Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 фев. 2012, 01:48 ч.

Re: загубих моето малко ангелче

  • 2 119
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 186
Онзи ден стана 1 месец без моето малко ангелче, но не спирам да плача   Cry  Болката не отминава, имам чувството, че е пропила душата ми и ще остане там завинаги. Скоро трябва да започна работа а не искам, нямам сили, не искам да виждам никой. Там е и моята най-добра приятелка с която се оказа че сме бременни по едно и също време, но нямам сили да я срещна - усмихната и щастлива, очакваща своето бебе. Тъжмо ми е ! Мисълта, че изпитвам завист ме убива ! Колко жалка ме направи Господи, да завиждам на чуждото щастие....Всяко излизане на вън, всяка среща с бременна жена или бебе ми носят само болка и сълзи...Напомнят ми за онова изгубих и никога няма да мога да върна- "моето бебе"  Cry Cry Cry Cry
Обичам те мое малко бебче, независимо къде си сега  Cry !!!
Почивай в мир! Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose

# 1
  • Мнения: 410
Мила leidi повярвай ми разбирам те колкото ти е трудно. Вчера най-добрата ми приятелка роди своето момиченце и в момента в който ми се обадиха вместо да се усмихна аз се разплаках и не спрях да плача цяла вечер. Цяла вечер си мислих за момента когато аз бях бременна и как тя дойде и ми каза че и тя ще си има момиченце и как си представяхме как нашите момиченца ще бъдат приятелки. Уж бях подготвена за този момент, но снощи като че ли света ми се срина. Все още очите ми се насълзяват. Почувствах се като егоистка......Затова знам колко ти е трудно, но твоята приятелка няма вина, нея също я боли повярвай ми и се чувства сигурно ужасно неудобно когато те види, но това не бива да пречи на приятелството ви. Живота продължава и ние не може да го спрем. Просто стискаме зъби и си казваме че и ние някой ден ще имаме своето щастие. Пожелавам ти го от сърце  Hug  Hug Hug

# 2
  • Мнения: 186
Малко са хората,  които наистина разбират как се чувствам  joli24 , но ти си една от жените които много ми помагат да си стъпя на краката и да продължа напред, за което съм ти много благодарна! Само в този форум мога да споделя как се чувствам...

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 236
Leidi_06, и за мен мъката от загубата на детенцето ми е още много, много прясна. Не вярвам, че някога ще отшуми, но може би ще намали своята сила. И аз обвинявам хората, че не могат да ме разберат, че не говорят за моята мъка, но си мисля, че само човек който е изпитал тази болка може да те разбере. Говорите за завист, но това според мен не е завист, това е болката... Аз се успкоявам с това, че Господ не може да е толкова несправедлив към нас. Ако ни е взел децата, той ще ни даде пак. Толкова ми се иска да е така, въпреки че от време на време не си и вярвам, защото аз съм почти на 40 години, но все пак се надявам. Моля се само да намеря сили тази болка да не се превръща в омраза към тези, които си имат своите живи и здрави деца. Не е хубаво, те с нищо не са виновни. Никой не заслужава тази мъка да загуби детето си, на колкото й години да е било то. Нека господ да е с нас, да ни помага да запазим "здравия" си разум и надеждата, че и нас ни чака нещо добро. Прегръщам те и съм  с теб. А за малките ни ангелчета  Flowers Rose Flowers Rose

# 4
  • Мнения: 57
Leidi 06 искрено съжалявам за загубата ти и болката която изпитваш в момента! Знам отлично как се чувстваш,защото след няколко дни се навършва един месец и от моя кошмар.Всеки ден си мисля,че този ден няма да плача,но уви не се получава.Много е тежко и трудно,особено когато виждаш,че хората около теб се правят,че нищо не се случило.Поне се убедих в това,че наистина никой не разбира какво преживяваме,освен ако не го е изживял.Аз също имам приятелка, която е бременна и 2 дни преди трагедията си говорихме как ще ходим на почивка заедно с децата си. Сега все още не намирам сили да й се обадя и да я питам как е. Не искам да се изолирам и да я отбягвам.Не го прави и ти. Те няма да разберат защо го правим.Това си е наша болка.Аз ще се опитам да се радвам на нейното щастие,опитай се и ти! Знам,че ще е много трудно и дори невъзможно,но мисли само за това как ще имаш друго бебче, на което ще му дадеш двойно повече любов!Кураж мила,ако ние не си помогнем няма кой друг да го направи! Hug

