Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 3
Истината е, че у нас всичко е за един ден – чистим България за ден, скачаме срещу високата цена на горивата – пак за ден, не харесваме даден политик – отново за кратко. Може би причината е, че на Балканите живеем за мига. Това ни прави екзотични в очите на подредените западняци. Трябва ли обаче да позволяваме на непостоянството, издигнато от самите нас в ранга на манталитет, да влияе фатално върху съдбите ни?

Изправени пред непосилните изпитания, започваме да задаваме въпроси, чиито отговори с истеричен страх не желаем да чуем. И все пак – за 20 години демокрация какво друго освен демокрацията успяхме да съградим като общество?

Сами сме си виновни. С прословутата ни непоследователност сменяме като носни кърпички хората, които управляват държавата. И всеки път с надеждата, че следващите "ще ни оправят". Е, това се случва, но в съвсем друг, далеч по-неприятен смисъл, за който всички се сещаме. За 20 и повече години демокрация политическата каста, която упорито избираме и подкрепяме, не направи така че:

1. Да не се страхуваме от всяка снежна или водна кихавица на небето, която ще донесе я потоп, я непроходими улици. Всеки път се търсят временни решения – я ще дадем язовирите под аренда, после пък ще ги харижем на общините, понеже са много богати. Що ли пък да не вземем да ги пратим в „Напоителни системи”. За да обезсмислим думата отговорност, подритвайки я като парцал. С ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ.


Още по темата:


http://www.--reklamen-spam144--/E-Reporter/zimata-na-obshtoto-ne … volstvo-_08022012

Последна редакция: ср, 08 фев 2012, 10:16 от bobo2010

# 1
  • Мнения: 6 365
"And therefore, since I cannot prove a lover,
To entertain these fair well-spoken days,
I am determined to prove a villain
And hate the idle pleasures of these days.
Plots have I laid, inductions dangerous,
By drunken prophecies, libels and dreams..."

Общо взето, трябва да станем гадни и радикални.

# 2
  • Мнения: 3
Абсолютно да! Само че много масово и стадно! Щото отделните вопли не помагат

# 3
  • Мнения: 576

Поредната тема за хленчене и мрънкане.
В цяла Европа положението е същото, както и в Северна Африка и Турция.
Жертвите са над 200.

# 4
  • Мнения: 3
Какво хленчене, напротив, призив е за повече говорене, но не от страна на политиците, тях вече ги знаем какво могат и колко.

# 5
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 313
за какво да се говори повече?
и кои са въпросите "чиито отговори с истеричен страх не желаем да чуем."?

# 6
  • Мнения: 6 365
Ми като за начало да седнат хората и да прочетат Моби-Дик. Наистина ще се отрази добре на националното познание, самочувствие. Това е гадна, мръсна, мъжествена книга, която трябва като Библия да се раздаде на всеки българин. Щото много обичаме някой да ни поведе нанякъде и да викаме радостно. А после няма слизане от кораба...

Хубаво е да има по-чели журналисти, но като се каже The Winter of our Discontent, човек се сеща за Шекспир, не за Стайнбек. Самият Стайнбек оттам е взел заглавието.

А и Гневът на Мравките е по-удачно сравнение.

Но Моби-Дик е най-доброто. Но това е роман-вселена, който за всичко става.

# 7
  • Мнения: 600
Ние сме големи мрънкалници.
Цял месец дават в световен мащаб наводнения, бедстващи градове с по 10см. сняг, затворени летища, блокирани пътища. И всичкото това в държави в пъти по-богати от нашата и сняг в пъти по-малко от родния. С природата борбата не е лека и в повечето случаи човекът я губи.

# 8
  • Мнения: 3
Всъщност използвах зимата като повод за мнението си. Просто проблемът е в нашето мислене ден за ден. Да наистина, може би Стайнбек не е точно добрата отправка към заглавието, но неговият герой Итън Холи, този прекрасен пилигрим, е доказателството, че решенията са трудни и костват много усилия и човешки съдби.

При нас е по-лесно, съдбите ни все пак са в собствените ни ръце, ако спрем да си мълчим.

Аз лично съм сигнализирала в полицията например за уникална дупка на улицата, в която живея. И знаете ли какво ме попитаха полицаите като дойдоха след доста време - къде ви е пострадалата кола. Ама не е моята, но поне три спукаха гуми тук в рамките на час. Гледаха ме като извънземно.

Но аз се чувствах спокойна, че съм направила това, което трябва. После потърсихме сметка след сигнала ми и все пак резултат имаше - в почивен ден, защото обаждането ми бе в петък вечер, изпратиха хора и дупката бе оправена.

Това е  пример.

# 9
  • София
  • Мнения: 121
Росенчо,е пич яхна бетеера  надяна партийната шапка и е на мястото на събитията. За Катуница обаче се яха навряли в миша дупка

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт