Как съобщихте,че се местите

  • 3 175
  • 24
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 84
Здравейте, имам въпрос. Малко ми е неудобно да се обърна към Вас, но....Предстои ми местене в Щатите, но до тогава аз и синът ми живеем при родителите ми,а те много свикнаха с малкия. Никога преди не сме се разделяли за повече от няколко месеца и не знам как по безболезнено да ги подготвя.Опитах се,но темата за местенето ми провокира родителите ми да изказват много притеснителни мнения...Чувала съм изречения от сорта:"Ти ще ни забравиш"...."Никога няма да видим внука си"....и "Ако заминеш живота ни свършва"
Какво да направя?

# 1
  • Мнения: 2 786
Обясняваш спокойно какво си решила да направиш и съобщаваш, че ще поддържате контакт. По телефон, компютър (ако знаят как да ползват Скайп). Това последното "Ако заминеш живота ни свършва" е чиста проба манипулация и изнудване по роднински, която явно е често срещана в България.  Peace
Рано или късно трябва да приемат, че ти си голям човек, който има свой живот и взима самостоятелни решения.

# 2
  • загубено
  • Мнения: 6 432
Както ти е казала и Teresa of the Faint Smile,сядаш и говориш
спокойно с тях.Има начини за поддържане на връзка.А и могат да
идват при теб.
Притесняват се за теб,дай им малко време ще свикнат Peace

# 3
  • София
  • Мнения: 7 976
Нормално е родителят да се притеснява, когато детето му каже, че се мести в друга държава. Няма как да го съобщиш по-безболезнено - казваш новината и съобщаваш алтернативите за комуникация. Мен и майка ми ни делят 3000 км, но си пишем ежедневно по мейл, скайп, чуваме се по телефона, така че не е ощетена откъм липса на комуникация. Aко нямат компютър, ще се наложите да купите някакъв, за да да контактувате.

# 4
  • Мнения: 245
Наситина е много трудно. Баща ми е голям патриот и не разбира желанието ми да живея в чужбина, още повече, че ние бяхме финансово добре осигурени в България, но пък нещастни.

Първия път когато заминахме, бяха големи драми. Беше точно в началото на кризата, не успяхме и се върнахме с подвиди опашки. Сега ми беше много напрегнато като трябваше да му съобщя, много се чудех как да му кажа, до последно изчаквах, но в края на краищата реших, че няй-добре направо да го изплюя в прав текст, без да осуквам пък каквото ще да става. Този път емиграцията ни беше по-различна, вместо да тръгваме към неизвестното на съпруга ми му предложиха добра работа, което провокира и желанието ни да заминем. Като му казах на баща ми каква е работата той само каза: "Уау, това е наистина много добра перспектива и не трябва да се изпуска." Бях в пълен шок  Shocked А и факта, че този път не заминаваме на майната си а само във Великобритания, кето е 3 часа път със самолет мисля че също имаше своя ефект.

Истината е, че не е ясно как биха реагирали родителите, но в края на краищата всеки родител иска най-доброто за детето си и ако им изложиш доводите ти за заминаване, може би ще те разберат. А и защо да не се пенсионират при вас като му дойде времето Simple Smile

# 5
  • Мнения: 292
 AngelsWish, нормално е родителите ти да са тъжни, че детето им и внучето, което е прекарало първата си година с тях, ще живеят толкова далече от тях. Не мисля, че подобни реплики са каквато и да било манипулация. Може ви просто споделят чувствата си? Не мисля, че обяснения и разговори биха променили чувствата им. Ще им бъде много много мъчно, но ще са спокойни, защото съм сигурна, че вашето щастие е по-важно за тях от тяхното собствено. Родителите ти добре ли познават съпруга ти? Имат ли му доверие? Той опитва ли се да комуникира с тях? Много е важно те да знаят, че сте в "добри ръце". Иначе ваканциите в България, разговорите по интернет, телефонните обаждания, снимките за спомен са може би дори и по-чести извън страната.  Peace
Стискам ви палци скоро да одобрят петицията ( надявам се сте успели да я подадете ) и да сте заедно с таткото в тази толкова вълнуваща и прекрасна възраст на детето ви!

# 6
  • Мнения: 3 932
Тъй като иmиграционната процедура за Канада е дълга, започнахmе да ги подготвяmе отдалеч, къде на mайтап, къде в прав текст. Но при нас и двете двойки родители приеха философски нещата, или поне така изглеждаше  Peace Сега казват саmо ''Добре, че се mахнахте''...

# 7
  • Мнения: 84
Благодаря Ви за съветите  Hug lena1  съпруга ми се разбира перфектно с баща ми и с майка намират общ език, но по-трудно тъй като тя изобщо не го "одобрява". Но знаят, че дава всичко за нас и все пак някак си си мислят, че няма да успеем там и, че не трябва да заминавам

# 8
  • загубено
  • Мнения: 6 432
Притесняват се хората.Споко,ще приемат нещата .
Дай им време. Grinning
Трудно е,обичат ви и не им се иска да сте далече.

# 9
  • Мнения: 2 786
Притесняват се хората.Споко,ще приемат нещата .
Дай им време. Grinning
Трудно е,обичат ви и не им се иска да сте далече.


Други пък ги обичат и точно заради това искат да са далеч. За да са добре.  Simple Smile

# 10
  • загубено
  • Мнения: 6 432
Притесняват се хората.Споко,ще приемат нещата .
Дай им време. Grinning
Трудно е,обичат ви и не им се иска да сте далече.
Други пък ги обичат и точно заради това искат да са далеч. За да са добре.  Simple Smile

Зависи си от човекът Peace
Не познавам потребителката нито семейството и,но аз бих погледнала от тази страна на нещата.

Пък и далече и добре не винаги са ръка за ръка Wink
Зависи от мерилото за добре ,нали знаеш.

# 11
  • Мнения: 292
Благодаря Ви за съветите  Hug lena1  съпруга ми се разбира перфектно с баща ми и с майка намират общ език, но по-трудно тъй като тя изобщо не го "одобрява". Но знаят, че дава всичко за нас и все пак някак си си мислят, че няма да успеем там и, че не трябва да заминавам

Може би с времето ще натрупат доверие в него и във връзката ви. Нормално е да ги е страх от многото неизвестни за живота в САЩ. Може ви разговорите на тази тема ще им помогнат да си представят какво ви предстои.  Истината е, че поне в началото ще си много много зависима от съпруга си, докато получиш всички документи. Доколкото разбирам досега не сте живели заедно с таткото след появата на бебо. Родителите ти може би осъзнават колко много се променя динамиката на една връзка и може би предстоящото напасване и дори споровете при съвместното съжителство също ги кара да се тревожат?

Не си пожелавам един ден моите деца и внуци да живеят далеч, колкото и това да би означавало "по-добър" живот за тях. Егоистично е да, но знам какво коства на моите родители да гледат внука си по скайп и да не могат да го прегърнат и целунат.

# 12
  • Мнения: 2 786
Разбира се, че зависи.  Wink То никой не е тръгнал да се устройва в друга държава, защото му е било чудесно там, където е. Но пък нали най-важното за родителя е детето му да е добре и щастливо?  Simple Smile Това се свързва с алтруизъм, когато поставяш чуждото добруване над своето собствено.

# 13
  • загубено
  • Мнения: 6 432
Не вярвам да има нормална майка която да иска лошо за детето си.
И колкото и да си широко скроен,
понякога  не се получава.
Иска ти се  да запазиш любимите същества до теб.
Знам че е невъзможно,но понякога просто ти се иска.

Не бих го нарекла егоизъм.Аз също искам да прекарам макс време с дето си.
И ако трябва да замине,не бих го спряла но би ми било тежко.

На авторката родителите може би се притесняват и не  намират верните думи.
Подкрепата е важна в такъв момент и за двете страни.

# 14
  • Мнения: 292
Тереза, и да поставя добруването на детето ми над своето, пак ще ми липсва и пак ще има моменти, когато ще искам да е при мен.  Wink И не пропускай онези, сменили местоживеенето си  заради семейството си, а не защото не им е било чудесно там, където са били.

# 15
  • Мнения: 2 786
Тереза, и да поставя добруването на детето ми над своето, пак ще ми липсва и пак ще има моменти, когато ще искам да е при мен.  Wink И не пропускай онези, сменили местоживеенето си  заради семейството си, а не защото не им е било чудесно там, където са били.

Разбира се, че ще ти липсва, не съм и твърдяла обратното.  Simple Smile Е, като споменаваш семейство ... да живееш без семейството си, което е в чужбина, не е точно чудесен живот.  Wink И пак причина да заминеш ... при любимите хора, без които не ти е било хубаво.  Wink

# 16
  • Мнения: 292
Въобще даже не е чудесен. След няколко месеца, прекарани в постоянно чакане на писмо от имиграционните, мога само да пожелая на авторката да получи визата си възможно най-скоро. И точно, защото знам колко ми беше тъжно, че любимият човек да е на 10 000км, мога да си представя колко емоционално ще приема подобно разстояние с децата и внуците си.

# 17
  • Мнения: 84
lena1, съпруга ми беше до мен 4 месеца след като се роди сина ни и от тук е и основния проблем...бяха ни казали,че ще получи виза за България, но така и не станаха нещата и тъй като пресрочи позволения период за пребиваване без виза в страна има черен печат. Иначе родителите ми знаят,че с него се разбираме перфектно и че той е готов на всичко за мен, но просто колкото и да разговарям с тях не намирам правилните думи за да ги успокоя

# 18
  • Мнения: 292
Единственият съвет, който мога да дам, е да се опитате да се насладите на времете, което имате. Излишно е да се натоварвате с много тежки разговори и размисли за бъдещето. Трудно е, но наистина е много по-приятно да не разваляте идните месеци с тъжни мисли за неизбежното. Съжалявам, че съпругът ти е получил забрана за влизане в страната.  Confused Дано сте успели да оправите всички документи и на детето ви! Успех!

# 19
  • Мнения: 5 710
На мен всички тези моменти са ми много емоционални и съответно от дистанцията на времето са ми в пълна мъгла, изобщо не помня как съм съобщила, как съм напуснала работа, как съм се приготвила, тръгнала!!! Единственото нещо, което помня е как сме на летището с мама и случайно видяхме наша братовчедка, която имаше много странна коса. Ей това помня.

Но знам от майка ми, че татко й е казал насеме нещо като "загубихме дъщеря си" или нещо такова драматично в смисъл "край, взеха ни я".

# 20
  • Мнения: 1 761
Опитай се да си организирате колкото се може повече моменти заедно,които да ви останат хубав спомен.Снимайте се колкото е възможно повече,излизайте  на места, на които не сте били до сега заедно,гледайте филми заедно,играйте семейни игри,само не се карайте.
Когато си далече спомените топлят.Не е същото като да ти помогнат на момента,но е по-добре от нищо.

Аз живеех отделно от родителите си и се виждахме и чувахме рядко, даже сега по-често се виждаме и чуваме.Но баща ми,за моя огромна изненада,когато се омъжих и заминах,плака.
Сега плаче всеки път като ме види мен и детето и като останат сами дядо и внуче,чувам да казва "Деде,дай да те погледам,да ти се порадвам,че едва ли ще съм жив да те видя пак."

# 21
  • загубено
  • Мнения: 6 432
Това си е чисто човешки момент.
Детето ти заминава на далече,а ти се иска да е до теб.
За това казах и по напред ,не е изнудване нито съмнение в способностите
на младите да се оправят сами.По скоро е страх от раздялата.


Когато си далече спомените топлят.Не е същото като да ти помогнат на момента,но е по-добре от нищо.

Много вярно!
Някои неща ги оценяваме с времето.

# 22
  • Мнения: 2 786
Нерайда, изнудване е да гледаш, че детето ти страда там, където е, и въпреки това да излизаш със заплахи, че ако замине, ще умреш. За мен това е грозно поведение и съжалявам децата (възрастни), които са подложени на подобни манипулации от родителите си.

Разбира се, не всеки вижда нещата по този начин и някои тълкуват горното като просто загриженост. Ако е загриженост, то е много неприятно проявена.

# 23
  • Мнения: 292
В конкретния случай не родителите са тези, които задържат детето си да замине, а имиграционните закони и процеси. Сигурна съм, че в момента, в който AngelsWish получи чаканата виза, те ще им пожелаят наслука и попътен вятър. Лично аз не познавам нито един човек, изнудван от родителите си да остане в България или само те да са причината да не търсят начини за живот в чужбина.

# 24
  • загубено
  • Мнения: 6 432
Нерайда, изнудване е да гледаш, че детето ти страда там, където е, и въпреки това да излизаш със заплахи, че ако замине, ще умреш. За мен това е грозно поведение и съжалявам децата (възрастни), които са подложени на подобни манипулации от родителите си.

Разбира се, не всеки вижда нещата по този начин и някои тълкуват горното като просто загриженост. Ако е загриженост, то е много неприятно проявена.


Тереса,не знам защо така си се хванала за това изнудване?
Аз също не познавам хора изнудвани от родителите си.
Реплики "дали ще съм жива да го видя пак" съм чувала от баба ми за синът ми.
Никога,ама никога не съм ги приемала за изнудване.
Много обичах баба си,и тя много обичаше мен и синът ми.
Искаше ми се да можеха да прекарат повече време заедно,уви не се получи.

Когато се налага да се разделиш с близки хора е болезнено.
И реагираме различно.
Сигурна съм ,че авторката е обичана от семейството си и те се притесняват за нея.
Чисто човешки Peace Grinning


Общи условия

Активация на акаунт