Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 6 фев. 2012, 16:11 ч.

Мъжът ми ме заряза... на Коледа!

  • 18 172
  • 148
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 143
Здравейте
Дълго време се чудех дали да пусна моя тема тук. От скоро съм една от вас, както се досещате от заглавието на темата - от Коледа  Confused
Историята е банална и скучна, с нищо по-различна от историите, които чета тук. Женени сме (или по-точно - бяхме) от три години, имаме момченце на годинка и един месец. Преди да се оженим, имахме връзка в продължение на 8 години. За които осем години се убедих, че въпросния човек ме обича с цялото си сърце и никога, за нищо на света няма да ме предаде, да ме изостави. Изтърпял е не малко от мен, и си заслужи любовта и доверието ми. Обичах го и приех да се оженим. Минахме през две години проблеми, за да имаме дете (извънматочна бременност, операция и т.н.). Когато забременях като по чудо съвсем спонтанно, бяхме на върха на щастието. След раждането на сина ни обаче, той започна да се променя, и то така, че не исках да вярвам, не исках да видя, намирах оправдания и си мислех, че детето е голяма промяна и трябва време да свикне. Карахме се все повече и повече. Декември 2011 г. беше някакъв ад. Заяждаше се с мен, обиждаше ме без повод, изобщо престана да се грижи за детето (не, че преди това се е грижел, но все с нещо се включваше). Направо все едно в това тяло влезе друга душа. Твърдеше, че е депресиран, че аз съм се била държала много лошо с него... Че не издържал... Не веднъж на тези му думи отговарях, че както не съм го накарала насила да се ожени за мен и да живее с мен, така няма и да го карам да остава с мен насила, та като не издържа - прав му път (тези ми думи основно е неговото описание на моето лошо държане към него). И точно на Коледа (и преди първия рожден ден на детето  Cry)си събра багажа с думите, че му трябвало малко време да се "съвземел"  Confused , изнасял се временно (при майка си и баща си), но щял да се върне. След Нова година по телефона ми каза, че не било временно и се разделяме. Идваше да види детето поне по два пъти в седмицата, но на мен не ми понася да го виждам (все още). Та му казах, че когато иска да види детето - да заповяда, но аз няма да съм тук, а майка ми. От тогава идва само в неделя. Не се и чуваме. Развод все още нямаме.
Кога при вас дойде момента, в който престана да ви пука? Все си задавам този въпрос - кога ще престане да ме интересува и да си задавам хиляди въпроси, и да се питам защо стана така... Голям шок беше за мен, знам, че с времето чувствата и емоциите се притъпяват, отшумяват, но четейки вашите истории и споделен опит се чувствам по-спокойна, че наистина и при мен всичко ще отмине. Благодаря, че ме прочетохте, знам, че съм поредната с такава история, но имам нужда от вашите истории и опит и това да знам, че не съм сама   bouquet

# 1
  • София
  • Мнения: 6 452
Мелинда, добре дошла в клуба! Макар, че не е най-веселия клуб...но колкото - толкова! Не е лесно в началото, когато раздялата е съвсем прясна, но с времето нещата си идват на мястото...И ти също си идваш на мястото. Не очакваш да даваме готови рецепти как да се справиш - всеки сам го постига понеже сме и различни хора. Важното е да не се тормозиш безкрайно - къде сбърках, какво стана и т.н. Станалото - станало...Продължаваш напред! Грижиш се за детенце и себе си! Светът не свършва с една раздяла, а има тонове майки, отгледали сами децата си! А ако имаш желание по-натам - можеш да опиташ пак да създадеш семейство с друг човек. Тук имаме немалко примери!
Успех, мила! Горе главата и право напред! Hug Hug Hug Хубаво е, че имаш кой да ти помага и по-лесно да избуташ първите трудни годинки на детето..после живота се завърта..и така..... Hug Hug

# 2
  • Мнения: 27 943
Здравей Мелинда ! Hug

След написаното от Морг , мога да ти препоръчам да погледнеш тези теми :

http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=613213.0

http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=629697.0

Горе главата , животът продължава ! Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 1 143
Благодаря ви  Hug
Чета с интерес постовете и на двете ви - преди да пусна темата, доста почетох.
happy mama, втората тема съм я чела, но първата не съм. Сега ще я чета, мерси  Hug
Моргана, за сега изобщо не ми е до мъже, камо ли ново семейство да създавам... Аааа не, мерси  Naughty То 11 години вярваш на един човек, а той накрая те предава, та как да повярвам на съвсем нов и непознат човек.
А вас кога престана да ви пука за мъжа ви (бившия)? В една тема, помня, мисля че Моргана беше писала, че две години е ходила, цитирам "като болно прасе" (на което изключително много се смях), ама заради мъжа й ли беше  newsm78