# 5
  • Мнения: 186
Мила leidi повярвай ми разбирам те колкото ти е трудно. Вчера най-добрата ми приятелка роди своето момиченце и в момента в който ми се обадиха вместо да се усмихна аз се разплаках и не спрях да плача цяла вечер. Цяла вечер си мислих за момента когато аз бях бременна и как тя дойде и ми каза че и тя ще си има момиченце и как си представяхме как нашите момиченца ще бъдат приятелки. Уж бях подготвена за този момент, но снощи като че ли света ми се срина. Все още очите ми се насълзяват. Почувствах се като егоистка......Затова знам колко ти е трудно, но твоята приятелка няма вина, нея също я боли повярвай ми и се чувства сигурно ужасно неудобно когато те види, но това не бива да пречи на приятелството ви. Живота продължава и ние не може да го спрем. Просто стискаме зъби и си казваме че и ние някой ден ще имаме своето щастие. Пожелавам ти го от сърце  Hug  Hug Hug

Скъпа  joli24 знам че не трябва да й завиждам, но някак си несъзнателно го правя, за което се ненавиждам. Ние винаги ще си останем приятелки, постоянно се чуваме а идния понеделник ще трябва да се видим. Да си призная честно не искам да се виждаме... Cry  защото  виждайки я с коремчето в 9 месец се страхувам че няма да мога да здържа сълзите си и ще я накарам да се чувства виновна за нещо толкова хубаво, просто ще я натъжа.  Cry

# 6
  • Мнения: 186
Leidi 06 искрено съжалявам за загубата ти и болката която изпитваш в момента! Знам отлично как се чувстваш,защото след няколко дни се навършва един месец и от моя кошмар.Всеки ден си мисля,че този ден няма да плача,но уви не се получава.Много е тежко и трудно,особено когато виждаш,че хората около теб се правят,че нищо не се случило.Поне се убедих в това,че наистина никой не разбира какво преживяваме,освен ако не го е изживял.Аз също имам приятелка, която е бременна и 2 дни преди трагедията си говорихме как ще ходим на почивка заедно с децата си. Сега все още не намирам сили да й се обадя и да я питам как е. Не искам да се изолирам и да я отбягвам.Не го прави и ти. Те няма да разберат защо го правим.Това си е наша болка.Аз ще се опитам да се радвам на нейното щастие,опитай се и ти! Знам,че ще е много трудно и дори невъзможно,но мисли само за това как ще имаш друго бебче, на което ще му дадеш двойно повече любов!Кураж мила,ако ние не си помогнем няма кой друг да го направи! Hug


 i.o.g.i. това със сълзите и на мен не ми се получава, не е минал ден през който да не съм си мислила за моето момченце и да не съм плакала. Крепят ме единствено мамите от този форум, с които мога да споделям. Никои друг не ме разбира, дори и най-близките ми. Всички се правят че все едни нищо не се е случило, а мен това ме влудява. Днес баща ми превключвайки каналите на телевизора остави за малко един от музикалните канали при което аз се ядосах и му казах веднага да го махне. Все едно ми бръкна с пръст в раната. Имам чувството че всички са приели случилото се и след като аз не говоря за това ,все едно и аз съм забравила. Но не е така , аз никога няма да забравя.....не мога да забраня на никои да слуша музика или да се весели, но не и в мое присъствие, когато аз страдам...

# 7
  • Мнения: 410
Знам как е миличка знам....стоя и се чудя само как ще отида да видя бебето на приятелката си, това време наближава и как ще трябва да го взема в ръцете си и сякаш ми се иска да избягам на друга планета....но не мога, защото това е живота. В деня, в когато ми се обадиха че моето дете е починало тя беше до мен, галих корема й и плачех, но тя бе до мен..именно това са приятелите в добро и лошо. Крепи ме вярата че някой ден и аз ще бъда щастлива, а кой знае искрено се надвам Господ да ме дари и с двойно щастие, което от сърце желая и на теб Simple Smile Повярвай ми стоя и знам отлично през какво минаваш и сълзите ми не спират да капя.......Иска ми се никой никога да не изпитва това което ние изпитваме  Hug

# 8
  • Мнения: 186
 joli24 ти много точно описваш точно това което и аз чувствам. Моята приятелка също беше една от малкото верни приятелки които останаха до мен в този така труден момент, защото голяма част от тях дали от неудобство или поради друга причина се отдалечиха в момента, в който най-мо така човек разбира кои са най-верните му приятели... А не искам да мисля как ще събера сили да отида да я видя след като роди...нея и БЕБЕТО....как ще го гушна без да си спомня за моето дете  Cry

# 9
  • Мнения: 186
много ми липсваш детето ми ,как искам да усещаш нашата любов да знаеш ,че всяка вечер ти говоря и ти казвам лека нощ.гледам към небето  се си мисля ,че ме гледаш и ти от там ,дали си при дядо господ ,дали вече си имаш приятелчета ,дали си добре там където си , сега си без мама ,но някой ден мама ще дойде при теб и никога и никой няма да ни раздели.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт