На ясла или вкъщи заедно с бебето тримата?

Второто ми дете се роди юни 2010 г. Каката ходеше на ясла, а после от септември 2010 тръгна в първа група. Лично аз не можех да и обръщам достатъчно внимание. Лятото беше вкъщи, непрекъснато се сърдеше, че и е скучно и иска да си играе с другарчетата или пък точно по време на кърменето решаваше, че иска да си четем книжка и да си играем и т.н. По принцип тя на детска градина ходи с удоволствие и след няколко дни започва да и липсва. най-големия ми проблем бяха нейните болести, но някакси се справихме, не съжалявам, че ходеше на детска градина. Бебето не се разболяваше, докато го кърмех до година и малко. После взаимно се разболявах в смисъл тя кихне, той кихне и обратното. Въпреки че той си стои вкъщи, също се разболява и се е случвало той да я зарази. Иначе дори да оставиш и двете деца вкъщи нямаш никакава гаранция, че няма да се разболяват. Сигурна съм, че тук има много майки, които ще ме опонират, че като оставили големите деца вкъщи не се разболявали, но пък аз имам приятелка с породени- не ходеха на ясла и градина и пак си боледуваха и то непрекъснато. Явно си зависи от имунитета на децата. Просто трябва сама да си прецениш.

Явно си е много индивидуално. Ясно, че  никой не е застрахован. При нас каката, докато не тръгна на ДГ не е правила бактериална инфекция...Но с тръгването се почна - и понеже правя изследвания знам какви са бактериите, не давам АБ заради просто жълт или зелен сопол или така всеизвестния градински сопол, който си е бактериален. Естествено, че и малкия е съответно със същата бактерия...и така...Но за 1,6 години /докато съм ги гледава и двамата къщи и тя не е посещавала ДГ/ той е имал една проста хрема....тя 2. Кърменето не знам колко спасява... и двамата са кърмени дълго....Естествено, че не живеем в саксия и сме се срещали с хора, но не съм позволявала да играят с видимо болни деца.... от там нататъка не знаеш кой кога ще ти се изкиха, изплюе или оближе твоята играчка....И със сигурност извежданията на вънка и разходките са много повече отколкото да затвориш детето 8 часа в едно помещение с още 20 25 деца и да очакваш, че ще е супер здраво...и няма да ти довлече нещо, ако не първата, втората седмица...Та това са още 20 25 семейства с всичките му бацили, контакти и т.н. В къщи се контактува със значително стеснен кръг от хора, особено когато има малко бебе....и ако съм канила гости съм предупреждавала, че ако са болни децата им или те самите гостито се отлага. Въобще не се набутвам м/у шамарите...защото с две болни деца е кошмар...Скоро изкараха грипа и двамата с висока Т...е ужас беше...за първи път им съвпадат така разболяванията...Нямаше как да се разкъсам...а и двамата искаха "мама"...но минават тия неща и заминават...

категорично за мен отговора е в къщи. дори когато няма и бебе. Направо на градина бих пуснала детето.
не бих разчитала на това, може и обратното да стане, да ревнува повече, защото голяма част от малкото време, което имате заедно, отива за бебето. или да се чувства тотално отстранено - ти в къщи с бебето, пък то на градина....
как ще реагира на бебето и колко ревност ще прояви, зависи от детето...а и в не малка степен от теб и бащата.

Аз съм изправена пред същата дилема. Бъдещият батко е в 1-ва група, но често боледува. Спрях го за последните 3 седмици, защото се опита да се разболее, а в тази грипна епидемия не искам да ми донесе някой вирус и да сме болни и двамата. Виждам, че играта с децата му липсва, постоянно иска да си играем, да се гоним, но... няма как. Обяснявам му, че трябва да си намира и сам игри, че мама не може  да играе непрекъснато с него.

Мисля като се постопли времето пак да го пусна на градина, за да играе с децата, но в момента, в който родя, ще го спра от градината. Страх ме е да не донесе някоя болест в къщи и да зарази бебето. Ще ми е трудно да се справям с 2 деца едновременно, но предпочитам така, отколкото да лекувам новородено. Освен това си мисля, че като "гледа" заедно с мен бебето и ми помага в грижите, баткото по-бързо ще свикне с новото човече в къщи. Сигурно съм, че ще има ревност, но се надявам така по-бързо да премине.

Недей да "лежиш на тази кълка". Всяко дете си иска вниманието, особено, ако досега е било център на вселената. Освен това макар в началото да не се проявява ревност, когато бебето израсте и се окаже, че не само яде, лежи и мрънка, а вече ходи и взима играчките на другото дете и му драска по книжките, ела тогава да видиш, що е това ревност.
Спокойно можеш да си гледаш и двете деца вкъщи, но не разчитай, че "като "гледа" заедно с мен бебето и ми помага в грижите, баткото по-бързо ще свикне с новото човече в къщи". Детето свиква с бебето, но се появяват понякога реплики като "искам да го махнеш", "не го обичам" и т.н., които също са проява на ревност.

Моите деца са с 1,8 г. разлика, но при мен не е имало дилема на градина или в къщи. Ние бяхме решили, че ще си ги гледаме в къщи двамата, а каката ще я пускаме на градина като стане на 3. Дали защото разликата им е много малка, но каката не е ревнувала изобщо. Малкият е вече на 10 м. и като се развихрят в къщи става като палестински лагер, ама важното да им е забавно.

Deni-meni, децата се карат и препират за играчки и на 10 години. Не си правя илюзия, че баткото няма да иска пак да е център на вселента, но се надявам, подчертавам надявам, че периодът с ревността по-бързо ще отмине като ми помага за бебето.

При нас разликата е по-голяма, но в момента в който родих малката, спрях голямата от градина за малко повече от 2 месеца. Каката беше във втора група, което беше третата й година в детско заведение. Вярно, че поукрепна откъм разболявания, но не спря съвсем. Първата зараза, която домъкна след като тръгна отново, веднага разболя и малката. Между другото се заразихме и ние с таткото. Да се разболее кърмаче си е двоен кошмар - не може да суче, реве, че е гладно, не може да спи... абе не е за разправяне.
От друга страна голямото ми дете много изтърпя, заради малкото, но по-добре да поскучае малко повече у дома и да са здрави и двете, отколкото да се разнообразяваме с болести.

При нас сме здрави, докато каката не тръгне на детска. Доказано е

elada,
Виж надявам се, при вас наистина да премине бързо ревността, но от моя скромен опит и наблюдение върху няколко двойки деца, ревността не преминава, тя просто се проявява под различна форма и по различно време. Това не значи, че децата не се разбират, не се обичат или не искат да си играят. Просто ти казвам да си подготвена за най-лошото, а пък ти се надявай на най-доброто.

Аз съм с крайно отношение за яслите по принцип.
Все ми се струва, че пращайки малко по-голямото дете по цял ден на ясли ,за да се гледа бебето на спокойствие е в ущърб на другото детенце.
Тука не говоря за болестите само, а за вниманието ,ревността ,която така или иначе я има,а с това се и засилва , но и  чувството за отхвърленост заради бебето и т.н.
Има много варианти да се занимава другото дете докато бебето спи или играе покрай вас, има и класове за разнообразие ,посещавани от гледани у дома деца ,така, че всичко опира до желание.
А и самата организация на излизане сутрин при сняг ,дъжд, нежелание за кооперация когато знае , че си у дома с братчето му  и т.н., при  вземане на ДК преди обяд  (ако се ползва въобще) ,вземане на детето от ДГ следобеда  ,са все  излишни действия ,които би могло да се спестят .
Освен ако няма по -добрия вариант да е само до обед  за да играе с деца на неговата възраст и после да си е у дома. Това не отнема ораганизацията напълно,но е щадящ вариант за всички засегнати.
А това време  за да се оползотвори в едно,две занимателни мероприятия заедно в седмицата .
Успех в каквото й да решиш!

Според мен трябва да прецениш как ще е по-добре за голямото дете - дали у дома или на ясла. Дали ще има предпоставки повече да боледува в яслата или е по-добре да изчакаш малко...
Колкото до ревността - мисля си, че колкото повече време прекарва с бебчето, толкова по добре.

Taraa -
воденето  при бебе и дете за мен е нормално да се поеме от бащата...ако може и прибирането, но сутрешното водене със сигурност(или той да стои с бебето, а мама да води детето).
ДК??? за кой - за бебето, което няма годинка или за детето на ясла/градина, на което такава вече не му се полага?

Ако става дума за ясла, бих спряла детето без да се замислям, защото яслите не ги приемам, но от ДГ не бих спирала детето. Ако детето си ходи на градина, то просто продължава да си ходи, защото това му е "работата, училището и т.н.", а не  е изпращано там, за да се гледа бебето на спокойствие.
Колкото до игрите с деца...сутринтта е повече училище детската, слдобяд повече игра, така че не знам, дали до обяд е  по-добрият вариант, за да си поиграе.

Детето е на ясли ( на 2 гидни е) , а ДК е за времето когато и  бебето ще е  на  8-10 месеца (ако въобще ползват ).
Това,че било редно бащата да го води ,е ОК,но доколко се случва тук и в повечето случаи е друг въпрос незасягащ темата.
 А и когато една майка не работи,а а е у дома, надали и бащата може да си стои у дома до 8 за да заведе детето, или да си идва по-рано за да взема детето, защото работи повече.
Това ,че ти смяташ така ,нали не трябва да означава,че всеки мисли яслите и ДГ за най-доброто за децата?
Както ти не се замисляш за ясли,така и аз не се замислям за оставянето на дете под 5 години в целодневно отглеждане в ДГ ,но това не ни прави критерий за всички .
Всеки си говори от неговия опит все пак.

Бащата дали ще го води....според работното му време...как работещите хора си водят децата на  ясла/детска според теб, когато никой не си седи в къщи?
Някъде да съм казвала, че детската и яслата са най-доброто на света? Казах, че ако ще го водиш да си поиграе, по-добре го води за 2 часа следобяд, вместо сутрин, защото сутрин по-малко си играят, понеже имат занятия, курсове и т.н. А явно авторката така или иначе ползва услугите на детско заведение, т.е. приема целодневното отглеждане на детето от такива, за разлика от теб(и от мен за яслата)

На авторката детето е на ясла, на Елада на детска, за това говоря ясла/детска. А с дете на 10-12 месеца е по-друго отколкото с новородено, така че не виждам проблем за кухнята, ако такава се ползва, тя обикновенно се взима по време на разходката на детето така или иначе.

Защо се опитваш обаче да ме убеждаваш, колко са невъзможни нещата да се случат нормално, като и бащата се включи в отглеждането, като всичко е въпрос на организация и таткото следва да си има ролята, особено при две деца(за радост не един и двама такива има около мен, които да, занимават се и с това да си закарват и откарват децата от ясли, дтески, училища, курсове и т.н.)

Междо другото яслите и детските работят от 7,30 сутрин(може да има и по-ранни)

Всичко опира до желанието и възможностите на бащата все пак.
И става въпрос не за два работещи родителя,а за майка у дома с бебе и един работещ.