# 4
  • Мнения: 1 128
Зависи, дали си зарязващата или зарязаната. Аз бях от първите,  въпреки това ми беше тежко. Както са ти казали момичетата точна формула няма. Всеки сам намира верният начин за него.
Сега мислиш така, че никога няма да погледнеш друг мъж, защото си прекалено наранена. След месеци, може би година, две, три, като ти премине, ще осъзнаеш, че живота продължава, тялото ти ще си иска своето  Peace  Не е казано, че трябва да се събираш с някой, да създаваш семейство, но пак ще започнеш да търсиш мъжко присъствие. Аз мислех също като теб, че ще си остана сама до края на живота си, но ей ме на, с връзка и предложение "да се връщам при вас". Така че, бъди силна, горе главата, и продължавай смело напред. Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 1 143
и предложение "да се връщам при вас".

 Shocked Ама това от бившия ли?

# 6
  • Мнения: 27 943
Мелинда , мила , аз бях в позицията на изгонващата , та няма да съм ти много полезна . Wink
На мен ми светна пред очите , като се изнесе БНД , живота ми стана в пъти по-лесен и спокоен !

Пожелавам ти да обичаш себе си , да вярваш в себе си и да гледаш само напред ! Hug Hug Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 6 452
Мелинда, да, аз ходех като болно прасе много време, заради БНД, естествено...И сега си се чудя на акъла как съм могла  #Silly #Silly И ме е яд на себе си защо трябваше да хабя толкова време и усилия за такава глупост? newsm78
Мисля, че просто трябва да прецениш за себе си какви са приоритетите и следващите стъпки:
1. развод - как? вазимно съгласие..БНД има ли склонност или по вина?
2. издръжка и режим на виждане на детето - прецени и говори с адвокат да ти каже кое и как
3. промяна на - живот/прическа/напиване с приятелка/изглеждане на всички сълзливи комедии или пък кървави екшъни/още веднъж излизане и напиване с приятелка.....и още каквото там се сетиш!
Е, някои момичета ще ти дадат и по-здравесловни съвети - разходки, планини, морета, фитнес, диети разни.....ама аз бях от нездравословните + много бира, за което малко ме е срам сега  Embarassed Embarassed Embarassed

# 8
  • София
  • Мнения: 1 143
Мелинда, да, аз ходех като болно прасе

Запомнила съм, значи  Peace Laughing
На този етап, ако мога да забравя, че БНД изобщо съществува, добре ще е. Поради тази причина не искам нито да го виждам, нито да го чувам. Да, съгласен е на развод по взаимно съгласие. Че как иначе, нали той ме напусна  Confused За сега не ме е потърсил, за да се развеждаме. Аз от своя страна чакам да дойде момента, в който ще мога да го погледна и да разговарям с него, без да ми иде да се хвърля от последния етаж на блока от мъка, за да обсъдим наистина тези формалности. Че и относно режима на виждане на детето мисля, че ще имаме разногласия... Та все още нямам сили за всичко това. Прическата вече я промених  Mr. Green Живота няма как много да го променя - детето е още малко, не ходя на работа, гледам го вкъщи по цял ден сама... Е, излизаме на разходки (сега - не, заради тъпия сняг и студ), имам чудесна сестра, също с дете на годинка, и и ми е голяма опора... По алкохола не си падам, но иначе хич не ме интересува здравословно ли е... ако ме кара да се чувствам добре. Та общо взето - нищо не помага, да му се не знае...

# 9
  • София
  • Мнения: 6 452
Значи, изчакай до момента, в който като го видиш ти се иска него #Cussing out да го метнеш от 6-тия етаж...или поне един тиган по главата  bash bash Защото тогава ще можеш вече да преговаряш за условията натам. Но ако си още на етапа на самоунищожението преговорите не се получават много добре. А пък можеш да изчакаш, за да видиш дали друг акъл няма да дойде в главата на човек. Да вземе да иска да се събирате, знае ли човек? newsm78
Недей от сега да се навиваш, отпусни малко нещата, за да позволиш донакъде да се развиват от само себе си....Или както се казваше в един филм - Каквото и да правиш, най-накрая нещата се случват по най-добрия начин..неточно цитирам, ама разбираш замисъла ми Wink

# 10
  • София
  • Мнения: 1 143
А пък можеш да изчакаш, за да видиш дали друг акъл няма да дойде в главата на човек. Да вземе да иска да се събирате, знае ли човек? newsm78

Ха, ей от това ме е страх. Защото само ще ми докара още терзания. Защото хем ми се иска, хем няма смисъл... Тоест - хем ми се иска, хем не ми стиска. Някак след като ме напусна, си дадох сметка, че след като е направил това, вече не е онзи, когото познавах и за когото се омъжих. И не бих се върнала. И ако му дойде друг акъл, само ще се изтормозя още. А такава вероятност съществува, макар и минимална...

# 11
  • Мнения: 1 128
и предложение "да се връщам при вас".

 Shocked Ама това от бившия ли?

Не, разбира се Мелинда, от друг човек, мъж, който (поне засега дано да е така и занапред) ми показва, че може да има и друго, освен скандали и обиди, егоистични напъни и инат.

Морг е права, изчакай докато го преживееш до степен да имаш сили като го видиш да не ти се пълнят очите със сълзи, а да ти се иска да го  bash, иначе той може да се възползва от слабостта ти.
Иначе и аз като Хепи, съм от другата страна и не вярвам да съм ти много полезна със по-смислени съвети  Peace

# 12
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Мелинда, добре дошла в клуба! Макар, че не е най-веселия клуб...

Мелинда,не я слушай Морганата!!  Naughty С ръка на сърце казвам,че нашия клуб си е най-веселия  Peace Кой зарязан,кой зарязващ..ама си се кикотим тука всеки ден и смея да твърдя-веселячки сме.И друг път съм писала-ние сме страхотни,печени женки.Точка!  Party

Съвет какъв да ти дам-и аз като Мак бях зарязваща.Което хич не ми попречи да сваля поне 7-8 кг. след раздялата,да звъня на телефона му,за да чуя гласа само.. ooooh! абе,губех си времето,общо взето.
Как да спреш да мислиш за него ли?Няма как ако не си го наложиш.Аз също гледах детето в къщи и затова правех глупости.Най-правилния ми ход беше връщането на работа-колеги,кафета..джиджи-биджи..и в един момент като /и ако!/ се сещах за бившия,се питах-кой па беше тоя  newsm78
Време,мила..това ти трябва и промяна.
Успех!Добре дошла при нас!  Hug

# 13
  • София
  • Мнения: 1 143
Аааа, че сте "печени женки"  Mr. Green Mr. Green Mr. Green и веселячки спор няма - поне от това, което четох до сега по другите теми тук  Peace
Благодаря за посрещането ви  Hug Hug Hug
Аз поне глупости не правя  Naughty Хич даже нито му звъня, нито нищо. Даже той си въобразяваше, че може да попризвънява чат-пат и да си чеше егото, като ме чува, но аз прекратих всички контакти с него. Да не беше детето.... не искам да му виждам очите повече.
На работа, да... ама няма кой да гледа дребния. Записала съм го за ясла, ама още не са го приели, а и да го приемат - евентуално от септември ще стане... Време, мдааа...

# 14
  • Мнения: 1 213
А вас кога престана да ви пука за мъжа ви (бившия)?
От моя аз избягах (с писъци), но въпреки това ми беше мъчно доста време. Към половин година търсех редовен контакт с него, както и той с мен, чувахме се почти всеки ден. Просто след толкова години заедно си бяхме най-добрите и близки приятели, а тази връзка се къса по-трудно от любовната. С времете постепенно и това се уталожи. При теб е по-сложно, защото си го обичала и раздялата е дошла неочаквано. Но пак до година те виждам да си светнала, и то ярко.  Hug
Аз съм по "нездравословните" съвети, но да добавя - винцето/биричката само с приятели. Като пострадаш малко (ама не си позволявай да е много, наистина малко), започни да излизаш и да се виждаш с хора! Peace Ето, сестра ти може да ти гледа детето, но за теб е много важно да не се затваряш вкъщи, че влезеш ли в цикъла на домакинска работа, дете, само вкъщи, сама и самосъжаление, трудно се излиза.
И помни, че всичко е въпрос на малко време. Нещата ще се наредят, ще видиш!  Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт