Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 фев. 2012, 14:13 ч.

Когато страхът те убива..

  • 1 063
  • 8
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 296
Здравейте,
Втора седмица вече съм си вкъщи. В понеделник трябва да съм пак на работа и изпитвам сковаващ страх...
Започна се предната седмица с нищо особено...болки в гърлото, мускулни болки, втрисате...симптомите на настинка или грип. Започнах с чайове, витамини, осцилококцинум, аспирин...обичайните за мен средства, когато усетя, горните симптоми. Наложи ми се да ида при gp-то за болничен. Тя ми изписа и антибиотик. Не го пих, защото на следващия ден ми беше вече по-добре и реших, че не е необходимо. Да, обаче на мястото на гореизброените симптоми ми се настаниха симптомите, които си получавам от хормоналния дисбаланс, който имам, паниковите симптоми....и кошмарния страх, че пак няма да се чуствам в добра форма, за да ходя на работа. Започнах и пак да чуствам болките в гърлото, втрисането, наболяване на ушите. Отидох пак при gp-то. Изпрати ме при уши-нос-гърло..нищо сериозно, но ми изписа антибиотик за лекото възпаление на лимфните възли, което съм получила. Взех го и го пия. Продължи ми болничния и така станаха две седмици откакто съм си вкъщи и вместо да си почивам нормално аз изпитвам ужас при мисълта, че в понеделник съм пак на работа, а нервите и психиката толкова много ми се разклатиха за тия две седмици, че не се виждам как ще ида до работата, а какво остава да си изкарам работния ден. Пия си успокоителните и другите лекарства за хормоналния ми проблем, но не ми действат както обичайно. Дори си завиших дозата на успокоителните и пак цялото ми тяло е стегнато и напрегнато и си получавам паниковите симптоми, които ми засилват страховете. Вчера ми беше безкрайно трудно да изкарам и деня сама вкъщи. Това ме уморява безкрайно много и имам чуството, че зациклям в страховете си вместо да се радвам, че простудата отшумява. Дори до магазина не смея да отида. В ужас съм.

# 1
  • София
  • Мнения: 15 563
Консултация при изписалият успокоителните?
Не отлагай!

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 296
Sourcherry, благодаря ти за савета. Тези състояния ми са от доста години и съм обиколила толкова много доктори, включително и психиатър и психотерапевт. Пила съм най-различни лекарства в най-различни дози. Ефектът им е бил временен. КОгато поради някаква причина се претоваря емоционално, психически или дори физически и симптомите ми се засилват, а оттам и кошмарните страхове.
Одеве след като написах поста погледах часа и като видях, че има повече от 3-4h докато се приберат моите хора и съм сама усетих пак нарастващото напрежение, което премина в кошмарните симптоми на паниката. А страхът, че аха да припадна или да получа инсулт, или да ми изтръпне какво ли не беше неописуем. И пак посегнах към по-голяма доза успокоителни. Е, отпусна ме в рамките на около 30 мин. Сега ми е спокойно и все едно нищо не е било, а одеве не можех да се побера в кожата си...толкова зле ми беше Този път на главата най-вече.
Миналият ден, когато ходих на консултация при невролога...изпрати ме уши-нос-гърло заради едни световъртежи, които получавам, неврологът ми назначи скенер на главата след около 10 дни...да се огледали разните части и от тогава съвсем нямам мира. Дори сега не мога да се успокоявам  с кризите, че са просто кризи и в главата ми е все тоя скенер какво ще покаже. Съвсем съм ошашкана.

# 3
  • София
  • Мнения: 234
Консултация с психиатър!

# 4
  • София
  • Мнения: 15 563
Аз мисля, че консултация с клиничен психолог е по-удачна.
Авторката има психиатър, който е назначил лечението. Нека се срещне и с него.

# 5
  • София
  • Мнения: 1
Здравей Сеаа,

след като вече си била при психиатри и психолози, бих те посъветвала да се консултираш със семеен терапевт. Семейната терапия, се нарича още системна, защото не разглежда проблема, като проблем на отделния човек, а в контекста на цялата система - в случая семейството. Това със сигурност би ти дало различен поглед върху симптоматиката.

Поздрави!

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 296
Много благодаря за съвета. Поизненада ме, хвърля ме в размисъл...може би, защото не правя пряка връзка между състоянието ми и семейния терапевт. Не ми е ясно дали сама да отида при такъв специалист или трябва и мъжът ми. Честно казано не виждам обаче как бих го накарала да идва с мен при такъв терапевт. И понеже нямам представа за добър семеен терапевт в Пловдив бихте ли ми препоръчали вие. Още веднъж благодаря!

# 7
  • София
  • Мнения: 1
Здравейте,

можем да направим безплатна онлайн консултация по скайп, ако желаете и после ще решим, дали има семейният терапевт ще е от полза и към кого да се обърнете.

Ако проявявате интерес, пишете ми на valkova_violeta@yahoo.de

Успешна седмица:)

# 8
  • Мнения: 3
Отиди на психолог, може да е невроза.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт