Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 348
Хайде тук да съберем всички добри мисли и думи, които имаме да им кажем.
Повод ми даде това стихотвоерние, случайно Simple Smile видяно във фейсбук.
С него искам да изкажа дълбока благодарност на моите дядовци и моя баща, които са все още с мен, макар и само  мислено. Също на моя съпруг, който ме допълва в моментите ,когато съм слаба и несъвършена. И на още един бъдещ татко, който е отскоро край нас.


Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.



Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.



И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.



Ти дал си ми много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога плакал си скришно

за моите болки - и търсел си лек.



Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого мойте сълзи.



Незная дали добра дъщеря съм,

незная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.



Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, татко, дори и когато мълча...

Пепа Николова



П.П. За да не е патетично, а всекидневно и конкретно, по-нататък ще разкажа някоя ежедневна случка, от която съм останала доволна.
Прекъсвам, за да си пия кафето с половинката. Simple Smile

# 1
  • Мнения: 77
Успя да ме разплачеш...  Cry и да се замисля върху някои неща.
Страхотно стихотворение!

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 9 040
Наистина е много хубаво!   bouquet
Баща си обичам безкрайно много и съм му благодарна за всичко, на което ме е научил. А то е много. Направи ме силен характер, научи ме да съм самостоятелна и да се справям с всичко сама, научи ме да не хленча, да различавам и да ценя истинските хора и неща, да карам колело, да плувам и да карам ски, да не съм лоша, когато някой ме ядоса.... списъкът няма край. Това са все важни неща, които ако родителите не ти ги дадат, няма кой друг. С майка си никога не съм била близка, за това съм благодарна на баща си че компенсира тази липса. И сега, когато съм голяма и самостоятелна съм му най-благодарна за едно нещо - че знам, че каквото и да се случи, каквото и да направя, както и да се стече животът ми, винаги зад гърба ми имам един близък човек, който ще ме подкрепи безусловно. Може да не е съгласен с мен и пак ще ме подкрепи. Това дава невероятна сигурност в живота.

На съпруга си съм благодарна, че стана баща на децата ми и че беше до мен в борбата за тези деца. Дали ще бъде добър баща времето ще покаже.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 6 023
Благодарности за темата и страхотното стихотворение   bouquet

# 4
  • Мнения: 137
Доживях да видя и нещо положително в този форум!!!  Hug
Има надежда.. така да знаете!!!  Hug Hug Hug Wink

# 5
  • Мнения: 1 175
И аз се просълзих, но от болка, не само от умиление. Дано това стихотворение достигне и до бащите, които не се интересуват от децата си, тормозят ги, потъпкват ги и ги унижават, както правеше моят студен комплексар. Дано достигне до тях и ги накара да се замислят, и ако имат сърца в гърдите си, да усетят поне малко от болката, която са причинили. Искрено завиждам на децата, израсли с баща като този в стихотворението, баща Човек. Дано има повече такива!

# 6
  • Мнения: 77
Аз също искам да благодаря ..на някои специални за мен хора...
Благодаря на баща си, че ме научи да обичам ...макар самия той ..да не ми е показвал обичта си ...
Благодаря на мъжът който промени живота ми...че беше до ме когато баща ми почина ...макар, че не беше длъжен да е свидетел на такова събитие..., благодаря му ...за това че всяка сутрин преди да тръгне на работа ме гали по челото и ме целува по бузката с думите "Текеро"...
Благодаря му затова, че никога не ме е наранявал..по никакъв начин...и че не спира да ми казва колко ме обича ...и да го показва. Благодаря му, вечер като спя ме завива, за да не настина...
Благодаря му ..че се лиши от образованието си за да бъде с мен...
Благодаря му че го има..
и най-вече му благодаря, че търпи майка ми...която аз дори не мога да търпя...

Тези благодарности не мога да изкажа към баща си ....който вече не е сред нас...тъй като от горе изброено ме е лишил....но му прощавам и въпреки всичко обичам... Cry

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт