Синът ми подражава на калпазанинът в класа!

На мен ми се върти из главата едино ннещо - дайте възможност на детето да е "лошо" вкъщи - да се лигави, да говори глупости и подобни невинни поведения, за да може да изкара и това на повърхността. Никак не е лесно да си добър винаги, да си дисциплиниран, усърден и прочие. Нека си знае, че в училище и пред чужди хора е едно, а вкъщи може да се отпусне. За мен лично това работи, понякога, ако някой ни чуе с децата какви ги вършим и приказваме вкъщи, няма да повярва, че това са същите тези деца и същата тази майка извън къщи. Смятам, че всеки човек има нужда от една здравословна доза глупост, простотия, да се прави на глупак и да нарушава нормите. Затова във всяка култура има поне един ден в годината, в който нормите не важат, за да могат хората да разпуснат, за да могат после нормално да се върнат къъм задълженията си на добри граждани и роднини.

Саморая, това с егото сме го играли...не се получи...

На въпросът "Защо правиш така?" отговаря "Незнам!"
То явно е дяволчето, което е по-силно от него.

Може би наистина трябва да отпуснем каиша у дома. Лошото е, че той има по-малка сестра, която го копира 1:1 и ако му позволя в къщи да се държи идиотски, тя също ще го прави и ще ни побъркат окончателно 

че какво, и малкото дете има нужда от такова разпускане! Толкова половин час можеш да ги изтърпиш, че и ти да се включиш, и на теб ще тисе отрази добре! На всичко отгоре сближава - децата виждат, че и родителите са хора  (простаци  ), а не някакви извънземни.

С интерес прочетох темата, защото и моя син е в подобна ситуация . В ДГ няма никакъв проблем с дисциплината, но ходи в Алианс на курс и там с едно от хлапетата не спират за секунда с лигавенето. Много му говорим и той всеки път обещава, че ще слуша и че няма да обръща внимание на това дете, но след часовете отново старата песен на нов глас . След последния път вече има и наказание  и дано това да донесе някакъв успех.

Може да помогне, ама надали  И ние си имаме един такъв хубавец вкъщи. Наскоро имахме разговор с класната, притеснена, че е изключително умно дете и ще го изтървем ако не вземем мерки. Мерки сме вземали всякакви - и наказания, и стимули, и обяснения до припадък. Човекът си е лигав (иначе е много добричък  и дори страхлив, не е агресивен) и досега сме имали краткотраен ефект за по 2-3 дни, после пак старата песен. Неговата версия е, че другите го закачат и дразнят и точно в момента, в който опита да се защити го хващат учителките само него. Може би истината е някъде по средата. Факт е, че избира пред кого да си предава номерата, пред някои не минават и изобщо не прави опити  . Не съм чула например учителят по Човекът и обществото да се оплаква, но е мъж и явно не смеят пред него. Аз се успокоявам, че ако детето има ум в главата си, ако расте в хубаво и здраво семейство, и обкръжението му е добро, като се налудува все някой ден ще миряса. А и те по принцип мъжете винаги си остават с детски акъл..........

Аз бих попитала по друг начин "Според теб защо хората се държат лошо понякога?" А въпросът ще бъде отперен по време, когато и през ум няма да му мине, че ще му се чете конско за поведение /примерно по време на игра на Не се сърди човече/. Ще продължа с "Може ли такъв човек да остане без приятели?", "Как ще се чувстваш, ако си на неговото място и започнат да те отбягват?",  "А ти би ли станал приятел на някой такъв?". Умишлено ще избягвам да споменавам, както неговите, така и проявите на съученика му. Разговора за анализ на допуснатите грешки ще го оставя за по-късно. Примерно: отивам да го взема и г-жата пред него ми разкаже за номерата им през деня.

Много често децата на тази възраст създават необясними приятелстава от гледна точка на възрастните. Ние виждаме, че новото приятелче е възможно най-неподходящото, но малките го виждат по друг начин. И нещо много важно - децата в училище се държат по коренно различен начин от вкъщи. Ако има начин родителите да наблюдават децата си, без те да ги виждат, ще останат , меко казано, изумени.
Калпазанинът , най-малко, е атрактивен. Привлича внимание. Може би твоето дете също иска да е в центъра на вниманието, и е намерило този начин.

Така се трупа и безценен опит. Когато детето разбере, а то не може да не стане, рано или късно, кога му е вредно да се държи по определен начин, да имитира, и то да го разбере самО, от опит, опитвайки лично неблагоприятните последици от поведението си, ще достигне навреме до изключително важни изводи за себе си.
Нищо не може да замени личният опит, ако ще и с години да се намила едно и също вкъщи. Докато човек лично не се поопари, той остава като парниково растение. В детската възраст е времето да се опитат повечето неща, да се видят и пипнат реално границите на допустимото и последиците от недопустимото. За възрастните е често вече късно.
Важно е, Коприва, да не стават сериозни бели- да бъде ударен някой, при това фатално, да се повредят чужди вещи или здраве. Другото се търпи и се поправя с времето и с усилията на родителя и учителя.
Аз не разбрах какви са точно магариите. Гледането встрани или в часовника за мен не е такава. Нормално е за малки деца и не бива да се сравняват с истински агресивно и опасно поведение. Затова питам подробно какво прави твоето дете. Понякога се прекалява с квалификациите. Сравняват се и се квалифицират еднакво коренно различни прояви, което е нередно и води до проблеми за самите деца Те не могат да разберат кое наистина е вредно, опасно и недопустимо и кое- нормално.
И има ли други близки приятели в класа, с тях, ако има, играе ли, в междучасието какво правят. Има ли конкретни интереси твоето дете, извън училище, играе ли, когато не учи навън с деца?