Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 1 335
И стига ли ви за нещо? Rolling Eyes

Напоследък детето ми се прибира в 6 вечерта от градина, понякога до 6:30, а тръгва натам в 8:30 сутринта (с детскоградинския транспорт). До времето за заспиване (в 10 е заспал) не можем да направим почти нищо Sad Не можем да излезем на разходка, не остава кой знае какво време за игри, защото трябва и да се вечеря, къпе, ляга и т.н.... Сутрин имаме около час заедно...
Ужасно малко и недостатъчно ми е това общуване, направо имам чувството, че ми идва на гости, а е в детската градина на отглеждане... все едно не мога да участвам във възпитанието и в ежедневието му изобщо, а така се губи връзка....

Как е при вас?

П.П. За мен 10 часа извън семейството е хипер, супер, мега, прекалено много време за едно малко дете да е извън семейството си....
Само че градината ни е далече (а аз много, много я харесвам и не искам да я сменям), а не съм шофьор и не мога да ходя да го взимам лично Sad Такси до там и обратно е 16лв. (което на месец е толкова много, че даже не мога да смятам до толкова!), а с градски транспорт е почти час само в едната посока, което е живо мъчение... не мога да си свършвам работата, ако трябва да заделя допълнителни 2 часа за пътуване следобяд... Освен това чакането на автобуси на спирка при минус 15 градуса с малко дете хич не звучи изкусително....

Не съм намерила решение на това... Някакви идеи? Rolling Eyes

# 1
  • гр. София
  • Мнения: 1 350
в рамките на шегата - мислили ли сте вече за поредното детенце вкъщи;)
сега сериаозно, понякога и аз съм се чуствала подобно на теб.
ако, обаче, детето ти е добре и на него му харесва в детската градина, то уикендите или времето, което отделяш ти да сте заедно, според мен, компенсира загубеното.
при нас игрите, общуването с нас вечер я зарежда положително за другия ден, както и мен, всътщност. Със сигурност й е тъжно, и със сигурност се радва повече като ни види, като й обръщаме внимание Simple Smile
Ако си мислиш, че не участваш във възпитанието му и нямаш възможност седмица-две да сте само вие някъде, всеки път като сте заедно, макар и за кратко, говори повече, учи го на стихчета, буквите, цифрите, обяснявай му това-онова, каквото се сетиш.
Така ти ще си вътрешно удовлетворена, което е мисля, твоето голямо притеснение.
Ако детето ти е щастливо, не се укорявай, със сигурност е превъзмогнало това, че сте малко време заедно.
Така или иначе, не е всеки ден на градина Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 730
Моето мнение е, че не продължителността на времето, а качеството на прекарването му има значение. Давам пример - какъв е смисълът дете и родител да стоят вкъщи заедно, като детето се зомбира пред телевизора, а родителят през това време се зомбира в интернет форумите...

# 3
  • София
  • Мнения: 15 563
Имам възможност да го вземам в 16.15-16.30 от градина. Обикновено поне час е навън за игра през зимата - играем в близка градинка или се разхождаме. Прибираме се около 18.00 часа.
До 20.00 часа, когато го къпя играем, говорим си, гушкаме се. Заспива около 21.00-21.30 т.е. от къпането до лягането пак сме заедно, преди заспиване четем поне 2 не особено кратки приказки.
Така около 5 часа сме заедно. Лятото, когато режимът е друг - повече.

# 4
  • Мнения: 771
Stelfy, комплименти за темата  Peace  bouquet
Без да обиждам никого, но такава е много по-значима от други.....И с himalomi съм абсолютно съгласна. Не е нужно присъстие, а внимание. Да, младите хора са много заети, но тези малчовци имат нужда от мама и тати. Бях в потрес, когато в една тема четох мнения от типа- дали сме ги на ДГ, те са длъжни ...и т.н.т. Не е въпроса да го "учиш" вместо учителите, а детето да усеща, че си до него, с него. Хубаво е когато виждаш как расте, без да пропуснеш нищо, после е късно, вярвайте ми. /май стана сладникаво/. Радвам се на такива майчици /и татковци/, които са до децата си и те ще станат свестни хора!  bouquet

# 5
  • Варна
  • Мнения: 599
За съжаление не достатъчно и това ми тежи Sad Старая се да компенсирам уикендите до колкото мога, но децата поотраснаха - имат свои приятели и вече не им се прекарва по цял ден с мама  Cry

# 6
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Недостатъчно! С мен играе по-малко от час. Не смятам хранене, преобличане и т.н., а само игрите. И ние се прибираме към 18,30ч., докато се преоблечем, после малко игра, докато баща му се изкъпе и преоблече. След това баща му го поема - храни го и си играят. Аз през това време си върша някаква домакинска работа. После душ и ляга да спи, от няколко месеца реши, че не иска да заспива сам - лягаме тримата на спалнята, малко се гушкаме и заспива. През уикендите гледаме да му обръщаме повече внимание. Явно не сме само ние така.

# 7
  • София
  • Мнения: 126
Здравейте, нашето ежедневие през седмицата наподобява това на Sourcherry.
Вземам дъщеря си към 16.30 и до 17.30 сме навън.През това време се разхождаме и си говорим как е минал денят. Опитвам се да я науча да споделя с мен и затова играем на една игра, която наричам "горе и долу". С "горе" определяме най-приятният, весел, момент на деня, а с "долу" нещото, което я е смутило, натъжило. Прибираме се към 18ч и до 19-19.30 отново се старая да й обръщам внимание, или ако се занимава нещо с татко си бързам да свърша нещо по домакинската част. Няма да изпадам в подробности, но съм съгласна с казаното по-горе, че е важно как прекарвате времето си заедно, а не просто да стоите заедно в една стая...
Понякога не ми е достатъчно и искам още да си говорим, играем, гушкаме, но като я видя че си играе нещо самичка я оставям.Все пак се старая да не я обсебвам и да уважавам личното й пространство.

# 8
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 177
Вечер след работа и градина няма много време. Прибираме се между 18.30 и 19ч. Тогава аз съм уморена, искам малко спокойствие, започвам домакинската работа. Синът ми или си играе, или рисува, или сяда при мен в кухнята и му диктувам задачи по математика, или по-лесни диктовки, или преписва думи (много обича, не мислете, че аз го карам!) Това ни е времето заедно. След вечеря лягаме гушнати на дивана, завиваме се и гледаме някое детско филмче или му чета.
Наваксвам през почивните дни - разходки, игри, правя му любимите закуски и храни.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 7 844
5 до 6 часа вечер и целия уикенд плътно. Взимам ги между 16 и 17 и в 22 заспиват. За мен това време е напълно достатъчно. Успяваме и да си поговорим и да поиграем. Къпане, хранене и прочие не пречат, говорим си докато го правим. За разходки през зимата и през ум не ми минава, то в 17ч е тъмно. Но пък много повече си говорим. Лятото с това висене на площадката по 3ч всяка вечер много повече не остава време. Не смятам, че губя връзката с децата си.

# 10
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 177
Разходка през зимата става и предиобяд. Ние сме все навън, само вятър дъжд и много голям студ ни спира. А докато се разхождаме из алеите в парка си говорим много повече отколкото ако си останем у дома. У дома ни разсейват ТВ, компютър, играчки...

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 7 844
Е да, предиобяд става, но ние тогава сме на работа и на градина.  Laughing

# 12
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 177
Е да, предиобяд става, но ние тогава сме на работа и на градина.  Laughing

През почивните дни говоря  Laughing

# 13
  • Варна
  • Мнения: 857
Все ми се струва, че е недостатъчно и много страдам вътрешно от това.
Вземаме го към 17.30, но в къщи все има нещо да се прави  ooooh!, а той все по-често иска да си гледа филмчета. Събота и неделя съм на негово разположение, гледам да ходим навън и да играем заедно, но детето пораства стоейки в ясла/градина, ние ходейки на работа и в един момент разбираш, че времето е минало. Истински завиждам на родители, които могат да си позволят да седят в къщи и да прекарват време с децата си, а моето обкръжение опредено са болшинство.

# 14
  • В подножието на планината
  • Мнения: 806
  Аз напоследък имам възможност да го взема между 13 и 15 часа от детската градина , което ни
  дава възможност за повече време заедно . През зимата почти не излизаме навън и понякога
  каним съседски деца за игра , ходим на гости или посещаваме детските кътове по моловете .
  Въпреки повечето свободно време , ми се струва че не му обръщам достатъчно внимание . Преди
  работех до по-късно , той беше по-малък и имаше по-голяма нужда от възрастен , за да го
  забавлява , затова прекарвахме повече време в игри .Сега просто му давам  идея с какво да се
  занимава и го оставям да си играе сам .

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт