Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 186
Всички майки пишем за нашата загуба, но никъде не споменаваме за чувствата и страданието на половинката до себе си. Човекът до мен не го показва, но съм сигурна че страда толкова колкото и аз. За жалост мъжете крият чувствата си...След загубата човекът до мен винаги ме успокоява, но един единствен път го видях да плаче  Cry  Как приемат загубата вашите мъже???

# 1
  • Мнения: 3 621
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=285016.0

Точно като нас.... не я приемат.... научават се да живеят с нея.

# 2
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Някои от момичетата в темата за която е дала линк Нефертити не познавам. И това е разбираемо. Тогава не съм била регистрирана.
Моят мъж изживява все още тежко, много тежко загубата на синът ни. Избягва да говори за нещастието, а когато се случи винаги виждам сълзи в очите му.
Затова и аз гледам да не му натрапвам моята мъка. Той няма как да ми помогне. И аз не мога. Живеем с болката. Всеки по своему...

Последна редакция: пн, 13 фев 2012, 12:32 от Марѝ

# 3
  • Мнения: 6 373
Боли ги, но те трябва да бъдат силните, т.е. те си мислят че е трябвало да могат да предотвратят по някакъв начин нещата. И това ги смазва още повече. Крият болката. Това създава сериозни поражения и върху психиката, и върху здравето им. 

# 4
  • Мнения: 1 574
Боли ги, но те трябва да бъдат силните, т.е. те си мислят че е трябвало да могат да предотвратят по някакъв начин нещата. И това ги смазва още повече. Крият болката. Това създава сериозни поражения и върху психиката, и върху здравето им. 
Ние и двамата вече посещаваме невролог,моят има проблем със съня и с равновесието  ,от какво ли? newsm78
Всичко това ,което сме преживели ,рано или късно избива някъде. Sad

# 5
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
О, ако трябва да говорим и за здравословните ни проблеми...ферман мога да изпиша. ooooh!

Така е  kroelahai, за голямо съжаление всичко това преживяно по някакъв начин се отразява на здравето. Rolling Eyes

# 6
  • Мнения: 186
Приятелят ми е много сдържан човек и не показва чувствата си, а мен това ме влудява  Sad  Знам че страда, но защо не споделя с мен? Карам го да говорим на тази тема, но той почти винаги я отбягва, а когато го попитам защо ми казва че не иска да ме натъжава и отвръща че един който плаче непрестанно е достатъчен в семейството  Sad  Една нощ плачейки безутешно го попитах на него не му ли е мъчно, защо не споменава бебето , и той ли като другите ще се прави че нишо не е станало!?!...а той ми отвърна че него го боли повече от мене и че често когато остане сам плаче, но никога пред мен за да не ме разстройва....Мъчно ми е за него и за това което можеше да имаме  Cry , вместо да плачем от радост че си имаме момченце сега плачем в тъмнината за това което ни липсва... Cry Cry

# 7
  • Мнения: 646
Когато нас ни сполетя това нещастие,моят съпруг го нямаше до мен- беше на 200км.Естественно след като му се обадили по-телефона моментално дойде-гузен,ядосан,разстроен и т.н. Аз бях  още неадекватна след тези 3-4часа,защото неможех да повярвам а и неисках.В момента който му видях очите се ...............сринах.Той неговореше за бебка,което ме влудяваше,само като почна да говоря и той ми казваше да спра---умирах от болка и яд как така неиска да говорим ,но явно той така го изживава.Знам,че така я искаше и може би още неможеше да  асимелира случилото се.След известно време леко по-лека почнахме да говорим,но някак си го усещах че иска да спра.Затова съм Ви благодарна мили мои,че ме подкрепяхте и плаках на рамото Ви. Hug
Явно всеки мъж го преживява различно Thinking

# 8
  • Мнения: 410
Когато на нас ни се случи всичко това моя мъж не пророни нито една сълза пред мен в началото, когато разбрахме че детето няма шанс да оживее, той постоянно повратяше че така е по-добре отколкото да гледаме дете със сериозни здравословни проблеми. Стоях и го гледах и не можех да повярвам как говори така все едно не е негово дете. През цялото време той поддържаше връзка с неонатоложката е болницата, носеше памперси, кърпички и т.н., мен едва 3 пъти ме пуснаха при нея. На моменти дори се държеше прекалено мъжки и мислих че му е все едно и така се вбесявах. Но разбрах че всъщност той е плакал когато е сам а пред мен се държи за да не ме натъжава още повече. Към днешна дата той отново е същия дори на моменти мога да кажа несъобразителен. Преди 15 дена моя приятелка роди и аз се разплаках защото веднага го свързах с моето детенце, а той вместо да ме успокой думите му баха "Ти сега на всяко бебе което се роди ли ще плачеш", не мога да опиша как се почувствах в този момент. Знам че не е било нарочно и знам че той я обичаше толкова колкото мен и я искаше и чакаше, но той никога няма да разбере как се чувства една майка, която е носила и усещала детето всяка секунда в която е била в устробата й. Именно затова много рядко вече говорим с него на тази тема. Всеки път когато ми дотежи аз пиша тук, защото всички майки тук са ми опората от която имах и все още имам нужда за което искренно благодаря  Hug  Hug Hug

# 9
  • Мнения: 646
joli24     remybussi

# 10
  • Мнения: 186
joli24  като чета написаното от теб все едно става дума за мен. При нас става точно това което описваш. Когато се натъжа по някаква причина за бебчо чувам думите " вече мина толкова време , докога мислиш да плачеш" и това още повече ме разстройва. Чувствам се все едно той не е баща на това бебе и не страда за него... Cry , знам че и него го боли , но не колкото мен като чели. Страданието на една майка е неописуемо...

# 11
  • Мнения: 992
Аз също съм на мнение, че бащите изживяват различно слуващото се. Моят след известно време започна да си го изкарва на мен, колкото и глупаво да звучи. Казвала съм много пъти, че не знаем къде е погребано детенцето ни, а той никога не е проявил желание да отиде и да види гробчето. Не казвам, че не е страдал, просто е доста лабилен и избягва да се натоварва. Разбрах, че когато се роди Бобчо са се събрали с майка му и сестра му и е плакал пред тях за Станимир. И все пак съм на мнение, че майчината мъка не може да се сравни с нищо друго ...

# 12
  • Мнения: 405
Ние и двамата не можехме може би да го осъзнаем, когато ни го казаха го приехме стоически. Той беше до мен постоянно по време на престоя ми в болницата. Беше до мен по време на раждането. Когато бебка излезе му казах, че съм толкова дрогирана, че дори нямам сълзи. Чак след 4 часа осъзнах дотолкова, че поисках да си я видя, за да не си замине без да съм я видяла. И после плакахме заедно, но в общи линии той се сдържа. А знам, че вътре гори....
Ето сега плача, докато пиша....

# 13
  • Мнения: 715
 След кошмара на бременността с близначките,раждането на Марта беше най-прекрасното нещо,което ни се беше случвало!Той беше там,при мен и я прегърна и целуна преди аз да го сторя и го видях,как му олекна,че този кошмар приключва-след като си забранихме да страдаме,когато спря сърцето на едната бебка в 6-я месец и стиснахме зъби и мислехме само за живата ни бебка!Но уви,на другата сутрин ,когато му се обадих,че е починала,разбрах че не е бил на себе си и не помни как е стигнал до Барселона(става дума за 120км).Поискахме да я видим и плакахме много и двамата,целувахме я...
После се прибрахме у дома,аз се затворих в буквалния и преносния смисъл,а той се държеше мъжки,но го чувах как плаче когато мисли,че аз не го виждам.Ходихме заедно на психолог и там ни помогнаха,но той си изживяваше мъката по негов си начин,които аз тогава не разбирах.Сега знам,че това ни е помогнало и на двамата да се съхраним.Точно днес на разходката край плажа срешнахме три двойки близнаци-плакахме безмълвно и двамата.Научи се да живее и той с болката...Благодарна съм,че беше до мен неотлъчно по време на бременността,след смъртта на Марта,както и при следващата ми бременност,а аз признам си,че ако не беше той и момичетата тук нямаше да успея да се справя!
 

# 14
  • Мнения: 186
Жал ми е за нашите мъже! Защото мислейки за нас на първо място, не могат да изживеят мъката си....Страх ги да покажат истинските си чувства за да не ни разстройват, "крият се ъглите за да си поплачат...Това живот ли е !?!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт