Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 фев. 2012, 20:46 ч.

Тя ми липсва

  • 22 254
  • 70
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13 650
Моята история се базира на нещо,случило се преди близо 14 години.
Бях на 8 за 9 години,когато майка ми почина.Беше април месец.
Върнах се от училище,метнах раницата на стола до бюрото,а тя - майка ми лежеше на леглото до прозореца,викна ме до нея,прегърна ме и ме целуна ...аз бързах да излезна нали се върнах от училище,беше време да ида да видя моята приятелка,която живее две къщи по надолу от улицата.Помня,че отидохме долу у баба й.
Не мина много време и класната ми г-жа Гинева от 1-ви до 4-ти клас и баща ми дойдоха там,казаха ми ужасната новина,че майка ми е починала.Тогава като че не разбрах какво точно ми се казва...нямам много добър спомен,само знам,че не спах в къщи,а в братовчедите ми...
На другия ден,нея я нямаше,леглото беше празно,но на бюрото си седяха нейните неща,крема,с който се мажеше,кучето което ми купи също беше там,но леглото си беше празно.
Дълго време не разбирах какво се е случило,една от братовчедките ми беше казала,че тя се е превърнала в звезда,и колкото и тъпо да звучи,всяка вечер,детето,което бях беше залепено на прозореца да гледа звездите.
Беше болна от рак,дори още не мога да повдигна темата да попитам баща ми,какво точно се е случило,само знам,че и лекарска грешка е спомогнала тя да си отиде,нямам сили.
Имам дете,и тя ми липсва,защото не мога да й я покажа,защото не мога да я викна да ми помогне,когато имам нужда от нея,макар и на 22 години аз имам нужда тя да е до мен,виждам я,но не както искам да е,виждам я там на гробищата,между студените каменни плочи,залепената снимка,поникналите цветя през пролетта,дори не помня гласа й.Изпадам в меланхолия понякога,когато се сетя за една случка,като беше жива - беше отишла до банята,но понеже ракът беше някъде на крака й,не можа да слезне,имаше бастун,окапала коса,но носеше перука,не можа да слезе и каза да извикам чинка ми,отидох,но преди да го направя казах някои лоши неща,за които искам да ми прости,а нямах възможност да й го кажа...
Не знам защо Ви разказвам това,просто се надявам ... тя да ми прости,и някакси да си спомня гласът й,колкото и малко да я имах ...
Това е моята болка,която ме измъчва 14 години ...

# 1
  • в рока
  • Мнения: 822
Не се самообвинявай.Била си просто дете,не си можела да осъзнаеш какво се случва Hug
Сигурна съм,че майка ти бди над теб и така ще бъде до края.

# 2
  • Скиталец
  • Мнения: 4 741
Не се обвинявай.
Не можеш да върнеш времето.
Трябва да си простиш за да продължиш напред.

# 3
  • Мнения: 2 219
Тя ти е простила, не се тревожи за това. Майка ти те е прегърнала и целунала, прощавайки се с теб....
Ако имаш потребност да разбереш нещо, можеш да говориш с баща си или с друг роднина.
Можеш да и покажеш детето си, но тя така или иначе вече го е видяла, защото е звездичката в небето, която бди над вас.

# 4
  • Мнения: 1 567
..,не можа да слезе и каза да извикам чинка ми,отидох,но преди да го направя казах някои лоши неща,за които искам да ми прости,а нямах възможност да й го кажа...

простила ти е. не се измъчвай. ти трябва да намериш сили и да простиш на себе си. като и предполагам на баща си.
спомняй с добро за нея. винаги си спомняй.

Последна редакция: ср, 08 фев 2012, 22:27 от Айез Седай

# 5
  • Мнения: 1 979
Mалката лисичка , твоята история ме разплака...
Бъди сигурна, че твоята майка ти е простила. Съмнявам се даже да ти е била обидена.
Спомняй си за нея...Сигурна съм, че бди над теб и детето ти.

 Hug

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 4 069
Тази история е близка до сърцето ми. Когато и аз бях малка имах по-малка приятелка,/внучка на втората съпруга на дяядо ми/ на която се случи същото. Познавах майка и и много я обичах. Тя беше много красива и мила жена. Разплаках се. Бях забутала някъде този спомен. Дори не мога да си представя болката ти. Вярвам, че тя въпреки всичко бди над теб.

# 7
  • Sunshine state
  • Мнения: 3 792
Искрено съжалявам за майка ти.  Hug
Всеки върши неща спрямо близките си,за които един ден може би ще се обвинява,но не мисля,че възможно да си напълно безгрешен.
А аз не казах довиждане на баща си,в деня,в който почина,защото му бях ядосана. Cry

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 3 111
Съжалявам за загубата ти!
Била си детенце,не се обвинявай!
Явно имаш много неизказани неща,които те мъчат и не ти дават мира.
Кажи и сподели,но форума е опасно място.
Дано никой не те нарнани! baby_neutral
Говори с приятелки,говори и сама,запали си свещичка.
Майката затова е майка да вижда всичко и да прощава.
Ти не би ли го направила за детето си?
Успокой се,мила!
Тя винаги ще ти липсва,но не се обвинянай.

# 9
  • Мнения: 754
Много съжалавям за мъката ти! Hug
Хрумна ми следното - напиши и ти едно писмо закъсняло до майка ти, за да можеш сама да си простиш. Напиши го, върви на гроба и  и` го прочети. Ще се отърсиш от вината, ще остане само споменът, прекрасният ти спомен и нестихващата тъга. Прости се и ти с нея. Кураж. Hug


Закъсняло писмо
Станка Пенчева

Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи:” да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

…Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети-
с тая ръка исках всички води да загреба!
…Имаше някъде пътища с прах и талиш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат-
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
…Имаше някъде други градчета и хора-
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи и бяла.
Чакаш ли още?
Ето го моето писмо закъсняло.

Последна редакция: чт, 09 фев 2012, 10:45 от Fortune

# 10
  • Мнения: 13 650
Благодаря Ви за подкрепата момичета!

# 11
  • Мнения: 13 650
Много съжалавям за мъката ти! Hug
Хрумна ми следното - напиши и ти едно писмо закъсняло до майка ти, за да можеш сама да си простиш. Напиши го, върви на гроба и  и` го прочети. Ще се отърсиш от вината, ще остане само спомена прекрасният ти спомен и нестихващата тъга. Прости се и ти с нея. Кураж. Hug


Закъсняло писмо
Станка Пенчева

Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи:” да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

…Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети-
с тая ръка исках всички води да загреба!
…Имаше някъде пътища с прах и талиш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат-
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
…Имаше някъде други градчета и хора-
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи и бяла.
Чакаш ли още?
Ето го моето писмо закъсняло.


Това е наистина добра идея,мисля,че мога да го направя,благодаря ти  Hug

# 12
  • София
  • Мнения: 2 166
Знаеш ли, винаги съм си мислилиа, че не смъртта е страшна, а това, че оставя нещо неизвинено, недоизказано, виновно.....
Някога бях прочела някъде, че трябва с всеки човек да се държим така, сякаш вече няма да го видим.....
Но тази прекрасна мисъл е по силите само на голям човек....
Едно дете няма как да осъзнае толкова дълбоки неща....
Не се обвинявай. Наистина . Това е все едно сега да обвиниш твоето дете за нещо такова. Би ли го направила? Би ли се разсърдила?
Може да ти стане криво, но това бързо ще отмине, когато си припомниш, че и ти си правила и казвала глупавички детски неща.....
Твоята майка също не е била съвършена към баба ти.....Никой не е ......
Не измъчвай повече себе си и майчето си с тази отколешна вина....Послушай съвета на Fortune.
Прегръщам те силно  Hug

# 13
  • Мнения: 1 711
  Разбира се, че ти е простила Hug

# 14
  • до морето
  • Мнения: 1 130
Със сигурност ти е простила! Прости си и ти самата на себе си и бъди силна! Peace

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт