценни за мен хора (ценни не в стил полезни, а съвсем емоционално ценни), то си личи.

Джули, няма и как да се отрече, че последните двайсет години са точно такива - крадци, мошеници, далавераджии и всякакви подобни индивиди са пример за подражание. Малка държава сме, една шепа хора, не е толкова трудно човек да се сети откъде е тръгнал и къде и как е стигнал комшията му, с когото са расли от деца и продължават да живеят врата до врата.  И в повеччето случаи хората са прави, да знаеш, когато нарекат някого мошеник.

# 55
  • Мнения: 1 629
Винаги завистта ми е по-голяма от радостта.

# 56
  • Мнения: 289
  И в повеччето случаи хората са прави, да знаеш, когато нарекат някого мошеник.

Е да, ако говорим за онези типажи, които не могат да построят едно правилно изречение, но пък се движдат в кортеж от 3 джипа, пазещи един празноглавец и златните му ланци:lol: тогава да, Но, тези времена поотминаха вече като че ли.
Аз имах предвид друго - има много хора днес, които печелят добре благодарение на способностите и образованието си. И около тях винаги групи зяпачи, които, примерно, отдават успеха на дамите на креватни завоевания, или ако не отговарят на критериите за това, на помощ от баща им да речем  Mr. Green Този на мъжете - на съучастие в пирамиди и съмнителен бизнес  Laughing и такива подобни глупости. Защото, една заплата от 2-3 хил. да речем, изглежда като милиони на съседските клюкарки - но пък изобщо не е нещо непостижимо за немалко хора.
Та, това имах предвид  Simple Smile

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Не е задължително да са от клишираните типажи, има доста мошеници, които са добре облечени, добре изразяващи се, добре образовани и внушават доверие. Те и на това разчитат, де, това им е номерът. Особено в малките градове всичко се знае.

# 58
  • Мнения: 289
Е, кой им се връзва на номерата, че жънат и успехи даже  Laughing
В малък град би трябвало да е по-лесно. Познават мошеника, и не му се доверяват. Тогава няма как да го направят богат.
Реално погледнато, то цялата ни страна е колкото един по-голям град..така че, няма и къде да избяга далеч.
Та, темата за завистта си е актуална и още как. Каквото и да показват резултатите във форума..

# 59
  • Мнения: 206
не разбирам, защо този образ според поговорката,се приписва само на българите! Навсякъде има завистливи хора, няма човешка култура, етнос, държава,  които да са отминати от завистта. Това, че някой на думи ми обяснява колко се радва на моя успех, не е никаква гаранция, че няма да ме спъне в подходящия момент. Не сме деца, такива неща са случват постоянно, и дори от най-близките приятели, колеги. Затова и хората се пазят на работа с кого и как се сближават, броят си приносите, въртят интриги, и то не само по нашенско, а и по света.

Andariel ,  надявам   се  , че  е случайно  това  , че репликираш   всеки  мой  пост. Това  което съм   написала  не  е  изсмукано от пръстите и   описва много точно  голяма   част  от  българите.  Знам  , че  е  обида  за  нас   , но  поживей  малко  повече време навън / 12 - 15  години /   ище  разбереш  какво се  опитвам да  ти обясня.  Разбира се , че никоя  нация     не е  отмината  от зависта , но  при  българите  е  в  най-големи  проценти  . Живяла   съм в  две  държави  освен  БГ  досега  и мога да те  уверя  в това. Примерът   с  евреите   не  е  случаен- макар  да са най -  мразената   нация   в света ,  т е  се   държат  както никоя   друга  нация. Човек   не  бива да е  кон с капаци  , има какво  да вземе или научи  и от  другите  народи.

Общи условия

Активация на акаунт